О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на
седемнадесети януари, две хиляди и двадесета година,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар:
-
Прокурор:-
като разгледа докладваното от съдия
Галя Белева въззивно гражданско дело №26 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано
е по въззивна
жалба на Т.И.М., ЕГН **********, чрез адв.И.И., съдебен адрес: *** против
Решение №3140 от 21.11.2019г. по гр.д.4679/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, с което са отхвърлени исковете на Т.И.М. за осъждане на ГД
„Гранична полиция“ при МВР, да заплати на ищеца сумата от 1572,47 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 231,80 часа,
положен в периода 11.06.2016 год. - 11.06.2019 год., ведно с мораторна лихва в
размер на 207,74 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за
извънреден труд за периода от съответния падеж до 10.06.2019 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 11.06.2019 год. до окончателното ѝ
изплащане. Т.И.М. е осъден да заплати на ГД „Гранична полиция“ при МВР
деловодни разноски в размер на 100 лв.
Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат уважени.
Твърди се,
че решението на БРС е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон, както и необосновано. Посочва, че по делото безспорно е установено, че
въззивникът е полагал труд като мл.експерт/командир на отделение в група
„Летищна сигурност“ при Гранично полицейско управление – „Летище Бургас“ и през
процесния период 11.06.2016г. – 11.06.2019г. е положил общо 1621 часа нощен
труд, които ответникът е заплатил по 0,25 лв. на час. Установено е още, че тези
часове преобразувани с коефициент 1,143 възлизат на 1852,80 часа, като
разликата от 231,80 часа не е изплатена, поради и което претенцията за сумата
от 1572,47 лв. се явява основателна,
както и акцесорната такава за лихва.
Твърди, че
условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения за полагане на нощен труд в рамките на процесния
период се определят от няколко наредби.
Посочва, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-779/29.07.2016г. липсвала изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Горното
обаче не можело да се тълкува като забрана за преизчисляване, защото в такъв
случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
останалите държавни служители и служителите по трудови правоотношения. Затова
се прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата –
чл.9, ал.2. Изключването на субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ
означавало лице, полагащо равен труд /като държавен служител/ да не получава
равно възнаграждение с други лица със статут на държавни служители, което според
въззивника е в противоречие с чл.23 от Всеобщата декларация за правата на
човека на ООН от 10.12.1948г., с чл.7 на Международния пакт за икономически,
социални и културни права на ООН, както и с Конвенция № 111 относно
дискриминацията в областта на труда и професиите, както и на други международни
актове.
Подчертава,
че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния
период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата
представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава. Посочва че
фактът, че статуса на служителите в МВР, които са държавни служители, е уреден
в специален закон – ЗМВР, не означава че този вид държавни служители са
различни от останалите такива, изпълняващи държавна служба. При липса на
законодателна уредба в ЗМВР, приложение следва да намерят ЗДС и КТ. Противното
поставяло служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите
държавни служители, както и спрямо работещите по трудови правоотношения.
Позовава се на тълкувателни решения на ВКС.
Намира за
неправилен извода на съда относно приложимостта на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като
заявява, че при наличие на непълнота в специалната нормативна уредба, относима
към служителите в МВР, то следва да се приложи цитираната разпоредба, според
която нощните часове се превръщат в дневни, като се умножат с коефициент 1,143.
Сочи, че
атакуваното решение противоречи на константната и еднопосочна практика по
подобни казуси, която цитира.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемия – ГД „Гранична
полиция“ МВР на 11.12.2019г., но в срока отговор такъв не е постъпил.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно
допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Страните нямат доказателствени искания
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание,
насрочено за 03.02.2020г. от 10.00ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.