№ 13021
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110141649 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от Е. М. С. срещу М. Т. Я. за
разпределяне ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот с адрес
********************************, нанесен в КККР с идентификатор 02511.4605.271, с
площ от 710,00 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начина на
трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план:271,271, кв.24, парцел II,
при съседи на имота: 02511.4605.273; 02511.4605.272; 02511.4605.270; 02511.4605.766
Ищецът твърди, че е собственик на 2/3 от процесното дворно място, а ответника на 1/3
идеална част, което се явява принадлежност на сградите, собствени на страните по делото,
както следва: самостоятелен обект с идентификатор 02511.4605.271.1 – собственост на Е. С.
и самостоятелен обект с идентификатор 02511.4605.271.2, собственост на М. Я.. Твърди, че
страните не могат да формират единно решение за ползване на дворното място, с оглед
квотите им в съсобствеността, което предопределило и правния интерес за ищцата от
предявяване на иска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника М. Т.
Я., в който изразява становище, че искът е недопустим, тъй като е налице договор от
05.07.1963г. с нотариална заверка на подписите и протокол по гр.д. № 14639/1983г. на СРС,
47-ми състав по силата на който са уредени собствеността и ползването на имота, предмет
на спора. Твърди, че през 1961-62г. има три УПИ, които са общ парцел, като впоследствие са
обособени три парцела. Твърди, че на 05.07.1963г. К.Т., К.Т., М.Т. и дядото на ответника М.Т.
поделят празно дворно място от 1662 кв.м., с неуредени сметки по регулация за
придаваемите 453 кв.м., съставляващо парцел III-13. Възразява че през 1983г. е извършена
съдебна делба, видно от протокол по гр.д. № 14639/1983г. по силата на който К. и Н. /дядо и
баба на ищцата/ придобиват в дял едноетажна жилищна сграда и 2/3 идеални части от
дворното място, цялото от 1000,00 кв.м., съставляващо парцел II 106 от кв.24 по плана на
гр.С-Б, а М.П. и съпругата му получават еднофамилна жилищна сграда и 1/3 идеална част от
дворното място, цялото от 1000 кв.м., като през 1984г. М.П. е признат за собственик по
съдебна делба и давностно владение на 1/3 идеална част от дворното място. Възразява, че
правото на ползване на съсобствения имот, което е и към настоящия момент е разпределено
чрез поставяне на мрежа в началото на 80-те години. Посочва, че от 2006г. до настоящия
1
момент ответницата ползва имота при това съществуващо разпределение. Намира, че
правата се ползват така, както са уговорени, като ако в производството се установи, че имота
се ползва от ответника в права, повече от уговорените и съответстващи на дела и в
съсобствеността при възражение за придобивна давност, включително и чрез
присъединяване владението на праводателите си. В о.с.з. е направено уточнение, че тъй като
оградата е поставена през 1984г., на практика тогава е заявено, че ще се ползва по-голяма
част от имота, а именно 25,81 върху 710 идеални части, тоест, че са собственици на общо
269,56 идеални части от ПИ върху 710 идеални части.
В открито съдебно заседание, ищецът Е. М. С., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Г., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В открито съдебно заседание, ответникът М. Т. Я., редовно призовани, явява се лично и
се представлява от адвокат М., която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл.12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че между тях е налице съсобственост по отношение процесния
имот. Безспорно се установява, че ищцата е собственик на 2/3 идеални части от поземлен
имот, с адрес: ********************************, нанесен в КККР с идентификатор
02511.4605.271, с площ от 710,00 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен
план:271,271, кв.24, парцел II, при съседи на имота: 02511.4605.273; 02511.4605.272;
02511.4605.270; 02511.4605.766, от които 1/3 идеална част е придобита по договор за дарение
от майка й – Е.Я., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200 от
29.11.2006г. на Нотариус Ч.Б., рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС и 1/3
идеална част е придобила по договор за покупко-продажба от леля си – Ц.К.Д., обективиран
в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 01/29.11.2006г. на Нотариус Ч.Б., рег. №
*** в НК, с район на действие, районна на СРС. Ищцата се легитимира като собственик и на
самостоятелен обект, построен в поземления имот с идентификатор 02511.4605.271.1.
Ответникът се легитимира като собственик на 1/3 идеална част от гореописания имот
по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43 от
18.05.2021г. на Нотариус А. И., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС,
както и на едноетажна жилищна сграда в ПИ с идентификатор 02511.4605.271.2.
Отделно първоначално изслушаната експертиза установява, че първият регулационен и
кадастрален план за с.Б. е одобрен с указ № 314 от 04.10.1932г. за уличната регулация и със
Заповед № 4203 от 13.10.1932г. за дворищна регулация. На практика, съобразно изложеното
и от ответника процесният имот попада в кв.37 по който план са били заснети три имота с
пл. №-ра 11,12 и 13, като имот с планоснимачен № 11 представлява стръмната източна част
на двата имота /12 и 13/, граничеща с река Б., която част е била предвидена за частно
залесяване в обхвата на отредените парцели. Съгласно този регулационен план за имот с пл.
№ 12 е бил отреден парцел IV от кв.37, а за имот с пл. № 13 парцел № III от кв.37.
Междувременно при действието на този план с договор за доброволна делба от 056.07.1963г.
К.Ц.Т., К.Ц.Т., М.Ц.Т. и М.Ц.Т., праводател на ответника са поделили парцел III-13 по плана
с площ от 1662 кв.м., като не са уредени сметките по регулация за придаваемите части, което
се потвърждава и по първоначално изслушаната експертиза. През 1983г. се установява, че е
извършена съдебна делба, видно от приетия по делото протокол по гр.д. № 14639/1983г.,
съгласно който дял II се дава в съсобственост на К. и съпругата му Н. – дядо и баба на
ищцата, и той представлява едноетажна жилищна сграда, застроена откъм улицата на 70
кв.м. и 2/3 идеални части от дворното място, цялото от 1000 кв.м., съставляващо парцел II-
106 от кв.24 по плана на гр.С. – Б.. Дял III се дава на М.П. и съпругата му и той
2
представлява еднофамилна жилищна сграда и 1/3 идеална част от дворното място, цялото от
1000 кв.м. Процесният имот по плана от 1932г. вещото лице е установило, че представлява
парцел IV-12 от кв.37 с графично изчислена площ от 2575 кв.м., с изключение на 20 кв.м. в
източната част на южната му граница.
По регулационния план, одобрен със Заповед № 331/01.12.1965г. имоти 11, 12 и 13 са
нанесети като един имот с пл. № 106 с графично измерена площ от 4450 кв.м., за който са
отредени три парцела от кв.24: северен парцел – I-106 с площ от 780 кв.м., среден парцел II-
106 с площ от 1190 кв.м. и южен парцел – III-106 с площ от 1120 кв.м., като границите на
имот с пл. № 106 не съвпадат изцяло с общите граници на двата парцела по плана от 1932г.
Установено е че процесният имот попада по този план в парцел II-106 с изключение на 20
кв.м., които по този план са предвидени за разширение на улица Борова и на 15 кв.м. по
западната част на южната му граница, които попадат по този план в парцел III-106 от кв.24.
Установено е че по сега действащият регулационен план, одобрен със Заповед № РД-
16-087 от 25.04.1990г. процесният имот представлява УПИ II - 271, 272 с площ от 707 кв.м.,
който УПИ е идентичен с ПИ 271 и със западната част на ПИ 272. Към мамента за с.Б. е в
сила кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-2 от 11.01.2012г., като съгласно
КККР процесния имот е с идентификатор 02511.4605.271 с площ от 710 кв.м. Установена е
разлика в площите от 3 кв.м. между ПИ 02511.4605.271 и УПИ II-271,272, която е в обхвата
на допустимата точност и е в резултат на методите на заснемане, като тази разлика е
разпределена по северната граница на имота и по западната му граница /по лицето на
имота/.
Вещото лице е установило, че спорна по делото е южната граница на имота, с която ПИ
02511.4605.271 е разделен на две части – северна и южна. Установена е ограда по тази
граница, като на приетата на л.36 по делото скица не е заснета и показана реално
съществуващата ограда на целия имот, а само границата на имота по действащата КК. В
скицата, приета на л.43 по делото е заснета и северната граница на имота, която не съвпада
с границата по КККР, при което ползваната от ответника площ се намалява с 10 кв.м.
Вещото лице е установило, че двете части на имота – на ищцата и на ответницата са
отделени с прозирна ограда с метални колове /тръби/ и телена мрежа. От лицето на имота до
17,50м. в източна посока съществуващата ограда е успоредна на жилищна сграда с
идентификатор 02511.4605.271.1., като в края на тази част на оградата е изградена чешма,
полваща се и от двете страни. След чешмата оградата продължава след малка чупка в
източна посока, като откъм дела на ответника е засаден жив плет на повече от 10 - 15
години. Не е установено от източната страна и двете части на имот с идентификатор
02511.4605.271 да са оградени. Установено е че това се дължи на обстоятелството, че в тази
част имота граничи с имот с идентификатор 02511.4605.272, който също е съсобствен между
страните. Установено е разминаване по южната граница на имот ПИ 271, като в
кадастралния план е била нанесена северната граница на съществуващия жив плет, при
което площ от около 20 кв.м. от реално заградения на място имот на ответниците е отразен
като имот на ищците.
Така вещото лице по първоначално изготвената експертиза дава два варианта на
разпределение правото на ползване: вариант 1, съгласно приложение № 6 – дял 1-ви за
ищеца по контура на точки 1,2,3,15,14,13,16,1 с площ от 473 кв.м. в зелена щтриховка на
приложението; съответно дял 2-ри за ответника по контура на точки 12,11,10,9.8.3.2.1.12 в
жълта щтриховка на приложението., съответно вариант 2-ри, съгласно приложение № 7 – дял
1-ви за ищеца по контура на точки 16,4,5,6,7,15,14,13,16 с площ от 473 кв.м. в зелена
щтриховка на приложението; съответно дял 2-ри за ответника по контура на точки
12,11,10,9,8,7,6,5,4,16,12 с площ от 237 кв.м. в жълта щтриховка на приложението. Вещото
лице е позиционирало вниманието на съда върху обстоятелството, че при тези варианти на
разпределение, които според него са единствените възможни, поради близкото разстояние
3
между източната част на съществуващата на място ограда, намираща се в близост до
сградата на ответника, изместването и в северна посока ще затрудни допълнително
ползването на имота от ответницата.
По делото е изслушана и повторна експертиза, както и допълнително изслушана
такава, при първата от която вещото лице и след геодезичско заснемане е дало заключение за
разпределение правото на ползване, като се вземе предвид и незастроената и свободна от
застрояване площ, като съобрази квотите на страните от по 2/3 идеални части и 1/3 идеална
част, както и с вариант за разпределение, вземайки предвид и свободната от застрояване
площ, при квоти, съобразно релевираното в производството възражение за придобивна
давност, което съвпада с фактическата граница и начина на фактическо ползване на имота от
страните и към днешна дата. Така вещото лице е дало два варианта за разпределение
правото на ползване: първият по съществуващата ограда: за ищеца в червена щтриховка
остават 358,25 кв.м., вторият за ответника в синя щтриховка дял в размер от 217,84 кв.м.,
съгласно Приложение № 1 към повторната експертиза; вторият съобразно квотите на
страните от по 2/3 и 1/3 идеални части – Приложение № 2 към повторната експертиза: за
ищеца дял от 384,06 кв.м. с процент от незастроената площ от 66,67%, съгласно приложение
№ 2 към повторната експертиза в жълта щтриховка, за ответника 192,03 кв.м. с процент от
незастроената площ от 33,33%, съгласно приложение № 2 към повторната експертиза в
зелена щтрифовка.
Изслушана е и допълнителна експертиза със задача да се предложи вариант за
разпределение на ползването, като вещото лице съобрази двете предверия, незаснети в КК.
При това заключение вещото лице е изчислило площ на предверията от 5,57 кв.м., която е
извадена от площта, подлежаща на разпределение, като така за ответника е изчислена площ
от 190,15 кв.м., с процент незастроена площ от 33,33%, съгласно приложение № 5 към
допълнителната експертиза, а за ищеца е изчислена площ от 380,37 кв.м., с процент
незастроена площ от 66,67%, съгласно приложение № 5 към допълнителната експертиза.
Съдът намира, че това е събрания и относим по делото доказателствен материал и
същият следва да бъде кредитиран от съда и въз основа на него да се изградят правинте му
изводи. Събраните в хода на производството гласни доказателствени средства съдът ще
коментира във връзка с така релевираното от ответника възражение за продобивна давност.
Искът по чл. 32, ал. 2 ЗС по своята правна природа е правно средство за осъществяване
на съдебна администрация на гражданско отношение между съсобственици за създаването
на промяна в използването и служенето с общата вещ. Когато е сезиран с такъв иск, съдът
замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността и възможностите
за разпределяне ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото
– характер на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността,
фактическото положение до възникване на правния спор. Правоотношенията между
съсобствениците по повод използването и управлението на общата вещ се базират на
принципа, установен в чл. 31, ал.1 ЗС, а именно – че вещта се използва и управлява по общо
съгласие на всички или на мнозинството съсобственици. Едва когато те не могат да
постигнат съгласие относно ползването на общата вещ, съдът може да бъде сезиран с искане
за заместване на това общо съгласие на съсобствениците. Както бе посочено по-горе, в
случая страните не спорят относно съсобствеността на имота и квотите в съсобствеността,
съгласно документите за собственост, приети по делото. Релевирано е възражение за
придобивна давност от ответника, което е допустимо да бъде разгледано в производството
по аргумент от т.2 от ТР № 13/2012г. на ОСГТК на ВКС, а останалите, развити от
процесуалния представител на ищеца аргументи следва да бъдат обсъдени по съществото на
спора.
Макар и ответника да индивидуализира спорната част, като 25,81/710 идеални части,
то това не се онагледи, съгласно изслушаните експертизи как се съотнася техническа по
4
южната/спорната граница на имота. В писмената си защита ответникът развива доводи, че
възражението касае придобиване по давност на идеална част в рамките на владяната от него
реална част от имота, индивидуализирана като 25,81/710 идеални части, заключени по
границата на имота между двата самостоятелни обекта на правото на собственост в ПИ №
271. Твърди се начален период на придобиване от 1983г., когато е изградена оградата по
границата, за което по делото са събрани гласни доказателствени средства и което съдът
приема за установено. По делото се установи, че по плана от 1932г. и от 1965г. за
придаваеми части регулацията не е приложена. Ако регулацията не е приложена,
отчуждителното действие на дворищната регулация за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти
или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. В
този случай пространствените предели на правото на собственост не се определя от
парцелните линии, включващи и площите, за които не е приложена регулацията, а се
определят от имотните граници, без да се вземат предвид терените, придадени по регулация,
за които тя не е приложена. В този смисъл е Решение № 423 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1481/2010г. По регулационен план, одобрен със Заповед № РД-16-087 от 25.04.1990г.
процесният имот представлява УПИ II - 271, 272 с площ от 707 кв.м., който УПИ е
идентичен с ПИ 271 и със западната част на ПИ 272., като по кадастрална карта, одобрена
със Заповед № РД-18-2 от 11.01.2012г. процесния имот е с идентификатор 02511.4605.271 с
площ от 710 кв.м., като в КК е била нанесена северната граница на съществуващия жив плет,
като продължение на оградата, при което площ от около 20 кв.м. от реално заградения на
място имот на ответниците е отразен като имот на ищците.
Съдът намира така релевираното възражение за неоснователно. Невъзможността за
придобоване на процесните идеални части произтича от чл. 59 от ЗТСУ /отм./ Владението
на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗСТУ /1973-2001г./ не обуславя
придобиването на съответната идеална част от правото на собственост, доколкото според
фикцията на чл.181, ал.3 от ЗТСУ /отм./ това е допустимо за изтекла преди влизане в сила на
ЗТСУ придобивна давност, а твърденията на ответника са, че началният момент на
давността тече от 1983г. При действието на ЗСТУ владението на реална част от парцел не е
годен придобивен способ, както по отношение на самата реална част, така и по отношение
на съответните на нея идеални части от парцела /Решение № 186 от 19.02.1987г. по гр.д. №
154/1986г. на ОСГК/. По делото са разпитани свидетели на страната на ответника, от
показанията на които се установява, че в този си вид оградата е изградена от бащата на М.П.
през 1983г., когато е в сила ЗТСУ. С Решение № 34 от 17.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2022/2017 г., I г. о., решение № 501 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 675/2009 г., I ГО и
други се приема, че владението на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита
за владение на идеална част от парцела и не може да има за последица придобиване по
давност на съответна идеална част. Изключение е изрично уредената хипотеза в чл. 181, ал.1
и ал.2 от ЗТСУ /отм./, според който, когато владяната реална част се присъединява към
съседен парцел и остатъкът от парцела е с лице и повърхност, необходими за обособяване на
самостоятелен парцел, може да се придобие тази реална част, а когато тази част не отговаря
на изискванията за самостоятелен парцел, се придобива съответната на площта идеална
част. И в двете хипотези обаче законът изисква владението да е изтекло до влизане в сила на
ЗТСУ– 01.06.1973г., поради което тези хипотези не са приложими в случая. Вторият начин за
придобиване на реална част от парцел е, ако парцелите са образувани от самостоятелни
имоти без да е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална
част от съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по давност само ако
тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, тоест да отговаря на
изискванията за лице и площ. В случая и двете страни се съгласяват, че по смисъла на чл.
200, ал.1 от ЗУТ процесната част не отговаря на изискванията за минимални размери по чл.
5
19, ал.1 от ЗУТ.
Следователно съдът намира, че за ответника е било невъзможно да придобие
процесната част по давност, което обосновава извод за неоснователност на възражението,
поради и което съдът не ще обсъжда по същество осъществяването на фактическия състав
на придобивната давност по отношение на спорните части.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или ако решението
на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от
съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава
управител на общата вещ. Следователно за допустимостта на исковете следва да се
установи, че страните са съсобственици на процесния имот и не могат да образуват
мнозинство за определяне на ползването му или решението на мнозинство е вредно за веща.
Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е налице както,
когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС за използването на
общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от
съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството.
Доколкото самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС сочи невъзможността да се
образува мнозинство /в този смисъл ТР № 13/2012 от 10.04.2013 по т. д. № 13/2012 г. на
ОСГК на ВКС/, то е налице и предпоставката за допустимост на иска.
Правомощията на съда, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, се свеждат до разпределение на
ползването на общата вещ или до назначаване на неин управител. Решението на съда трябва
да е съобразено със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо
състояние на веща. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът изследва само преюдициално
правата на съсобствениците върху общата вещ, като постановеното решение не се ползва
със сила на присъдено нещо относно кръга от съсобствениците и размера на правата им в
съсобствеността, тъй като то е последица от осъществена съдебна администрация, имаща за
цел да установи и да уреди едно фактическо положение, а не да разреши правен спор за
собственост.
От изслушаните съдебно-технически експертизи и от приетия по делото
доказателствен материал се установява, че върху поземлен имот с идентификатор
02511.4605.271 с площ от 710 кв.м. има построени две сгради: № 1 сграда с идентификатор
02511.4605.271.1 – собственост на ищцата и сграда № 2 с идентификатор 02511.4605.271.2 –
собственост на ответника. Изградена е в имота прозирна ограда с метални колове /тръби/ и
телена мрежа. От лицето на имота до 17,50м. в източна посока съществуващата ограда е
успоредна на жилищна сграда е идентификатор 02511.4605.271.1., като в края на тази част
на оградата е изградена чешма, полваща се и от двете страни. След чешмата оградата
продължава след малка чупка в източна посока, като откъм дела на ответника е засаден жив
плет на повече от 10 - 15 години. Освен това следва да се съобразят и съществуващите две
предверия, незаснети в КК.
При извършване разпределение на ползването съдът следва да отчете както частите,
които собствениците, притежават в общата вещ, така и реалното използване на вещта/те, а
също и възможностите за използването им, които биха били най-подходящи според случая.
При това не винаги е възможно да се определи такова ползване на имота, което в
максимална степен да отговаря на дяловете на отделните собственици, особено когато
имотът е застроен и следва да се отчетат и съответните части от него, заети от сградите и
необходими за обслужването им /прилежащи към сградите части от имота/. В случая
доколкото и двете сгради се ползват от страните, задължително следва да се определи
прилежаща площ, която да осигурява достъп до сградите и около тях. Също така при
разпределението следва да бъдат изключени застроените предверия, които не са нанесени в
КК, както вещото лице установи с площ от 5,57 кв.м. Следва да се съобрази и наличното
положение на изградената ограда. Следва да бъде съобразено и че от лицето на имота до
6
17,50м. в източна посока съществуващата ограда е успоредна на жилищна сграда е
идентификатор 02511.4605.271.1. – тази на ищцата, като в края на тази част на оградата е
изградена чешма, полваща се и от двете страни. Последното обстоятелство задължително
следва да бъде съобразено. След чешмата оградата продължава след малка чупка в източна
посока, като откъм дела на ответника е засаден жив плет на повече от 10 - 15 години. Следва
да се има предвид, че при искане за разпределение на ползването на съсобствен терен по
реда на чл. 32, ал. 2 ЗС не може да се постигне като резултат отнемането на постройки и
съоръжения, използвани от някои от съсобствениците, или премахването им.
По горните аргументи съдът намира, че следва да изключи като начин на
разпределение вариант 1, като приложение към така изготвената и изслушана първоначална
експертиза, доколкото вариант 1 е по приложение № 6 към първоначалната експретиза и
касае фактическото положение към днешна дата, което обезмисля производството. Ако се
избере вариант 2 по първоначалната експертиза оградата се мести в северна посока към
имота на ответника, тоест по на север, и стеснява пространството в частта от двора, ползван
от ответника. Освен това по първоначалната експертиза, както и самото вещо лице обясни и
по двата, предложени от него варианти, че поради близкото разстояние между източната
част на съществуващата на място ограда, намираща се в близост до сградата на ответника,
изместването и в северна посока ще затрудни допълнително ползването на имота от
ответницата.
По вариант 5, като приложение към допълнителтата експертиза на вещото лице – П.,
вещото лице е съобразило свободната от застрояване площ, като при варианта по
приложение № 5 към допълнителната експертиза правото на ползване не е съобразено с
правото на собственост на страните върху имотите, като квоти, тъй като се ощетява дела на
ищеца за сметка запазване живия плет, като продължение на оградата в имота на ответника.
По този вариант оградата ще бъде преместена равномерно по цялата дължина на имота, не
ще навлиза от източната страна в двора на ответника в степен, затрудняваща ползването на
същия от ответника, като се запазва достъпа до водоизточника - чешмата от двете страни,
както и продължението на оградата като жив плет, същестуващ от повече от 10 години,
както уточни и вещото лице П. в о.с.з. от 08.04.2025г. и така ще остане в частта за ползване
от ответника. Освен това по това предложение са съобразени и наличните предверия, като е
уточнено, че има остатъчна площ от 50-60 см. място за преминаване.
Съдът намира, че най-щадящ е вариант 2 за разпределение, като приложение към
първоначално изслушаната експертиза, доколкото този вариант се съобразява с правото на
собственост на страните върху имотите, като квоти, запазва се водоизточника, до който
следва да имат достъп и двете страни. Оградата се измества плавно до края на имота на
ответника, като единственото неудобство е стеснението в източната част в имота на
ответника и живият плет, като съдът намира, че при така създадената колизия, следва да
даде превес на квотата на ищеца за сметка премахване на продължението на оградата от жив
плет. Изграденият край на оградата като жив плет не представлява съоръжение или
постройка, с която следва да бъде съобразено ползването. Стеснението видно от
приложението не засяга и предверията, изградени в имота на ответника.
Така за ищеца следва да бъде разпределена за ползване по вариант 2 като приложение
към първоначално изслушаната съдебно-техническата експертиза 473,00 кв.м. от имота по
контури 16-4-5-6-7-15-14-13,16 по вариант 2 от първоначално изслушаната съдебно-
техническата експертиза.
За ответника следва да бъде разпределена за ползване по вариант 2 като приложение
към първоначално изслушаната съдебно-техническата експертиза 237,00 кв.м. от имота по
контури 12-11-10-9-8-7-6-5-4-16-12 по вариант 2 от първоначано изслушаната съдебно-
техническа експертиза.
По разноските:
7
След като производството е израз на съдебна администрация, всеки един от
съсобствениците може да сезира съда с искане за разпределяне на ползването, като има
право да поддържа определен начин на това разпределение според своите предпочитания.
Невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се
дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, поради което не е скрепено
от закона със санкция. Затова в първоинстанционното производство заплатените от страните
възнаграждения за адвокат следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Разноските за държавна такса и за възнаграждение на вещото лице следва да се понесат от
всеки съобразно правата му в съсобствеността /в този смисъл решение № 275 на ВКС по
гр.д. № 444/2012 г./, но само при уважаване на претенцията. В случая тя е основателна,
поради което ответниците следва да бъдат понесат съобразно дела си разноските за
държавна такса и изслушване на експертизи. По делото от ищеца е внесена държавна такса
в размер на 80,00 лева, както и 500,00 лева общо за изслушване на експертизи. От ответника
е внесена сума общо в размер на 1100 лева за изслушване на експертизи. Следователно общо
сума в размер на 1600,00 лева, от която ищеца следва да поеме сума в размер на 1066,67
лева, съобразно притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Той е заплатил
сума в размер на 580,00 лева, поради което следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 486,67 лева, заплатена от ответника в повече от притежаваните от него
1/3 идеални части в съсобствеността.
Водим от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ правото на ползване по предявения от Е. М. С., ЕГН ********** срещу
М. Т. Я., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС, върху урегулиран
поземлен имот с адрес ********************************, нанесен в КККР с
идентификатор 02511.4605.271, с площ от 710,00 кв.м. с трайно предназначение на
територията: урбанизирана и начина на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по
предходен план:271,271, кв.24, парцел II, при съседи на имота: 02511.4605.273;
02511.4605.272; 02511.4605.270; 02511.4605.766, както следва:
Е. М. С., ЕГН ********** ще ползва 473,00 кв.м. от имота, заключени в зелена
щтриховка по контури 16-4-5-6-7-15-14-13,16, по вариант 2 от първоначално изслушаната
съдебно-техническата експертиза.
М. Т. Я., ЕГН ********** ще ползва 237,00 кв.м. от имота, заключени в жълта
щтриховка по контури 12-11-10-9-8-7-6-5-4-16-12 по вариант 2 от първоначано изслушаната
съдебно-техническа експертиза.
Скицата, представляваща приложение към изготвената първоначално изслушана
съдебно-техническа експертиза от вещото лице С. Б. К. – Вариант 2 за разпределение
правото на ползване /л.80 от досието по делото/, подписана от настоящия съдебен състав,
представлява неразделна част от постановеното решение.
ОСЪЖДА Е. М. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Я., ЕГН **********,
сумата в размер на 486,67 лева, деловодни разноски.
8
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9