№ 144
гр. Шумен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500361 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК/.
С решение №260244 от 21.05.2021г. по гр.д.№1176/2020г., ШРС е осъдил А.А. Х. да
преустанови неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през
имота на Н. Х. Х. и З. А. Х., представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.658.300
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., с адрес на имота: гр. Ш.,
ул.№, с площ от 176 кв.м., при съседи: 83510.658.410, 83510.658.310, 83510.658.303, както и
да премахне, със собствени средства и за собствена сметка, реализирания от него път, алея
за това преминаване, означена в Приложение 2 към заключението от приетата СТЕ,
неразделна част от решението, като граничеща от север с оградата на имот №83510.658.299
по кадастралната карта на гр. Ш., а от юг- по означената и номерирана с червен цвят линия
по точки 1-2, както и да премахне изградената на тази част ограда-мрежа. Присъдени са и
следващите се деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът, който го обжалва изцяло.
Сочи, че същото се явявало незаконосъобразно и необсновано-противоречало на закона и
неправилно бил приложен закона, неправилно били установени действителните фактически
и правни положения между страните и била допусната неправилна преценка на
доказателствата. Били допуснати и съществени нарушения на процесуалните норми - с
постановеното съдебно решение били засегнати границите и обема на правото на
собственост на трети лица-неучаствали в делото, а именно съсобствениците на имот с
идентификатор №83510.658.303 по КК на гр.Ш.. Излага, че в имота на ищците не били
1
извършвани неоснователни действия, поради което и не са налице обективни и правни
основания за уважаване на иска по чл.109 от ЗС. Моли съда да постанови отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което заявената претенция с правно
основание чл.109 от ЗС бъде уважена. Моли също съдът да се произнесе, като бъде признато
правото на собственост върху спорната ивица от около 1.5м между северната граница на
имота на ищците- ПИ 83510.658.300 и южната граница на ПИ №83510.568.303 по КККР на
гр.Ш. на оригинерно правно основание-по направеното възражение за придобиване по
регулация и давносно владение. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
Въззиваемите намират жалбата за неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежни страни, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Съгласно отразеното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №176,
том VII, дело №1959/1994 г. на нотариус при ШРС, на 29.06.1994г., ищецът Н. Х. Х. е
закупил недвижим имот, представляващ дворно място, ведно с построената в него жилищна,
находящо се в гр. Ш., за което е отредено дворище пл.№1480 в квартал 561 по плана на гр.
Ш., което дворище съдържа застроено и незастроено място от 143 кв.м., заедно с
построената в него жилищна сграда, при граници на дворището: улица, дв.пл.№1480 а,
дв.пл.№1479, дв.пл.№1480б и дв.пл.№1481.
Съгласно протокол от 06.02.1997 г. на комисия по чл.265 от ППЗТСУ, назначена със
Заповед №РД-25-1047 от 06.12.1996 г. на кмета на община Шумен, по молба на ищеца,
комисията е определила пазарна цена на придаваемо по дворищна регулация общинско
място от 81кв.м. към парцел XI-1480, 1479 в кв. 561 по плана на гр. Ш., от 44 550 лева.
Същата е била заплатена на общината, видно от представения от ищеца частно заверен
препис на разписка с дата 09.04.1997 г..
От представената скица на поземлен имот №15-424917 от 26.05.2020 г. става ясно, че по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ш., общ.Ш., обл. Ш. това дворно място
представлява поземлен имот с идентификатор 83510.658.300, с адрес на имота: гр. Ш., ул., с
площ от 176 кв.м., при съседи: 83510.658.410, 83510.658.310, 83510.658.303.
Не е спорно между страните, че към датата на сключване на горепосочената сделка и
датата на заплащане на придаваемото към закупения имот място, ищецът е бил в
граждански барк с ищцата З. А. Х., поради което имотът е придобит от двамата в режим на
СИО.
Съгласно отразеното в нотариалн акт за покупко-продажба на недвижим имот №88, том
I, дело 198/1995 г. на нотариус при ШРС, А.А.Х. и А.А.Х. са придобили правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ къща с дворно място от 220 кв.м.,
2
представляващо дв.пл.№1479 в кв. 561 по плана на гр. Ш., при граници: дв.пл.№№1475,
1474, 1450, 1480 а, 1480 б и 1480 в.
Видно от удостоверение за наследници №4151/04.12.2020г., А.А.Х. е починала на
05.06.200г., оставяйки за свои наследници: съпруг-А.А.Х. и низходящи то първа степен-
А.А.А., М.А.А. и А.А. А.-ответник по делото.
Съгласно заключението на назначената в хода на първоинстанционнното производство
СТЕ, в северната част на имота на ищците /имот с идентификатор 83510.658.300/, на
границата с парцел Х-1480 А- поземлен имот с идентификатор 83510.658.299, има изградена
просека-път за преминаване от съседния имот с идентификатор 83510.658.303, ползван от
ответника с оглед достъп до ул. „*“. Тази просека служи за преминаване и достъп на
ответника до сградата в поземлен имот 83510.658.303. От заключението по допълнителната
СТЕ, става ясно, че съгласно кадастрален и регулационен план на гр. Ш., одобрен със
заповед №1273 от 27.06.1973 г. на министъра на архитектурата и благоустройството, имотът
на ищците и този, ползван от ответниците /имоти с идентификатори 3510.658.300 и
83510.658.303/, са заснети като имоти с планоснимачни номера 1479, 1480 и 1480в в кв. 561
по плана на гр. Ш.. Имотите са включени в общ парцел за „Жилищен комплекс“. Съгласно
кадастрален и регулационен план на гр. Ш., одобрен със заповед №3726/24.03.1958 г. на
министъра на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, процесните имоти са
заснети като имоти с планоснимачни номера 1479 и част от имот 1480, като за тях е отреден
парцел ХХ-1479, 1480 в кв. 44 по плана на гр. Ш.. Вещото лице сочи, че данни за приложена
улична регулация, съобразно плана от 1958г. няма. Единствено била приложена уличната
регулация по отношение на имот 1480 към ул. „*“. На плана от 1973 г. е заснет проход от ул.
„*“ към имот 1479, който първоначално е нанесен като част от имот 1479, а в последствие,
поради установяване на грешка, е извършена поправка на плана, като е отразен като част от
имот 1480 /имотът на ищците/. В съдебно заседание вещото лице заявява, че процесната
просека по предходно действащите регулационни планове /от 1973, 1996/ и по сега
действащата кадастрална карта на гр.Ш. попада в обема на собствеността на ищците.
Същата просека е част от имот с бивш кадастрален номер 1480. Просеката е с дължина
около 20 метра и ширина около метър – нормална за пешеходно преминаване.
Съгласно заключението на назначената в хода на въззивното производство СТЕ, ПИ с
идентификатор №83510.658.300 и ПИ с идентификатор №83510.658.303 по КККР на гр.Ш.,
представляват два отделни, самостоятелни имота, за които е отреден общ УПИ ХІ-1479, 1480
в кв.531 по регулационния план на гр.Ш., одобрен със заповед №1999 от 1996г..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предмет на настоящия спор са претенции с правно основание чл.109 от ЗС – заявени от
ищците Н. Х. Х. и З. А. Х. за осъждане на ответника А.А. Х. да преустанови
неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през имота на Н.
Х. Х. и З.А. Х., представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.658.300 по КККР на
гр. Ш. по пътека/алея; да премахне, със собствени средства и за собствена сметка,
реализирания от него път, алея за това преминаване, като граничеща от север с оградата на
3
имот 83510.658.299 по кадастралната карта на гр. Ш., а от юг- по означената и номерирана с
червен цвят линия по точки 1-2, по приложение 2 към заключението от приетата СТЕ, както
и да премахне изградената в тази част ограда-мрежа.
Осъдителният /негаторен/ иск, предоставя защита на правото на собственост, срещу
всяко пряко и\или косвено неоснователно въздействие, което, без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на имота или вещта според
предназначението й. За уважаване на негаторния иск е необходимо на първо място
установяване на обстоятелството, че ищецът се явяват собственик на имота, по отношение
на който, твърди неоснователно въздействие от страна на ответника. Пасивно легитимиран
по негаторния иск може да бъде не само извършителят на нарушението, но и всяко лице,
което към момента на предявяване на иска поддържа това неоснователно действие /
решение № 215/26.05.2011 г. по гр.д.№ 874 от 2010 г., І г.о./. в този смисъл и неоснователно
се явява твърдението на жалбоподателя, че били допуснати съществени нарушения на
процесуалните норми, тъй като с постановеното съдебно решение били засегнати границите
и обема на правото на собственост на трети лица-неучаствали в делото, а именно останалите
съсобствениците на имот с идентификатор №83510.658.303 по КК на гр.Ш..
В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт №176, том VII, дело
№1959/1994 г. на нотариус при ШРС, се установява, че ищците се явяват собственици на ПИ
с идентификатор №83510.658.300. Установи се също/ нотариалн акт №88, том I, дело
198/1995 г. на нотариус при ШРС, свидетелски показания, удостоверение за наследници/, че
ответникът е съсобственик на ПИ с идентификатор №83510.658.303 по КККР на гр.Ш.,
който ползва заедно със семейството си.
Не е спорно, а и видно от заключението на СТЕ, в северната част на имота на ищците-
имот с идентификатор №83510.658.300 на границата с парцел Х-1480А-поземлен имот с
идентификатор № 83510.658.299, съществува просека-път за преминаване от съседния имот
с идентификатор №83510.658.303, ползван от ответника с оглед достъп до ул.“*“, както и че
просеката от север граничи с оградата на имота с идентификатор №83510.658.299, а от юг
по означена с червен цвят линия по т.1-2 на приложение №2 към заключението на СТЕ от
01.03.2021г. има изградена лека ограда от градинска решетъчна мрежа на стоманени
стълбчета.
До влизане в сила на изменението на ЗТСУ на 01.01.2001г., дворищно-регулационните
планове имат непосредствено отчуждително действие/чл.110 от ЗТСУ/, като момента на
преминаване на собствеността настъпва от влиане в сила на заповедта, с който
регулационния план е одобрен. Така ако два или повече парцела са урегулирани в едни
парцел, възникниква съсобственост по регулация. Тази регулация обаче получава значение
на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава, при
евентуланото й изменение или създаване на цялостна нова регулация, се изхожда от
първоначалното положение на имотите., т.е. действието е подчинено на условие от
прекратителен характер. В случая, съгласно заключениета по СТЕ и допълнителната СТЕ,
липсват данни за прилагането на регулацията от 1958г. и 1973г. по отношение на
4
процесните имоти. Липсват такива данни и по отношение на регулацията от 1996г.. Предвид
това и следва да се приеме, че отчуждителното действие на регулацията от 1996г. е
отпаднало съгласно §8 от ПЗР на ЗУТ. При това положение към момента съществува общо
УПИ /УПИ ХІ-1479, 1480 в кв.531 по регулационния план на гр.Ш./ за двата имота, но
същото не е съсобствено, като е налице индивидуална собственост на ПИ с идентификатор
№83510.658.300 и ПИ с идентификатор №83510.658.303.
Установи се също, съгласно заключението на допълнителната СТЕ и заявеното от
вещото лице в съдебно заседание, че процесната просека по регулационните планове от
1973г., от 1996г. попада в обема на собствеността на ищците/част е от имот с бивш
кадастрален номер 1480/. По сега действащата кадастрална карта на гр.Ш. само графично е
изключена от имот с идентификатор №83510.658.300, но е част от имот №1480
/№83510.658.300/.
Установи се също, че тази просека служи за достъп от ул.“*“ до сградата на
ответника в поземлен имот 83510.658.303, като това е единствения достъп от този имот до
улицата. Съответно доколкото е налице ограда откъм техния имот, ищците не могат да
ползват просеката, като единственият им достъп е през ул.“*“.
Предвид това и доколкото сочената ограда е вътрешна за имота на ищците, то съдът
намира, че същата препятства достъпа на ищците до част от собственото им място и по този
начин се създават пречки да упражняват собствеността си в пълен обем. /Без значение е
обстоятеството дали същите имат достъп до просеката през ул.“*“. Наличието й би смутило
упражняването на собствеността дори и ако на ищците е предоставена възможността да
преминават през вратата за просеката откъм ул.“*“, тъй като би ограничило възможността
преминаването от оградената в неоградената част на имота да е напълно свободно, а не през
вратата или съседи, каквито ограничения ищците не са длъжни да търпят. Съгласно
показанията на свид.С.Х.ова, при опит на ищците да извършат ремонт на къщата в техния
имот преди 2-3 години, ответникът се противопоставил на махането на сложената оградна
мрежа.
Предвид това и ответникът следва да бъде осъден да премахне вътрешната ограда от
градинска мрежа/ означена с червена линия на приложение №2 към заключението на СТЕ -
л.51 от делото/. В случая без значение се явява обстоятелството ищецът ли е поставил
оградата. Както бе посочено по-горе, негаторният иск може да бъде насочен не само срещу
извършителя на нарушението, но и всяко лице, което поддържа това действие. Видно от
Приложение №2 към заключението по СТЕ, сочената ограда има за цел да огради просеката,
коята се ползва от ответника. Ето защо и съдът приема, че същият дори и да не е изградил
оградата, поддържа това състояние. Съгласно показанията на свид.Л.И./снаха в семейството
на ответника/Аз живея с бащата на А., който се казва А.…..“Ограда, телена мрежа нямаше.
Той я прави А. оградата, преди бая години, аз не съм била там“/ , свид.С.С. „През 2003г си
спомням…Като влезете в пътеката имаше една мрежа ей такава..От лявата страна имаже
мрежа, като влезеш от лявата страна“/.
По претенцията с правно основание чл.109 от ЗС, А.А. Х. да преустанови
5
неоснователното си действие, представляващо неправомерно преминаване през имота на Н.
Х. Х. и З.А. Х., по пътека/алея и да премахне, със собствени средства и за собствена сметка,
реализирания от него път, алея за това.
Както бе посочено по-горе, установи се, че процесната просека по регулационните
планове от 1973г. и от 1996г. и по сега действащата КК/само графично е изключено от имот
с идентификатор№83510.658.300/, попада в обема на собствеността на ищците/част е от
имот с бивш кадастрален номер 1480/.
С оглед осъществяване на защитата си по предявения срещу й негаторен иск,
ответната страна е заявила възражение за придобиване по давност на спорния участък-
просека/алея. Съобразявайки изложените от ответната страна в отговора на исковата молба
твърдения, настоящата инстанция намира, че по съществото си, това възражение на
практика представлява възражение за придобиване по давност на сервитут на преминаване.
Сервитутът като вещно право подлежи на придобиване по давност, като съществува само
доколкото до имота няма осигурен достъп и до момента, в който такъв достъп се осигури.
Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗУТ (ред. от 2003 г.), е предвидено право на
преминаване през чужд поземлен имот да се учредява с писмен договор с нотариална
заверка на подписите, като по този начин това ограничено вещно право се включва в
категорията на доброволните положителни сервитути, за които по силата на чл. 55 ЗС е
допустимо да се придобиват по давност. Употребеното в закона понятие поземлен имот не
следва да се тълкува буквално, единствено в смисъла на § 5, т. 2 ДРЗУТ като част от
територията, определена с граници според правото на собственост, тъй като необходимостта
от преминаване през чужд имот за осигуряване на достъп до свой имот може да възникне
както по отношение на поземлен имот, разбиран като част от земната повърхност, така и по
отношение на всеки друг имот, включително самостоятелен обект, изграден в поземлен
имот /определение № 267 от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. №4088/2015г., ІІ г. о./.
В случая безспорно се установи, че по процесната просека/алея се осъществява
единствения достъп от ПИ с идентификатор№83510.658.303 до улицата, като до имота няма
друг осигурен достъп. Установи се също, че този достъп е използван от ответника и
семейството му в подължение на повече от десет години. Съгласно показанията на
свид.Л.И./съжителка на бащата на ответника/ процесната пътека съществувала поне от
двадесет години, като тя била за тяхната къща, а за къщата на ищците имало друга пътека за
улицата. Друг вход към къщата, в която живеели нямало. Сега в къщата живеел ответникът
А.Х. със семейството си, като бащата на Х. –А. живеел във вила на друго място поне от 10-
15г..Свид.С.С. заявява, че когато през 2003г. дошъл на гости на ответника, входната врата и
пътеката били на същото място както и досега. Свид.С.Х.ова/снаха в семейството на ищците
от пет години/ заявява, че имотът, обитаван от ответника няма излаз от улицата. Свид.Н.Ш.
сочи че съществува пътека за минаване на ответниците, като откакто живее на ул.“*“/около
десетина година/ това положение съществува.
Всичко това налага извода на съда, че ответната страна е придобила по давност
правото на преминаване през процесната просека/алея.
6
Предвид това и доколкото в случая се касае до негаторна претенция с предмет
съществува ли за ответника сервитут за преминаване през ПИ с идентификатор
№83510.658.300 за достъп до имот ПИ с идентификатор №83510.658.303, то същата се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Чрез негаторния иск се дава защита на собственика или носителя на ограниченото
вещно право, срещу неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с които
се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото
предназначение.
В случая не се установи неоснователно действие или поведение на ответника
рефлектиращо върху имота на ищеца, което да се предотврати с премахване настилката на
процесната пътека/алея. Съгласно заявеното от вещото лице в съдебно заседание, просеката
е с нормална ширина за пешеходно преминаване.Т.е. ограничени са в минимална степен
правата на собствениците на имот №83510.658.300.
Предвид изложеното и съдът намира че и тази претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено
само в частта, с която А.А. Х. е осъден да преустанови неоснователното си действие,
представляващо неправомерно преминаване през имота на Н. Х. Х. и З. А. Х.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.658.300 съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Ш., с адрес на имота: гр. Ш., ул. „Ч.“, с площ от 176 кв.м.,
при съседи: 83510.658.410, 83510.658.310, 83510.658.303, както и да премахне, със собствени
средства и за собствена сметка, реализирания от него път, алея за това преминаване,
означена в Приложение 2 към заключението от приетата СТЕ, неразделна част от
настоящото решение, като граничеща от север с оградата на имот 83510.658.299 по
кадастралната карта на гр. Ш., а от юг- по означената и номерирана с червен цвят линия по
точки 1-2, като вместо това бъде постановено друго, с което сочените негаторни претенции
бъдат отхвърлени. В останалата част, с която по иска с правно основание чл.109 от ЗС,
ответникът е осъден да премахне намиращата се ограда, изчертана в червено от т.1-2 на
приложение №2/л.51/ към заключението на СТЕ, като правилно и законосъобразно,
решението следва да бъде потвърдено.
Само за прецизност, с оглед заявеното с въззивната жалба искане, следва да се
отбележи, че съдът не дължи произнасяне по възражението за придобивна давност в
диспозитива на решението/чл.298, ал.1 от ГПК/.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски.
На основание чл.78 от ГПК, с оглед изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати
на въззиваемите деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 83.33лв., а
последните да заплатят на жалбоподателя такива в размер на 440лв. ,съответно да му
заплатят разноски за първа инстанция в размер на 400лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №260244 от 21.05.2021г. по гр.д.№1176/2020г. на ШРС в
частта, с която А.А. Х. е осъден да преустанови неоснователното си действие,
представляващо неправомерно преминаване през имота на Н. Х. Х. и З. А. Х.,
представляващ поземлен имот с идентификатор 83510.658.300 съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Ш., с адрес на имота: гр. Ш., ул.№, с площ от 176 кв.м., при
съседи: 83510.658.410, 83510.658.310, 83510.658.303, както и да премахне, със собствени
средства и за собствена сметка, реализирания от него път, алея за това преминаване,
означена в Приложение 2 към заключението от приетата СТЕ, неразделна част от
настоящото решение, като граничеща от север с оградата на имот 83510.658.299 по
кадастралната карта на гр. Ш., а от юг- по означената и номерирана с червен цвят линия по
точки 1-2, както и в частта, с която А.А. Х. е осъден да заплати на Н. Х. Х. и З.А. Х.
деловодни разноски в размера над 290лв. до 870лв., като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Х. Х. с ЕГН********** и З. А. Х. с ЕГН**********,
двамата от гр.Ш., ул.“*“№, чрез адв.С.И. при ШАК, срещу А.А. Х. с ЕГН********** от
гр.Ш., ул.“*“№, чрез адв.Д.С. при ШАК, искове с правно основание чл.109 от ЗС, за
осъждане на ответника да преустанови неоснователното си действие, представляващо
неправомерно преминаване през имота на Н. Х. Х. и З.А. Х. - поземлен имот с
идентификатор 83510.658.300 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Ш., с адрес на имота: гр. Ш., ул.№, с площ от 176 кв.м., при съседи: 83510.658.410,
83510.658.310, 83510.658.303, както и да премахне, със собствени средства и за собствена
сметка, реализирания от него път, алея за това преминаване, означена в Приложение 2 към
заключението от приетата СТЕ, неразделна част от настоящото решение, като граничеща от
север с оградата на имот 83510.658.299 по кадастралната карта на гр. Ш., а от юг- по
означената и номерирана с червен цвят линия по точки 1-2.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА А.А. Х. да заплати на Н. Х. Х. и З. А. Х. деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 83.33лв..
ОСЪЖДА Н. Х. Х. и З.А. Х. да заплатят на А.А. Х. деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 440лв., и 400лв. пред първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9