НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ................/01.12.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, LII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1920 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Производството
по делото е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез
процесуалния му представител – юрк. Велислава
Любенова, срещу М.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 511.64 лв., представляваща
дължима главница по сключен на 24.04.2018 г. между „Сити кеш” ООД и М.А.М.
договор за паричен заем № 182057 към искане № 0179673, вземанията по който са цедирани н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с Приложение № 1/25.03.2019 г.
към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 31.10.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 45.07 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за
периода 29.05.2018 г. – 30.10.2018 г., както и сумата 209.11 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 29.05.2018 г.
– 30.10.2019 г., които суми са предмет на заповед № 8481/04.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
18014/2019 г. по описа на ВРС, ХХI състав.
В исковата си молба и
уточняващата молба към нея от 11.03.2020 г. ищецът „А.З.С.Н.В.” ЕАД излага,
че на 24.04.2018 г. между „СИТИ КЕШ” ООД /заемодател/ и М.А.М. /заемател/ е сключен договор за паричен заем № 182057 към
искане № 0179673, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. Твърди, че редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита
се уреждат от Общите условия за предоставяне на кредити, с които ответникът е
запознат. Излага, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в
размер на 600 лв. Посочва, че сумата по кредита е изцяло усвоена от ответника.
Поддържа, че уговорената договорна /възнаградителна/
лихва е в размер на 72.11 лв. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да
върне главницата и договорната лихва по кредита в срок до 30.10.2018 г., на 27
бр. месечни анюитетни вноски. Излага, че крайният
срок за издължаване на всички задължения по заема е настъпил на 30.10.2018 г.,
поради което не е обявявана предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Посочва, че на длъжника е начислена съответна лихва за забава, предвид
неплащането на дължимата главница. Излага, че на 25.03.2019 г. между „А.з.с.н.в.”
ЕАД и „СИТИ КЕШ” ООД е подписано Приложение № 1 към сключения между страните
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г., по
силата на което процесното вземане по договора за
паричен заем от 24.04.2018 г. е прехвърлено в полза на ищеца, заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтеклите лихви.
Поддържа, че на ответника е изпратено нарочно уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането, съобщението за което обаче е върнато в цялост,
предвид неоткриването на адресата. Твърди, че последният следва да се счита
уведомен за цесията с получаването на препис от настоящата искова молба, към
която е приложено копие от уведомлението. Излага, че в негова полза е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. С оглед връчването
на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, твърди, че дружеството има
правен интерес от подаване на настоящата искова молба. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът М.А.М. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на подадено
от ищеца заявление е издадена заповед № 8481/04.11.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 18014/2019
г. по описа на ВРС, ХХI състав, срещу длъжника М.А.М.
за заплащане на посочените в заповедта суми, предмет на настоящото
производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Настоящият
иск за установяване съществуването на претендираните вземания е предявен на 13.02.2020
г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В проведено по делото на
26.11.2020 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се
е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна
е направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от
29.09.2020 г.
Видно от приложените по делото книжа, на
ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата
и неявяване му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това
число договор за паричен заем от 24.04.2018 г. и погасителен план към него.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираните
суми.
По
изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно
основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва
да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 55.97 лв., съразмерно с уважената част на заявлението, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на държавна такса в размер
на 125 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на сумата 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, предвид характера на предявените искове и правната и фактическа сложност
на делото. Ето защо в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 275 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4,
следните
суми: сумата 511.64 лв. /петстотин и
единадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща дължима
главница по сключен на 24.04.2018 г. между „Сити кеш” ООД и М.А.М. договор за
паричен заем № 182057 към искане № 0179673, вземанията по който са цедирани н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с Приложение № 1/25.03.2019 г.
към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г.
до окончателното й изплащане; сумата
45.07 лв. /четиридесет и пет лева и седем стотинки/, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода
29.05.2018 г. – 30.10.2018 г., както и сумата
209.11 лв. /двеста и девет лева и
единадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода 29.05.2018 г. – 30.10.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
които суми са предмет на заповед № 8481/04.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 18014/2019 г. по описа на
ВРС, ХХI състав.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата 55.97 лв. /петдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 18014/2019
г. по описа на ВРС, ХХI състав, както и сумата 275 лв. /двеста седемдесет и
пет лева/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: