РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 7604/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 75746/10.06.2019 г., предявена от Г. ФОНД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против С.С.Н., с ЕГН: **********,
с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 17.11.2012
г., около 19.15 часа, в гр. София, на бул. „Сливница”, в района на предприятие
„Оргахим”, С.С.Н., при управление на товарен автомобил „Камаз”, с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по
пътищата и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с лек
автомобил „Опел Комбо”, с рег. № ********, в резултат на което починал Б.Д.М.- пътник в лекия
автомобил и пострадал водачът на лекия автомобил В.С.Г..
В исковата
молба се твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач не е била застрахована.
За претърпените вреди, В.С.Г.и наследниците на Б.Д.М.- М.Д.М.,
Б.Б.М.и Д.Б.М.предявили претенции пред ищеца и били образувани преписки по
щети, съответно с № № № 210079/23.04.2014 г.,
210080/23.04.2014 г., 210081/23.04.2014 г. и 210082/23.04.2014 г. Увредените лица не се съгласили с определените от ищеца обезщетения и предявили
претенциите по съдебен ред, въз основа на които били образувани гр.д. № 43556/2014г. по описа на СРС, 87 съставв и
в.гр.д. № 9887/2016г. по описа на СГС, II А въззивен
състав, гр.д. № 12158/2014 г. по описа на СГС, 17 състав , гр.д. № 12156/2014
г. по описа на СГС, 20 състав, и гр. д. № 12157/2014г. по описа на СГС, 16
състав, по които с влезли в сила решения били присъдени обезщетения за вредите,
претърпени от увредените лица в резултат на описаното ПТП.
По всички тези дела, С.С.Н. участвал като трето лице – помагач на
страната на Г. фонд и бил обвързан от съдебните решения.
Ищецът твърди, че след влизане
в сила на съдебните решения е изплатил обезщетения на павоимащите лица, както
следва:
1.
на
В.С.Г.-
по щета № 210079/23.04.2014 г. – общо сумата от 42 829,47 лева, присъдени по гр.д. № 43556/2014 г. по описа на
СРС, 87 състав и в.гр.д. № 9887/2016 г. по описа на СГС, IIА въззивен състав;
2.
на М.Д.М. - по щета № 210080/23.04.2014 г. – общо сумата от 113 036,73 лева, присъдени по гр.д. № 12158/2014г. по описа на
СГС, 17 състав;
3.
на Б.Б.М.- по щета № 210081/23.04.2014 г. – общо сумата от 119 519,55 лева, присъдени по гр.д. № 12156//2014 г. по описа на
СГС, 20 състав;
4.
на
Д.Б.М.- по щета № 210082/23.04.2014 г. – общо сумата от 122 768,63 лева, присъдени по гр.д. № 12157/2014 г. по описа на
СГС, 16 състав.
Ищецът
поканил ответника, да му възстанови изплатените суми, но ответникът не погасил
задължението си.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 398 154.38
лева, представляваща сбора от изплатените от Г. фонд
обезщетения по щета № 210079/23.04.2014 г., щета
№ 210080/23.04.2014 г., щета № 210081/23.04.2014 г. и щета № 210082/23.04.2014
г. Сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и
направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът С.С.Н. не е депозирал отговор
на исковата молба.
Съдът
приема следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 558, ал.
7 КЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
Разпоредбата
на чл. 558, ал. 7 КЗ предвижда, че след изплащане на обезщетението по чл. 557,
ал.1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както
и разходите за определянето и изплащането му.
В
настоящия случай, в открито съдебно заседание, ищецът е направила
искане за постановяване на неприсъствено решение
Съдът, след като съобрази
искането на ищеца, запозна се с представените по делото писмени доказателства,
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните
съображения: На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, като са му указани последиците от неподаване на отговор и
невземане на становище по делото, както и при неизпращане на представител в
насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се
разгледа в негово отсъствие. Ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, като не се е явил и не е изпратил представител в открито съдебно заседание. Отделно от това, съдът приема, че предявеният иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства се явява вероятно основателен. Поради изложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди и сумата от 15926.18 лева – платена държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева,
която сума също следва да се присъди на ответника.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Г. Ф., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***,
на основание чл.
558, ал. 7 КЗ, сумата от 398 154.38 лева, представляваща сбора от изплатените от Г. Ф. обезщетения
по щета № 210079/23.04.2014 г.,
щета № 210080/23.04.2014 г., щета № 210081/23.04.2014 г. и щета №
210082/23.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019 г. до окончателното
плащане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 15926.18 лева – разноски по делото,
както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 450 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: