Решение по дело №437/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на К. С. Л. с [ЕГН] с постоянен адрес в [населено място], [улица], ет.3, ап.5, заявена чрез пълномощника адв.К. К. от АК-Бургас с посочени адрес на кантора, електронен адрес и телефонен номер в адресната част на жалбата против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000667/03.11.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДвП- временно спиране от движение на МПС л.а. „Лексус РЦФ“ с рег.№ [рег. номер] до отстраняване на неизправността-намалена прозрачност на предно панорамно стъкло и предни странични стъкла.

В жалбата се сочат съществени процесуални нарушения при издаването на процесната заповед- не са посочени фактическите и правните основания за издаването й конкретно на жалбоподателя, доколкото физическото лице не е собственик на процесния автомобил, като в тази връзка се навеждат и твърдения за вътрешно противоречие в съдържанието на обжалвания административен акт; твърди се нищожност на заповедта, тъй като е издадена по отношение на адресат, който не разполага с пасивна материалноправна легитимация; счита се че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, доколкото е издадена в противоречие с материалния закон и в явно несъответствие с целта на закона, в случая ЗДвП.

Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се съдебни разноски.

Органът, издал оспорения акт, е депозирал писмено становище, с което счита оспорването за неоснователно и моли за потвърждаване на обжалваната ЗППАМ като законосъобразна и правилна. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Видно от отбелязване в част разписка, оспорената ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 09.02.2024г., чрез пълномощник, а жалбата против нея е депозирана в съда на 21.02.2024г., следователно и в преклузивния 14-дневен срок. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В обстоятелствената част и в диспозитива на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е посочено, че същата се издава срещу жалбоподателя К. Л. с посочено ЕГН и постоянен адрес, за това, че „в качеството си на управител на „Веста-М.“ ООД-Бургас и собственик на МПС лек автомобил „Лексус РЦФ“ с рег.№ [рег. номер] е допуснала управлението му на лицето Д. И. Г., като МПС е с ограничена видимост, намалена прозрачност на предно панорамно стъкло и предни странични стъкла на автомобила осигуряващи видимостта на водача към пътя /поставено е черно фолио/, установено при извършена проверка на 30.10.2023г. в 16,10часа на път II-55, км.19 в посока на движение към [населено място]“. Посочени са нарушените норми – чл.105, ал.1 ЗДвП, вр.чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

За да наложи на тази мярка, ответният орган е приел, че при проверка от органите на Пътна полиция на 30.10.2023г. около 16,10ч. на път II-55, 19км. В посока на движение към гр.В.търново водачът Д. И. Г. е управлявал МПС „Лексус РЦФ“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД с Булстат ********* при ограничена видимост за водача, изразяваща се в намалена прозрачност на предно панорамно и предни странични стъкла.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен е упълномощен със Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОДМВР-В.Търново.

При така представените доказателства се налага извод за незаконосъобразност на административния акт по следните съображения:

Същият е издаден в изискуемата от закона форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и предвид посочената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г..

Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел първи от АПК.

За да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 2, б.“а“ от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в допускане от страна на собственик управлението на собственото му МПС, което е с ограничена видимост, намалена прозрачност на предно панорамно стъкло и предни странични стъкла на автомобила осигуряващи видимостта на водача към пътя.

В оспорения административен акт е посочено относимото правно основание – чл. 171, ал.1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171, ал.1 т. 2, б. "а" от ЗДвП в приложимата редакция (ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) "за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка" - "временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността“.

Следователно единствените правнорелевантни факти за налагане на ПАМ по този текст са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС с установена неизправност в случая нарушаваща забраната по чл.105, ал. ЗДвП.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а" ЗДвП цели да преустанови правонарушението, но за да се постигне този резултат е необходимо същата да бъда насочена към собственика на неизправното МПС. В конкретния случай видно от диспозитива на обжалваната ЗППАМ същата е насочена към К. С. Л. с [ЕГН] с посочен постоянен адрес в [населено място]. По делото липсват данни това физическо лице да е собственик на неизправното МПС, напротив налице са данни, че процесното МПС е собственост на юридическо лице. В обстоятелствената част на ЗППАМ също е посочено, че физическото лице-жалбоподател е управител на търговско дружество и собственик на процесното МПС. При посоченото словно адресиране на ЗППАМ и обстоятелството, че диспозитива на заповедта е насочен към физическо лице, за което няма данни да е собственик на автомобила, то административния акт не би могъл да постигне възложеният му с посочената норма резултат и се явява незаконосъобразен, тъй като не съответства на материалния закон и на целта на закона – нарушения на чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Това така, защото тежестта от наложената мярка по чл.171, т.2, б.А от ЗДвП може да се носи само от собственика на неизправния автомобил, който ще бъде спрян от движение до отстраняване на неизправността.

С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на уважаване подлежи искането на жалбоподателя за присъждане на сторените съдебни разноски, за чието извършване са представени доказателства – 600лв. за заплатено адв.възнаграждение и 10лв. за заплатена държавна такса.

Съобразно разпоредбата на чл.172, ал.5, вр.ал.1 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на осн.чл.172, ал.5 ЗДвП, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000667/03.11.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Велико Търново да заплати на К. С. Л. с [ЕГН] сумата от 610лв., представляващи сторените по делото съдебни разноски.

Решението е окончателно.