№ 384
гр. Варна, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500146 по описа за 2023 година
за да произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по
частна жалба на „БАНКА ДСК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Московска“ №19, против Разпореждане № 43450/28.11.2022 год., постановено
по ч.гр.д. № 15449/2022г. по описа на ВРС, с което подаденото от жалбоподателя заявление
с вх.№ 80725/22.11.2022г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.417 ГПК срещу длъжника О. Б. М., ЕГН: **********, е отхвърлено в
частта по отношение на вземането за сумата от 120 лева, претендирана като разходи по
изискуем кредит, дължими въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от
10.09.2016г.
В жалбата се сочи, че вземането, за което е отхвърлено заявлението по реда на чл. 417
от ГПК по съществото си не представлява такса за управление на кредита, доколкото не е
свързано с предоставяне от банката на допълнителна услуга, а предварително оценени от
страните вреди от неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на
съдействие за получаване на съобщението за предсрочна изискуемост на дълга. Поддържа,
че разходите за съобщението до длъжника са действително извършени, за което са
приложени фактури на обща стойност от 66 лева. Въз основа на изложеното претендира за
отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима. По същество въззивният състав намира следното:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
1
заявителя „Банка ДСК“ АД срещу физическо лице- потребител за задължения по договор за
кредит, сред които и задължение за сумата от 120 лв., претендира по заявлението като
стойност на разходи по изискуем кредит. Въпросното вземане е надлежно удостоверено в
документа по чл. 417, т. 2 от ГПК, а допълнително към заявлението са представени
доказателства за направени разходи за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост
на длъжника в размер на сумата от 66 лева.
С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия
ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното,
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по[1]слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да
се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
За да се произнесе по въпроса относно удостоверяването в извлечението по чл. 417, т.
2 от ГПК на ликвидно и изискуемо вземане в размер на 120.00лв., означено като разходи
при изискуем кредит е необходимо да се изясни основанието, от което произтича вземането.
Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в частната жалба
заявителят настоява, че сумата от 120.00 лв. не представлява такса за извършена банкова
услуга, въпреки, че е посочена в тарифата на банката, а предварително оценени от страните
по правоотношението вреди от неизпълнението на задължението на длъжника да осигури
съдействие по връчването. Тоест сумата се претендира като обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – реално сторените разходи за обявяване на
предсрочна изискуемост, които са следствие от неизпълнение на длъжника да осигури
съдействие за получаване на покана за доброволно изпълнение.
Фактическият състав, от който възниква вземането за обезщетение обаче предполага
установяване на договорно неизпълнение, претърпени вреди под формата на извършени
разходи, причинна връзка между неизпълнението и вредите. Фактите от състава на правото
на обезщетение за вреди в случая не могат да установяват посредством извлечението от
счетоводните книги по чл.417, т.2 от ГПК. Дори и счетоводното извлечение, като извадка от
търговските книги на кредитна институция, да е годно да установи размера на вредите,
неизпълнението на задължението по оказване на съдействие за връчването стои извън
изпълнителното основание.
Отделното от изложеното разпоредбата на чл.33 от ЗПК ограничава отговорността на
кредитополучателя за неизпълнението единствено до мораторно обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва. Други последици от неизпълнението законът не
2
предвижда. Действията по уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост по
съществото си представляват дейности по управление на просрочен кредит. Управлението
на просрочен кредит е присъща за основния предмет на договора дейност, която се
компенсира с основното възнаграждение на банката по договора /възнаградителна лихва/.
Поради остойностяване на тези дейности в основно възнаграждение, законодателят изрично
е установил забрана за начислява на други разноски по управление на кредита (чл. 10а, ал. 2
от ЗПК) - такси, комисионни и т. н. Договарянето на обезщетение за неизпълнение в
отнапред определен размер се покрива практически с определяне на неустойка за
неизпълнение, каквато отговорност не може да се възлага на длъжника. Този извод не се
променя от обстоятелството, че кредиторът действително е сторил разходи по
уведомяването.
По изложените съображения съдът намира, че не е изпълнен фактическият състав на
чл.417, т.2 от ГПК и чл.418 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника, тъй като представеният документ не удостоверява
ликвидно и изискуемо вземане за сумата от 120.00лв., като първоинстанционния акт
постановил същият резултат следва да бъде потвърден.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 43450/28.11.2022 год., постановено по ч.гр.д. №
15449/2022г. по описа на ВРС, с което подаденото от „БАНКА ДСК“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19 заявление с вх.№
80725/22.11.2022г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417 ГПК срещу длъжника О. Б. М., ЕГН: **********, е отхвърлено в частта по
отношение на вземането за сумата от 120 лева, претендирана като разходи по изискуемо
кредит, дължими въз основа на Договор за кредит за текущо потребление от 10.09.2016г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3