Решение по дело №2381/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ю.к. В. П., против Решение № 204/12.06.2023г. по АНД № 702/2023г. по описа на РС – Шумен, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „ЕС Транспорт“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Подчертава, че процесното МПС не е било с две оси нито към датата на извършване на нарушението, нито към 26.07.2018г., а е безспорно установено, че същото е с 4 оси. Счита, че дружеството не трябва да бъде освободено от неблагоприятни последици, свързани с неправилното деклариране на броя на осите на товарния автомобил. Намира, че районният съд е оценил неправилно доказателствата по делото и не е направил необходимото за разкриване на обективната истина, с което е нарушил чл.13 от НПК. По изложените съображения иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Ответникът по касация, в депозиран отговор по жалбата и писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно, като излага допълнителни съображения за непропорционалност на налаганите санкции във връзка с постановките на решение по дело С – 61/2023г. на СЕС.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ШРС по АНД № 702/2023г. е образувано по жалба на „ЕС Транспорт“ ООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с Решение № 50/27.03.2023г. по КАНД № 53/2023г. на АС - Шумен.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 27.02.2022г. около 11.40 часа, ППС – специален автомобил ДАФ ФАД ЦФ 85, с рег.№ ********* с технически допустима максимална маса 32 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4 в състав с ремарке с общ брой оси – 4 с обща технически допустима максимална маса на състава 0, се движел по път I-2 км. 124+221 с посока намаляващ километър. Посоченото превозно средство било заснето от електронна система с устройство № 10242, за което било установено, че има тол декларация за преминаването по посочения пътен участък, но платената категория е по-малка от измерената. След установяване собствеността на пътното превозно средство, на дружеството бил съставен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ЕС ТРАНСПОРТ“ ООД, с ЕИК ************, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл.102, ал.2 от ЗДвП, във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, както и такса на основание чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 167 лева.

Въззивният съд приел от правна страна, че неправилно е била ангажирана отговорността на дружеството. Намерил, че се касае за заплатена тол такса /доколкото все пак има платена по-малка по размер тол такса/ за ППС с 2 оси, както е било вписано в СРМПС от 26.07.2018г. Към датата на извършване на процесното нарушение, товарният автомобил, съгласно СРМПС от 26.07.2018г. е с обща техническа допустима максимална маса по-голяма от 12 тона, но с 2 оси /L 2/, поради което е заплатена тол такса в размер на 0,07 лв./км. съгласно таблицата по чл.27 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление №370 на МС от 2019год., изменена с Постановление №24/20.02.2020 год. на МС. Последната разпоредба определя обстоятелствата, които диференцират размера на тол-таксите, а именно: техническите характеристики на пътя или пътния участък, изминатото разстояние, категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики, като таксите се определят за всеки отделен път или пътен участък. Съдът подчертал, че по делото е представено Приложение към тристранен договор, сключен между дружеството-жалбоподател и А 1, представител на Интелигентни трафик системи, където съгласно представените свидетелства за регистрация на ППС също е било вписано, че ППС с рег. № ************ е с 2 оси и затова е била заплатена тол такса в размер на 0,07св./км. За посоченото ППС е била заплатена тол такса в размер на 0.07 лв./км., което към дата – 27.02.2022г. е отговаряло на вписаното в свидетелството за регистрация на МПС от 26.07.2018г. Последното е удостоверителен документ, издаден от компетентен орган, поради което съдът намерил, че в конкретния случай след като в него е било записано, че товарният автомобил е с 2 оси, правилно за него е била заплатена тол такса в размер на 0,07 лв./км, т.е. същата не е частично заплатена, както било вписано в атакувания електронен фиш.

Настоящият съдебен състав намира, че постановеното от ШРС решение е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и не по изложените от съда мотиви. Процесното нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП е извън обхвата на действащата към неговото извършване разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, която изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН. За него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 27.02.2022г санкционирането на осъщественото от „ЕС Транспорт“ ООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е допълнително самостоятелно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира за основателни релевираните от ответника по касация възражения за несъразмерност и непропорционалност на предвидените в закона санкции. Налице е противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

В този смисъл, въззивният съд е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на издадения ЕФ, макар и по различни съображения, което налага оставяне в сила на оспореното решение.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2024г. /л.25/ Същият установява сторени разноски в размер на 400 лева които са под минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени. Последните не се явяват прекомерни и съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ангажирания защитник.

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 204/12.06.2023г. по АНД № 702/2023г. по описа на РС – Шумен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЕС Транспорт“ ООД, ЕИК **************, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.