Р Е Ш Е Н И Е № 124
гр.Габрово, 15.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГАБРОВО
в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ
при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на Милчо
Генжов – Прокурор в ОП Габрово, като разгледа докладваното от председателя Адм. дело № 6 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано по искова молба от М.Г.Н., ЕГН **********, с адрес ***, подадена
чрез адв. В.Д.Д. от ГАК, със съдебен адрес ***, назначена с Решение № 407 от
13.11.2018 г. на НБПП – София, против Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр.София, с претенция: 1.За присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, с период на претенцията
19.07.2014 г. – 16.02.2017 г. и 2. Претенция за присъждане на претърпени
неимуществени вреди в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева, с период на
претенцията 19.08.2014 г. – 16.02.2017 г. – периода на изтърпяване на
наказанието в Затвора Ловеч и Затворническо общежитие „Атлант“ гр.Троян и
претърпяна от ищеца трудова злополука по време на работа в метален цех на
обшежитието на 09.03.2016 година, в която част относно исковата претенция в
размер на 200 000 лева за претърпяни неимуществени вреди във връзка с
претърпяната трудова злополука, производството по делото е прекратено и
исковата молба е изпратена по подсъдност на Габровски Районен съд за
разглеждане на иска в тази му част.
Претендираните от Н. за присъждане неимуществени вреди се изразяват в
психически и физически болки и страдания, емоционално и морално страдание,
стрес, безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, лишаване от право
на здраве, болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес,
безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, болки и страдания настъпили
в резултат на бездействия на администрацията в затвора и „Следствен арест“
гр.Габрово да създаде адекватни условия за опазване на физическото му и
психическо здраве, по време на изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ и
„задържане под стража“ и полагане на труд в цех за производство на метални
изделия към ЗО „Атлант“ гр.Троян, където при изпълнение на трудовите си
задължения в цеха бил поставен от затворническата администрация в
неблагоприятни условия за труд, задължавайки го да работи без проведен
първоначален инструктаж, без подходящо облекло и обувки, в т.ч. без ръкавици и
др., болки и страдания в следствие на претърпяна трудова злополука по време на
работа, последващо лечение и др. В „Следствен арест“ гр.Габрово на ищеца не
били осигурени достатъчна жилищна площ за човешко съществуване, елементарни
условия за двигателна активност, пряк достъп на дневна светлина и естествено
проветряване на помещението, в което бил настанен, не били осигурени нормални
условия за хранене, за сън, не е имал постоянен достъп до санитарен възел, до
течаща вода, поради което липсвали условия за поддържане на личната хигиена,
бил лишен от право на здраве. В затвора гр.Ловеч и Затворническо общежитие
„Атлант“ гр.Троян също не били осигурени достатъчна жилищна площ за нормално човешко
съществуване, елементарни условия за двигателна активност, като в ЗО „Атлант“ в
килия № 106, където бил настанен нямало собствен санитарен възел и нямал
постоянен достъп до такъв, липсвала и течаща вода в килията, което налагало
вечер след 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден да облекчава
физиологическите си нужди в пластмасова кофа и тенекия от сирене, която сутрин
се изхвърляла, по цяла нощ бил принуден да търпи неприятни миризми, нямал също
течаща вода и ползвал пластмасова бутилка за такава, нямал условия за
поддържане на личната си хигиена, лишен бил от право на здраве. Сочи в
исковата си молба, че така
претендираните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразните актове на ответника – действия и бездействия на органи и
длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, по точно
и конкретно в Затвора гр.Ловеч, ЗО „Атлант“ гр.Троян и „Следствен арест“
гр.Габрово, без да уточнява в действителност в какво точно се изразяват тези
неимуществени вреди и без да са конкретизирани същите по размер и основание. В молбата си също сочи, че при
пребиваването си в „Следствен арест“ – Габрово бил настатен в килии, които били
с липсваща и недостатъчна дневна светлина - тъмни, влажни, малки/тясни/, със
застоял въздух и вредно за очите осветление, при абсолютно нехигиенични условия
и липса на такива за поддържане на физическото и психическото му здраве, като с
малки изключения сочи за такива условия и в Затвора Ловеч и ЗО“Атлант“
гр.Троян, упоменати по горе. В резултат на това претърпял и претендираните в
настоящото производство неимуществени вреди, породени от изложените условия в
килията на Следствения арест и Затвора, респективно ЗО „Атлант“ и изразяващи се
в психически болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес,
безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, болки и страдания,
настъпили в резултат на неправомерното поведение на администрацията на местата
за лишаване от свобода и задържане под стража, в които е пребивавал през
посочените по горе периоди, като тези вреди били в пряка причинна връзка с бездействието
и нарушаването на закона от страна на ответната страна – специализираните
органи по изпълнение на наказанията, без както се посочи да конкретизира в
какво точно се изразяват така причинените му болки и страдания, съответно
психически разстройства, както и да сочи доказателства по отношение на същите.
С така предявения иск с/у ГД „ИН“ при МП гр.София претендира присъждането на
парично обезщетение в размер на 10 000 лева, като репарация за претърпяните от
него неимуществени вреди по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в
посочените по горе психически болки и страдания, емоционално и морално
страдание, стрес, безпокойство, накърняване на човешкото му достойнство, болки
и страдания, настъпили в резултат на неправомерното поведение на администрацията
на местата за лишаване от свобода и задържане под стража, които неимуществени
вреди са в пряка причинна връзка с бездействието и нарушаването на закона от
страна на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ при МП считано от
датата на увреждането съобразно периодите посочени в исковата молба, а именно в
Следствения арест гр. Габрово, съответно от 19.07.2014 г. до 21.07.2014 г.;
15.12.2014 г. до 19.12.2014 г.; 30.03.2015 г. до 02.04.2015 г. и от 16.06.2017
г. до 17.06.2017 г., в Затвора
Ловеч съответно от 22.07.2014 г. до 14.12.2014 г.; от 20.12.2014 г. до
29.03.2015 г.; от 03.04.2015 г. до 20.04.2015 г., както и в ЗО“Атлант“ от
21.04.2015г. до 15.06.2015 г. и от 18.06.2015 г. до 15.02.2017 г.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, като се
представлява и от назначен служебен защитник – адв. В.Д. от ГАК, поддържа иска
по така изложените доводи в исковата си молба, в частта, в която същата е
допустима за разглеждане пред настоящата съдебна инстанция, а именно
досежно исковата претенция в размер на
10 000 лева и прави искане същата да бъде уважена, като счита за доказано, че е
претърпял претендираните от него в настоящото производство вреди.
Ответната страна – Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ - гр.София, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт О., в представен по делото
писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска изцяло и моли за отхвърлянето
му изцяло като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.
В тази насока от страна на юрисконсулт О. се излагат подробни съображения в
хода на делото по съществото на спора и по конкретно същият сочи, че на ищеца Н.
*** е била предоставена възможност за тоалет, въпреки липсата на течаща вода в
килията, в която е бил задържан. Изискването за минимум 4 кв.м. площ на
задържан съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС е било също налице, което било видно от
представената по делото справка относно площта и обзавеждането на килите в
„Следствен арест- Габрово“, в които същият е бил настанен и в които е
пребивавал с не повече от едно лице, предвид посочената в справката площ на килиите,
а независимо от казаното това изискване било отложено за периода, за който се
претендира настъпването на претендираните от Н. вреди съгласно § 13 от ПЗР на
ЗИНЗС. С оглед на действително недотам добрите условия в следствения арест в
гр.Габрово сочи също, че просто това е една обективна даденост, предвид времето
на построяването му, като от страна на ответната страна са предприети действия
за подобряване на условията в ареста според възможностите и съществуващите
дадености, но също така е логично при престояване в такива пенитенциарни
заведения престоят да не е толкова удобен и да се понасят известни лишения, да
няма същото удобство, каквото в нормална социална среда, но с оглед
обстоятелството, че това се явява част от изпълнението на наказанието, то по
този начин не е уронено достойнството на ищеца. По отношения на останалите
твърдения изложени в исковата молба и в съдебно заседание счита, че на ищеца са
били предоставени възможности да ползва правата си- включително и на телефонни
разговори, както и че е предоставяна храна според изискванията за тези
заведения. Що се касае до изложените в исковата молба неблагоприятни условия в
Затвора Ловеч и ЗО“Атлант“, то в килията в която Н. е бил настанен е имало наличие
на постоянно течаща вода, санитарен
възел, досатътчо жилищна площ, осигурена медицинска помощ, нормална храна и
пр., поради което изложеното в исковата молба на Н. не кореспондира изобщо със
събраните по делото доказателства – писмени и гласни. По тези съображения счита
изцяло за недоказан предявеният иск, съответно за недоказани претендираните
неимуществени вреди, поради което при искане за отхвърлянето му изцяло като
такъв.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Габрово- прокурор Милчо Генжов дава заключение за
неоснователност на предявения иск. Прави искане за отхвърлянето му изцяло като
такъв, тъй като за уважаване на подобен иск следвало да бъдат доказани
претендираните вреди и същите да са в пряка причинна връзка с условията, за
които се твърди в исковата молба, което не било сторено в хода на
производството по делото. Административен съд – Габрово в
настоящия си състав за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорност на държавата
и общините за вреди/ЗОДОВ/, във вр. с чл. 203 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/, и е образувано въз основа на искова молба от М.Г.Н.,
с адрес ***, ЕГН **********, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21, 1309- гр.София, депозирана в
Административен съд Габрово чрез адвокат В.Д. *** /ГАК/.на 08.06.2017 г. С така
предявената искова молба ищецът Н. прави искане за присъждането на
неимуществени вреди, които същият е оценил на сума в размер от 10 000 лева и
които вреди е претърпял вследствие на лошите битови и
санитарно хигиенни условия в следствения арест в гр.Габрово, Затвора Ловеч и
ЗО“ Атлант“ гр.Троян, за пириодите упоменати подробно по горе. Твърди, че за
престоите си в арестните помещения на „Следствен арест“ Габрово, затвора Ловеч
и ЗО“Атлант“, килиите, в които е бил настанен не отговаряли на изискването за
необходимата за един лишен от свобода площ и същите били мрачни, влажни и мръсни, със застоял
въздух и вредно за очите осветление- особено тези в следствения арест, налагало
се да живие при абсолютно нехигиенични условия и липса на такива за поддържане
на физическото и психическото си здраве, в резултат на което претърпял и
претендираните в настоящото производство неимуществени вреди, изразяващи се в
породен от изложените условия в килията страх, незащитеност, малоценност и
тотално уронване на човешкото му достойнство, които вреди били в пряка причинна
връзка с бездействието и нарушаването на закона от страна на ответната страна –
специализираните органи по изпълнение на наказанията и които оценява на сума в
размер на 10 000 лева, но независимо от указанията на съда, не сочи в какво
точно се изразяват тези вреди и същите не са конкретизирани по основание и размер, поотделно всяка от тях.
Искът е предявен от лице с активна процесуална
легитимация в предвидената форма и в предвидения от закона срок, поради
което е допустим за разглеждане.
Разгледан по същество същият е неоснователен, по следните съображения:
Не е спорно, че ищецът М.Г.Н. е пребивавал в „Следствен
арест – Габрово“ за посочените в справката, приложена на лист 23 от делото
периоди, посочени подробно и по горе в настоящото изложение, където е
пребивавал във връзка с провеждано по отношение на него разследване по
досъдебно производство и във връзка с явяването му пред Районен и Окръжен съд
Габрово по образуваните срещу него
наказателни дела от общо характер, при което е престоял в килия № 1, № 2
и № 6 на Арестните помещения на Окръжна следствена служба гр.Габрово, за
периодите посочени в справката, свеждащи се до такива от 2 до 4 дни, съответно от
19.07.2014 г. до 21.07.2014 г.; 15.12.2014 г. до 19.12.2014 г.; 30.03.2015 г.
до 02.04.2015 г. и от 16.06.2017 г. до 17.06.2017 г. Спорът се свежда до това, дали в резултат на бездействието на ответната
страна в посочения следствен арест не са осигурени нормални за пребиваване
условия на задържаните лица и именно в следствие на това, ищецът Н. да е
претърпял претендираните от него неимуществени вреди, както и налице ли е
причинна връзка между това поведение на ответната страна и така твърдяните
вреди, които са му причинени, съответно налице ли са такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица,
а според разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, „Държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност“. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съобразно която „Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, а
съгласно ал. 5 на същата разпоредба в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното“.
В конкретния случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди
срещу ответника, се сочи незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", да осигури подходящи битово-хигиенни
условия в Следствен арест – гр. Габрово, изразяващи се в липсата на санитарен
възел и течаща вода, липсата на достатъчно светлина, проветрение, място за
престой на открито и физически упражнения, постоянен достъп до телефон,
възможности за уплътняване на времето и пр., за кратките периоди, в които е
престоял в килия № 1, № 2 и № 6 на Следствен арест гр.Габрово и килиите, в
които е бил настанен в Затвора Ловеч и ЗО“Атлант“ гр.Троян.
От данните по
делото се установява, че в Следствен арест гр.Габрово са спазени изискванията за
осигуряване на минимална жилищна площ /4 кв.м/, регламентирани в чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал.3 от ППЗИНЗС, макар и към този период същата да не е била в
сила. От изготвената справка на Гл.инспектор Диана Генева/л.58-гърба, л.59/ – Началник
на РСИН Габрово до юрисконсулт О. се установява, че за периодите в които е
пребивавал в килии 1, 2 и 6 на Следствен арест Габрово е бил винаги настанен с не
повече от още един задържан, съответно тяхната площ е отговаряла на изискването
за осигуряване на минимална жиблищна площ от 4 кв.м., като посочените килии са
съответно с площ от 8.47 кв.м. за килия № 1; 8.99 кв.м. за килия № 2 и 12.376
кв.м. за килия № 6 и височина 2,5 м., оборудвани са с по две вишки/легла на два
етажа/, пластмасова маса, две пластмасови табуретки и пластмасово шкафче с
четири чекмеджета за всеки задържан, същите нямат санитарен възел и течаща вода,
проветряването на килиите се извършва от вентилатор, разположен до прозореца в
коридора, който изсмуква замърсения въздух, а от прозорците навлиза свеж такъв.
От посоченото действително е видно, че в посочените килии на следствения
арест няма собствен санитарен възел и течаща вода, което обаче не означава, че
няма осигурен достъп до такива. Установява се, че килиите са оборудвани със
звънец, който задържаните ползват при всяка една необходимост исъщите се
извеждат по естествени нужди по всяко време на денонощието в изградения общ
санитарен възел, като изобщо не се ползват и не са ползвани за посочените
периоди от време кофи, пластмасови бутилки, тенекии и пр., за задоволяване на
естествени нужди в тъмната част на денонощието, както твърди ищецът и в която
насока са единствено показанията на св. С.К., с която живее на съпружески
начала и за които факти същата узнала именно от ищеца. В подкрепа на тези
твърдения други доказателства липсват. Тези факти се опровергават обаче
категорично и от показанията на св. Х. - медицински фелдшер в Следствен арест
Габрово. Според тези показания, в арестните помещения се поддържа нормална
хигиена, осигурено е проветряването на килиите със свеж въздух и необходимото
отопление през зимата, прозорците се отварят и има налична пряка дневна
светлина, а задържаните лица се извеждат при неоходимост до общия санитарен
възел по всяко време на денонощието и не се използват други други съдове за
задоволяване на естествени нужди, при което да има неприятна миризма в килиите,
веднъж седмично им се осигурявала баня, в някои случаи и повече, а в общия
санитарен възел се осигурявала ежедневна възможност за поддържане на личната
хигиена на задържаните. Липсата на санитарен възел и тоалетна към килиите в
ареста, сочи за причинен определен дискомфорт, но в същото време помещенията в Следствен
арест гр.Габрово, не е мястото, където ищецът изтърпява наказание лишаване от
свобода и същият е пребивавал за значително кратки периоди от време, както се
посочи по горе, т.к. е бил настаняван в следствен арест гр.Габрово инцидентно,
по повод задържането му за привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда, за
провеждане на следствени действия по образувано срещу него досъдебно
производство и за явяването му в съда за разглеждане на образуваните срещу него
наказателните дела. В този смисъл задържането му не може да се възприема изцяло
като престой в нездравословни условия на живот, независимо от върдяното в
исковата молба, тъй като престоя на Н. в посочените по горе килии на Следствен
арест гр.Габрово е краткотраен и по точно същият е от два, три и в един случай
от четири дни.
Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека липсата на санитарен възел и
течаща вода следва да е за продължителен период от време, за да е налице
отклонение от подходяща жизнена среда и в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за
което държавата носи отговорност.
Видно от
данните по делото, ГД“ИН“ и администрацията в Следствения арест в гр.Габрово са
създали необходимата организация, задържаните лица да ползват общите санитарни
помещения, което в пълна степен се отнася и до ищеца Н., разрешаван му е личен
тоалет в рамките на определеното със Заповедта за вътрешния ред в арестите, както
и при необходимост при изявено желание да му бъде осигурено през 24 часа от
денонощието, включително ползването на тоалетната след позвъняване на дежурния
в арестните помещения. Липсват данни ищецът
Н. да е заявил достъп до санитарните помещения и такъв да му бъде отказан.
Осигурена му е била и необходимата за всеки задържан жилищна площ в арестните
помещения, предвид квадратурата на посочените арестни помещения и факта, че от
приложената и посочена погоре справка е видно, че същият е пребивавал в
посочените килии на Следствен арест Габрово при всеки един от престоите си с не
повече от още едно лице. Съдът не счита, че ползването на общи санитарни
помещения следва и може да се квалифицира като проява на нечовешко или
унизително отношение. Като аналогия следва да бъде посочено, че в редица
болници, лечебни заведения, общежития са налице общи санитарни помещения и
помещения с течаща вода, които се използват от временно пребиваващите там
поради липса на индивидуално обособени такива. С оглед на това съдът счита, че
в конкретиката на казуса, по отношение на ищеца Н., който е пребивавал в Следствен
арест гр.Габрово за период от 2 до 4 денонощия, от страна на администрацията на
същия не е проявено нечовешко третиране и отношение. Същият е настанен временно
в слудствения арст и му е бил осигурен достъп при заявено желание за ползване
на санитарен възел и течаща вода, подходяща храна, ползването на телефон и пр.,
като липсват данни в обратната насока.
По отношение
на пребиваването на ищеца в затвора Ловеч и ЗО „Атлант“ за периодите в Затвора
Ловеч съответно от 22.07.2014 г. до 14.12.2014 г.; от 20.12.2014 г. до
29.03.2015 г.; от 03.04.2015 г. до 20.04.2015 г., както и в ЗО“Атлант“ от
21.04.2015г. до 15.06.2015 г. и от 18.06.2015 г. до 15.02.2017 г., също не бяха събрани
доказателства в подкрепа на твърденията му, че не са били осигурени нормални
условия по време на изтъпрпяване на определеното му от съда наказание лишаване
от свобода. Безспорно е, че в помещенията,в които е бил настанен е имало
достъчна площ, съгласно посочените по горе изисквания, имало е самостоятелен
санитарен възел към килиите и постоянно течаща вода, осигурено е било
медицинско обслужване, стоматологична помощ и необходимите лекарства, както и
нормална храна на изтърпяващите наказание лишаване от свобода, противно на
твърденията на Н.. Това се установява безспорно от показанията на св. В.А. /л.97-гърба/,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО“Атлант“, а също и от приложените писмени доказателства
– справки от Началник на Затвора Ловеч /л.27-30/, здравен картон на ищеца и
справка за задържаните лица в Затвора ловеч и ЗО“Атлант“/л.31-48/, поради което
съдът не възприема като безпристрастни показанията на св.С., сочещи за липса на
санитарен възел и течаща вода в килията, в която Н. е бил настанен и използване
на различни съдове за задоволяване на естествени нужди, водещи до неприятни
миризми в помещението и пр., още повече, че двамата не са били настанени в една
килия. От показанията на св. С. се установява също, че липсвали някакви видими
промени от здравословен характер за ищеца Н., в следствие на престоя му в
ЗО“Атлант“. От казаното може да се обоснове извод, че в затвора Ловеч и
затворническото общежитие, където основно е пребивавал Н. през по голямата част
от периода посочен в исковата молба, в килията, в която е бил настанен е имало наличие на собствен санитарен възел с
непрекъснато течаща вода и същият е имал непрекъснат достъп до тях, съответно е
могъл да се грижи нормално за собствената си хигиена, осигурен му е бил непрекъснат достъп за
свободно движение към коридора, т.к. килиите през деня не се заключвали,
осигурино е било необходимото медицински обслужване.
Следва да се има
предвид и разписаното в разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, че за нарушение на ал.1,
а именно изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение към осъдените и
задържаните, се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, а в тази на ал. 2
е доразвито понятието нарушение по смисъла на ал. 1, като за нарушение се смята
и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на посочените по-горе
нарушения предвидени в разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, като е достатъчно да се установи, наличието на някои от предвидените
нарушения, които от своя страна са довели до подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение или бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност. В конкретния случай с предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията
на Следствения арест в гр.Габрово и
затворническата администрация на Заятвора Ловеч и ЗО“Атлант“ гр.Троян, но в
случая не бяха събрани доказателства даващи основание да се приеме, че тези
обстоятелства са били налице по отношение на ищеца.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка настоящия
съдебен състав намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София за претърпени неимуществени
вреди от администрацията на Следствения арест в гр.Габрово в периодите посочени
по-горе и Затвора Ловеч, съответно ЗО“Атлант“ гр.Троян, през които ищеца Н. е пребивавал
в Следствения арест в гр.Габрово по образуваното срещу него досъдебно
производство, за явяването му в съда и при изтърпяване на определеното му
наказание лишаване от свободса в Затвора Ловеч и ЗО“Атлант“ не се явява доказан
както по основание, така и по размер, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод, че с оглед липсата на някои необходими за нормален човешжки
живот условия в арестните помещения на следствения арест в гр.Габрово, Затвора
Ловеч и ЗО“Атлант“ гр.Троян, тези обстоятелства са налице. По делото няма данни
и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо
заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като последица от
условията, при които е бил поставен при пребиваването му в Следствен арест Габрово и Затвора Ловеч,
съответно ЗО“Атлант“.
Доколкото Следствения
арест в гр.Габрово не е мястото, където се изтърпява наказание и с оглед
краткият период от два до четири дни, за който е бил в същия арест, съдът
счита, че макар и условията предоставени в ареста да дават основание да се
приеме, че е налице известно нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС и на чл.3 от ЗИНЗС, както по горе се посочи, но поставянето му в
такива условия не е било умишлено, а с оглед възможностите, които са обективна
даденост в следствен арест гр.Габрово, то дори същият да е претърпял някакви вреди,
за каквито сочи, тези вреди са незначителни. Това се обуславя от факта, че по
делото не са ангажирани и не се представят доказателства за настъпилите промени
в здравословното състояние на ищеца, както по време на престоя му в арестните
помещения на следствен арест Габрово, така и за престоя му в затвора и
затворническото общежитие, не се и твърдят и такива, липсват и медицински
документи в тази насока. Единствено в показанията на свидетелката С.К., с която
живее на съпружески начала и св. Д. Н. – негов брат, също пребивавал в
ЗО“Атлант“, се сочи, че след освобождаването му от затвора Н. е бил не много добре
здравословно, основно заради претърпяната трудова злополука, в която част
произвоството е прекратено, но без отново да се уточни в какво точно се е
изразявало това, като бъдат представени и съответните медицински документи в
тази насока. Същите свидетели сочат и за недотам добри хигиенни условия в
затвора и затворническото общежитие, но показанията им не кореспондират с
останалите такива – писмени и гласни, съъбрани в настоящото производство.
С оглед на изложеното
съдът намира, че не може да се направи извод, че са налице действия или
бездействия от страна на конкретната администрацията на Следствен арест
Габрово, затворническа администрация в Затвора Ловеч и ЗО“Атлант“ към същия
затвор, с които лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Не се доказа да е налице незаконосъобразно
бездействие на администрацията в посочените места за изтърпяване на наказание
лишаване от свобода и задържане под стража, изразяващо се в неосигуряване на
санитарно-хигиенни условия през исковия период. При определяне на фактическия
състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му, не може да
се реализира отговорността на ГДИН.
Предвид тези
доказателства настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за
понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от
страна на администрацията на Следствен арест Габрово и Затвора Ловеч,
респективно ЗО“Атлант“ към същия затвор, за неоснователна и недоказана, поради
което същата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на
ответника – ГД“ИН“ за присъждане на разноски е неоснователна, предвид на което
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК,на същата следва да
бъде присъдена сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл. 203
и сл. от АПК, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр.София, с искане за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, с период на
претенцията 19.07.2014 г. – 16.02.2017 г., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
бул.“Ген.Н.Столетов“ № 21, 1309- гр.София, сума в размер на 100.00
/сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен
съд на Република България.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: