Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2590/2019 г. на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу Г.Н. обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуването на следните вземания: 1./ за сумата от 602, 86 лв., претендирана като
главница, дължима след прекратяване на договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.02.2015г. и Общи
условия на договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на Б.Д., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 22.05.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; 2./ за сумата от 279 лв.,
претендирана като възнаградителна лихва за периода от 22.06.2015г. до
22.05.2018г.; 3./ сумата от 7, 44 лв.,
претендирана като лихвена надбавка за забава за времето от 19.02.2018г. до
22.05.2018г., за които суми е издадена заповед № 3627/23.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 7651/2018г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба, ищецът „Б.Д.“ ЕАД твърди,
че на 17.01.2015г. е сключил с Г.Н. договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, с който е поел задължение
да предостави сумата от 700 лв., чрез кредитна карта DSK MaxiCard при уговорен стандартен лихвен
процент от 21, 95 % срещу поето от потребителя задължение да заплаща минимална
сума за револвиране с падеж – 20 – то число на месеца.
Твърди се, че банката е предоставила
сумата от 700 лв., чрез кредитна карта DSK MaxiCard, но ответникът не е заплаща
минималната сума за револвиране в продължение на четири поредни месеца, което е
дало основание на кредитора да начисли неустойка за забава, в размер на
действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
Поддържа се, че възникналото
правоотношение е прекратено без предизвестие на 18.02.2018г., на основание,
предвидено в ОУ, поради нарушаване условията на договора, изразяващи се в
неплащане на дължимите минимални такси за револвиране.
От деня на прекратяване на
правоотношението потребителят дължи усвоената главница, възнаградителна лихва и
неустойка за забава в претендираните размери.
Правният интерес от предявяване на
специалните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК при връчване на заповедта за изпълнение
по чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.Н.,
чрез особения си представител оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорват се твърденията за изправност на банката по възникналото правоотношение
с твърдения, че кредитната карта, не е получена от ответника.
Релевирано е възражение за
недействителност на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица, на осн. чл. 22, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, поставящ изискване за размер на шрифта и печатно изписване на сумата на
кредита и договорения лихвен процент.
Договорът е нищожен и на осн. чл. 22,
ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, 11 и 12 ЗПК, поради отсъствие на начина, по
който се формира лихвения процент и условията за неговата промяна, непосочване
на методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК и непосочване на погасителен план, последователност на разпределение на
вноските между различните неплатени суми, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата да получи извлечение от сметка.
За периода от 24.09.2015г., т.е. от
деня на спиране на плащанията до 22.05.2018г. банката неправомерно е
начислявала договорна лихва, която не се дължи от потребителя.
Въз основа на изложеното, се настоява
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са
процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед №
3627/23.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 7651/2018г. на Районен съд –
Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК.
Като основание от което вземането
произтича се сочи договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 18.02.2015г. /л. 11/, по силата на който
„Б.Д.” ЕАД, е поела задължение да предостави на Г.Н. револвиращ кредит под
формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява, чрез кредитна карта DSK
MaxiCard, отчитан по
сметка BG61STSA93000022436159 в размер на 700 лв. с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора е 21, 95 % или 0, 06 % на ден, формиран от
стойността на 6 – месечен SOFIBOR
за карти /чл. 1, ал. 2/.
С полагането на подпис потребителят е
декларирал, че е получил и приема Общи условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б.Д.” ЕАД /ОУ/, в сила от
22.08.2014г. /чл. 1, ал. 1 от договора/.
Всяка една от страниците от договора
и ОУ, носи подпис на ответника Г.Н..
Със сключването на договора, Г.Н. е
поел задължение да погасява на конкретна падежна дата минимална сума за
револвиране /чл. 28 ОУ/, ежемесечно в рамките на гратисния период, изчислена
като процент върху натрупаното задължение от лихви, такси и транзакции /т. 10 и
т. 11 ДР на ОУ/.
Така сключеният договор за кредит
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит в редакцията на
закона към деня на сключването му /ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г./.
Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от
Закона за потребителския кредит /ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г./ към деня на
сключване на договора за потребителски кредит – 18.02.2015г. поставя следните
изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, в случая
отговаря, както следва:
1./ договорът за потребителски кредит
е сключен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора – чл. 10, ал. 1 ЗПК, декларирано с полагането на
подпис, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, форма
и размер на шрифт – не по – малък от 12, а в случая и с по-голям от посочения;
2./ лихвеният процент по кредита /21,
95 %/, условията на прилагането му, периодите, условията и процедурите за
промяната му, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно
чл. 33 а, залегнали в Раздел X
от ОУ съобразно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9 а ЗПК;
3./ условията за издължаване на
кредита от потребителя, също разписани подробно в ОУ;
Доколкото потребителят дължи плащане
на минимална сума за револвиране на конкретна падежна дата, ежемесечно в
рамките на гратисния период /период, през който клиентът следва да револвира
кредита си, съобразно т. 11 ДР на ОУ/, а не издължаване на равни месечни
анюитетни вноски, съобразно погасителен план, то в случая такъв не е необходим.
Погасителен план под който потребителят е положил подпис е изготвен с цел
изпълнение изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно, за да е виден
годишният процент на разходите /ГПР/, в случая 24, 30 % и общата сума дължима
от потребителя – 785, 99 лв.
Разпоредбата на чл. 12 ЗПК, на която
се позовава особения представител не намира приложение, тъй като касае договор
за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под формата на
овърдрафт, при условие, че кредитът следва да бъде погасен при поискване или в
срок до 3 месеца, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на така изложеното, съдът
приема, че при сключване на договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица са били спазени императивните изисквания
на чл. 10 и чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради което същият е действителен и валидно
обвързва страните.
Фактът, че потребителят е получил
предоставената му сума, отчитана по сметка BG61STSA93000022436159, чрез кредитна карта DSK
MaxiCard, се установява
безспорно от заключението на ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано в
цялост от съда, неразделна част от което е извлечение от посочената банкова
сметка *** 700 лв.
Със заверяване на сметката на
потребителя със сумата от 700 лв., следва да се приеме, че банката е изпълнила
задължението си да предостави под формата на заем уговорената сума.
Последната платена от потребителя
минимална сума за револвиране на кредита от 20, 66 лв. е от дата 20.03.2015г.
Считано от месец април 2015г., Г.Н. е
преустановил редовното обслужване на кредита и не е погасил нито една минимална
сума за револвиране.
С исковата молба, банката настоява,
че сключеният между страните договор следва да се счита прекратен едностранно
без предизвестие, поради неизпълнение на задължението за внасяне в уговорените
срокове на сумите за револвиране, съобразно чл. 31 ОУ, считано от 18.02.2018г.
Съобразявайки постигнатите между
страните уговорки в ОУ следва да се приеме, че договор за издаване и обслужване
на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.02.2015г., е
прекратен на 26.09.2015г., на осн. чл. 85, т. 3, б.”б” поради неизпълнение на
задължението на потребителя да заплаща ежемесечно минимална сума за револвиране
на кредита, от който момент, съгласно чл. 86, ал. 1 ОУ картата се деактивира, а
правото на клиента да я ползва се прекратява.
Дължимата главница по сключения
договор, съобразно заключение на ССчЕ възлиза на 602, 86 лв., която не е
заплатена нито към деня на преустановяване ползването на кредитната карта –
26.09.2015г., видно от извлечението от банковата сметка на потребителя /л. 95
гръб/, нито в срока за доброволно изпълнение, предоставен със заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което така предявеният
иск, се явява основателен ведно със законната лихва от 22.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Наред с главницата потребителят дължи
и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за периода от
19.02.2018г. до 22.05.2018г. в размер на 7, 44 лв. при спазване диспозитивното
начало в процеса, с оглед заключението на ССчЕ, сочещо по-висок размер на
вземането.
Доколкото, видно от извлечението от
банковата сметка на ответника, ползването на кредитната карта е преустановено
на 26.09.2015г., а договорът прекратен, потребителят дължи възнаградителна
лихва за периода от 22.06.2015г. до деня, предхождащ прекратяването -
25.09.2015г. /вкл./, чиито размер, служебно изчислен възлиза на 35, 29 лв.
След деня на прекратяване на договора
за кредит банката няма право да начислява, респ. да претендира от потребителя
възнаградителна лихва, поради което за разликата над посочената сума до пълния
претендиран размер от 279 лв. за периода от 26.09.2015 г. до 22.05.2018г.
При този изход на спора в полза на
ищеца „Б.Д.“ ЕАД следва да се присъдят разноски в размер на 54, 45 лв. за производството
по ч.гр.д. № 7651/2018г. на ВРС и 635, 21 лв. за настоящото производство, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на ответната страна Г.Н.
не се присъждат, поради липса на искане и доказателства за извършването на
такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.М.Н., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 602,
86 лв. /шестстотин и два лева и осемдесет и шест
ст./, представляваща главница, дължима след прекратяване на договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 17.02.2015г. и Общи условия на договор за издаване и обслужване на кредитни
карти с револвиращ кредит на Б.Д., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 22.05.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 35,
29 лв. /тридесет и пет лева и двадесет и девет ст./, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 22.06.2015г. до 25.09.2015г. /вкл./ и сумата от 7, 44 лв. /седем лева и четиридесет и
четири ст./, претендирана като лихвена надбавка за забава, съизмерима със
законната лихва за времето от 19.02.2018г. до 22.05.2018г., за които суми е
издадена заповед № 3627/23.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. №
7651/2018г. по описа на Районен съд – Варна по предявените от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу Г.М.Н.,
ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София
срещу Г.М.Н., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за разликата над присъдената сума от 35, 29 лв. до пълния
претендиран размер от 279 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 26.09.2015г. до 22.05.2018г.
ОСЪЖДА Г.М.Н., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от 689, 66 лв. /шестстотин осемдесет и девет
лева и шестдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, от които 54, 45 лв. за производството по ч.гр.д. № 7651/2018г.
на ВРС и 635, 21 лв. за настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: