Постъпила е частна жалба ,депозирана от адв. Димитров,в качеството му на пълномощник на “Стопанска и инвестиционна банка” АД,гр. София,с която се обжалва частично Разпореждане № 292/14.07.2008 г.,постановено по ч.гр.д. № 414/08 г. по описа на КРС. В частната жалба се твърди,че разпореждането в частта му за разноските е неправилно,тъй като решаващият съд неправилно се бил позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и намалил търсеното адвокатско възнаграждение. Съгласно същата разпоредба съдът можел по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, т.е. законодателят бил изключил възможността съдът служебно да намаля размера на тези разноски, а това намаляване можело да стане само и единствено по искане на насрещната страна. В частната жалба се твърди също,че решаващият съд не се бил произнесъл по цялото му искане ,като не осъдил посоченият втори длъжник в депозираното заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК,а именно поръчителя по договора за потребителски кредит,Янко Ташев Дичев, с ЕГН ********** и адрес: гр. Кърджали, ж.к. "Възрожденци" № 233. Изтъкват се доводи,че същият е поръчителствал на Мария Иванова Петкова, и като поръчител бил солидарно отговорен с длъжника. С оглед изложеното жалбодателят моли настоящата въззивна инстанция да постанови решение ,с което да отмени атакуваното разпореждане на РС-Кърджали,в обжалваните му части като неправилно ,вместо което осъди длъжника да му заплати разноски в пълния претендиран размер ,както и да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и за поръчителя Янко Ташев Дичев . Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното : С разпореждане № 292 /14.07.2008 г.,Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът Мария Иванова Петкова да заплати на “СИБАНК” АД,гр. София,ул.”Славянска” № 2 –клон Кърджали,сумата от 1 469.97 лв. за просрочен заем по договор за кредит № РК 04-00087/15.09.2004 г.,от която главница в размер на 1 101.27 лв., договорна лихва в размер на 354.75 лв.,наказателна лихва в размер на 13.95 лв.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 14.07.2008 г. до изплащане на вземането,както и сумата от 102.90 лв.,от които 29.40 лв. държавна такса и 73.50 лв. адвокатско възнаграждение ,определено по реда на чл.7,ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В хода на тези констатации съдът намира депозираната частична частна жалба за частично допустима и основателна,а именно само в частта й досежно разноските. В обжалваното разпореждане в тази му част неправилно първоинстанционният съд е определил размера на адвокатското възнаграждение, като не е присъдил цялата претендирана сума от 150 лв. Съгласно §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.), респ. чл.78, ал.5 от ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. В случая трикратният размер на адвокатското възнаграждение е 220.49 лв., а претендираното такова е в размер на 150.00 лв. Т.е. не са налице предпоставките за намаляването на претендираното адвокатско възнаграждение. Освен това разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, предвижда, че възнаграждението за един адвокат може да бъде намалявано поради прекомерност, но само ако има искане от насрещната страна. В случая такова искане няма, длъжникът не е обжалвал издадената заповед в частта й за разноските, поради което претендираното възнаграждение не може да бъде намалявано на това основание. С оглед на това и предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд не е присъдил претендираните разноски в пълен размер, следва длъжникът да бъде осъден да заплати на кредитора допълнително сумата 76.50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като делото бъде върнато на РС – Кърджали за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Що се касае обаче до предявената частна жалба,стояща в основата на настоящото производство,в частта й, в която жалбодателят излага доводи,че решаващият съд не е осъдил и солидарно задължения по отношение на него, поръчител Янко Ташев Дичев, следва да се приеме ,че по своя характер същата съставлява молба за допълване на съдебен акт по смисъла на чл.406,ал.4,във вр. с чл.250 от ГПК. Компетентен да се произнесе по нея се явява решаващият Районен съд,гр. Кърджали . Прочие в този смисъл и при условията на цитираните разпоредби следва частната жалба да бъде изпратена на компетентния съд за произнасяне по направеното в нея искане за допълване на обжалваното разпореждане,респ. издадения изпълнителен лист. С оглед изложеното и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСЪЖДА Мария Иванова Петкова от гр. Кърджали,ул. “Девети май” № 17,вх. “Б”,ет.2,ап.4,с ЕГН **********, да заплати на “СИБАНК” АД,гр. София,ул. “Славянска “ № 2- клон Кърджали,допълнително сумата от 76.50 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение и ВРЪЩА делото на РС – Кърджали за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. ИЗПРАЩА частната жалба на РС-Кърджали, за произнасяне по направеното в нея искане за допълване на обжалваното разпореждане и издадения изпълнителен лист. Определението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.
|