Р Е Ш Е Н И Е № 12
гр. Перник, 11.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети въззивен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ
БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
при секретаря Емилия Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 604 по описа на съда за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 773 от 03.08.2018 г., постановено по гр. дело № 8726/2017 г. по описа
на Пернишки РС, изцяло са уважени предявените от К.М.К. *** главни осъдителни
искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания
и психически неудобства, получени на 10.08.2017 г. от ухапване от
безстопанствено куче в гр. Перник, заедно със законната лихва върху тази сума
от датата на увреждането до окончателното й изплащане, и сумата 47.25 лева –
обезщетение за имуществени вреди, получени от същото увреждане, и предявеният
от Община Перник против Анжел груп ЕООД обратен осъдителен иск по чл. 54 от ЗЗД
за заплащане на сумата 4000 лева, представляваща присъденото обезщетение по
главния иск, при условие че същата бъде заплатена от Община Перник. С решението
са присъдени и разноските по производството.
Срещу
решението на първоинстанционния съд е подадена въззивна жалба от третото лице
помагач, в която са изложени съображения за допуснати нарушения на материалния
закон и съдопроизводствените правила, тъй като липсвали доказателства за
безстопанственост на кучето и подаден сигнал за намиращо се в района безстопанствено
куче, а и отговорността им е неправилно ангажирана поради липса на неизпълнение
на възложените по договора с общината задължения. Иска решението да бъде
отменено. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият К.М.К. е подал отговор на въззивната
жалба, в която поддържа, че първоинстанционното решение е правилно. Претендира
разноски.
Въззиваемият
Община Перник не е подал отговор на въззивната жалба, но в съдебно заседание
оспорва същата в частта й относно обжалването на обратния осъдителен иск. Претендира
разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Въззивната
жалба е подадена от страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което същата
е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Пернишки
РС е бил сезиран с главни осъдителни искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и обратен осъдителен иск по чл. 54 от ЗЗД.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка
с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в
подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването
им от отговорност.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които
е възложил работата. Когато при изпълнение на така възложената работа е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е
по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за
съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно,
за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за
причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната
действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в
съотношение на кумулативност: деяние - действие или бездействие; противоправност
- несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение;
вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения
или накърняване на неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди; вина
на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима
презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа.
Въззивният
съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд,
обосноваващи гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община
Перник, поради което по силата на чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
същия, като по този начин те стават част от правните съждения на настоящия съдебен
акт.
По
делото не е спорно между страните релевантното обстоятелство, че на 10.08.2017
г. след обяд ищцата К.К. е бил нападната и ухапана от куче в областта на
дясната подбедрица. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства. При прегледа, извършен на 10.08.2017
г. в 14.05 часа от лекар в Спешно отделение при МБАЛ Рахила Ангелова АД – гр.
Перник, е установено наличието на три кървящи разкъсно-контузни рани на дясна
подбедрица с размери от 2 см в диаметър, получени по анамнестични данни от
ухапване от куче. Направена е първична хирургична обработка на раните и е
поставен тетаничен анатоксинов препарат.
От
съдебномедицинско удостоверение № ***, издадено от съдебен лекар при МБАЛ
Рахила Ангелова АД – гр. Перник, се изяснява, че са констатирани следните увреждания
на ищцата К.К. – по вътрешната повърхност на дясната подбедрица три наранявания
и кръвонасядания около тях със зеленикаво-жълтеникав цвят, които наранявания се
дължат на предмети с остър връх, каквито са кучешките зъби, и е възможно те да
бъдат получени по време и начин, съобщавани от прегледания – ухапване от улично
куче. Въз основа на така установените обстоятелства компетентният здравен орган
е достигнал до медицинския извод, че на ищцата е причинено временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. За състоянието на ищцата е предоставено
ползването на отпуск поради временна неработоспособност за периода от
10.08.2017 г. до 22.08.2017 г., видно от издадените й болнични листове от
10.08.2017 г. и 15.08.2017 г.
Тези
медицински документи са изследвани от вещото лице по приетата от първоинстанционния
съд съдебно-медицинска експертиза, фактическите изводи на която настоящият
състав на въззивния съд възприема. Вещото лице изяснява, че морфологичната
характеристика на нараняванията отговарят да са получени в резултат от ухапване
от куче и да са причинени от кучешки зъби, като периодът на възстановяване от
тези наранявания е около 15 дни, а след зарастването на същите остават белези,
които представляват козметични дефекти, каквито са налице и при ищцата.
Посочва, че ищцата К.К. е търпяла физически болки и страдания в периода на
възстановяването, които са били по-интензивни през първата седмица след получаване
на уврежданията и намаляващи по интензитет по време на възстановителния период.
Предписаното й антибиотично лечение с Ципрофлоксацин във връзка с така
получените от нея наранявания, за което са представени рецепта и фискален бон,
издадени на 10.08.2017 г.
От
показанията на св. С.Й. и св. М.Й. – съответно дългогодишна позната и син на
ищцата, преценени съвкупно с другите доказателствени средства (медицински документи
и експертизи) и съобразно чл. 172 от ГПК, поради което настоящият състав на
съда ги възприема за достоверни и ги поставя във веригата от доказателствени
средства за изводите си относно осъществяването на правнорелевантните факти по
делото, се установява, че на 10.08.2017 г. в района на спирка Шахтьор в кв.
Христо Смирненски на гр. Перник ищцата е била внезапно нападната от куче, което
я захапало в областта на прасеца на десния крак. Свидетелите не са възприели
нападението, но същите са имали пряко наблюдение върху състоянието на ищцата и
нейното лечение, непосредствено след него. Дори св. М.Й. е възприел мястото на
увреждането на ищцата веднага след оказаната й спешна медицинска помощ и
вземането й от болницата, на което място той е видял глутница кучета. Двамата
свидетели изясняват, че ищцата, която работила като учител, била много напрегната
и неспокойна след случилото се, изпитвала силен страх при доближаването си до
куче и имала неспокоен сън, като състоянието й, наложило тя да потърси помощ от
психиатър, който предписал медикаментозно лечение (така и представените по
делото амбулаторен лист от 04.09.2017 г., рецепта и фискални бонове за
закупуване на медикаменти). Тези показания на свидетелите се подкрепят напълно
и от приетото от първоинстанционни съд заключение на съдебно-психологичната
експертиза, от което се установява, че ищцата е развила посттравматичен стрес в
резултат от ухапването от куче. Заключението изяснява, че посттравматичният
стрес се изразява в припомняне за събитието, лоши спомени, кошмари, избягване
на ситуации, които напомнят събитието, заобикаляне на кучета, наличие на
негативни мисли и чувства, които симптоми се наблюдават при ищцата и към
настоящия момент.
Основният
спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали кучето, което е
нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и
служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор
върху бездомните кучета, респ. дали те са положили необходимата грижа за
овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на общината – за
да бъдат предотвратявани нападения на кучета над гражданите.
Доказването
се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез
тях се доказват факти, въз основа на които съдът може да направи логически
извод за осъществяването на правнозначимите факти, предвидени в хипотезата на
приложимата правна норма. За да се постигне пълно (несъмнено) доказване чрез
косвени доказателствени средства, е необходима такава система от
доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез
съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил (в
този смисъл решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г., на ВКС IV
ГО, решение № 262 от 11.05.2010 г. по гр. дело № 1155/2009 г. на ВКС, ІV ГО, и
други). Изхождайки от тези правни съображения, настоящият състав на въззивния
съд намира, че гореописаните доказателствени средства, разгледани в тяхната
съвкупност, обосноват в достатъчна степен сигурност, за да може въз основа на
тях да се приеме, че ищцата К.К. е ухапана именно от безстопанствено куче,
върху което общината чрез своите служби и изпълнители на работата е следвало да
упражнява надзор, поради което и възраженията на жалбоподателя в обратния
смисъл се явяват изцяло неоснователни. Установените по безпротиворечив начин
релевантни факти за общественото място на увреждането и глутницата от кучета,
намиращо се на него, възприета от св. М.Й. в близко време след увреждането на
ищцата, преценени заедно с вида на нараняванията й, установени от медицинските
документи и заключение на съдебно-медицинската експертиза, и липсата дори и на
индиции, че кучето е било със стопанин, водят до логичния извод, че ухапването
на ищцата е осъществено от безстопанствено куче.
Съгласно
чл. 40, ал. 3 и 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програми за овладяване
популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението
им, като кметовете на общини организират изпълнението на тези програми и
ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред изпълнителния директор на Българската
агенция по безопасност на храните. В ЗЗЖ са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като
несъмнено целта на закона е подобни кучета да не са на свобода в населените
места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това
законът предписва, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти – чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ. Следователно основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти – арг. чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.
47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините чрез техния изпълнителен
орган – кмета.
Въззивният
съд приема, че макар и общината да е създала мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на нейна територия (така протокол № 7 от
18.05.2016 г., програма за периода 2016-2019 г. и договор № 152 от 30.09.2016
г.), те не са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета,
като по обществените места на територията на Община Перник са останали
агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и
психически стрес. Следователно по делото е доказано виновното неизпълнение на
нормативно установеното задължение Община Перник чрез своите служби и
изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета,
поради което е установен по делото и фактическият състав, обуславящ
възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника Община
Перник за противоправното бездействие на нейни служби и изпълнители на работата
съгласно чл. 49 от ЗЗД.
От
събраните от първоинстанционния съд по делото доказателства – медицински
документи, свидетелски показания и експертизи, се установяват по несъмнен и категоричен
начин претърпените от ищцата болки, страдания и психически неудобства, посочени
при обсъждането на посочените доказателства, в резултат от установените й
наранявания по дясната подбедрица, за справедливото обезщетяване на които при
съобразяване на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД настоящият състав на въззивния
съд намира за съответно на сумата 4000 лева. Доказа се по делото, че ищцата е
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на
медикаменти и издаване на медицински документи общо в размер на 51.25 лева.
Основателността на главните искове води до основателност и на акцесорната
претенция за заплащане на законната мораторна лихва върху обезщетението за
причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди, която по арг. от чл.
84, ал. 3 от ЗЗД е дължима от момента на увреждането – 10.08.2017 г., до
окончателното заплащане.
Неоснователни
са също и възраженията на жалбоподателя за неправилно ангажиране на
отговорността му по обратния иск поради липсата на неизпълнение на възложените
по договора с общината задължения. Видно от представения договор № 152 от
30.09.2016 г., Община Перник е възложила на Анжел груп ЕООД овладяването на
популацията на безстопанствени кучета и цялостна организация на приют за безстопанствени
кучета в кв. Кристал на гр. Перник, включващи посочените в договора дейности,
сред които: залавяне и транспортиране на безстопанствени кучета на територията
на Община Перник до и от Общински приют за безстопанствени кучета; кастрация,
обезпаразитяване, ваксинация, поставяне на инжектируем транспордер (микрочип),
видима ушна марка, евтаназия на болни и агресивни кучета, ваксинация на вече
обработени кучета и временно настаняване на безстопанствени кучета в приюта по
реда и начина, определен в ЗЗЖ; предприемане на мерки за намаляване на
популацията на безстопанствените кучета чрез поетапно изтегляне в приюта, и
други, за срок от една година – чл. 1 и 2 от договора. Следователно към датата
на увреждането на ищцата К.К. – 10.08.2017 г., договорът е бил действащ между
страните, а поетите по него задължения от ответника Анжел груп ЕООД по обратния
иск водят на несъмнения извод, че същият е приел да извършва всички дейности,
възложени по ЗЗЖ на Община Перник във връзка с овладяването на популацията на
безстопанствени кучета и осигуряването на безпрепятствено придвижване на хора
по обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, а
не само при подадени сигнали, като изброяването на отделните видове дейности по
договора (чл. 10 и сл. от договора) е с оглед определяне на дължимото по него
възнаграждение. Затова въззивникът Анжел груп ЕООД следва да отговаря във
всички случаи, в които са налице предпоставките за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на общината поради неизпълнение на
установените й задължения за овладяването на популацията на безстопанствени
кучета и осигуряване на безпрепятствено придвижване на хора по обществените
места на нейната територия, незаплашвани от агресивни бездомни кучета. Изложеното
и липсата на доказателства за надлежното изпълнение на задълженията по договора
от въззивника Анжел груп ЕООД води до извод за основателност на предявения
обратен иск и тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на
правото, предмет на главния осъдителен иск, третото лице помагач и ответник по
обратния иск ще плати след като ищецът Община Перник по обратния иск изпълни
постановеното срещу него решение.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд е достигнал,
съответстват на тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение, включително
и за разноските, следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.
При
този изход на правния спор по главните искове, предмет на настоящото съдебно
производство, право на разноски има въззиваемата К.К., но тъй като доказателства
за сторени такива от нея пред въззивната инстанция липсват, разноски не й се присъждат
с решението.
Право
на разноски има и въззиваемият Община Перник, предвид изхода на спора по
обратния иск, поради което и на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК на същия следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 773 от 03.08.2018 г., постановено по гр. дело № 8726/2017 г. по описа
на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Анжел
груп ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Мокрище,
Община Пазарджик, ул. Седма № 34, да заплати на Община Перник, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.