Решение по дело №14721/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5480
Дата: 19 декември 2024 г.
Съдия: Силвия Георгиева Цепова
Дело: 20241110214721
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5480
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110214721 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-МИ състав, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА

при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия
Силивя Цепова н.а.х.д. № 14721 по описа на СРС за 2024г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
1
Образувано е по жалба от „Н. Х.“ ЕООД срещу наказателно
постановление № 22-2400268/20.09.24г.,издадено от директора на ИА
„Инспекция по труда” С., с което на „Н. Х.“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв. за
нарушение на чл.40 от Наредба № 2/04.05.2004г..
В подадената жалба се сочи, че издаденото наказателно постановление е
неясно и ограничава правото на защита на субекта на отговорността. Твърди
се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя и се оспорват фактическите констатации в акта.
Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.
Алтернативно е въведен довод за приложение на чл. 415в КТ. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.Стоянова, която иска от
съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че
нарушението е несъмнено установено, а административното наказание е
правилно определено. Твърди, че не са налице основание за приложение на
привилегирован състав. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Извършена била проверка по спазване на трудовото законодателство от
св. Г. в обект – строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа“
УПИ *********, кв.79 м. „М.д.“, р-н „С.“, гр. С. изграждащ се от „Н. Х.
ЕООД. По време на проверката в обекта било установено, че в обекта на
проверката се извършват СМР, без да са обезопасени стълбищни клетки
между етажни плочи, които създават опасност от падане от височина.
Съставен бил протокол за проверката и акт за спиране на СМР, с изключение
на дейности свързани с обезопасяване.
Свидетелят Н. Георгиев съставил АУАН, в който описал констатациите
си и дал правна квалификация на нарушението.
2
Актът бил връчен.
Посочено е, че нарушението е извършено на 06.06.2024г. и на
17.06.2024г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на „Н. Х.“ ЕООД е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. Н. Г..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от св. Н. Г. е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката и
съставянето на акта. В синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в
протоколите за проверка на обекта на контрол.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
В съставения АУАН е изписана дата на извършване на нарушението по
начин непозволяващ на субекта на отговорността да установи кога твърди
контролният орган, че е осъществено нарушението. Въведено е твърдение да е
извършена проверка на 05.09.2023г. на място и хода на същата на място да са
установени конкретни обстоятелства, а същевременно е въведено и твърдение
нарушението да е извършено на 06.09.2024г. и на 17.06.2024г. Посочено е
същевременно в издаденото НП, че нарушението е извършено на 06.06.2024г.
и на 17.06.2024г., а проверката да е извършена и констатирано нарушението на
3
06.06.2024г.
Така въведените противоречиви факти досежно датата на установяване
на конкретни обстоятелства и от там датата на извършване на нарушението
осуетяват възможността на субекта на отговорността да реализира правото си
на защита. ЗАНН изрично е посочил нуждата от единство на описаните факти
в двата основополагащи за процеса акта – АУАН и НП. Тази стабилност на
твърденията следва да обезпечи законосъобразността на производството и
допустимостта на намесата. Единствените хипотези, допускащи
несъответствие в двата акта са очертани отново в ЗАНН и те не въвеждат
процесната хипотеза.
С тези изводи съдът прие, че допуснатото съществено процесуално
нарушение обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление.
С оглед изхода на производството ДИТ следва да заплати в полза на „Н.
Х.“ ЕООД сумата от 1 800 лв., представляваща разноски в производството.
Възражението за прекомерност съдът прие за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд:

РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № *********г.,издадено от
директора на ИА „Инспекция по труда” София, с което на „Н.Х.“ ЕООД е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15
000 лв. за нарушение на чл.40 от Наредба № **********г..

ОСЪЖДА ДИТ да заплати в полза на „Н. Х.“ ЕООД София сумата от 1
800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
4
глава XII от АПК.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5