№ 25826
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110120876 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 118 ГПК.
Настоящото исково производство е образувано по искова молба на „Ун.“,
международна организация, регистрирана в Канада, с адрес: гр. Монреал, срещу И. К. И. за
присъждане на сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от изпратено на 18.08.2017г. от ответника електронно съобщение
/имейл/ на френски език до множество специалисти, преподаватели и партньори на ищеца.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът е
направил възражение за местна неподсъдност на спора на СРС и е поискал изпращане на
делото на съда по постоянния му адрес, а именно РС – Перник.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 105 ГПК, наименуван обща местна подсъдност, исковете се предявяват
пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Нормата на
чл. 115, ал. 1 ГПК предвижда, че иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви
и по местоизвършването на деянието. Тоест, при деликт ищецът разполага с възможността
да избере дали да предяви иска си по постоянен адрес/седалище на ответника или по
местоизвършване на деянието.
Съдебната практика приема, че когато деликтното деяние се изразява в
разпространяване на изявления или информация в интернет пространството, това деяние се
отличава от обичайните деликти относно местоизвършването му, тъй като при него липсва
пространстввена връзка с точно определено географско място. В тези случаи за мястото на
настъпване на вредоносното събитие се приема мястото, където засегнатият, твърдящ
увреждане, е възприел направените изявление на ответника или разпространената във
виртуалната среда информация.
В случая, настоящият съдебен състав счита, че не може да се приеме, че това място е
в гр. София. Ищецът представлява чуждестранно юридическо лице, учредено в Канада и със
седалище в гр. Монреал /л. 9-10/. Същото се представлява от лица, които не са български
граждани. Ищецът обосновава международната компетентност на българския съд с това, че
ответникът е български гражданин и има обичайно местопребиваване на територията на
Република България – чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП. Именно на тази основа следва да се стъпи и
спрямо местната подсъдност на спора. Обстоятелството, че ищецът има представителство в
България е ирелевантно. Предвид изпращането на ел. съобщение, което се твърди да е
вредоносното деяние, до множество лица, включително чужденци, и липсата на
доказателства това съобщение да е възприето от представляващия ищеца на територията на
1
гр. София, съдът счита, че приложение следва да намери общото правило на чл. 105 ГПК.
Ищецът е избрал спорът да бъде разгледан от българския съд, но в случая не са налице
предпоставките да се възползва и от правото на избор на местна подсъдност на спора по чл.
115, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения и с оглед своевременно въведения от ответника отвод за
местна недпосъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане на РС – Перник,
където е постоянният адрес на ответника /л. 150/.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството пред СРС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС
– Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2