Р Е Ш
Е Н И Е
гр. ***, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
граждански състав, в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя И., като
разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 5068
по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.59 ал.9 СК.
Делото е
образувано по подадена искова молба от Г.Л.Ч. от гр.*** против Г.И.С. ***.
Ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни начала, от което съжителство
се родило детето им ***Твърди, че след раздялата им, отношенията им били
уредени с влязло в сила решение по гр.дело №***. След постановяване на
решението, отново заживели заедно, като от съжителството им се родило детето ***,
след което отново се разделили, а децата останали да живеят с майката. Ищецът
твърди, че взима детето ***през седмица от 18 часа в петък до 18 часа в неделя,
създал с децата близка връзка, започнал да заплаща по-висока издръжка,
закупувал им дрехи и други необходими вещи. Твърди, че междувременно заживял с
друга жена, с която има дете на две години. Този режим спазвали до лятото на
2020г, когато ответницата заявила, че не е съгласна децата да прекарват толкова
време с него и отказала всякакви разговори за доброволно уреждане на
отношенията. Тъй като не могат доброволно да уредят отношенията си, моли съда
да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права
върху детето ***на майката и постанови детето да живее с майката на нейния
адрес. Моли съда да определи подходящ режим на лични отношения с детето ***,
като предлага това да става при свободен режим след предварително съгласуване с
майката, но не по-рядко от всяка нечетна седмица на годината от 18 часа в
четвъртък до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото и през
ваканциите. Предлага режим на лични отношения с детето да се осъществява като
редуват четни и нечетни години за официалните празници и ваканциите. Изразява
готовност да заплаща издръжка в размер на 170 лева. Представя писмени
доказателства.
В
представения отговор ответницата оспорва претенцията за лични контакти на
бащата с детето. Изразява несъгласие бащата да взима детето от четвъртък и
предлага да го взима от петък след учебните занятия, тъй като предложеният
режим от четвъртък ще попречи на учебните занятия и подготовка. Не е съгласна
бащата да взима детето на рождения си ден, тъй като живее в друг град, а детето
е на училище. Предявява насрещен иск за издръжка от 250 лева месечно, както и
за заплащане на издръжка за минало време в размер на 250 лева месечно или общо
3000 лева, като бъде приспадната плащаната сума до момента в размер на 1800
лева и претендира сумата от 1200 лева издръжка за минало време за една година
назад.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. Представя писмени бележки и изразява
становище, че с оглед получавания от него доход, както и обстоятелството, че се
грижи и за друго дете, освен тези две деца, които имат с ищцата по насрещния
иск, има възможност да заплаща 180 лева месечно.
Ответницата,
която се явява и ищца по насрещния иск за издръжка се явява в съдебно заседание
лично и с процесуален представител и поддържа представения писмен отговор и
насрещен иск. Представя писмени бележки, в които изразява несъгласие детето да бъде взимано от бащата
от четвъртък, тъй като се нарушава учебния процес. Претендира заплащане на
издръжка както за минало време, така и за бъдеще, като навежда доводи, че
бащата получава доход и от наем на имот в гр.Варна, закупен с инвестиционна
цел.
С
оглед представените по делото писмени доказателства и изразено становище, съдът
приема за безспорно установеното следното от фактическа страна :
Безспорно
между страните е, а и се установява от приложения ***., че детето *** с ЕГН **********
е родено на ***г. и нейни родители са страните по делото. Не се спори и се
установява от писмените доказателства, че страните имат и друго дете ***.,
родено на ***г. Не се спори, че страните живеят разделени и майката полага
грижи за отглеждане и възпитание на двете деца.
Безспорно между страните е, че след раздялата им до лятото на 2020г.
страните са имали устно споразумение за осъществяване на личните контакти на
бащата с децата през седмица от петък до неделя. Безспорно между страните е, че
упражняването на родителските права върху детето ***следва да бъде предоставено
на майката. Съдът приема за безспорно и обстоятелството, че бащата дължи
издръжка на малолетното си дете ***.
Спорно по делото е какъв следва да бъде
режима на лични контакти на детето ***с бащата и какъв размер издръжка следва
да заплаща бащата на детето, както и дължи ли издръжка за минало време и в
какъв размер.
По
отношение на личните контакти на детето ***с бащата:
Искането
е на бащата да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето ***през
седмица от четвъртък до неделя с преспиване на детето. В представените писмени
бележки изразява съгласие режимът на лични контакти да е от петък в 19,30 часа
до неделя до 18,00 часа. От представеното по делото решение по гр.дело №***. по
описа на РС *** се установява, че страните са постигнали споразумение, с което
на бащата е определен режим на лични контакти с по-голямото дете ***всяка първа
и трета седмица от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и
по два часа през втора и четвърта събота или неделя от месеца, както и през
половината дни от официалните празници и неработни дни за страната. По време на
***празници страните са постигнали споразумение детето да се редува ежегодно с
двамата родители. На рождения ден на детето, страните са се споразумели да
празнуват заедно с детето. През лятото по един месец детето има право да взима
детето, като този месец не съвпада с платения отпуск на майката.
По
делото по искане на страните са изслушани две групи свидетели, от показанията
на които се установява, че е запазена емоционалната връзка на детето ***с
бащата. В показанията си св.***заяви, че живее на семейни начала с ищеца.
Бащата е осъществявал контакти с децата ***и
***, в различно време от уговореното с решение по предходно дело и винаги е
съобразявал графика на срещите с децата. Свидетелката заяви, че двете деца – ***и
***– поддържат близки отношения с техния брат от новото съжителство на бащата.
Във времето, в което бащата е взимал децата, са ги водили на еднодневни и
двудневни екскурзии, на разходки в паркове, на зимна пързалка. В този смисъл са и показанията на свидетеля
Радков, който твърди, че преди време бащата е взимал децата през седмица, а
отскоро ги взима един или два пъти в месеца. Показанията на свидетелката С. са
относно размера на нужните средства за издръжка и не касаят режима на контакти.
В показанията си свидетелят А. заяви, че бащата взима децата съобразно режима,
определен за детето ***.
По
делото е изготвен и приет социален доклад, от който се установява, че между
детето ***и майката има изградена силна емоционална връзка. В доклада се сочи, че детето се
чувства добре и когато е при бащата, като е положително настроена към новото му
семейство и малкото си братче. Твърди се, че е положително настроена и към
съжителя на майка си и се чувства добре и спокойна в негово присъствие като го
определя като добър човек.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., когато
се прави преценката кой от двамата родители следва да упражнява родителските
права по отношение на детето, следва да се съобрази интереса на детето като водещ
критерий. В тази връзка се обсъждат възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността
за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности, като всички тези критерии сочат интереса на детето.
По делото се установи, че детето живее при майката и се отглежда от нея.
Установи се, че и двамата родители имат родителски капацитет да полагат грижи
за детето, но и двамата считат, че упражняването на родителските права следва
да се предостави на майката, а местоживеенето на детето да се определи в гр.***
на адреса на майката. Поради това, упражняването на родителските права следва
да бъде предоставено на майката на нейния адрес в гр.***, като на бащата се
определи режим на лични контакти.
В интерес на всяко дете е да има запазена и съхранена емоционална връзка и
с другия родител, което може да се осъществи чрез подходящ режим на лични
контакти. В случая съдът счита, че този режим следва да бъде съобразен с
определения режим на бащата с другото дете – ***. По делото се установи, че с
устно споразумение страните са се договорили, бащата да взима детето през
седмица. Съдът счита, че този режим не е в интерес на детето, тъй като често
може да се осуетява от официалните празници. Затова в интерес на детето е да се
определи първи и трета или втора и четвърта събота и неделя от месеца с
преспиване. В случая, режима на лични контакти следва да се определи всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, както е определен в постигнато между
страните одобрено от съда споразумение по отношение на другото дете –***.
Срещите на детето с бащата следва да се осъществяват след учебните занятия в
петък, но не по-късно от 19,30 часа, както е посочено в писмените бележки на
ищеца, до неделя до 18,00 часа в неделя, с преспиване. Така определен, този
режим е сравнително широк и ще запази връзката между бащата и детето. Във
времето на лични контакти с такъв разширен режим, детето ***ще може да
контактува и с братчето си от другото съжителство на своя баща.
През време на официалните празници и ваканциите, съдът счита, че в интерес
на детето е както следва :
През четните години, майката да бъде с детето на ***празници за
времето от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12, както и на ***и останалите
пет дни от пролетната ваканция.
През четните години, бащата да взима детето за ***празници от 09.00
ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на 01.01 на новата година, на ***от
10,00 часа в петък до 18,00 часа в понеделник и за два часа на рождения ден на
бащата – 01.03.
През нечетните години майката да бъде с детето на ***празници от 09.00
ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на 01.01 на новата година, на ***от
10,00 часа в петък до 18,00 часа в понеделник.
През нечетните години бащата
ще бъде с детето на ***празници за времето от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на
26.12, както и на ***и останалите пет дни от пролетната ваканция.
Следва да бъде дадена възможност на бащата да води детето на почивка през
лятото, като това може да става на два пъти по 15 дни през лятната ваканция,
като това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
С така точно определен режим на лични отношения на детето ***с бащата,
съдът счита, че са защитени изцяло интересите на детето. От едно страна,
срещите ще бъдат заедно с тези на другото дете и децата няма да бъдат делени.
От друга страна, режимът е определен с преспиване. Четири нощувки в месеца,
извън официалните празници и ваканции са достатъчно време, в което ще може да
се съхрани емоционалната връзка на децата с баща им.
Спорно по делото е какъв размер издръжка следва да заплаща бащата на детето
***. Задължението за издръжка на дете
до навършване на пълнолетие възниква
за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.2 от СК, те дължат издръжка
независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
В какъв размер издръжка
се дължи зависи от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Съгласно чл.142 ал.2 СК минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната
работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители
е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Нормативната уредба съдът
не обвързва от определени
максимални размери и с оглед на конкретните
доказателства по всяко дело за
издръжка, съдът може да определи издръжка, която е в интерес на детето
и съответства на доходите на родителя.
За да определи размера на издръжката, съдът взе предвид, че детето е
записано като ученичка във втори клас на ***“, и няма представени доказателства
за разходи за извънкласни мероприятия, нито за нужди по-големи от обичайните
разходи за дете на такава възраст.
За да прецени какъв е размер на издръжката
отговаря едновременно на потребностите на детето и на
доходите на родителя, задължен с нея, съдът прие събраните писмени и гласни доказателства. След обсъждането им, съдът
счита, че детето ***има нужда да получава, а двамата родители са задължени
да му осигуряват
обща месечна издръжка в размер на 300 лв.
При разпределяне на тази издръжка следва
да се има
предвид, че детето живее при
майката и същата полага ежедневни грижи за него.
Съдът счита, че бащата следва да осигурява
по 180 лева
месечна издръжка за детето си
***, а останалите 120 лева следва да
се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на детето. За да разпредели издръжката по
този начин, съдът прецени доходите на страните. Видно от представената справка,
майката получава брутно трудово възнаграждение в размер на около 1200 лева
месечно, а бащата в размер на 1572 лева. Безспорно между страните е, че имат
още едно дете, за което бащата заплаща издръжка, както и че бащата има ново
семейство, в което се грижи за друго свое дете на две години. С оглед
обстоятелството, че бащата полага грижи и за други низходящи и като прецени размера
на трудовото му възнаграждение съдът счита, че
заплащането на месечна издръжка в размер на 180 лева за детето ***е в
рамките на неговите възможности и не би го затруднило.
Представени са писмени доказателства и не се спори по делото, че бащата е
закупувал периодично различни вещи на детето, което съдът счита, че не следва
да се обсъжда при определяне размера на издръжката. Касае се за разходи, които
бащата е правил по своя собствена преценка и желание и не следва да се приспадат
от размера на издръжката.
Не се доказа бащата
да получава доход от наем на друг имот, поради което съдът приема, че единствен
доход получава от трудово възнаграждение. Претенцията за месечна издръжка над
180 лева до сумата от 250 лева, съдът счита, че следва да бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна.
Що се касае за
издръжката за минало време, съдът приема, че претенцията е допустима и не
споделя становището на ответника по насрещния иск, изразено чрез особения му
представител, че искът е недопустим, тъй като е за изменение на издръжката, а
такава няма определена до момента. Към момента няма акт, в който да е закрепен
размера на издръжката за детето за периода 02.10.2019г. – 02.10.2020г., поради
което предявеният иск се явява допустим. С оглед възрастта на детето и
възможностите на родителите, съдът счита, че претенцията е основателна до
сумата от 180 лева месечно, което за една година е в общ размер на 2160 лева. Видно
от представените по делото писмени доказателства, трудовото възнаграждение на
бащата е в същия размер. Възнаграждението на майката е било в по-нисък размер,
но и детето е било в първи клас и едва в края на периода вече е започнало втори
клас. Между страните не се спори, че за
целия период бащата е заплащал доброволно издръжка в размер на 150 лева и съдът
приема, че следва да бъде осъден да заплати разликата в размер на 30 лева, като
до сумата от 150 лева месечно или общо 1800 лева претенцията се явява като
погасена чрез плащане. При така обсъденото, съдът счита, че претенцията за заплащане
на издръжка за минало време за периода 02.10.2019г. – 02.10.2020г. следва да
бъде уважена до сумата от 360 лева (12 месеца по 30 лева), като за разликата до
3000 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователен и погасен чрез плащане.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева, а ответницата в размер на 720 лева. Съдът счита, че така
определеното възнаграждение на ответницата не следва да бъде намалявано, тъй
като видно от представените доказателства процесуалният и представител е
регистриран по ЗДДС. Страните не са посочили какво е договореното
възнаграждение по всеки от двата иска и съдът приема, че възнаграждението е по
равно за всеки от двата иска. По отношение на иска за родителски права и лични
отношения, съдът приема, че разноски на страните не се дължат и следва да бъдат
понесени от страните, така както са направени. В този смисъл е и практика на ВКС Определение
№385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ***Съгласно практиката на ВКС, правилото
за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери
приложение в делата по чл.127, ал.2 СК. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските
права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно
споразумение. „За разлика от исковото производство, в него не се решава със
сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като
ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им
дете, ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора.“ Поради това и съдът приема, че както ищецът
следва да си понесе разноските в размер на 300 лева адв.възнаграждение
и 30 лева държавна такса, така и ответницата следва да си понесе разноските в
размер на 360 лева за адвокатско възнаграждение.
По отношение на разноските в частта
относно претенцията за издръжка, ищцата по този иск е направила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, а ответникът по иска в размер
на 300 лева. Искът е уважен за сумата от 30 лева месечно, а е предявен за сумата
от 100 месечно, след приспадане на платеното. С оглед уважената и отхвърлена частта
на претенцията за издръжка, разноските на ищцата са в размер на 108 лева, а на
ответника в размер на 210 лева. Ответникът по иска за издръжка дължи държавна
такса в размер на 259,20 лева, както и върху издръжката за минало време в
размер на 50 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете *** с ЕГН **********, родено на ***г. на майката Г.И.С. с ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето *** с ЕГН
**********, родено на ***г. на адреса на майката Г.И.С. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата
Г.Л.Ч. с ЕГН ********** от гр.*** и детето *** с ЕГН **********, родено на ***г.
както следва:
Бащата Г.Л.Ч.
с ЕГН ********** от гр.*** има право да осъществява лични контакти с детето ***
с ЕГН ********** всяка първа и трета
събота и неделя от месеца след учебните занятия в петък, но не по-късно от
19,30 часа с преспиване до 18,00 часа в неделя, както и два пъти по 15 дни през лятната ваканция, като това време не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По време
на празниците, режимът на контакти
на детето ***с родителите се определя както следва :
През четните години, майката да бъде с детето
на ***празници за времето от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12, както и
на ***и останалите пет дни от пролетната ваканция.
През четните години, бащата да взима детето
за ***празници от 09.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на 01.01
на новата година, на ***от 10,00 часа в петък до 18,00 часа в понеделник и за
два часа на рождения ден на бащата – 01.03.
През нечетните години майката ще бъде с
детето на ***празници от 09.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на
01.01 на новата година, на ***от 10,00 часа в петък до 18,00 часа в понеделник.
През нечетните
години бащата ще бъде с детето на ***празници за времето от 09.00 ч. на
24.12. до 18.00 ч. на 26.12, както и на ***и останалите пет дни от пролетната
ваканция.
Следва да
бъде дадена възможност на бащата да води детето на почивка през лятото, като
това може да става на два пъти по 15 дни през лятната ваканция, като това време
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА Г.Л.Ч. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Г.И.С.
с ЕГН ********** *** като майка и законен представител на малолетното дете ***
с ЕГН **********, родено на ***г. сумата
от 360 лева (12 месеца по 30 лева) ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.10.2020г. до окончателното изплащане
представляваща издръжка за периода 02.10.2019г – 02.10.2020г. като за разликата
до 3000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА Г.Л.Ч. с ЕГН ********** от гр.*** да заплаща на Г.И.С.
с ЕГН ********** *** като майка и законен представител на малолетното дете ***
с ЕГН **********, родено на ***г. месечна издръжка в размер на 180 лева до
настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване, като за
разликата до 250 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.Л.Ч. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати
държавна такса върху размера на издръжката 309,20 лева.
ОСЪЖДА Г.Л.Ч. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Г.И.С.
с ЕГН ********** разноски в размер на 108 лева.
ОСЪЖДА Г.И.С. с ЕГН ********** да заплати на Г.Л.Ч. с ЕГН **********
от гр.*** разноски в размер на 210 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: