Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
X-ти касационен състав,
в публично заседание на 19.01.2023 г., в
състав:
Председател: Красимир Кипров Членове:
Ралица Андонова
Даниела Недева
при секретаря Светла Великова
с участието на прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2794 по описа на съда за 2022
г.,
за да се
произнесе , взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „Н.Т.Г И. “
ЕООД, ЕИК **, гр. Варна, против решение № 1370/19.10.2022г. по НАХД №
3090/2022 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е потвърдено наказателно
постановление № 03-2100202/24.11.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 80 лв. В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, които по съществото си са такива за
нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Иска се отмяна на
оспореното решение и постановяване на друго такова за отмяна на НП и присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат К., който в условията на
евентуалност отправя искане за намаляване на наложената имуществена санкция до минималния предвиден в закона размер.
Ответникът – директорът на дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Н. изразява
становище за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, а при уважаване на жалбата прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от
страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК служебна проверка,
съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по
същество тя е основателна, но по
различни от изложените в нея съображения.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 414, ал.3 от КТ
на дружеството-касатор имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, а
именно : за това, че на 18.10.2021 г. в качеството си на
работодател е допуснал до работа лицето С.А.С. на длъжност „общ работник“ в строителен обект находящ се в гр. *, ул. „*“ № *, * кв. *, преди да му е предоставено копие от подаденото в ТД на НАП-Варна уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.
За да потвърди обжалваното НП,
въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на работодателя „Н.Т.Г И. “ ЕООД за посоченото административно
нарушение , като е обосновал извод за липсата
на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН с оглед събраните доказателства, според които лицето е полагало труд за дружеството в период от време,
значително предшестващ извършената проверка.
При служебно извършената от касационния
съд проверка за правилното приложение на материалния закон, съдът намира, че същият е неправилно приложен
при извършената от въззивния съд преценка за законосъобразност на размера на наложеното с НП адм. наказание, поради което постановеното от него
решение следва да бъде отменено
на основание чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.
Налице е
пропуск на районния съд да констатира липсата на изложени в НП мотиви за налагане на имуществена санкция в размер
по-голям от минималния предвиден в нормата на чл. 414, ал.3 от КТ , а
изложените от самият съд мотиви относно тежестта на адм. нарушение са необосновани – в тях не е
посочено в какво се изразяват
констатираните множество нарушения при проверката и каква е тяхната връзка с
адм. нарушение предмет на обжалваното НП. От друга страна, неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство въззивният съд е
квалифицирал периода от време, през който лицето е престирало труд / от м.
09.2021 г. съобразно заявеното с декларацията/ - посоченото в НП нарушаване на
чл. 63, ал.2 от КТ е обвързано с документите, които следва да бъдат предоставени на работника преди допускането му до работа, в случая копие от уведомлението до НАП за сключен трудов
договор, като видно е от събраните по делото доказателства, че уведомлението и
трудовия договор имат датата 18.10.2021 г., т.е. периода на нарушението изобщо
не е продължителен , а трае само няколко часа. При липсата на доказани отегчаващи отговорността
обстоятелства и съобразно предвидените в санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ размери на имуществената санкция /от 1500 лв. до 15000 лв./ , то наложената с НП над
минималния размер имуществена санкция от 5000 лв. не съответства на тежестта на адм. нарушение, поради което се явява
незаконосъобразно определена.
Що се касае
до съставомерността на деянието,
касационният съд намира изложените в
жалбата на „Н.Т.Г. И. “ ЕООД
доводи са неоснователни - правилно въззивният съд е приел, че са налице
всички признаци на вмененото с АУАН и НП административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. В разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ е изведена забрана за работодателя да допуска
до работа работника или служителя без да
му е предоставил документите по ал. 1. От анализа на горепосочените разпоредби
се налага правния извод , че допускането
на работника до работа преди от страна на работодателя да са му предоставени визираните в чл. 63, ал. 1 от КТ документи,
осъществява състав на адм. нарушение по
чл. 414, ал.3 във вр. с чл. 63, ал.2 от КТ. В тази връзка, правилни са
фактическите констатации на въззивния съд за установеност на
адм. нарушение от събрания по делото доказателствен материал. В представеният
по делото трудов договор № 123/18.10.2021 г. , сключен между „Н.Т.Г И. “
ЕООД като работодател и работника С.С. е отбелязано, че последният е постъпил на работа на 18.10.2021
год. От показанията на разпитаният като свидетел актосъставител И., както и от
приложената декларация на С.се установява
категорично, че по време на проверката в 11.15 ч. работника С.С. е престирал труд по същият сключен с
дружеството-касатор трудов договор , т.е. на 18.10.2021 год. работникът е бил
допуснат до работа по смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ, с което за работодателя е възникнало задължението по чл. 63, ал.1 от КТ да му предостави копие от уведомлението за сключен
трудов договор, заверено от ТД на НАП-Варна.
Съгласно представената справка от ТД на НАП-Варна, уведомлението е регистрирано в електронния регистър в
12:57:03 часа на 18.10.2021 г., от което
следва извода, че в 11.15 ч. работодателят е допуснал до работа работника С.без наличието на връчено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, като именно по
този начин е нарушена забраната по чл.
63, ал. 2 от КТ, съответно е осъществен състава на адм. нарушение по чл. 414,
ал.3 от КТ. С оглед последното и предвид
обстоятелството, че уредената в разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. второ от КТ доказателствена сила на АУАН не е
била оборена в хода на въззивното производство, то касационният съд намира за правилни констатациите на ВРС за
установеност на визираното в обжалваното
НП адм. нарушение.
Правилни са
и правните изводи на въззивния съд за липсата на маловажност на нарушението по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН – в случая,
маловажността е изключена от специалната разпоредба на чл. 415в, ал.2 от КТ.
Споделя се от касационния съд и правния извод на ВРС относно неоснователността
на претенцията на наказаното дружество за споразумение - законодателната
промяна в нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е публикувана в ДВ бр. 109/2020 г. и е влязла в сила на 23.12.2021 год. , а НП е издадено на
24.11.2021 год.
При тези обстоятелства, съобразно
които единствено размерът на наложената
с НП имуществена санкция е бил незаконосъобразно определен, правилното
приложение на материалния закон от страна на районния съд е предполагало
изменение, а не потвърждаване на НП. Като не е сторил същото, въззивният съд е
постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде изцяло отменено /включително в частта за
разноските/ и спорът решен
по същество от касационния съд съгласно
изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК. По тези съображения и предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, НП следва да бъде изменено като се наложи имуществена санкция в
абсолютния минимален размер предвиден в нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, а именно 1500 лв.
При този изход от делото , разноски
на ответника не се дължат , но възражението му по чл.63д,
ал.2 от ЗАНН за прекомерност на
платеното от касатора адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. ,
касационният съд намира за основателно -
делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл. 18, ал. 2 във
вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид размера от 1500 лв.
на наложената имуществена санкция , ЮЛ на ответника следва да заплати на дружеството-касатор разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1370/
19.10.2022г. по НАХД № 20223110203090/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 03-2100202/24.11.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което
на „Н.Т.Г И. “ ЕООД, ЕИК ** е наложено на основание чл. 414, ал.3 от КТ административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева , която НАМАЛЯВА на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ да заплати на „Н.Т.Г. И. “ ЕООД, ЕИК ** с адрес : гр. *** за разноски по делото сумата от 450 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :