Р Е Ш Е Н И Е
№ 137
град Горна Оряховица, 23.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 815 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТ
ИНС” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № l9, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от управителя М.Г.А., чрез пълномощник - адв. Р. Д. от САК, твърди в исковата си молба, че
дружеството упражнява основна дейност - отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Твърди, че ответницата Н.Т.И. е
кандидатствала за такъв вид кредит чрез сайта на дружеството; в резултат на
подадената заявка и предоставените от И. данни, на същата е изпратен в
електронен формат на договора за кредит от разстояние за посочената в заявката
сума от 500,00 лв., а желаната сума е преведена чрез системата е-pay и е получена от
кредитополучателя на каса на „Изипей” АД. Счита, че въвеждането на лични данни
от кредитополучателя Н.И. в системата на дружеството,
съгласяването й с условията на същия, потвърждаването на издадения
договор, чрез предоставен e-mail адрес
и телефонен номер, е равнозначно на подписване с електронен подпис по смисъла
на чл.13,ал.1 от ЗЕДЕП. Сочи, че съгласно формата за кандидатстване, Н.Т.И. е избрала да ѝ бъде
осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” ООД, с което се е
задължила към вноската ѝ по кредита да бъде начислена и такса „Гарант”. Пояснява, че тази такса се начислява
въз основа на сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити между ищеца и „БИКНЕЛ КОРП” ООД, по силата на който „БИКНЕЛ КОРП” ООД се задължава
да гарантира вземанията на кредитодателя. Твърди, че съгласно разпоредбите на ЗПК, на длъжника е предоставена
преддоговорна информация, като същият се запознал и е приел Общите условия на
предлагания му кредит; така, със сключване на договора, той е поел задължение
да върне предоставения кредит, ведно с договорна лихва и такса „Гарант”.
Заявява, че общият размер на задължението на ответницата Н.Т.И. е в размер на 867,50 лв., платимо на седем равни
месечни вноски, като последната падежна дата е 15.12.2017г. Твърди, че
длъжникът не е изпълнил това си задължение, като към 01.11.2017г. не е погасил
нито една от вноските по кредита. Сочи, че служители на дружеството
неколкократно се опитали да осъществят връзка с И. чрез напомнителни e-mail-и, смс-и и телефонни обаждания, преди и след
настъпване на падежните дати, но въпреки това длъжникът не е осъществил
плащане. Посочва, че по тази причина и на основание чл.86 от ЗЗД, И. дължи и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва по просрочени задължения.
Заявява, че „Кредит Инс” ООД е подало пред ГОРС заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч. гр. дело № 2421/2017г. и съдът издал заповед за изпълнение №
3240/06.11.2017г., връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, поради
което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо по отношение на ответницата Н.Т.И., ЕГН **********, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД
следните суми: 1/ сумата от 500,00 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит „Екстра” № 67176/15.05.2017г., ведно със законната лихва от
момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата; 2/ сумата от 52.50 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 15.05.2017г. до 01.11.2017г.; 3/ сумата от 315,00 лв., представляваща договорна такса „Гарант” за периода
от 15.05.2017г. до 01.11.2017г.; 4/ сумата от 11,70 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 16.06.2017г. до 01.11.2017г. Претендира да му бъдат заплатени
разноските, направени от него в заповедното и в настоящото производство. Моли
съда, в случай, че не се яви негов представител в първото съдебно заседание, на
делото да се даде ход в негово отсъствие. В случай, че ответникът претендира
съдебни разноски, прави възражение за прекомерност на същите.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмено становище, с които поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски.
Ответницата Н.Т.И. с ЕГН **********,***, редовно призована по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния ѝ и настоящ адрес, не депозира писмен отговор на исковата молба.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, особеният представител на ответницата – адвокат В.П. от ВТАК, назначена по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба. Заема становище, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Счита, че въпреки информацията в електронната заявка за сключване на договор да е свързана само и единствено с Н.Т.И., всеки с достъп до личната карта на И. и с елементарна компютърна грамотност, може да я попълни. В този смисъл оспорва авторството на изявлението за сключване на договор за кредит от разстояние. Заявява, че на посочения електронен адрес на кредитополучателя е изпратено единствено съобщение, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем. Счита, че няма никакви доказателства да са изпращани смс-и и да са осъществявани телефонни обаждания непосредствено преди и след настъпване на падежните дати с Н.И.. Заявява, че при личен опит да се свърже по телефона, както с Н.И., така и с посочената за връзка Я.К., и от двата номера е получила съобщение, че абонати с такъв телефонен номер не съществуват. Възразява също, че така приложената към исковата молба разписка за извършено плащане от страна на кредитора доказва единствено, че е преведена сума от 500,00 лв. с получател Н.И., но няма данни, че същата е получена именно от нея, тъй като сумата не е постъпила по нейна банкова сметка, ***. Счита, че фактът, че не е изплатена нито една погасителна вноска, говори за това, че Н.И. не е знаела за наличието на този договор за кредит и не е автор на изявлението в него.
В съдебно заседание, ответницата Н.Т.И., редовно призована, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание, особеният представител на ответницата – адвокат В.П. от ВТАК, назначена по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, до заличаването й като такъв с протоколно определение на съда от 22.03.2019г., поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че „Кредит Инс” ООД е депозирало пред ГОРС заявление по реда на чл.410 от ГПК; образувано е ч. гр. дело № 2421/2017г., по което ГОРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 3240/06.11.2017г. в полза на „Кредит Инс” ООД против Н.Т.И., с която е задължил ответницата да заплати на посоченото дружество следните суми : сумата от 500,00 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано 06.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 52,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2017 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 315,00 лв., представляваща договорна такса „Гарант” за периода от 15.05.2017 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 11,70 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 16.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; както и сумата от 325,00 лв., представляваща направените по заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Безспорен е и фактът, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния му адрес. Тези факти се потвърждават и от писмените материали по ч.гр.дело № 2421/2017г. по описа на ГОРС, приложено към делото.
Видно от приетите писмени доказателства : заверени преписи от заявка № 67176, договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176/15.05.2017г. и Общи условия на „Кредит Инс” ООД, разписка за извършено плащане № 2000000126686199/15.05.2017г., удостоверение № BGR00288, издадено от БНБ на „Кредит Инс” ООД, договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г., в чл.1-чл.2 от договора от 15.05.2017г., ищецът - като кредитодател, се е задължил да предостави на ответницата - кредитополучател, потребителски кредит „Екстра” в размер на 500 лева, с цел задоволяване на текущи потребителски нужди, като кредитът се предоставя съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин, със срок за погасяване на кредита – 7 месеца от датата на подписването му, с краен срок за издължаване – 15.12.2017г., на равни месечни вноски от по 123.93 лв. съгласно погасителен план – приложение 1 към договора, при фиксиран годишен лихвен процент – 36%, годишен процент на разходите – 49.70 %, обща дължима сума : 867.50 лв. Съгласно чл.1-чл.2 от процесния договор, потребителят се е задължил да върне предоставената му сума на кредитора, при условията, визирани в договора и ОУ към него, и съгласно погасителен план, описан в приложение 1 към процесния договор. В чл.4 – чл.4.1. от договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176/15.05.2017г., кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитора „такса гарант” в общ размер от 315 лв., разсрочена към месечните му вноски съгласно погасителния план към договора.
Видно от горепосочените писмени доказателства, процесният договор е сключен между страните като част от системата за предоставяне на кредити от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние, подробно описана в цитираните по-горе Общи условия.
Приетото писмено доказателство – разписка за извършено плащане № 2000000126686199 от 15.05.2017г., удостоверява, че „Кредит Инс”ЕООД е превело в полза на Н.Т.И., по посочения от нея начин в заявка № 67176 и договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176/15.05.2017г., - на каса на EasyPay сума в размер на 500 лв., с основание – договор № 67176/15.05.2017г.
Видно от приетото писмено доказателство – оригинал на разписка № 07000580361147 от 15.05.2017г., издадена от „Изипей” АД гр. София, в същата е удостоверено, че Н.Т.И. с ЕГН **********, с лична карта № *********, изд. на 10.06.2015г., с адрес : гр. Г.Оряховица, ул. ..”, е получила на 15.05.2017г. в 15.20 часа сумата от 500 лв., с основание – договор № 67176/15.05.2017г., удостоверено от ответницата саморъчно с ръкописно изписване на имената й и полагане на подписа й на приложената разписка.
От приетото писмено доказателство - уведомително писмо за неплатени вноски по договор за кредит, се установява, че „Кредит Инс” ООД е уведомило ответницата Н.И., че към момента на изпращане на това писмо има пет неплатени вноски по горепосочения договор, считано за месеците юни, юли, август, септември и октомври 2017г., поради което обявява кредита за предсрочно изискуем, и се дължат предсрочно всички суми, като в случай на неплащане на задължението по посочената от кредитора банкова сметка, *** принудително събиране на вземането. Горепосочените писмени доказателства удостоверяват, че известието е изпратено до ответницата на посочената от потребителя в процесния договор електронна поща: mushkata76@abv.bg, от която е подадена заявка № 67176 и е сключен процесният договор.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, по отношение на процесния кредит, счетоводството на ищеца ,,Кредит Инс” ООД е водено редовно, а записванията в счетоводните регистри са извършвани хронологично и съобразно изискванията на счетоводното законодателство. От заключението на СИЕ се установява, че на основание договор № 67176/15.05.2017г., “Кредит Инс” ООД превежда на Н.Т.И. сума в размер на 500,00 лв., като преводът е направен на 15.05.2017г. чрез системата за електронни плащания еРау.bg. Видно от заключението на СИЕ, при сключването договор за потребителски кредит № 67176/15.05.2017г., за кредитополучателя са възникнали следните задължения : - главница в размер на 500,00 лв., - договорна лихва в размер на 52,50 лв., - такса ,,Гарант” в размер на 315,00 лв.; общият размер на задълженията при сключването на процесния договор е 867,50 лв. От заключението на СИЕ се установява, че впоследствие, поради неизпълнение на разписаните в договора условия за погасяване на кредита, за кредитополучателя И. са възникнали задължения за плащане на обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска за периода на забавата - от 16.06.2017г. до 01.11.2017г., в общ размер на 11,70 лв. Видно от приетата СИЕ, Н.Т.И. не е извършвала никакви плащания за погасяване на задълженията по процесния договор, при което неизплатените задължения по договор за потребителски кредит № 67176 от 15.05.2017г., към 06.11.2018г. са на обща стойност 879,20 лв., в т.ч. : - главница в размер на 500,00 лв.; - договорна лихва в размер на 52,50 лв.; - такса ,,Гарант” в размер на 315,00 лв.; - обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска за периода на забавата от 16.06.2017г. до 01.11.201 7г. в общ размер на 11,70 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, които са допустими. Предвид изложените по-горе данни, съдът счита, че за ищеца действително е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на вземания, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни и доказани по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата Н.И. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г., погасителен план и общи условия – неразделна част към него, по силата на които ищецът, като кредитор, е предоставил на ответницата, като потребител, кредит в размер на 500 лева, с краен срок за погасяване на кредита – 15.12.2017г., а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на 7 месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план – приложение № 1 към договора. Тези факти се потвърждават от приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, и от заключението на приетата, изцяло кредитирана от съда и неоспорена от страните СИЕ, които удостоверяват по безспорен начин изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на процесния договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г. между страните по делото, по инициатива на потребителя Н.И., чрез използване на средства за комуникация от разстояние, по смисъла на ЗПФУР, както и провеждането между страните кореспонденция на електронни носители, времето, начина и условията на сключването на процесния договор и неговите съществени условия, в т.ч. възникналите задължения за кредитополучателя, описани по-горе.
Въз основа на приетата СИЕ, чието заключение кореспондира на приложените писмени доказателства – разписка за извършено плащане № 2000000126686199 от 15.05.2017г. и оригинал на разписка № 07000580361147 от 15.05.2017г., издадена от „Изипей” АД гр. София, съдът намира за установени по делото и фактите, че ищецът – кредитор е изпълнил задължението си да преведе на 15.05.2017г. в 9.53 ч. предоставения от него потребителски кредит в размер от 500 лв. на ответницата – като кредитополучател, по посочения от нея начин – чрез системата на е-рау, след което на същата дата - 15.05.2017г., в15.20 ч., потребителят Н.И. е усвоила лично и изцяло отпуснатия й кредит от 500 лв., като е получила сумата на касата на „Изипей” АД офис Горна Оряховица. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни и противоречащи на приетите писмени доказателства и СИЕ, изложените в писмения отговор възражения, че ответницата не е сключвала процесния договор за кредит при описаните в исковата молба условия и че не е получила предоставената й от ищеца сума от 500 лв. на основание процесния договор от 15.05.2017г.
Предвид изложеното дотук, приетите по делото писмени доказателства и СИЕ обосновават категоричен извод, че за ответницата е възникнало задължение, по силата на сключения с ищеца договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г., да погасява предоставения й потребителски кредит в сроковете и при условията, визирани в този договор, погасителния план – приложение 1 към договора и ОУ към него. Въз основа на приетата по делото СИЕ, неоспорена от страните, се установяват и фактите, че считано до датата на изготвяне на експертизата, кредитополучателят Н.Т. не е изплатила на кредитора нито една от дължимите 7 месечни вноски, визирани в погасителния план към процесния договор, при което паричните задължения за ответницата, формирани от кредитора, са, както следва : главница - 500 лв., договорна лихва в размер на 52,50 лв., - такса ,,Гарант” в размер на 315,00 лв. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че действително в случая се установява неизпълнение от страна на ответницата на задълженията й по чл.1 - чл.4.1. от процесния договор и погасителния план към него, тъй като не е извършвала никакви плащания за погасяване на паричните задължения, възникнали за нея по силата на договора за кредит.
На следващо място, въз основа на неоспореното от страните заключение на приложената СИЕ и приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, се налага и извод, че тъй като ответницата не е изпълнила задълженията си по чл.1 - чл.4.1. от сключения между страните договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г., да погасява предоставения й кредит чрез заплащане на дължимите месечни вноски в сроковете и по начина, уговорени в този договор, в погасителния план и ОУ към него, същата е изпаднала в забава и ищецът е начислил обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска за периода от 16.06.2017г. до 01.11.2017г., в общ размер от 11,70 лв.
Предвид изложеното дотук, съдът намира за доказани в настоящото производство, въз основа на приетите писмени доказателства и СИЕ, исковите претенции както по основание, така и в размерите, предявени с исковата молба.
Не на последно място, твърденията на ищеца за неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му да заплати претендираните парични суми по процесния договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г., са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила претендираните парични задължения. Въпреки възложената й доказателствена тежест относно тези факти, до приключване на устните състезания по делото ответницата не ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват потребителят И. да е изпълнила паричните си задължения, произтичащи от процесния договор.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Кредит Инс” ООД гр. София от ответницата Н.И. – потребител, за сумата от 500 лв., представляваща неизпълнено задължение за неизплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г., за сумата от 52.50 лв. - договорна лихва по чл.4.1. и погасителния план към договора, такса ,,Гарант” в общ размер от 315,00 лв. по чл.4 – чл.4.1. и погасителния план към договора, както и законната лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска за периода на забавата - от 16.06.2017г. до 01.11.2017г., в общ размер от 11,70 лв. Поради това, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло, като съдът приеме за установено по отношение на ответницата Н.И., че дължи заплащане на ищеца „Кредит Инс” ООД на горепосочените суми, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 06.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното по-горе и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява и следва да бъде уважена изцяло и претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото съдебно производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /175 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./, за платено адвокатско възнаграждение за особен представител на ответницата /300 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат /300/ лв., общо 925 лв., които съдът следва да възложи в тежест на ответницата изцяло, съразмерно на уважената част от иска. Заедно с това, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.78,ал.1 от ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена и в частта й за присъждане в негова полза на сумата 25 лв., представляваща платена държавна такса в заповедното производство, и сумата от 300 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, общо 325 лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3240/06.11.2017г. по ч. гр. дело № 2421/2017г. по описа на ГОРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Т.И. с ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „КРЕДИТ ИНС” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис III” № l9, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от управителя М.Г.А., на СУМАТА от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща неизпълнено парично задължение за главница по договор за потребителски кредит „Екстра” № 67176 от 15.05.2017г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2017г. до окончателното изплащане на вземането, СУМАТА от 52.50 лв. /петдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща договорна лихва по чл.4.1. и погасителния план към договора, СУМАТА от 315 лв. /триста и петнадесет лева/, представляваща такса „Гарант” по чл.4 – чл.4.1. от договора и погасителния план към него, и СУМАТА от 11.70 лв. /единадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща законната лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска, считано от 16.06.2017г. до 01.11.2017г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3240/06.11.2017г. по ч. гр. дело № 2421/2017г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА Н.Т.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № l9, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от управителя М.Г.А., СУМА в размер на 925 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /175 лв./, за възнаграждение на вещо лице /150 лв./, за платено адвокатско възнаграждение за особен представител на ответницата /300 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат /300/ лв., както и СУМА в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 2421/2017г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за адвокатско възнаграждение /300 лв./, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….. РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................