№ 18351
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110108072 по
описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
11.10.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 8072/2024 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Подадена е искова молба от „М БГ“ ЕООД срещу „ДТ“ ЕООД, като се твърди, че
страните се намирали в облигационно отношение по силата на договор за транспорт на
стоки по заявка-договор за транспорт № 30092023/13.09.2023 г. по дестинация Милано-
1
София. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора, но ответника не бил
заплатил дължимата цена, за коеот била издадена фактура № **********/18.09.2023 г. на
стойност 2112,00 лева. Навежда доводи, че ответника е изпаднал в забава, поради което
дължал и сумата от 67,92 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 20.11.2023
г. до 13.02.2024 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и
сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразен
становище по предявените искове.
С протоколно определение от о. с. з. от 10.10.2024 г., съдът е допуснал на основание
чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявените искове, като искът за главница се счита
предявен за сумата от 1223,28 лв., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до
окончателното плащане, като е прекратил на основание чл. 233 ГПК производство за сумата
над 1223,28 лв. до първоначално предявения размер от 2112,00 лв., досежно главницата,
както и в частта за сумата от 67,92 лв., представляващи мораторна лихва.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуални
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно
правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в
първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът
да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска
(втората правна възможност не разкрива някаква особеност – арг. чл. 232, изр. 1 ГПК). В
настоящия случай всички предпоставки са налице. На ответника са дадени указания с
Разпореждане от 19.03.2024 г., че съдът може да постанови неприсъствено решение, не е
подаден отговор на искова молба, страната е редовно призована за днешното открито
съдебно заседание, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от
приетите в о. с. з. съдебно заседание писмени доказателствени средства се установява, че
искът е вероятно основателен – арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. Следователно в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като претенцията следва да
бъде уважена в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
следва да му се присъди сумата от 2158,20 лева, деловодни разноски за
2
първоинстанционното и обезпечителното производство и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът констатира, че в о. с. з. от 10.10.2024 г. процесуалният представител на ищеца е
направи искане за издаването на изпълнителен лист. С оглед обстоятелството, че настоящото
съдебно решение е окончателно, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 406 ГПК,
във вр. чл. 404, т. 1 ГПК, поради което искането следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДТ“ ЕООД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: с.
................. да заплати на „М БГ“ ЕООД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ..................., на основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, сумата от 1223,28 лева,
представляващи незаплатено възнаграждение по договор за транспорт на стоки по заявка-
договор за транспорт № 30092023/13.09.2023 г. по дестинация Милано-София, за което е
издадена фактура № **********/18.09.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г.
(датата на подаването на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДТ“ ЕООД, ЕИК: ................. да заплати
на „М БГ“ ЕООД, ЕИК: .................., сумата от 2158,20 лева, деловодни разноски за
първоинстанционното и обезпечителното производство и заплатено адвокатско
възнаграждение.
ДА СЕ издаде изпълнителен лист въз основа на настоящото решение за сумите
присъдени на ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, а в частта за издаването на
изпълнителен лист, която има характер на разпореждане може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщението за ищеца и ПДИ за ответника пред Софийският градски съд с частна
жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3