№ 20614
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110112347 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Й. Д. С. срещу П* на Р** Б* /*/, с
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
11200,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение.
В исковата молба се твърди, че на 12.12.2019 г. Й. С. бил привлечен като
обвиняем по пр. пр. № 34344/2017 г. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 НК. След внасяне на обвинителен акт за така повдигнатото обвинение през м.
юли 2020 г., било образувано НОХД № 9138/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, НО, 131-и състав, по което били проведени девет открити съдебни заседания, като
с присъда от 13.12.2021 г. ищецът бил признат за невиновен. Срещу оправдателната
присъда били внесени оттеглен впоследствие протест от СРП и въззивна жалба от
частния обвинител. По образуваното ВНОХД № 851/2023 г. по описа на СГС, НО, 13-
ти въззивен състав, било постановено Решение № 463/20.06.2023 г., с което
първоинстанционната оправдателна присъда била потвърдена. Ищецът сочи, че в
резултат на незаконното обвинение, продължило от 12.12.2019 г. до 20.06.2023 г., му
били причинени неимуществени вреди, изразяващи се накърняване на честта,
1
достойнството и самооценката му, изпитани от него унижение, притеснение за близки,
страх от отнемане на възможността за упражняване на родителски права върху детето
му, притеснения от евентуална загуба на работата му като държавен служител,
усещане за изнервеност и тревожност. Сочи се още, че ищецът е претърпял и
имуществени вреди в резултат на така повдигнатото му обвинение, изразяващи се в
сторени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лева. Въз
основа на изложеното е отправено искане за уважаване в цялост на предявените искове
и за присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника * за отговор,
като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова претенция е
оспорена в цялост и е отправена молба за отхвърлянето като неоснователна.
Изложени са подробни доводи, че липсвали доказателства за реално претърпени от Й.
С. неимуществени вреди, които да се намирали в пряка причинно-следствена връзка с
процесното обвинение. В условията на евентуалност са релевирани възражения и
срещу размера на претендираното обезщетение, тъй като според ответника същият не
бил съобразен с интензитета на реално претърпените от ищеца негативни изживявания,
установената съдебна практика и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника П* на Р** Б* да заплати на ищеца Й. Д. С.
сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и
сумата от 1200,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени в резултат на незаконно повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по НОХД № 9138/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 131-и
състав. За да се приеме, че така предявената искова претенция е основателна, ищецът
следва да установи в условията на пълно и главно доказване следните материално-
правни предпоставки: 1/ наличието на повдигнато спрямо него обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2/ обстоятелството, че по образуваното
срещу ищеца наказателно производство е постановена влязла в сила оправдателна
присъда; 3/ претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди; 4/ наличие
на причинно-следствена връзка между незаконните действия на правозащитните
органи и претърпените от ищеца вреди. В тежест на ответника е да докаже всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност и
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
2
интереси на гражданите и юридическите лица. Същата има обективен характер и
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки, като за
разлика от деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД отговорността на държавата по
ЗОДОВ не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило
вредата (чл. 4 ЗОДОВ).
Установява се от събраните в хода на производството доказателства, че на
12.12.2019 г. Й. Д. С. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 320/2018 г. по описа на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 34344/2017 г. по
описа на СРП, за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. На
20.02.2020 г. ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем по образуваното срещу
него наказателно производство, а на 25.02.2020 г. на лицето са предявени и
материалите по разследването, като спрямо него не е взета мярка за неотклонение.
Обвинителен акт срещу Й. С. е внесен в СРС на 14.07.2020 г., въз основа на който е
образувано НОХД № 12824/2016 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, като с
разпореждане от 18.08.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 05.10.2020 г. В хода на производството пред СРС са проведени общо осем
открити съдебни заседания (на 05.10.2020 г., 23.11.2020 г., 18.01.2021 г., 22.03.2021 г.
/когато ход на делото не е даден/, 17.05.2021 г., 05.07.2021 г., 04.10.2021 г. и 13.12.2021
г.), като ищецът се е явявал лично на всички заседание. На 13.12.2021 г. по делото е
постановена присъда, с която Й. С. е признат за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Срещу оправдателната присъда са
подадени въззивна жалба от частния обвинител и протест, който впоследствие е
оттеглен. Образувано е ВНОХД № 851/2023 г., по което са проведени две открити
съдебни заседание (на 22.03.2023 г., когато ход на делото не е даден, и на 22.05.2023
г.), в които ищецът отново е присъствал лично. По въззивното производство е
постановено Решение № 463/20.06.2023 г., с което първоинстанционната оправдателна
присъда е потвърдена. Със Заповед № 3286з-1962/28.05.2024 г. от информационните
масиви на МВР е снета полицейската регистрация на ищеца.
От така установените факти се налага изводът, че спрямо ищеца е налице
хипотезата на незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като
срещу него е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което той
е оправдан.
По делото е доказано и наличието на неимуществени вреди, претърпени от Й. С.
в резултат на незаконното обвинение срещу него. Съгласно показанията на разпитания
в хода на производството свидетел, приятел и колега на ищеца, той е изживял сериозен
стрес в резултат на образуваното срещу него наказателно преследване, изпитвал е
срам, притеснения и негативни емоции, както и застой в професионалното си
развитие. Така депозираните от свидетеля показания следва да бъдат кредитирани като
3
логични, вътрешно непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен
материал. Те отразяват преки впечатления на лицето от състоянието на ищеца, като от
същите се налага извод за търпени от него негативни емоционални преживявания в
резултат на процесното обвинение.
Съгласно практиката на ВКС неимуществените вреди от незаконно обвинение
обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и
обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност
се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди включва, освен тяхната общовалидна значимост за
всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са
имали за личността на увредения.
При съобразяване на изложеното и на всички релевантни обстоятелства по
делото – тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение (същото е
"тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за неговото извършване се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години), вида на наложената мярка за
неотклонение (в случая такава въобще не е налагана), срока на висящност на
наказателното производство за времето, през което ищецът е имал качеството
обвиняем (около три години и половина), преживените стрес, тревожност и
психическо напрежение, както и обстоятелството, че ищецът е неосъждан към периода
на висящност на наказателното производство, съдът приема, че заместващото
обезщетение за причинените на Й. С. от незаконното обвинение неимуществени вреди
е в размер на 4500,00 лева, до която сума предявеният иск следва да бъде уважен, а в
останалата си част до пълния претендиран размер от 10000,00 лева – отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди следва да се посочи, че вземането за имуществени вреди не се
поглъща от това за неимуществени вреди, а се определя на основание на реално
претърпените вреди, т. е. на доказаното намаляване на актива на имуществото на
ищеца. Такива вреди могат да бъдат направени разноски по наказателно дело, по което
е постановена оправдателната присъда, както и вреди от неправомерно задържане на
парични суми. На обезщетение подлежат само действително претърпените вреди, т. е.
действително разходените суми. Разноските, извършени в наказателното
производство, подлежат на репариране, тъй като са пряка и непосредствена последица
от повдигането и поддържането на обвинението. Адвокатското възнаграждение за
защита по наказателното дело се включва в разноските, които са пряка последица от
повдигнатото обвинение и същото подлежи на възстановяване, но само до разумния и
обичаен размер. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, при
иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени
4
вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в
наказателния процес. В случая искът за обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство е в
размер на 1200,00 лева, като по делото са представени доказателства за неговото
реално заплащане. С оглед правната и фактическа сложност на наказателното дело,
броя на проведените открити съдебни заседания, както и вида и тежестта на
обвинението, настоящият съдебен състав намира, че така заплатеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с разумния и обичаен размер на
дължимото се възнаграждение. Поради изложеното, искът за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен до пълния предявен размер
от 1200,00 лева.
Върху двете присъдени главници за обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано от датата на постановяване на
решението по въззивното наказателно дело (20.06.2023 г.), на основание т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, в чиято полза следва
да бъдат присъдени такива в общ размер от 737,95 лева за държавна такса и платено
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА П* на Р** Б*, с адрес гр. С***, да заплати на Й. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 4500,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 1200,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
незаконно повдигнато обвинение по досъдебно производство № 320/2018 г. по описа
на 01 РУП – СДВР, пр. пр. № 34344/2017 г. по описа на СРП, за извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху двете
главници за периода от 20.06.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Й. Д. С. срещу П* на Р** Б* иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 4500,00 лева до пълния предявен размер от 10000,00 лева като
неоснователен.
5
ОСЪЖДА П* на Р** Б*, с адрес гр. С***, да заплати на Й. Д. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 737,95 лева,
представляваща сторени в хода на производството разноски, съобразно уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6