О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 24.06.2019
г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. д. № 387 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от Д.Б.Б. и О.Б. П. срещу
определение, постановено в открито съдебно заседание на 31.10.2018 г. по гр. д.
№ 583/2016 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което исковата молба е върната
поради неотстранени недостатъци, а производството по делото е прекратено.
Така постановения акт на съда е обжалван с доводи за
неправилност и искане за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на процесуалните действия.
Насрещната по частната жалба страна Е. Т. Н., М. Пр. Б.,
Д. Й. С., В. Ц. В., И.И. М., Н. Д. К., О. Н. Н., П.Н. Т. и Л. Н. Б. изразяват
становище за нейната неоснователност. Останалите ответници
не са подали отговор на частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, като обсъди доводите на
жалбоподателите и прецени данните по делото, прие за установено следното.
В исковата молба с вх. № 3339/20.09.2016 г. по описа
на РС– гр. Костинброд ищците Д.Б.Б., О.Б. П. и Р. Г.Г. са изложили твърдения, че са наследници по закон на И. Д. Б.. Твърдят, че И. Д. Б., Н. Д. Г. и
Н.Д. П. били собственици по наследство от В. Л.В. на общо ¼ ид. ч. от
правото на собственост върху 22 земеделски имота, находящи
се в землището на с. Г., община К.
Тези земи били заявени за възстановяване пред ОСЗГ – К. като земи на синовете на В.Л. В. – И., Н. и К. Л., а не като
земи на В. Л. В. Твърди се, че с влязло в сила решение, постановено
по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от И. Д. Б., Н. Д. Г. и
Н.Д.П. срещу останалите наследници на В. Л. В., било признато
за установено, че тези земи към датата на образуване на ТКЗС в г. Г. са били притежание на В. Л.В. Независимо
от това съдебно решение, ОСЗГ – К. отказала да
измени реституционните решения, като признае и възстанови права на наследниците
на В. Л. В. Междувременно
ответниците се разпоредили с процесните
земи. Искането е да се признаят за нищожни извършените разпоредителни сделки до
размера от ¼ ид. ч. от правото на собственост
като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави и да бъдат осъдени ответниците да предадат
на ищците владението върху ¼ ид. ч. от процесните земи.
С разпореждане от 26.09.2016 г. съдът е оставил
исковата молба без движение с указание до ищците да посочат нищожността на кои
сделки претендират да бъде прогласена, на кое основание за нищожност се
позовават, да индивидуализират имотите по площ, граници и съседи, като са
дадени указания за посочване цената на исковете.
Последвали са множество молби за продължаване на срока
за изпълнение на тези указания, които районният съд е уважил. С молба от
13.03.2017 г. ищците са изпълнили отчасти само указанието за индивидуализиране
на спорните имоти.
Районният съд е пристъпил към процедурата по чл. 131 ГПК, след което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание,
като по възражение на ответниците за нередовност на
исковата молба е прекратил производството по делото, включително заради
непосочени от ищците придобивни основания, в каквато
насока указания на ищците не са били давани.
Определението е неправилно и ще бъде отменено.
Исковата молба, по която е образувано производството
по гр. д. № 583/2016 г. по описа на РС – гр. Костшинброд
е била нередовна, поради което правилен е бил изводът на съда, че
производството по делото е следвало да бъде оставено без движение, макар
указанията, с които е сторено това да са непълни, а отчасти и неправилни.
На първо място, при изложени в исковата молба
фактически твърдения, че въпросът в чие лице е настъпила реституцията по ЗСПЗЗ
все още не е решен, на ищците е следвало да се укаже да уточнят на какви придобивни основания всеки от тях се позовава.
На второ място, при твърдение, че сделки с процесните имоти били нищожни, на ищците е следвало да се
укаже да посочат вида на тези сделки, дата на сключване и кои са страните по
тях, като се укаже, че ответници по тези искове са и
двете страни по всяко от съглашенията. Ищците е следвало да изложат и
фактически твърдения в какво считат, че се състои порочността, водеща до
нищожност, на всяка една от сделките.
По отношение на исковете за ревандикация
на ищците е следвало да се укаже да уточнят дали предявяват тези искове при
условията на евентуалност (да бъдат
разгледани, ако се уважат исковете са нищожност на договорите), срещу кого насочват тези претенции (като изложат твърдения в чия фактическа власт се
намират имотите понастоящем), като уточнят
имотите по актуален статут по всяка една от претенциите поотделно.
След определяне и внасяне на дължимата държавна такса
по производството указания следва да се дадат и за вписване на исковата молба.
По изложените съображения обжалваното определение
следва да бъде отменено, като делото се върне на районния съд за продължаване
на процесуалните действия съобразно указаното по-горе.
Така мотивиран и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание
на 31.10.2018 г. по гр. д. № 583/2016 г. по описа на РС– гр. Костинброд, с
което исковата молба е върната поради неотстранени недостатъци, а
производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Костинброд за
продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.