Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.02.2018
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 януари
2018 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА ИВАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 5949 по описа за 2015 година и за да се
произнесе, съобрази:
Искът е за делба на съсобствени недвижими имоти и намира правно
основание в чл.34 от ЗС, чл.69 ал.1 от ЗН във връзка с чл.341 и сл. от ГПК,
като производството е във фаза след допускане на делбата.
С решение ****постановено по
настоящото дело е допусната съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО *********************
*****, *****, ***** по плана на регулация на с.*****, *****, утвърден със
заповед *****., ***********лица с ********; от изток - улица; от ********;
АПАРТАМЕНТ с идентификатор
********, находящ се
в ********, построен върху **************************************************: ******:
******; под обекта: **********************
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе в предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
С влязло в законна сила Решение ****постановено
по настоящото дело, потвърдено с Решение ****, постановено по в.гр.д****. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора, е допусната съдебна делба между Ж.С. Б.Ри И.П.И.
по отношение на следните недвижими имоти: ДВОРНО МЯСТО *********************
*****, *****, ***** по плана на регулация на с.*****, *****, утвърден със
заповед *****., ***********лица с ********; от изток - улица; от ********;
АПАРТАМЕНТ с идентификатор
********, находящ се
в ********, построен върху **************************************************: ******:
******; под обекта: ******.; над обекта – няма, при следните квоти: по ******за всеки
от тях.
С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки
съделител по делото се назначиха и изслушаха първоначална и допълнителна съдебно-техническа
експертизи досежно реалната поделяемост на допуснатите до делба имоти, чиито
заключения се възприемат от съда като изготвени компетентно и добросъвестно.
Видно от първоначалното и допълнителното заключение заключение на вещото лице,
процесните недвижими имоти са неподеляеми, съобразно броя на съделителите и
техническите изисквания на Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи на
отделните видове територии и устройствени зони.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ
НА ИМОТА
На основание чл.349, ал.1 от ГПК е направена претенция от Ж.С. Б.Рза възлагане на процесния апартамент в неин дял. Съгласно
разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е
било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг
или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Съдът счита, че направената
претенция е основателна, тъй като от приетото като доказателство по делото
Решение № 1079/28.10.2014г. по гр.д. № 2468/2014г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, бракът между страните е прекратен, като на ищцата е предоставен
упражняването на родителските права, а от декларация от 09.02.2016г. на Ж. Б.Рсе
установява, че не притежава собствено жилище. Предвид гореизложеното, съдът
счита, че са налице и двете условия на разпоредбата, поради което следва да уважи
предявената претенция от ищцата на основание чл.349, ал.1 от ГПК.
При така описаната
фактическа обстановка съдът счита, че следва да възложи в дял на ищцата
процесния апартамент, а за уравнение дела на ответника да възложи в негов дял
процесното дворно място.Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.5 от ГПК в 6-месечен
срок от влизането в сила на настоящото решение ищцата следва да заплати за
уравнение дела на ответника сумата от 33 500 лева. Същата е получена като
от стойността на ½ идеална част от апартамента, притежавана от ответника
е приспадната стойността на дворното място.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ
В
преклузивния срок на чл.346 от ГПК е предявена претенция от ответника против ищцата
на основание чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 6 200 лева, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползването на процесния апартамент, считано от 26.02.2015г.
до 19.09.2017г.
Съдът намира претенцията за частично основателна по
следните съображения – съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС, когато един
съсобствен имот се ползва лично само от
някой от съсобствениците, то той дължи обезщетение на другите съсобственици за
ползите, от които ги е лишил, от деня на писменото поискване на тези ползи.
Следователно, за да се дължи обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС, е необходимо да
са налице две кумулативно дадени изисквания – съсобственикът, който е лишен от
ползването да е направил писмено искане за заплащане на обезщетение и
съсобственика, който ползва имота да го ползва лично, включително и частта на
претендиращия обезщетението. В конкретния случай, съдът приема, че е налице
“писмено искане” по смисъла на закона от
страна на ищеца за заплащане на обезщетение – с нотариална покана с рег. № 2442,
том І, № 74 от 24.02.2015г., връчена на ищцата на 26.02.2015г., същият е направил своята претенция за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване на неговата идеална част от имота. Или
налице е едно от кумулативно дадените условия, като обезщетението ще се дължи именно от датата на
писменото поискване – 26.02.2015г. и ще се дължи за периода до съдебното
заседание, когато е направена претенцията – 19.09.2017г., тъй като срокът за
искания по сметки е преклузивен/чл.286 ГПК/, поради което с изтичането му се
погасява правото на ответника да претендира обезщетение за бъдеще време след
изтичането му./в този смисъл е константната практика на ВКС – решение № 524/
23.04.1985г. по гр.д.№ 739/84г. на І г.о. на ВКС, решение № 444/17.10.89г. по
гр.д. № 383/89г. на І г.о. на ВКС, решение № 197/05.04.1993г. по гр.д.№ 895/92г.
на І г.о. на ВКС/. Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията следва
да бъде уважена за периода от 26.02.2015г. до 19.09.2017г.
Що се касае до второто
кумулативно дадено изискване на закона – ищцата да е ползвала лично
съсобствения недвижим имот, съдът намира, че същото е налице. Страните не
спорят относно факта, че процесният имот е ползван изцяло от ищцата. Предвид
изложеното, съдът приема за безспорно установено и доказано по делото, че през
разглеждания период от 26.02.2015г. до 19.09.2017г. ищцата е
ползвала лично процесния апартамент. Или, последната дължи на ответника
заплащане
на обезщетение за ползваната от нея част от жилището за посочения период
съобразно неговата квота в съсобствеността. Тъй като ползата, от която е бил
лишен ответника следва да се определи с оглед наемната цена, която би могла да
се получи при отдаване на имота под наем, по делото се назначи и изслуша
съдебно – икономическа експертиза, чието заключение се възприема от съда като
изготвено компетентно и добросъвестно.
Според заключението на съдебно –
икономическата експертиза, обезщетението за лишаване от ползване на ответника
за 1/2 идеална част от апартамента за
периода от 26.02.2015г. до 19.09.2017г. е в размер на 5845 лева. Ето защо,
претенцията следва да бъде уважена до размера от 5 845 лева, а в
останалата част до размера на претендираните 6 200 лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
В преклузивния срок на чл.346 от ГПК е предявена претенция от ответника
против ищцата за сумата от 15 000 лв., представляваща извършени подобрения в
процесния апартамент, с които се е увеличила неговата стойност.
В преклузивния срок на
чл.346 от ГПК е предявена претенция от ищцата против ответника за сумата от 15
000 лв., представляваща извършени подобрения в процесния апартамент, с които се
е увеличила неговата стойност.
От назначената по делото съдебно –
техническа експертиза, чието заключение прието от съда, като изготвено
компетентно и добросъвестно, се установява, че стойността на извършените
довършителни работи /подобрения/ в процесния апартамент е 13 315,00 лева.
Други доказателства във връзка с
претенциите за подобрения не бяха събрани по делото.
Ето
защо, съдът приема, че по делото не се доказа по категоричен начин от кого са
извършени ремонтните работи в процесния недвижим имот и каква сума е вложила
всяка от страните за тях, поради което претенциите на ищцата и ответника за
обезщетение за извършените ремонтни работи следва да бъдат отхвърлени, като недоказани.
Съгласно чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му. Според чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, за подобрения, искани във форма на
възражение, се събира такса 4% върху признатите с решенето суми, но не по-малко
от 20 лева. С оглед стойността на дела си в недвижимия имот И.П.И. следва да заплати
държавна такса в размер на 1
742 лева
и Ж.С. Б.Рследва да заплати държавна такса в размер на 1 742 лева, както и държавна такса върху уважения размер на
претенцията по сметки в размер на 233.80 лева по сметка на Районен съд гр.Стара
Загора.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ
на Ж.С.Б. ***, с
ЕГН **********,***, чрез адвокат К.А. следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ с идентификатор ********, находящ се в ********, построен върху **************************************************: ******:
******; под обекта: **********************
ПОСТАВЯ В ДЯЛ
на И.П.И. ****, с
ЕГН ********** следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО ********************* *****, *****, ***** по плана на
регулация на с.*****, *****, утвърден със заповед *****., ***********лица с ********;
от изток - улица; от ********.
ОСЪЖДА Ж.С.Б. ***, с ЕГН **********,***,
чрез адвокат К.А. да заплати на
И.П.И. ***0, с
ЕГН ********** за уравнение дела му от апартамента сумата от 33 500 лева при
условията на чл.349 ал.5 от ГПК – в 6-месечен срок от влизането в сила на
решението за възлагане, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
считано от влизане на настоящото решение в законна сила.
ОСЪЖДА Ж.С.Б. ***, с ЕГН **********,***, чрез адвокат К.А. да заплати на И.П.И. ***0, с ЕГН ********** сумата от 5845 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от
ползването на неговата идеална част от допуснатия до делба апартамент за
периода от 26.02.2015г. до
19.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията в останалата й част до размера на претендираните 6 200
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Ж.С.Б. с п.а против И.П.И. с п.а. претенция
по сметки за сумата от 15 000 лева, представляваща извършени подобрения в
процесния апартамент, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ предявената от И.П.И. с п.а против Ж.С.Б. с п.а. претенция по сметки за сумата от 15 000 лева, представляваща
извършени подобрения в процесния апартамент, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА И.П.И. с п.а. да заплати по сметка на Районен съд гр.Стара
Загора държавна такса върху стойността на дела си от недвижимите имоти в размер
на 1 742 лева.
ОСЪЖДА Ж.С.Б. с п.а. да заплати по сметка на Районен съд гр.Стара
Загора държавна такса върху стойността на дела си от недвижимите имоти в размер
на 1 742 лева.
ОСЪЖДА Ж.С.Б. с п.а. да заплати държавна такса върху уважената част от
иска за обезщетение за лишаване от ползване на допуснатия до делба апартамент в
размер на 233.80 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: