№ 4321
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110156926 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
13.03.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 56926/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ГЗ“ ЕАД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на
08.08.2023 г., при движения по път III-667, около км. 18., водачът на автомобил „Шкода
Фабия“, рег. № ВТ **** КТ, при движение в права посока прави опит да изпревари в район
на кръстовище движещия се пред него товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, който бил
подал светлинен сигнал за завиване наляво, като водачът на лекия автомобил поради
виновното си поведение става причина за настъпването на ПТП. Поддържа, че за ПТП-то
бил съставен двустранен констативен протокол, като към момента на инцидента
гражданската отговорност на водача на автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ, била
покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ № BG/30/122003629074. Поддържа, че към момента на ПТП-то за увредения
товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ била сключена застраховка „Каско“, обективирана
1
в застрахователна полица № „6701320223000220, като с оглед ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № 67012301341, по която било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 8244,80 лева, като били сторени и ликвидационни
разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че с регресна покана от 02.10.2023 г. е
поканил ответника да заплати претендираната сума, като на 02.11.2023 г. било постъпило
плащане в размер на 4129,80 лева. Сочи, че има правен интерес от предявяването на
частичен иск за сумата от 10,00 лева от вземане за главница за регресно вземане в по-голям
размер от 4126,64 лева. Инвокира съображения, че ответникът бил изпаднал в забава, поради
което дължал и мораторна лихва върху претендираното вземане, като с оглед частичната
претенция същата била в размер на 1,31 лева, като частична претенция в по-голям размер от
537,99 лева за периода от 18.10.2023 г. до 26.09.2024 г. (датата на подаването на исковата
молба). Иска ищецът да бъде осъден да заплати претендираните вземания, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че към датата
на застрахователното събитие е била налице валидно сключена застраховка по отношение на
лек автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ, както и че не спори, че ищецът е
направил превод за застрахователно обезщетение в общ размер от 8259,80 лева, респ. че
самият той е заплатил сумата от 4129,90 лева. Поддържа, че механизмът на ПТП-то бил
различен, като двустранният констативен протокол нямал доказателствената сила да
установи релевантните обстоятелства пълно и главно. Навежда доводи за наличието на
съпричиняване. Излага съображения, че размерът на претендираното застрахователно
обезщетение бил прекомерен. Твърди, че акцесорната претенция била неоснователна, поради
неоснователност на главния иск. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което следва на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
2
ГПК да бъде отделено за безспорно, че: 1) на 08.08.2023 г., при движение по път III-667,
около км. 18. водачът на автомобил „Шкода Фабия“, рег. № ВТ **** КТ при движение в
права посока прави опит да изпревари в район на кръстовище движещия се пред него
товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, който бил подал светлинен сигнал за завиване на
ляво, като водачът на лекия автомобил поради виновното си поведение става причина за
настъпването на ПТП; 2) че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол, като
към момента на инцидента гражданската отговорност на водача на автомобил „Шкода
Фабия“, рег. № ВТ **** КТ била покрит застрахователен риск при ответника по
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № BG/30/122003629074; 3) че към
момента на ПТП-то за увредения товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ била сключена
застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № „6701320223000220, като с
оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
67012301341, по която било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 8244,80
лева, като били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че с регресна
покана от 02.10.2023 г. е поканил ответника да заплати претендираната сума, като на
02.11.2023 г. било постъпило плащане в размер на 4129,80 лева.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н. Ш..
От казаното на св. Н. Ш. се изяснява, че в случая излизала от Дълбок извор и
подминавала следващото село. Движела се по централния път Дълбок извор – Първомай.
Трябвало да завие наляво, защото там била нивата, където работела като агроном.
Свидетелства, че зад гърба й лентата била непрекъсната и в момента, в който завила наляво,
чула сблъсъка. Сочи, че другият автомобил й докоснал лявата врата и вече като натиснала
спирачката, се ударила отпред на дърво. Движела се бавно, защото щяла да прави ляв завой.
Изяснява, че времето било слънчево, топло, без мъгла. Инцидентът се случил около обяд, но
не помни часа. Установява, че било сухо, като не било валяло. След като можела да завие
наляво и надясно, имало малки пътчета, след това продължавала още няколко метра
непрекъсната линия и след това започвала прекъснатата, която позволявала и на идващите
коли и на колите от нейния край да се разминават. Това било след лек завой. Нямало знаци,
освен маркировката. Установява, че на нея й било позволено да завие. Сочи, че за
централния път имало пресечка наляво и надясно и за да може да се завие, като
маркировката била прекъсната линия. Това било след край на населено място. Преди това
имало отбивка за село Поройна, а след това са ес-образни завои, след които пътят бил чисто
прав. Изяснява, че в участъка от Поройна до малко преди въпросния завой имало табела с
ограничение от 50 км./ч. В конкретния район за село Поройна и 200 метра след това, защото
има спирка, ограничението било 50 км./ч. Другият автомобил нанесъл удар в лявата част на
автомобила, който управлявала, но докато се опитвала да спре, се ударила в дърво отпред на
капака. Тя продължила да завива. Повикали полиция. Взели им проба за алкохол, като и на
двамата пробата била отрицателна. Свидетелства – при предявяване на протокола за ПТП на
л. 12 в кориците на делото, че приложеният към делото протокол за ПТП е протоколът, който
са написали, а подписът до буква „Б“ е положен от нея. Обяснява, че отначало шофьорът на
другия автомобил решил, че тя била виновна поради това, че не е дала мигач. После
установил сам, преди да дойде полицията, че той бил виновен. Тя била дала мигач. След
въпроси на вещото лице, св. Н. Ш. сочи, че карала бавно понеже познава участъка и там
често се случвали такива инциденти, като изрично изяснява, че не била спирала.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Н. Ш. за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл.172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някои детайли, това не може да
3
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят да си спомня случая
по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли по различен
начин, доколкото последният е пряк участник в ПТП-то.
Прието е заключението на САТЕ. От заключението на САТЕ се изяснява, че
механизмът на ПТП-то т.е. обстоятелствата и причините, при които е настъпило
произшествието, отразени в протокола за ПТП, уведомление за щета и писмено обяснение са
следните: на 08.08.2023г. около 14:32 часа товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег. №
РВ **** РС се движи по Републикански път 667 с посока от с. Дълбок извор към гр.
Първомай, като при км. 18 водачът предприема маневра за ляв завой, като траекторията му
на движение се пресича с попътно изпреварващия го отляво лек автомобил „Шкода Фабия“,
с рег.№ ВТ **** КТ. В следствие на удара товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, рег.№
РВ **** РС се измества странично и се удря в дърво. Видимите щети, отразени в протокола
за ПТП, по товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег.№ РВ **** РС са по преден
капак, предна броня и предна лява страна. От така представения механизъм на ПТП,
сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими
увреждания, се налага изводът, че щетите по товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег.
№ РВ **** РС се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на
08.08.2023г. произшествие на Републикански път 667. Експертът е посочил, че стойността,
необходима за възстановяване на товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег.№ РВ ****
РС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9751, 28 лв. Уточнява, че
към датата на застрахователното събитие – 08.08.2023г., процесният автомобил е бил в
експлоатация 9 години, 6 месеца и 8 дни, считано от датата на първоначалната регистрация –
31.01.2014г. Посочено е, че по делото не са приложени гаранционните условия на товарен
автомобил „Фолксваген Амарок“, с рег. № РВ **** РС, но като се вземе предвид периодът
му на експлоатация, същият не е подлежал на гаранционно обслужване. От анализа на
данните експертът определя мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение
между превозните средства: по дължина на пътното платно – на Републикански път 667 с
посока на движение от с. Дълбок извор към гр. Първомай, считано по посоката на
ориентация на двете МПС-та; по широчина на пътното платно – на около 2,50 м. дясно от
левия край на платното за движение на Републикански път 667, считано по посоката на
движение на двете МПС-та. От техническа гледна точка и от приложените по делото
доказателства може да се направи извод, че лентата, в която е възникнал първоначалния
удар, е лявата лента за насрещно движение, считано по посоката на движение на лек
автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ. Съгласно приложените по делото
доказателства първоначалният контакт при процесното ПТП е настъпил в предната част на
лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ и предна част и лява страна на товарен
автомобил „ Фолксваген Амарок“ с рег.№ РВ **** РС. Експертът посочва, че
предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от
скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между
превозните средства в момента на възникване на опасността. Водачът на товарен автомобил
„Фолксваген Амарок“ с рег.№ РВ **** РС е имал възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ако е пропуснал лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ да
завърши изпреварването, след което безпрепятствено да извърши маневрата за ляв завой.
Водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ е имал възможност да
предотврати удара, ако не е предприел изпреварване, изчакал е товарен автомобил
4
„Фолксваген Амарок“ с рег.№ РВ **** РС да завие наляво, след което да продължи
безпрепятственото си движение направо. Вещото лице е изяснило, че стойността,
необходима за възстановяване на товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ с рег.№ РВ ****
РС по средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 9751,28 лева, а изчислена по
цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 9372,71 лв.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи и подробно е мотивирало отговорите си, вкл. в о. с. з., като по делото липсват
каквито и да било доказателства, вкл. индиции, че експертът е заинтересован от изхода на
правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че съгласно
нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК. В конкретния случай несъмнено увреждането на
самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на
автомобила, представлява непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. В
случая макар и да е налице иск за заплащане на регресно обезщетение по договор за
имуществена застраховка, отново се обезщетява негативния интерес, което означава, че
заплащането на застрахователно обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, което е било преди увреждането (да се приведе увреденото МПС
в предишното му техническо състояние), поради което обезщетението следва да бъде равно
на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Тоест, макар и да се касае за
договорен иск, който принципно защитава позитивният интерес на ищеца – този от
изпълнение на договора, то същото цели един по-далечен резултат, а именно
удовлетворяването и на посочения негативен интерес, без това да е свързано с извършването
на разноски от имуществения патримониум на ищеца. Размерът на тази парична сума по
принцип следва да се определи съобразно средните пазарни цени в Република България към
деня на увреждането, тъй като това в мнозинството случаи би било достатъчно за пълното
репариране на вредите. Единствено ако в Република България дадена стока или услуга не се
предлага на пазара (напр. за ремонт на самолет) и ако без нея репарирането на причинените
вреди е невъзможно, то тогава по необходимост при определяне стойността на
обезщетението следва да се вземат предвид пазарните цени в друга държава, където стоката
или услугата се предлага, с което би било спазено изискването за пълна обезвреда – в
5
рамките на уговорения застрахователен лимит – арг. чл. 400 КЗ. Несъмнено, при пазарна
икономика със свободна конкуренция между множество стопански субекти е обичайно да се
предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС (особено в т. нар. официални/оторизирани за
марката автосервизи), но тези по-високи цени не следва да се вземат предвид при
определяне на задължението, ако заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за
пълното отстраняване на вредите при изискуемото качество. Този извод не се променя от
евентуалното обстоятелство, че автомобилът е в гаранционен срок и, че условие за бъдеща
важимост на гаранцията е отремонтиране в официален сервиз. В подобна хипотеза очевидно
се смесват два проблема: 1) отстраняването на преките и непосредствени вреди чрез
привеждане на увреденото МПС в предишното му техническо състояние, за което е напълно
достатъчно извършването на ремонт по средни пазарни цени в обикновен сервиз, и 2)
запазването на правата по договорната гаранция с продавача на автомобила, което няма
връзка с преките и непосредствени вреди от самото увреждане – от една страна, подобен
евентуален резултат няма характер нито на претърпяна загуба, нито на пропусната полза
(такава не може да има, предвид липсата на сигурност в бъдещото настъпване на условието
за „активиране“ на гаранцията – настъпването на евентуален технически проблем от
нормалната експлоатацията на автомобила, какъвто може и никога да не настъпи); от друга
страна – евентуалното загубване на правата по гаранцията не е пряка и непосредствена
последица от увреждането на автомобила при ПТП, а представлява по-далечен причинен
резултат, т.е. липсва пряка причинна връзка (същият би бил пряк резултат не на
увреждането, а на друго обстоятелството – липсата на отремонтиране на автомобила в
официален сервиз), като самото увреждане при ПТП нито е необходимо и достатъчно
условие за настъпване на загубата на гаранцията, нито тя е типичен, закономерен и
адекватен резултат на това увреждане, а случайна последица, която при това не е настъпила
(случаят е аналогичен на известните учебникарски примери на Потие, илюстриращи липсата
на пряка причинна връзка). За пълнота е редно да се отбележи, че дали автомобилът е
гаранционен или не е без значение.
С оглед гореизложеното следва да се отбележи, че не са приложени гаранционните
условия на товарен автомобил „Фолксваген Амарок“ с рег.№ РВ **** РС и съгласно вещото
лице предвид периода му на експлоатация същият не е подлежал на гаранционно
обслужване. С оглед кредитираното заключение на САТЕ, настоящият съдебен състав
намира, че стойността необходима за възстановяване, е тази по средни пазарни цени.
Отделно от горното – за пълнота трябва да се спомене, че в случая безспорно водачът,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника е имал противоправно
поведение, тъй като същото е в противоречие с правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, според
което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
На следващо място трябва да се спомене и фактът, че водачът на автомобил „Шкода
Фабия“ с рег№ ВТ **** КТ е имал виновно и противоправно поведение, което е станало
причина (т.е. в причинно-следствена връзка) за настъпването на ПТП-то. Съгласно правната
норма, обективирана в разпоредбата на чл.42, ал.1,т.1 ЗДвП водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, какъвто е
настоящият случай. Според правилото на чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни
6
средства се длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В настоящия случай няма съмнение, че водачът на
автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ ВТ **** КТ е нарушил посочените правила за движение
по пътищата и е осъществил изпреварване, което фактически е в противоречие с правно
дължимото, поради което и съдът счита, че именно то е станало причина за настъпване на
процесния инцидент.
При извършена съвкупна преценка на доказателствата по настоящото производство,
съобразно правилото на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, съдът достига до извод, че са налице
материалните предпоставки за уважаване на предявения иск за главницата. Като с оглед
основният принцип в българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6,
ал. 2 ГПК), претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира следното
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжникът изпада в
забава.
С оглед отделеното за безспорно съдът счита, че между страните не се спори, че
ищецът е поканил ответника с регресна покана от 02.10.2023г. да заплати претендираната
сума в размер на 8259,80 лева, като на 02.11.2023г. било постъпило плащане в размер на
4129,80 лева. При това положение и с оглед уважената претенция за регресно вземане и
съобразно чл.162 ГПК при аритметическото изчисляване на вземането следва извод, че
искът е основателен за сумата от 1,31 лева за периода 03.11.2023г. до 25.09.2024г. т.е. до
момента на предявяване на исковата молба.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му
се присъди сумата от 500,00 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ******************* да заплати на ЗАД „ГЗ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *******************, сумата от 10,00 лева, представляващи
частична претенция от такава в по-голям размер от 4126,64 лева, представляващи регресна
претенция за заплатено застрахователно обезщетение и сторени обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка „именувана щета“ № 67012301341 за ПТП от
08.08.2023 г., като при движения по път III-667, около км. 18., водачът на автомобил „Шкода
Фабия“, рег. № ВТ **** КТ, при движение в права посока прави опит да изпревари в район
на кръстовище движещия се пред него товарен автомобил „Фолксваген Амарок“, рег. № РВ
**** РС, който бил подал светлинен сигнал за завиване наляво, като водачът на лекия
7
автомобил поради виновното си и противоправно поведение става причина за настъпването
на ПТП в следствие на което са нанесени имуществени вреди по товарен автомобил
„Фолксваген Амарок“, рег. № РВ **** РС, ведно със законната лихва от 26.09.2024 г. (датата
на подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 1,31 лева –
мораторна лихва за периода от 18.10.2023 г. до 26.09.2024 г. (датата на подаването на
исковата молба), като частична претенция от такава в по-голям размер на сумата от 537,99
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „ДБЖЗ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „ГЗ“ ЕАД,
ЕИК: *********, сумата от 500,00 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8