Р Е Ш Е Н И Е
№ 110/7.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1207 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е
образувано по исковата молба на И.П.С., ЕГН **********,*** за сумата в размер
на 10 000 лева /десет хиляди лева/ за това, че Началникът на Затвора –
Пазарджик не му е позволил по време на свиждане с близки на ищеца да изкара
старите си чаршафи и да получи нови, както и да получи сак, броеница и четка за
зъби. Направено е и искане съдът да се разпореди ищецът да получи исканите сак,
броеница и четка за зъби като се отмени забраната на Началника на затвора в
тази насока.
В исковата молба се твърди, че на ищеца не е позволено по време на свиждане
с негови близки да изкара старите си чаршафи и да получи нови, както и да
получи сак, броеница и четка за зъби. В изпълнение на Определение №
108/20.01.2023 г., с което на ищеца е указана доказателствената тежест в спора,
както и да уточни предмета на претенцията си, с Молба вх. № 1102/07.02.2023 г.,
И.С. е посочил, че прави искане да бъдат представени от ответника неговите
молби във връзка с получаване на разрешение да изкара стари чаршафи и да получи
нови, както и броеница.
Ищецът И.П.С. – редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, като
поддържа исковата молба, представлява се и от адв. Р., който също поддържа
исковата молба. Ищецът изразява становище по съществото на спора, че поддържа
оспорването така както е направено с исковата молба.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София оспорва
исковата молба с подаден писмен отговор вх. № 965/02.02.2023 г. В съдебно
заседание, редовно призован, се представлява от юриск. Р., който поддържа
представения отговор. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана,
и моли да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище,
че исковата претенция е неоснователна.
Намира, че липсват противозаконни действия от страна на администрацията на
Затвора гр. Пазарджик.
Административен съд - Пазарджик, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за
установено, от фактическа страна, следното:
От представените писмени доказателства по делото се установява, че на
25.05.2021 г. ищецът е приведен в Затвора – Пазарджик от Затвора – София. Не е
спорно между страните, че в процесния период – ноември – декември 2022 г.
ищецът е пребивавал в Затвора - Пазарджик.
Със Заповед № Л-994 от 08.07.2022 г. на Началника на Затвора – Пазарджик е
определен реда, по който лишените от свобода могат да получават различни по вид
вещи. Съгласно т. 2 от заповедта, след предварителна молба, по време на
свиждане лишените от свобода могат да получат спално бельо до два комплекта и
мека пътна чанта – сак. Съгласно т. 3 от същата заповед по подадените молби се
извършва проверка от инспектор СДВР дали лишеният от свобода притежава или не
притежава същата вещ и съответния брой.
С Молба от 21.11.2022 г. с поставен вх. № М-3318 от 23.11.2022 г. ищецът е
заявил пред началника на Затвора – Пазарджик, че моли за разрешение при
следващо свиждане, което ще се състои на 03-04.12.2022 г. да получи: 1 бр.
зимно яке, 1 бр. сак, 1 бр. броеница, 1 бр. четка за зъби и 1 бр. комплект
чаршафи. На молбата са поместени ръкописни резолюции, като е дадено съгласие от
22.11.2022 г. от служител ИСДВР, с изключение на броеница и четка за зъби. По
отношение на искания сак – е записано „след нова проверка“, а по отношение на
чаршафите – „не – вече е налично“. На молбата е поставена обща положителна
резолюция от страна на Началника на Затвора - Пазарджик „ДА – КО и ИСДВР“ от
23.12.2022 г.
С Молба също от 21.11.2022 г., с вх. № М-3319 от 23.11.2022 г., ищецът е
заявил пред началника на Затвора – Пазарджик, че моли за разрешение при
следващо свиждане, което ще се състои на 03-04.12.2022 г. да изкара: 2бр. хавлии, 5 бр. тениски, 4 бр. къси
панталони, 2 бр. чаршафи, чорапи, 3 бр. пластмасови чаши, 1 бр. ренде, комплект
пижама. На молбата са поместени ръкописни резолюции от 22.11.2022 г. в насока
молбата да бъде уважена, като единствено срещу „2 броя чаршафи“ е посочено
„не“, без да е изяснено от кого. На молбата е поставена обща резолюция „ДА –
КО“ от 23.11.2022 г.
Съгласно отбелязване на гърба на молбата от лицето М.Г., същата е уважена,
като към 04.12.2022 г. е отбелязано, че вещите са приети. Не е отбелязано част
от вещите да не са предадени.
Липсват данни ищецът в настоящото
производство да е оспорил отказ на Началника на Затвора – Пазарджик да бъдат
изнасяни или внасяни негови вещи, вкл. чаршафи, сак, броеница или четка за
зъби.
С Молба вх. № М-175 от 18.01.2023 г. (след подаване на исковата молба), ищецът
е заявил пред Началника на Затвора – Пазарджик, че моли за разрешение при
следващо свиждане, което ще се състои на 21-22.01.2023 г. да изкара документи,
хавлия и един комплект стари чаршафи. На молбата е поставена резолюция, с която
е дадено съгласие за изнасяне на чаршафите, ако бъде дадено съгласие за внасяне
на нови.
С Молба вх. № М-176 от 18.01.2023 г. ищецът е заявил пред Началника на
Затвора – Пазарджик, че моли за разрешение при следващо свиждане, което ще се
състои на 21-22.01.2023 г. да получи един комплект чаршафи. На молбата е
поставена резолюция за съгласие.
На гърба на молбата е посочено от проверяващия служител ИСДВР, че лишеният
от свобода твърди, че притежава два броя чаршафи, които посочва че притежава
повече от две години и били стари и скъсани.
По делото са представени и Протокол за претърсване и обиск от 05.10.2022
г., на килията на ищеца, от който е видно, че същият разполага с два сака личен
багаж и документни, часовник и метална верижка; Протокол за претърсване и обиск
от 26.10.2022 г., на килията на ищеца, от който е видно, че същият разполага с
личен багаж – 2 бр. сак; Опис на личните дрехи, вещи и предмети на ищеца от
23.12.2022 г., от който е видно, че лицето разполага и с електрическа четка за
зъби, наред с други вещи.
По делото е представен и Списък на разрешени лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените
за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК,
настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и
арестите в затворите, одобрен със Заповед № М-04-268 от 17.06.2022 г на
Министъра на правосъдието (Списъкът). От
т. 4, буква „г“ на Списъка е видно, че четка за зъби може да бъде притежавана при
закупуването ѝ от лавката на Затвора. Съгласно т. 5, буква „д“, спално
бельо може да бъде притежавано до 2 комплекта, а буква „р“ на същата точка
предвижда, че може да се съхранява 1 брой сак, (посочен в Списъка в единствено
число „мека пътна чанта (спортен сак)“). Що се касае до броеницата, в Списъка
не се съдържа такъв артикул. В т. 5, буква „к“ са посочени изчерпателно
развлекателните битови вещи, които лишените от свобода имат право да държат при
себе си, а именно: „шах, домино, табла, карти, не се сърди човече и дама“.
Доказателства и доказателствени искания от страна на ищеца относно реално
претърпени вреди и техния размер не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като
съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд
по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на
предявяване на исковата претенция – 29.12.2022 г., ищецът е бил с настоящо
местопребиваване в Затвора – Пазарджик, а и на същото място се твърди да са
настъпили уврежданията.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на Затвора - Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за упражняване на
правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното
им положение и статус е административна по своето естество. При това положение
изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при разрешаването на вещи за ползване на
И.С. ***, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана
страна по заявената главна искова претенция, именно: Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Предвид изложените, искът е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
В този контекст е разписано общото
правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.
3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, като съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото.
В случая се твърдят претърпени вреди от липсата на позволение по време на
свиждане с близки на ищеца да изкара старите си чаршафи и да получи нови, както
и да получи сак, броеница и четка за зъби.
От представените и приети по делото писмени доказателства се установи
безспорно, че лишеният от свобода е притежавал два броя сакове, два комплекта
чаршафи, наред с други негови лични вещи към момента на подаване на молбите от
23.11.2022 г. На същите е поместена положителна резолюция от страна на
Началника на Затвора – Пазарджик, съобразно която се разрешава съответното изнасяне
и внасяне на лични вещи, при съобразяване даденото становище от служител ИСДВР
в Затвора – Пазарджик. Липсват данни за отказ, респ. за оспорване на отказ на
Началника на Затвора – Пазарджик да разреши изнасянето и внасянето на
посочените в молбите вещи.
Съобразно представения и приет Списък на разрешените вещи, всеки лишен от
свобода има право да държи при себе си до два комплекта чаршафи, един брой сак,
четка за зъби, която може да бъде закупена единствено от лавката на Затвора, а
артикул броеница не е предвиден за държане, съобразно разрешителния Списък.
С оглед горното следва да се приеме, че правилно е преценено от страна на
органите на администрацията на Затвора – Пазарджик, кои лични вещи могат и
следва да бъдат изнасяни от ищеца и кои внесени. Предвид това, не се установява
нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Не на последно място се установява и,
че замяна на чаршафи е направена съобразно молбите от 18.01.2023 г., което не
се оспорва от страна на ищеца в съдебно заседание.
В този контекст следва да се изтъкне и, че що се касае до възможността на
съда за определяне на размера на справедливо обезщетение спрямо претърпените
вреди, при заявен иск за обезщетение, в тежест на ищеца е указано да докаже
реално претърпените вреди по вид и размер. Такова указание е дадено и на ищеца
с определението за насрочване на делото, а именно, че той е този, който трябва
да ангажира доказателства във връзка с твърденията, които е изложил в исковата
молба, за да докаже по основание, вид и размер своя иск. Доказателства за
претърпени вреди в случая не са ангажирани.
С оглед изложените, настоящият състав намира, че нарушение на забраната осъдените и задържаните под
стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение не се установява, като предявените искови претенции следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Що се касае до искането инкорпорирано в исковата молба съдът да се
разпореди ищецът да получи исканите сак, броеница и четка за зъби като се
отмени забраната на Началника на затвора в тази насока, съдът намира следното:
на първо място, молбите по повод на които е иницииран настоящия спор са от
23.11.2022 г., на която дата е поместена и резолюцията на Началника на Затвора
– Пазарджик „ДА – КО“, а именно е дадено съгласие за изнасяне и внасяне на
съответните вещи. Т.е. липсва формулиран отказ от една страна. От друга страна,
дори да се приеме, че е наличен отказ касателно комплектите чаршафи и сак
поради наличието им при лишения от свобода по брой и вид съгласно Списъка и
факта, че броеница и четка за зъби не може да бъдат внесени, също с оглед
съдържанието на Списъка, то жалба срещу този отказ се явява неоснователна.
Решението на Началника на Затвора - Пазарджик е стигнало до знанието на лишения
от свобода най – късно на 04.12.2022 г., когато безспорно се е състояло
свиждането, предвид отбелязването на гърба на Молба № М – 3318/23.11.2022 г.
Това означава, че преклузивният срок за оспорването на този отказ изтича на
19.12.2022 г. (понеделник). Исковата молба предмет на спора, в която е
инкорпорирано искането за отмяна на забрана имащо характер на оспорване на
отказ на Началника на Затвора – Пазарджик, е подадена на 16.12.2022 г.,
съгласно регистрационния номер поставен от Затвора – Пазарджик на плика, с който
е подадена исковата молба. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че резолюциите на двете молби от 23.11.2022 г., които се възприемат
за индивидуален административен акт засягащ законни права и интереси на лишения
от свобода, са поставени от компетентния за това орган – Началника на Затвора –
Пазарджик. Спазен е специалния ред за издаване на разрешение и отказ от
изнасяне и приемане на вещи от лишените от свобода, определени в Заповед №
Л-994 от 08.07.2022 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, като е взето
становището на служител ИСДВР преди издаване на акта. Същите са издадени в
писмена форма, като от инкорпорираното становище на служител ИСДВР става видно
основанието за издаването им по аргумент от възприетото с ТР № 16/31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС на Република България. Правилно е приложен и материалния закон, с
оглед разпоредбите на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС,
съобразно които е одобрен Списък на разрешените вещи. На лишения от свобода е
разрешено получаването на вещи при спазване на одобреното със Списъка по вид и
количество на разрешените вещи, като е установено, че към момента на подаване
на молбите лицето е притежавало два бр. комплекта чаршафи, два сака, четка за
зъби е било длъжно да закупи от лавката на затвора, а броеница не е разрешено
да бъде притежавана с оглед съдържанието на Списъка. Освен горните, молбата на
лишения от свобода за замяна на чаршафите му е удовлетворена през м. януари
2023 г., което не се оспорва от същия. Предвид това и искането за отмяна на
отказа на Началника на Затвора –
Пазарджик на лишения от свобода да бъде разрешено да получи исканите сак,
броеница и четка за зъби е неоснователно.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция в размер на 10 000 лева
/десет хиляди лева/ на И.П.С., ЕГН **********,*** срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ за претърпени вреди за това, че Началникът на Затвора –
Пазарджик не му е позволил по време на свиждане с близки на ищеца да изкара
старите си чаршафи и да получи нови, както и да получи сак, броеница и четка за
зъби.
ОТХВЪРЛЯ искането на И. П.С., ЕГН ********** съдът да отмени забрана на
Началника на затвора по отношение на ищеца да получи исканите сак, броеница и
четка за зъби.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: (П)