Р
Е Ш Е Н И Е
№106
гр. Велико Търново, 19.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №787 по описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на търговското дружество „Стеди Гард“ ООД – Велико
Търново, ЕИК *********, против Решение №1012-04-167#1/16.11.2022
г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Задължителни предписания №ЗД-1-**********/30.09.2022 година на старши
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново.
Жалбоподателят поддържа в жалбата си, че при извършена проверка на
разходите за ДОО му е поискана информация за дейността на назначения по трудово
правоотношение в дружеството И.Р., като са издадени посочените по-горе
предписания. Те са били обжалвани, като ответникът не е уважил жалбата си с
оспореното решение. В тази връзка се прави оплакване, че това решение е
незаконосъобразно, доколкото фактическите му установявания са неверни, а правните
изводи – погрешни. Всъщност главният счетоводител на дружеството е в пенсионна
възраст, като с оглед динамиката на дейността е било наложително да се изгради
съответен екип, без да се прибягва до прибягване на външни счетоводни услуги.
Именно поради тази причина ръководството на дружеството е назначило Русанов,
който първоначално е следвало да се запознае със специфичната дейност и с ръководният
екип. Аргументира се, че именно ръководството на дружеството е отговорно за организиране
и осъществяване на счетоводната дейност, като то утвърждава и счетоводната
политика, определя графици за инвентаризация и прочее. Всъщност, към момента на
изпълнението на трудовите функции на Русанов, главната счетоводителка на
дружеството не е изпълнявала трудовите си функции в офиса му във Велико
Търново. Всички административни формалности по повод на трудовия договор с Р.са
изпълнени, подадени са задължителните уведомления до НАП, подадени са
Декларации, образец 1 и 6, лицето е включено във ведомостите за заплати и за
положения от него труд му е заплатено, като са внесени и задължителните
осигурителни вноски. Освен това, в хода на производството са снети обяснения от
това лице, съдържанието на които досежно характера на трудовите му функции
съвпада с представената длъжностна характеристика. Налице е валидно трудово
правоотношение, като е изпълнено изискването на чл.63, ал.4 от КТ. Сочи, че
работната заплата е предмет на договаряне между работодателя и служителя, като
е функция от конкретна позиция, отговорност, задължения и квалификация на
служителя, като отразява и конкретният пазар на труда. Това са и причините за разликата между
заплатата на Р.и на главния счетоводител. Извън тези оплаквания и аргументи, в
представената писмена защита на процесуалния представител на жалбоподателя адв.
И. се сочи и, че е погрешен изводът на ответника досежно доказателствената
тежест, доколкото не ползва права, като изцяло в тежест на последния е да
установи твърдените факти. В този контекст поддържа, че всъщност изводите на ответника
се базират на предположения и догадки. Сочи и, че са неправилни разсъжденията
на последния за причината да се сключи трудов договор с Русанов, доколкото
методологията за определяне на обезщетенията за безработица на НОИ изключва
тези твърдения. Аргументира, че е безспорно наличието на валидно трудово правоотношение,
като константната практика предвижда, че задължителните предписания за промяна
в декларираното в декларациите, образец 1 са допустим правен инструмент, само
след като съответният трудов договор е бил обявен за недействителен по съдебен
ред, като контрол върху това правоотношение е недопустим извън случаите на
чл.74 от КТ. Поддържа и, че предвидената в чл.71, ал.1 от КТ възможност не е
обвързана с някакъв минимален срок за заетост, като оспорването априори на наличието
на трудовото правоотношение само заради продължителността му е противозаконно. Претендират
се сторените по делото разноски, като се оспорва размера на претендираните от
ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител ***М., заема становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата и моли за нейното отхвърляне. В представената по делото писмена защита
се аргументира, че на практика трудовото правоотношение с Р.е сключено и
впоследствие прекратено с оглед получаването на предвидените в чл.54б, ал.1 от КСО обезщетения, а не ограничените такива по чл.54б, ал.3 от КСО. Сочи се, че
на практика няма сигурни доказателства за изпълняването от страна на Р.на
някаква трудова дейност, а представените такива са неубедителни и не
установяват този основен релевантен факт. Всъщност неубедителни са както соченият
факт на необходимост от длъжността „счетоводител“, така и основанието за
прекратяването на трудовото правоотношение
с Русанов, което лице е изключително квалифицирано, за да се приеме, че
не може да се справи с функциите, които длъжността на счетоводителя на
конкретното предприятие налага. Ответникът изрично подчертава, че не спори
факта на възникналото правоотношение, а счита, че няма предоставяне на работна
сила от страна на Р.и оттам не е изпълнено изискването на §1, т.3 от ДР на КСО.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, като оспорва размера на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Съдът намира, че жалбата е допустима. Жалбоподателят е легитимиран да
оспори решението на ответника, издадено по реда и при условията на чл. 117 от КСО, тъй като е негов адресат и го засяга неблагоприятно. Следва да се посочи,
че именно това решение е предмет на спора пред съда по аргумент от разпоредбата
на чл. 118, ал. 1 от КСО. Оспорването е
направено в 14-дневния решителен и преклузивен срок, като решението е връчено
чрез писмо с обратна разписка на 23.11.2022 година, а жалбата е подадена чрез
оператора „Спийди“ на 7.12.2022 година. Жалбата е адресирана до компетентния да
се произнесе съд.
Съдът, след като прецени приложените към административната преписка и
представените в съдебното заседание доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и становищата на страните, приема за установено следното:
Обжалваното решение е издадено по реда и при условията на чл. 117, ал. 1,
т. 3 от КСО, тъй като настоящият жалбоподател е обжалвал пред ответника Задължителни
предписания №ЗД-1-04-01203071/30.09.2022 година на старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Велико Търново.
Въпросните предписания са съставени след извършена проверка по контрол
на разходите на ДОО на „Стеди Гард“, възложена със Заповед №ЗР-5-04-01155491 от
29.06.2022 година на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, във връзка с
отпускане на парично обезщетение за безработица на И.В.Р., като тя е инициирана
по повод на сигнал от ТП на НОИ - София. За резултатите от проверката е
изготвен Констативен протокол №КП-5-04-0120306/30.09.2022 година.
В хода на производството е
установено, че предишен работодател/осигурител на И.Р. е „ КиК Текстилен унд
Нон- Фууд“ ЕООД - София, като там това лице е изпълнявало длъжността „финансов
мениджър“ и е бил с основно трудово възнаграждение в размер от 6 000 лв.
Трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
на 29.03.2022 година. Посоченото лице е било назначено при жалбоподателя с
трудов договор №019 от 18.05.2022 година, т.е. преди да изтече срока, през
който е имало право на обезщетение според чл.54б, ал.3 от КСО. Този договор е с
основание чл.70, ал.1 от КТ, като срокът на изпитване е 6 месеца и е уговорен в
полза на работодателя /жалбоподателя/. Длъжността, която е следвало да
изпълнява, е счетоводител с код по НКПД 24116004, като става въпрос за
икономическа дейност 80.10 - частна охранителна дейност. Договорът е за пълен
работен ден, а трудовото правоотношение е прекратено на 30.05.2022 година със
заповед №19/30.05.2022 година. За отработените 6 дни е начислено на лицето
възнаграждение в размер от 694,74 лв., от която за получаване – 539,11 лв.,
като е представен фиш за така полученото възнаграждение.
Представени са доказателства за начален инструктаж, който е извършен
на19.05.2022 година, две служебни бележки от 18.05. и 19.05., за провеждането
на този инструктаж, както и два броя протоколи към трудовия договор /първият от
18.05.2022 година, а вторият от 19.05.2022 година/, които удостоверяват
постъвна на работа.
При проверката в информационната система на НОИ е констатирано, че
оспорващото дружество е имало сключен трудов договор за същата длъжност за
периода 14.04.2010 година до 01.12.2013 година, като след този период, до сключването
на въпросният трудов договор, такава длъжност не е съществувала.
От протоколиран разговор с лицето, изпълняващо длъжността главен счетоводител
инспекторът по осигуряването е констатирал, че това лице не познава Р.и не знае
каква дейност е извършвал.
Според писмените обяснения на управителя на дружеството, Р.е назначен
поради разширяване на дейността и с оглед квалификацията и опита на това лице в
прилагането на данъчно-осигурителното законодателство. Пак от тези обяснения се
установява, че всъщност този счетоводител е на пряко подчинение на управителя
на дружеството. Посочено е, че служителят не е отчитал и боравил с парични
средства, не е имал активни права да работи с банковите сметки на дружеството, не
са му предоставяни активи за служебно ползване извън седалището /офиса/ на
дружеството. Като причина за уволнението е посочено трудното усвояване на
работата със счетоводната програма и неуспешното вписване в колектива.
Самият Р.е дал пред органите на НОИ обяснения, които са в смисъл, че той
е научил за работното място от завършили практикуващи колеги от
Великотърновският университет, като е кандидатства за това място по документи.
Упражнявал е трудова дейност, която се състои в запознаване с документооборота
на дружеството, запознаване със счетоводната програма чрез тестване на
функционалностите, осчетоводяването на документи, запознаване и преглед на данъчната
и счетоводната документация, проверка на документи и прочие текуща работа.
Програмата е била „Бизнес навигатор“, като работата е възлагана директно от управителя
на дружеството. На адреса на управление не е имало други лица, като контактите
са осъществявани единствено с управителя. Посочено е, че в периода на трудова
заетост не е събирал, съхранявал и разходвал парични средства и при
освобождаването му не е съставен протокол. Живял е в наследствени имоти.
Субсумирайки релевантните факти, инспекторът по осигуряването, издал
предписанията, е приел, че липсват доказателства Р.да е упражнявал трудова
дейност при жалбоподателя.
В това отношение в протокола, на който се е позовал инспекторът, са изтъкнати
няколко групи от обстоятелства, а именно: а/ нелогично е лице с посочената
квалификация и образование да кандидатства за позиция „счетоводител“ и то при
този размер на възнаграждението; б/ налице е съществена разлика между
твърдяното като извършено за дружеството и задълженията му по длъжностна
характеристика; в/ съмнителност на твърденията за несправяне с работата като
основание за прекратяване на договора, който е сключен със срок на изпитване,
уговорен в полза на работодателя; г/ несъразмерността на получаването до този
момент възнаграждение и уговореното по договора с дружеството – жалбоподател.
Инициираното от дружеството обжалване по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО е
завършило с процесното пред настоящият съд решение на директора на ТП на НОИ –
Велико Търново, с което жалбата срещу предписанията е отхвърлена. С него е
потвърдено, че осигурителят следва да коригира подадените осигурителни данни за
посоченият работник, като заличи данните, подадени за Р.в декларация, образец 1
за периода 19.05.2022 - 29.05.2022
година.
Какви са изводите на съда?
На първо място следва да се отбележи, че решението на ответника, чиято
законосъобразност е предмет на делото, е валиден административен акт, издаден
от компетентен по материя, степен и територия административен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108, ал. 1, т. 3.
Съответно според разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или
отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния
административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се
до издаване на разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на
административното обжалване на задължителните предписания като процесното, ответник
е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се произнесе
писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по същество, както
е процедирано в случая.
Решението на ответника съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени
са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му, съответствието
между които е въпрос по същество.
Няма данни за допусната процесуална незаконосъобразност, доколкото не се
установяват съществени нарушения на административно - производствените правила.
Административният орган е изложил в пълнота и пространно фактите за конкретния
случай. Не се установява в хода на производството по съставяне и оспорване на
предписанията, вкл. при събирането и обсъждането на доказателствата и
формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на
административния процес при упражняване на процесуалните права на съответните
органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите им
правомощия. Няма основание да се приеме, че някое от предприетите действия,
извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не съответства на
реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На задълженото лице са били
осигурени възможности да представи изисканите му документи и сведения, същото е
било редовно уведомявано както за откриването на производството, така и за
всички последващи действия на органите, а също и за исканите от тях
доказателства от значение за воденото производство. Изискани са доказателства
за попълване на преписката, на база на които е извършена проверка на
релевантните обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на оспорения акт.
Предвид горното съдът приема, че спорното Решение №1012-04-167#1/16.11.2022 г. на директора на
ТП на НОИ – Велико Търново е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса
на съществени нарушения на процедурните правила.
Съдът счита, че решението е съответно на материалния закон.
Основният спорен въпрос е по приложимостта на чл.10, ал.1 на КСО във
връзка с §1, т.3 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО „Осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.“.
Съответно според разпоредбата на §1, т.3 от ДР на КСО „"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.
4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.
10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за
времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.
6, ал. 8, а лицата по чл.
4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски.“.
Разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО предвижда следното: „Осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично
представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно
осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на
осигуряване;“.
Анализът на нормите показва, че задължение на осигурителя /какъвто се
явява оспорващото дружество/ е да декларира обстоятелствата, посочени в
разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО само
при налично съществуващо осигурително правоотношение, което предполага началото
и осъществяването на трудова дейност от страна на осигуреното лице.
Самото понятие трудова дейност, което е част от съдържанието на дефиницията
на §1, т.3 от ДР на КСО не е легално определено, но съдебната практика е
категорична, че става въпрос за престиране на работна сила или за действително реализиран
трудов резултат в изпълнение на трудов или граждански договор или при
извършване на дейност като самоосигурено лице /вж. в този смисъл например
решение № 3152 от 24.03.2023 година на ВАС, шесто
отделение, решение №2743 от 15.03.2023 година на ВАС, шесто отделение, решение
№1211 от 6.02.2023 година на ВАС, шесто отделение и много други/.
Действително, практиката на ВАС бе колеблива и
доста противоречива, като в сочените от представителя на жалбоподателя решения
е прието, че органите на НОИ не са оправомощени да осъществяват контрол по
спазване на трудовото законодателство и, че тези органи не съобразяват
правилото на чл. 75, ал. 5 от КТ, съгласно което страните не могат да се
позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи,
докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на
страните, като те следва да признаят действието на сключения между страните
трудов договор, след като се дават предписания на работодателя да заличи
подадената информация за Регистъра на осигурените лица.
Понастоящем динамиката в практиката на ВАС е
обратна, като се акцентира на необходимостта да се установи от страна на
съответният жалбоподател, че осигуреното лице действително е извършвало трудова
дейност.
В посоченият смисъл са например решение
№3152/24.03.2023 година на ВАС, шесто отделение, решение №2743/15.03.2023
година на ВАС, шесто отделение и други.
В този контекст следва да се отбележи, че е
неправилно становището на жалбоподателя, че органите на НОИ следва да установят
липсата на трудова дейност от страна на осигурено лице, на която се позовават,
с оглед разпореденият с предписанието резултат. Оспореното решение на ответника
потвърждава предписание, което е неблагоприятно за дружеството – жалбоподател,
при което последното е процесуално легитимирано да го оспори. Основното
обстоятелство, от което се черпи разпореденото с този акт и с потвърдителното
решение представлява твърдян отрицателен факт – липса на осъществена трудова
дейност от страна на лице, за което се претендира, че е осигурено по смисъла на
§1, т.3 от КСО. Следователно, с аргумент за по – силното от разпоредбата на чл.170,
ал.2 от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на положителния
факт – извършвана трудова дейност от съответното лице, за което са подадени
данните по чл.5, ал.4 от КСО с оглед твърдението, че това лице е осигурено за
съответните социални рискове.
Съгласно представената длъжностна
характеристика за длъжността „счетоводител“ /лист 46 от делото/, основните
трудови функции на тази длъжност изискват регистриране на счетоводни операции,
като функция на отразяване на счетоводни документ в съответните регистри, да
води такива счетоводни регистри, да изчислява публични вземания /данъци и
осигуровки/, да изчислява и удържа такива вноски, както и да изчислява,
осчетоводява и заплаща възнаграждения /вкл.и своето собствено/, да подписва
трудови книжки, да съхранява счетоводна информация, да участва при изработване
на счетоводна политика и прочие. От тази
характеристика следва, че тази длъжност носи и отговорност като отчетник, както
и, че е пряко подчинена на главния счетоводител.
Действително, с оглед на краткият период от
време, за което е действал сключения с Р.трудов договор, е нереалистично и
непропорционално очакването, че всички изброени в характеристиката функции
следва да бъдат установени надлежно от осигурителя.
В тази връзка следва да се отбележи, че според
представеният Правилник за вътрешния трудов ред, издаден в предприятието на
осигурителя на основание чл.181 от КТ, изпълнението на трудовия договор започва
с постъпването на работника на работа, което се удостоверява в писмен вид, с
акт за постъпване, който се прилага към досието му /чл.10 от този Правилник/.
В тази връзка е представен от дружеството
първоначално протокол за постъпване на работа №019 от 18.05.2022 година, както
и служебна бележка, с които доказателства се цели да се установи постъпването
на работа. Съдът намира, че тези доказателства не следва да се ценят, доколкото
впоследствие, с писмо отговор
№4022-04-104#11
от 01.09.2022 година
дружеството осигурител представя служебна бележка за проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на 19.05.2022 година, протокол за
постъпване на работа от същата дата и извадка от книгата за инструктаж по
безопасност и здраве при работа с подписи на управителя на дружеството и
работника. Датите на първите две доказателства противоречат на датите на преди
това представеният протокол и служебна бележка. От друга страна, от ответника
са представени писмени доказателства, установяващи, че управителят на
осигурителя на 19.05.2022 година е напуснал страната. При това положение фактът
на постъпването на работа на определена дата от страна на И.Р. остава недоказан.
Недоказано е твърдението за реализиране на
конкретни трудови операции от страна на този служител по време на
кратковременното съществуването на трудовото правоотношение.
Дори и да се приеме, че оспорването на протокола от 30.09.2022 година за
проведен разговор с главния счетоводител К. е успешно с оглед липсата на
доказателства, че това лице, като абонат на предоставящ комуникационни услуги
оператор ползва телефон с посочения в този протокол номер, това не означава
доказване на престиране на работна сила от страна на Р.според описаните в
длъжностната характеристика функции. Както в писмените показания на Русанов,
така и в показанията му пред съда не се съдържат факти, които да установяват
реализирането на основните му отговорности и наличието на функционалните
взаимоотношения с другите служители, така, както са описани в длъжностната
характеристика. В този контекст следва да се има предвид, че показанията на този
свидетел не се ползват с висока доказателствена стойност, доколкото по делото
са налице данни за това, че същият е подал искане за обезщетение за безработица
след прекратяването на правоотношението с дружеството - жалбоподател.
Обоснован е при тези обстоятелства изводът на ответника, че сключването
на процесният трудов договор при условията на чл.71 от КТ и прекратяването му след
изтичането на едва 10 дни е предприето с оглед ползването на правото на
обезщетение, разписано в разпоредбата на чл.54б, ал.1 от КСО. Този извод се
налага доколкото не се спори, че предходното трудово правоотношение на Р.е
прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, която разпоредба попада в хипотезата
на чл.54б, ал.3 от КСО, според която правото на обезщетение е ограничено до
минималния размер, като то се получава за срок от едва 4 месеца.
Жалбата е неоснователна.
На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение според
разпоредбите на чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП във връзка
с чл.24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер
от 100 лв. с оглед невисоката правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стеди Гард“ ООД – Велико Търново, ЕИК *********, против решение № Решение
№1012-04-167#1/16.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Стеди Гард“ ООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на Националния
осигурителен институт разноски по делото от 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: