РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Разград, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т.а М. Нейчева
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора Р. Д. Б.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253300600036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 67 от 21.11.2024 г. по НОХД № 114/2024 г. по описа на Районен съд -
Разград съдът е признал подсъдимият Т. Л. Т., роден на *** в гр. Разград, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за виновен в това,
че за времето от 12.06.2023г. до 08.08.2023г. в гр. Разград, обл. Разград, в условията на
продължавано престъпление – на три пъти, се заканил с убийство спрямо Р. Л. Т. от ***, като
това му заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година и четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за изпитателен
срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на Р. Л. Т., сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди от престъплението, ведно със
законната лихва, считано от 08.08.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част до 12000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сторените разноски в досъдебното и
съдебно производство, така и по сметка на РС-Разград сторените деловодни разноски и
държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
1
Депозирана е въззивна жалба от адвокат Д. Н. З. защитник на подсъдимия Т. Л. Т.
против присъдата, която намира за незаконосъобразна и неправилна, с молба да бъде
отменена и постановена нова, като подсъдимият да бъде оправдан.
В допълнение към въззивната жалба адвокат З. сочи, че първоинстанционният съд е
извършил неправилен анализ и оценъчна дейност на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. В обвинителния акт и присъдата не се съдържат
каквито и да е конкретни факти за съставомерни действия, включени в състава на
продължаваното престъпление по чл.144 ал.3 в. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. Неясно оставало
въз основа на какви доказателства съдът е приел за установено, че с три деяния/с
неконкретизирани дати са осъществени/, а четвъртото /също не конкретизирано като време
и място не е осъществено/ е налице състав от обективна страна на извършеното
престъпление. Неясната воля на съда се задълбочила и във връзка с противоречието, че при
обявяване на присъдата устно в съдебната зала, бил прочетен частичен оправдателен
диспозитив за четвъртото деяние“както приема за установено съдията докладчик-за случая с
колата/, а в диспозитива на окончателния съдебен акт произнасяне в насока за мотивите
довели до намаляване на деянията от четири на три, липсва и следователно признаването за
виновен на подсъдимия за престъплението за този период с три абсолютно
неконкретизирани по време и място деяния е навъзможно. По аналогичен начин стои
въпросът и относно приетият за доказан в размер на 4000лв. граждански иск за причинени
неимуществени вреди. Счита, че в хода на пъвоинстанционното производство са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения. Алтернативно се иска присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на компетентния съд.
Жалбата е изпратена на РП-Разград и гражданския ищец, като в срока по чл. 322 НПК
не са постъпили възражения.
В съдебно заседание подсъдимият Т. Л. Т. се явява лично и с адв. З.. Защитникът
поддържа депозираната жалба ведно с допълнението към нея. Моли първоинстанционният
акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Сочи, че съдията е
огранил правата на подсъдимия в частност, че може да иска отвод не само на председателя
на другите членове и съдебиня секретар, а общото дефиниране, че са разяснени правата,
което не е разясняване на правата. Както, че при постановяване на присъдата на 21.11.2024г.
липсва протокол от тази дата за проведено съдебно заседание, което да отрази участието на
страни, свидетели, обясненията на подсъдимото лице, съдебни прения, последна дума на
подсъдимия. Приложеният протокол, не установява дата и място на извършване на това
действие, не предхожда окончателния съдебен акт, съставен и подписан четири дни след
постановяване на писъдата, под номера на протокола е записана дата 22.11.2024г., когато
съдебно заседание не е провеждано. В заглавната част на проткокола пък датата е
25.11.2024г., когато е положен електронния подпис на съдията-докладчик. При липса на
протокол, който да бъде приобщен фактически и юридически съдебното заседание е лишено
от съдебни прения, от обяснения, от последна дума на страните. Присъдата както е
постановена, създава неяснота относно датата на конкретните деяния, за които подсъдимият
2
е признат за виновен, като е следвало да бъде посочено в диспозитива на присъдата
конкретните деяния, не както заявил съдията, че изключва едно от деянията, за което не
става ясно на коя дата е. От друга страна при внимателен прочит на свидетелските
показания, никой не е заявил, че е налице каквато и да е форма на закана, заплаха с характер
да възбуди основателен страх за съществяването и. Както е посочил и подсъдимият,
подаването на жалба месеци наред след деянието, е било възможно пострадалият по-рано да
сигнализира компетентните органи. Касае се за двама братя, съдружници в ООД с неуредени
имуществени отношения, спорни, които водят дела помежду си, както, че прокуротурата е
следвало да помисли друг състав, т.нар. самоуправство, защото няма конкретна цел,
насочена за закана с престъпление, порди липса на обективни данни в тази насока. Прави
алтернативно искане - присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият поддържа казаното от защитника.
Подсъдимият Т. Т. заявява, че не може след шест месецада да се сети г-н Т., че е искал
да го заплашва да го убива. При условие, че е било така, е трябвало още първия път да
подаде жалба. Рабтили двамата повече от 20 години, като брат му откраднал, имало
документи, кога какво е прехвърлил на кого. Отрича да е отправял заплахи.
В с.з. пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Разград
счита жалбата за неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд не е допуснал
твъдените от защитата процесуални нарушения. В протокола от съдебно заседание е
посочено, че правата на страните са били разяснени, като законът не изиска изрично
възпроизвеждане на всички норми. Както, че изготвения протокол на по-късна дата, не е
съществено поцесуално нарушение по НПК. Законът сочи за такова основание липсата на
протокол, което не е такова в настоящия случай. Намира, че присъдата на РС-Разград е
правилна и законосъобразна, постановено в съответсвие със събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, като съдът подробно и аргуметирано е обсъдил същите.
Аналазирал е всяко едно от тях и ги е съпоставил в тяхната съвкупност. Разграничил е всяко
едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, посочил е защо
изключва едно от тези деяния, като се е мотивирал подробно. Наложеното наказание
съответства с тежестта ан извършеното престъпление като правилно съдът е приложил
разпоредбата на чл.66 НК, а уваженият граждански иск съотвества на претърпените от
гражданския ищец вреди.
Гражданският ищец и частен обвинител Р. Л. Т. не се явява. В с.з. се явява адв. П.
повереник на същия. Намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна.
Поддържа казаното от държавното обвинение. Набляга на направеното възражение от
подсъдимия, че брат му чак шест месеца по-късно е подал жалба до прокуротурата, като
сочи, че двамата са братя, многократно провеждали разговори и не е желаел да се стига до
наказателно производство. Жалбата е подадена на следващия ден, след като пострадалият е
блъснат от брат си, който напуснал местопроизшестивето. Моли първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена. Претендира разноски пред втората инстанция.
В последната си дума подсъдимият иска присъдата да бъде отменена.
3
Окръжен съд – Разград след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези изложени
от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира на първо място, че не са налице
твърдените в жалбата както и наведените в с.з., процесуални нарушения от естеството да
доведат до връщане на делото на първоинстанционния съд.
По възражението, че на подсъдимия не е било разяснено правото на отводи, то
действително съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.1 НПК това следва да е сторено от
председателя на съдебния състав, а в протокола следва да бъде отразено изявлението на
страните – дали имат искания за отвод на членовете на състава, прокурора, защитниците,
съдебния секретар, преводача, тълковника. Съдебната практика приема, че когато
председателят на съдебния състав не разясни на страните правото на отвод, е допуснато
процесуално нарушение, но то не е съществено, ако на практика е липсвало основание за
такъв. В случая видно от протокола от с.з. на 16.05.2024г. съдът е разяснил на страните
правата в наказателния процес. Представляващият подсъдимия тогава адвокат П. е заявил,
че няма искания за отводи, от което следва, че е било разяснено правото на отводи, поради
което възражението в този смисъл е неоснователно.
Относно възражението, че липсва съставен портокол от с.з. на 21.11.2024г., когато е
обявена присъдата: В разпоредбата на чл.129 ал.1 от НПК е отразено какво следва да е
съдържанието на протокола, а за съдебното заседание - в разпоредбата на чл.131 ал.1 НПК.
Същият се изготвя в единната информационна система на съдилищата и се подписва с
квалифициран електронен подпис/КЕП/ от председателя и съдебния секретар. В случая
видно от приложения протокол на л.137 от нохд № 114/2024г. на РС-Разград, същият има
изискуемото се съдържание визирано чл.311 ал.1 НПК – датата и мястото на съдебните
следствени действия, времето когато са започнали и завършили, лицата които са участвали,
направените искания, извършените действия в тяхната последователност. Посочени са също
така и извършените действия посочени в чл.311 ал.1 от НПК - определенията на съда,
съдържение на съдебните прения и на последната дума на подсъдимия, обявяването на
присъдата в 11,55 часа и разясняването на страните реда и начина за нейното обжалване. В
същият протокол е отразено, че е изготвен в публично съдебно заседание на 21.11.2024г.
Този протокол е подписан с квалифициран електронен подпис от секретаря и от
председателя на състава на 25.11.2024г. Задължението за техническо изготвяне на протокола
е вменено на секретаря на съда и същото следва да се изпълни според разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 от Правилника за администрацията на съдилища в срок от 3 дни. В случая протокола
е бил изготвен в този срок, след което е бил подписан с КЕП от съдебния секретар – на
22.11.2024г. и от председателя – на 25.11.2024г. Няма как преди дата на изготвянето,
протоколът да е подписан от секретаря и председателя с КЕП. По-късната дата на
подписването на същия от тази на проведеното съдебно заседание на 21.11.2024г. след което
е била постановена присъдата в случая по никакъв начин не води на извод, че не е бил
съставян протокол от съдебното заседание. Допълнителен аргумент за това, че протоколът
технически е възможно да не се изготви същият ден е и разпоредбата на чл.312 ал.1 от НПК
4
– страните имат право в тридневен срок от датата на изготвянето на протокола да направят
писмени искания за поправки и допълнения. Още повече в случая на 21.11.2024г. е била
депозирана въззивната жалба от адв. З. против присъдата, който е присъствал в съдебното
заседание на същата дата, което допълнително индицира, че в проведеното заседание е
постановено присъдата, разяснен е срока и реда за нейното обжалване. По изложените
съображения намира, че в случая не е налице соченото от защитата процесуално нарушение
при съставянето респ. подписването на съдебния протокол, което да води до извод на липса
на съставен протокол от съдебното заседание.
Възражението за допуснати процесални нарушения при изготвяне на присъдата, в
посока, че същата съдържа неяснота относно датата на конкретните деяния, за които
подсъдимият е признат за виновен и конкретни факти за съставомерни действия намира за
неоснователно. В диспозитива на присъдата е посочено времето на извършване на
продължаваното престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК - от
12.06.2023г. до 08.08.2023г., както и че се касае за закана с убийство спрямо пострадалия,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В случая
съдът е изложил в мотивите съображенията си относно описаните три деяния с посочени
конкретни дати, за които подсъдимият е признат за виновен, след като е приел, че изпълват
фактическия състав на престъплението. Посочил е и това, защо приема, че четвъртото
деяние на 08.08.2023г. - блъскането на пострадалия от подсъдимия с автомобила не
осъществява състава на престъплението, тъй като представлява умишлено увреждане на
пострадалия. Следва да се отбележи, че присъдата представлява единство между диспозитив
и мотивна част, а от внимателния прочит на мотивите – л.1 и л.2 става ясна волята на съда с
кои от осъществените деяния е приел, че е осъществен състава на престъплението, за което е
обвинен подсъдимият. Така също на л.4 от мотивите е отразено и деянието, за което е
прието, че не осъществява състава на това престъпление. Липсата на оправдателен
диспозитив за едно от деянията включени в престъплението с квалификация по чл.144 ал.3
във вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, което в случая е продължавано, не е такова процесуално
нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт. Поради което намира възраженията
изложени в допълнителното изложение към жалбата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила за неоснователни.
Не са налице основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на нова присъда. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните пред Районен съд – Разград
доказателства при спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК, при събран
доказателствен материал, който е обсъден в мотивите на присъдата. Аналитично са
изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Волята на контролирания съд е обективирана
ясно, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение
на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената
5
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както
доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и голяма част от изложените в
мотивите към атакуваната присъда фактически констатации, които по същество могат да
бъдат сведени до следното:
Подсъдимият Т. Т. и свидетелят Р. Т. били братя, като от 2012г. те били съдружници и
управители, заедно и поотделно на „Аметист“ ООД- с.Гецово, общ.Разград. В края на 2022г.
между тях възникнали спорове относно управлението на дружеството и отношенията между
тях се влошили.
На 12.06.2023г. около 17.30 часа св.Р. Т., св.М.Г. и подс. Т. Т. се срещнали в пункта за
технически прегледи на „Аметист“ ООД, намиращ се в гр.Разград /в близост до сградата на
РУ МВР- Разград и Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР- Разград/. Срещата била по
инициатива на св.Г., чиято съпруга била съдружник с тях в този пункт и който искал да
сдобри братята. По време на срещата обаче подсъдимият Т. Т. и св. Р. Т. се скарали. Св.Г.
предложил да прекратят срещата, на което те се съгласили и всеки си тръгнал по пътя.
Подс.Т. Т. се качил в служебния микробус собственост на дружеството, за да го прибере в
халето, но вместо това го насочил право към св.Р. Т., след което слязъл от автомобила в
движение. Св. Р. Т. се дръпнал от пътя на микробуса и не пострадал, а микробусът сам спрял.
Подс. Т. се приближил до св.Р. Т. и му казал „Сега не успях, но съм те поръчал или директно
ще те застрелям“. Също така казал, че започвал с тези заплахи към него и опити да го
нарани. Св. Р. Т. сериозно се притеснил от думите му, а и знаел, че брат му притежава
огнестрелни оръжия и му изглеждал решен да му навреди. Въпреки това не подал към него
момент сигнал към органите на полицията, защото с подсъдимия били братя и мислел, че ще
се разберат.
На 31.07.2023г. подс.Т. Т. отишъл в базата на „Аметист“ ООД, намираща се в Западна
промишлена зона на гр.Разград и заварил там св.Р. Т.. Подсъдимият спрял автомобила си до
него и казал „следващия път ще бъда с камион, с буса ти се размина, но с камиона няма да ти
се размине“. Казал му и че имал познати в Кърджали, от които може да купи наркотици и да
ги хвърлел в къщата, в която живеел Р. Т. както да подадел сигнал в полицията и Р. Т. да бъде
задържан. Въпреки, че заплахите притеснили св.Т. той и този път не подал сигнал или жалба
срещу брат си, защото чрез техни познати се опитвали да стигнат до някакво разбирателство
и всеки да поеме по пътя си.
На 08.08.2023г. св.Р. Т. бил в базата на дружеството, когато около 17 часа дошъл
подс.Т.. Двамата коментирали по-нататъшните им действия как ще се развият, както и кой
какво ще получи при евентуална раздяла, при което нямало дрязги, а само леко говорене на
висок тон. Малко по-късно същия ден св.Т. получил обаждане от един от шофьорите във
фирмата - св.Т. Т., че подс.Т. Т. е отишъл на паркинга на „Пътконсулт“, където паркирали
товарните автомобили на дружеството и демонтирал регистрационните табели на единият
служебен такъв, който се управлявал то св. Т.. Св. Р. Т. веднага отишъл на място и видял, че
багажника на управлявания от подс. Т. автомобил е отворен и пълен с регистрационни
6
табели на останалите служебни автомобили. Св.Р. Т. спрял управлявания от него лек
автомобил „Лексус“ с рег.№ *** в близост до този на брат си и отворил вратата на
автомобила си, за да слезе. В този момент подс. Т., със своето МПС, потеглил с автомобила
рязко назад в посока на св.Р.Т., който бил отворил вратата на своя автомобил и извадил левия
си крак и главата си извън купето. Виждайки, че автомобилът на брат му идва към него и ще
го блъсне, св. Р. Т. успял да прибере в автомобила само главата си, като при последвалия
удар между двете МПС, левия му крак и лявата му ръка останали притиснати между вратата
и колонката и прага на неговия автомобил. При това движейки се назад подс.Т. ударил с
дясна част на своя автомобил лявата страна на лекия автомобил на св.Т.. Св. Р. Т. извикал от
болка, но подсъдимият не спрял, а напуснал мястото с автомобила си, в който бил малкият
му син. Тогава св.Т. подал сигнал на тел. 112, че е станало ПТП. Бил откаран с линейка в
ЦСМП- Разград. Било установено, че има наранявания по лявата ръка и левия крак, като
тези по крака водели до накуцваща походка. Произшествието било посетено от служители
на ОДМВР Разград - св. Т. Т. и св.Й. Й.. Те констатирали нарушения на чл.40, ал.1 пр.2 и
чл.123, ал.1, т.З от ЗДвП, извършени от Т. Т. и му съставили АУАН серия G A, №
1017205/08.08.2023г. Свидетелите установили и тествали за употреба на алкохол
подсъдимия, като техническото средство алкотест не отчело наличие на алкохол. Пред
служителите на МВР подс.Т. заявил, че не бил видял брат си и така бил предизвикал ПТП.
Малко по-късно същата вечер около 19,30 часа, след като излязъл от болницата, св.Р.
Т. се обадил на съседа си таксиметров шофьор - св.И.Е., да го вземе. На същият разказал
какво се е случило по-рано през деня. При връщането му в базата да си вземе автомобила,
изненадващо се появил подс. Т. Т., който държал едната си ръка в джоба. На въпрос на св.Е.
какво е станало отговорил, че - сега нищо не е станало и, че ще види какво ще стане. Казал
на брат си, че ще го застреля, както и това: „този път не успях, но наистина ще те застрелям,
или ще те убия“. Чувайки това, св.Р. Т. започнал да звънни на тел.112, а подс.Т. Т. се
отдалечил, качил се в джипа си и напуснал базата. След всичко случило се, св.Р. Т. на
09.08.2023г. подал жалба в РП-Разград, като бил сериозно притеснен за живота си. В
жалбата посочил същите фактически обстоятелства, предмет на установяване и в
настоящото производство. Вече бил под постоянно напрежение, не знаел в кой момент какво
може да се случи.
От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 08.08.2023г., св.Р. Т. е получил:
кръвонасядане на нокетната фаланга на пети пръст на лявата ръка и кръвонасядане на
медиалната повърхност на лявата подколенница в средната й трета до ходилото, затруднени
функции на лявата подколенница-накуцваща походка. Тези увреждания отговарят да са
получени при притискането на пети пръст на лявата ръката между вратата и средната
колонка на автомобил и при притискане на средната трета на лявата подколенница между
вратата и прага на автомобила. На Р. Т. е било причинено разстройство на здравето,
неопасно за живота му.
В дадените обяснения пред првоинстанционния съд подсъдимият сочи, че с брат си
7
имат общ бизнес повече от 20 години. Р. прехвърлил фирамата на себе си, без негово знание,
прибрал всички документи. Той поискал да разбере какво се случва, поради което
пострадалият се опитвал по всякакъв начин да го предизвика, за да можел подсъдимия да
направи нещо спрямо него, а брат му да излезел „чист от всичко това“. Също така, че Р.
карал силно и че със спирчния си път блъснал джипа в камиона. Твърди, че не е имал
намерение да го убива и че не искал да го блъка. Както, че когато се случило това с
автомобила бил със сина си - на 12 години и нямало как да прави такива неща. За другия
случай сочи, че шофьора прибрал автомобила без регистрационни номера, за което подал
сигнал до РРП.
Първоинстанционният съд е извършил обоснован анализ на събраните доказателства,
като в заключение е приел, че събраните по делото такива са еднопосочни, непротиворечиви
относно фактите, релевантни за настоящия спор, и по един безспорен начин доказват
установената фактическа обстановка. Изпълнил е задължението си за обективно, всестранно
и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, като не е проявил тенденциозност и не
е игнорирал доказателства. Съдът с основание е констатирал, че са в съответствие с
доказатлествената съвкупност и на първо място следва да бъдат ценени показанията на св. Р.
Т., независимо от заинтиресоваността на същия от развитието на процеса. Показанията му са
последователни, логични, същите са подкрепени от показанията на св. Г. относно инцидента
на 12.06.2023г., показанията на полицейските служители Т. Т. и Й. Й., които отишли в базата
на дружеството след сигнала на пострадалия и възприели повредите по автомобила.
Уврежданията получени на 08.08.2023г. от пострадалия се установяват от експертизата, като
за това сочи в показанията си св. И. Е., който станал свидетел и на отправените от страна на
подсъдимия реплики към пострадалия в инкриминираното на 08.08.2023г. четвърто поред
деяние. Първоинстанционният съд обстойно е анализирал събрания доказателствен
материал, посочил е въз основа на кои доказателства е приел, че с деянията извършени на
12.06.2023г., на 31.07.20203г. и на 08.08.2023г. подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, за което е обвинен. Обясненията на подсъдимия в посока, че не е заплашвал
пострадалия, че не е насочвал умишлено автомобила към него, с оглед тяхната двойствена
природа, в случая съдът намира за негова защитна позиция, тъй като се опровергават от
останалия доказателстван материал и остават напълно изолирани.
Поради което възражението в жалбата за неправилен анализ и оценъчна дейност на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се явява
неоснователно.
С оглед приетото от фактическа страна районният съд е стигнал до правния извод, че
с действията си подсъдимият Т. Л. Т. за времето от 12.06.2023г. до 08.08.2023г. в гр. Разград,
обл. Разград, в условията на продължавано престъпление - на три пъти, се заканил с
убийство спрямо Р. Л. Т. от ***, като това му заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му. Правилно и законосъобразно в присъдата е прието, че
извършените действия от страна на подсъдимия на три пъти, конкретизирани в мотивите
към съдебния акт, а именно: На 12.06.2023г. с употребените от подсъдимия към пострадалия
8
думи – „сега не успях, но съм те поръчал или директно ще те застрелям“, като преди това
насочил автомобила към него; на 31.07.2024г. подсъдимият казал на пострадалия –
„следващия път ще бъда с камион, с буса ти се размина, но с камиона няма да ти се
размине“; на 08.08.2023г. след като подсъдимият вече бил блъснал пострадалия с
автомобила си заявил – „този път не успях, но наистина ще те застрелям, или ще те убия“,
изпълват фактическия състав на престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26
ал.1 от НК. В случая следва да се посочи, че освен вербалното отправяне на закани за
лишаване от живот, подс. Т. е предприел и конклудентни действия, с които е подсилил
ефекта от изявлението си и е визуализирал намеренията си - на 12.06.2024г. насочил
служебния автомобил директно към пострадалия; на 08.08.2024г. преди да изрече
заканителните думи - че ще го убие или застреля, е блъснал автомобила в който е бил
пострадалия, обективно са годни да създадат представата в последния, че съществува реална
възможност подсъдимия да осъществи заплахите.
Съгласно Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89 ОСНК „За
осъществяване на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез
думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи“. Заканата трябва да е реална, а
не хипотетична. Освен това, заканата винаги следва да се оценява независимо от
субективното отношение на дееца към нея, а от възприемането й от адресата, в случая – св.
Р.Т.. Отправените от страна на подсъдимия изрази са насочени конкретно към св.Р. Т. и
същите са били възприети от него. Друга особеност на обективната страна на
престъплението по чл.144 ал.3 от НК е така отправената закана за убийство да би могла да
възбуди основателен страх у заплашеното лице за осъществяването му. Тази преценка следва
да се прави към момента на извършване на деянието, а не след време, както и с оглед
възприемането на конкретния адресат, тъй като хората са различни и различен ще е ефектът
на дадена закана върху определените личности. Дори да се приеме, че подсъдимият и
пострадалият били във влошени отношения и това да е причината първият да е бил толкова
гневен, това не декриминализира поведението му. Доколкото каквато и да е била причината
за думите и действията на подсъдимия, заканите отправени в инкриминирания период са
реални и според въззивния съд обективно по своето естество са могли в конкретния случай
да предизвикат основателен страх у пострадалия за осъществяването им. Независимо от
безспорно установеното, че между двамата е съществувал конфликт, потвърдено от
показанията на разпитаните свидетели, в конкретиния случай това обстоятелство не води до
извод за несъставомерност, тъй като заплашителните думи и действия не са предприети
спонтанно, заканителните думи не са използвани импулсивно, за да не целят да предизвикат
страх от осъществяване на заканата, предвид заявеното от св. Р. Т., че още след първи
инцидент подсъдимият му казал, че започва с “тези заплахи към него и опити да го нарани“.
Сигнал до полицията пострадалият е подал на тел.112 на 08.08.2023г. вечерта, както и жалба
9
на 09.08.2023г., което демонстрира неговото възприятие за характера и степента на заканите
за убийство. Показанията му в частта от тях, че по-рано не е сторил това, тъй като с
подсъдимия са братя и се е надявал да постигнат някакво разбирателство са логични
предвид родствената връзка между тях, а от това не следва извод, че към този момент
заплашителните с убийство думи отправени от подсъдимия, не са били приети сериозно от
него.
В случая се доказва и наличието на субективната страна от състава на
престъплението по чл.144 ал.3 НК - деецът да съзнава съдържанието на заканата и това, че
тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. Като тези обстоятелства следва да
се преценяват към момента на извършване на деянието, а не след определен период от
време. За тази преценка следва да се вземе предвид цялата фактическа обстановка - време,
място, присъствието на други лица, сериозността на заканите обективирани в думи за
убийство спрямо пострадалия това, че същите на 12.06.2023г. и на 08.08.2023г. са били
съпроводени и от действия на подсъдимия, както вече бе посочено, които са подсилили
техния ефект.
Извършените три деяния, осъществяват поотделно състава на престъплението по
чл.144 ал.3 НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което следващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, поради което е налице квалификацията
на чл.26 ал.1 от НК.
За това престъпление законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
шест години, като с присъдата на подсъдимия е определено такова в размер на една година и
четири месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен
срок от 3 години. При определяне на наказанието, което е към средния размер предвиден в
закона, съдът е отчел смегчаващите обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия
и отегчаващите такива - проявената престъпна упоритост, съпътствана с недопустимо
агресивно поведение към пострадалия и според настоящия съдебен състав наложеното
наказание е справедливо и адекватно на извършеното престъпление. С него ще бъдат
изпълнени целите на наказанието, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК, а именно да се поправи
подсъдимия и да се въздейства предупредително върху него да не извършва занапред
подобни посегателства върху психиката на пострадалия, а от друга страна ще се въздейства
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е преценил, че за изпълнение целите на
наказанието не е необходимо изолирането на подсъдимия от обществото, и предвид
наличието на условията, предвидени в чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
определеното общо наказание за минималния срок от три години.
С присъдата, предмет на настоящото въззивно производство, подсъдимият е осъден
да заплати на гражданския ищец Р. Л. Т. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпления, ведно със
законната лихва считано от 08.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
10
гражданския иск е отхвърлен като неоснователен до пълния му предявен размер от 12 000
лева.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на
обвинението в деликтното му проявление. В настоящия случай са налице всички елементи
на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. С оглед на установената по делото
фактология, съдът счита, че е доказана основателността на предявения граждански иск. Така
въззивният съд се солидаризира с извода на районния съд досежно уважаването на
гражданския иск, доколкото деянието на подсъдимия е противоправно и виновно и с него на
пострадалия Р. Л. Тодров са причинени неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено съобразно принципа на справедливостта. Съобразно създадената съдебна
практика – Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и множеството решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, по приложението от ЗЗД, понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Формираната практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от
деликта вреди изисква изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Безспорно е, че в
резултат на инкриминираните думи и действия от подсъдимия на пострадалия Р. Л. Т. са
причинени психически болки и страдания за един продължителен период от време от
няколко месеца. Същият бил потиснат, притеснен, не желаел да общува с приятели както
преди, станал по-затворен според показанията на св. Г. Г.. При преценка на тези
обстоятелства настоящата инстанция намира, че определеното от първостепенния съд
обезщетение се явява съразмерно на извършеното от подсъдимия и причинените с него
вреди. Предвид всичко изложено въззивния съд намира, че присъдата в гражданско
осъдителната част следва да бъде потвърдена.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл в диспозитива на присъдата относно
едно от деянията, за което е приел в мотивите си, че подсъдимият не е осъществил състава
на престъплението закана за убийство на 08.08.2023г. - насочване на автомобила от
подсъдимия към пострадалия и бъскането му. Настоящият състав намира, че това не е факт,
както е посочено в мотивите, доколкото тази деятелност е включена в продължаваната
престъпна дейност отразена в обвинителния акт. Продължаваното престъпление се
осъществява чрез две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
ото обективна и субективна страна продължение на предществащите. Тъй като подсъдимият
е предаден от РП-Разград на съд и за това деяние, то по отношение на същото следва да има
11
такъв диспозитив за оправдаване. Поради което присъдата следва да бъде изменена, като
подсъдимят бъде оправдан, че чрез посоченото деяние е осъществил състава на
престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК.
С оглед изхода на спора правилно подсъдимият е осъден да заплати разноските по
делото, включително тези сторени от пострадалия, както и държавна такса върху уважения
размер на граждански иск. Подсъдимият на основание чл.189 ал.3 НПК следва да заплати
разноските на частния обвинител и граждански ищец във въззивното производство в размер
на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения правните изводи на РС - Разград се споделят и от
настоящия състав, а наведените доводи в жалбата се явяват неснователни.
Водим от горното съдът и на основание чл. 334, т. 3 от НПК Окръжен съд - Разград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 67 от 21.11.2024 г. по НОХД № 114/2024 г. по описа на Районен
съд – Разград, като признава подсъдимия Т. Л. Т., роден на *** в гр. Разград, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за невиновен да е
извършил на 08.08.2023г. в гр.Разград в базата на „Авметист“ ООД чрез блъскане с л.а.
„Лексус РХ 400“ с peг. №*** на л.а. „Лексус“ с peг. №***, в който бил Р. Л. Т.,
ЕГН********** престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК, като го оправдава за това
деяние.
Потвърждава присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА Т. Л. Т., ЕГН ********** да заплати на Р. Л. Т., ЕГН ********** сумата
500лв. заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
В отхвърлителната част на гражданския иск за сумата над 4000 лв. до
претендираните 12000 лв. – присъдата е влязла в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12