№ 140
гр. Търговище , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
в присъствието на прокурора Мартин Любомиров Кузманов (РП-Търговище)
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20213530100067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45 от
ЗЗД. Предявени са обективно съединени искове, за заплащане на сумата от
10000лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и сумата от 500лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – адвокатски хонорар, които са пряка и непосредствена
последица от воденото срещу него наказателно производство – ДП 147/2013г.
По описа РУП-Омуртаг и по НОХД № 148/14 на РС - Омуртаг.
Ищецът – Х. С. Я. твърди в исковата си молба, че с постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение на разследващ
полицай при РУ „Полиция", гр. Омуртаг на 03.12.2013год. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния
кодекс, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка". Обвинен в това, че
за времето от 18.01.2005 год. до 02.12.2013 год. в гр. Антоново след като е
бил осъден с Решение № 77/29.11.2004 год. по гр. дело № 328/2004 год. по
описа на Районен съд, гр. Омуртаг, влязло в законна сила на 18.01.2005 год. и
Решение № 69/26.04.2013 год. по гр. дело № 766/2012 год. по описа на
Районен съд, гр. Омуртаг влязло в законна сила на 23.05.2013год. да издържа
свой низходящ - сина си М.Х.С., с ЕГН ****, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 106 месечни
1
вноски на обща стойност 7 644.99 лева. На 05.12.2013г. материалите по
досъдебното производство са му предявени, което е наложило той да
ангажира професионална юридическа помощ, за което е упълномощил
адвокат, на когото е заплатил адвокатско възнаграждение.
С постановление на разследващ полицай при РУ „Полиция", гр.
Омуртаг досъдебно производство № 147/2013г. е изпратено на Районна
прокуратура, гр.Омуртаг с мнение за повдигане на обвинение. На 12.06.2014
год. срещу ищеца е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 183, ал. 1
от Наказателния кодекс, за който е образувано НОХД № 148/2014 год. по
описа на Районен съд, гр. Омуртаг.
С присъда № 116 от 27.10.2014 год. по посоченото дело ищецът е
признат за невиновен за това, че за времето от 18.01.2005 год. до 02.12.2013
год. в гр. Антоново след като е бил осъден с Решение № 77/29.11.2004 год. по
гр. дело № 328/2004 год. по описа на Районен съд, гр. Омуртаг, влязло в
законна сила на 18.01.2005 год. и Решение № 69/26.04.2013 год. по гр. дело №
766/2012 год. по описа на Районен съд, гр. Омуртаг, влязло в законна сила на
23.05.2013 год., да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М.Х.С.,
с ЕГН ****, чрез неговата майка и законен представител Е.М.А., съзнателно
не е изпълнил задълженията си в размер на повече от две вноски - 106
месечни вноски на обща стойност 7 644.99 лева, поради което и го
ОПРАВДАВА по повдигнатата му обвинение по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Присъдата е потвърдена с Решение № 17 от 23.02.2015 год. по ВНОХ №
267/2014 год. по описа на Окръжен съд, гр. Търговище.
Релевира доводи, че наказателното производство срещу него е
продължило за времето от 03.12.2013 год. до 23.02.2015 год., през което време
същият е претърпял имуществени и неимуществени вреди, което обуславя и
правният му интерес от претендирането им по исков ред. Последицата от
незаконосъобразните действия на обвинението е преживян от Х.Я. стрес,
душевни тревоги и неудобства, злепоставяне пред роднини, приятели и
познати. Наказателното производство е направило ищеца - изнервен, сприхав,
което се отразило отрицателно върху живота на същия.
2
За водените действия по разследването и на защитата му пред съдебната
инстанция се е наложило да ангажира професионална юридическа помощ, за
което е упълномощил адвокат, на когото е заплатил адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор да заплати на Х. С. Я., с ЕГН **********, с адрес: гр. Велико
Търново, **** сумата размер на 10 000 лева /десет хиляди/, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за което
е оправдан с влязла в законна сила на 23.02.2015 год. присъда по НОХД №
148/2014 год. по описа на Районен съд, гр. Омуртаг, които вреди са
претърпени през периода от 03.12.2013год. до 23.02.2015 год., ведно със
законната лихва върху сумата от 10 000 лв., считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда - 23.02.2015 г. до окончателното и заплащане
и сумата от 500 лева /петстотин лв./, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение по НОХД № 148/2014 г. по описа на Районен съд, гр.
Омуртаг, ведно със законната лихва върху сумата от 500 лв., считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 23.02.2015 г. до
окончателното й заплащане. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца адв.Ж.Д. Д. – АК Хасково поддържа исковете.
Претендира разноски
Ответната по делото страна – Прокуратурата на Република България,
чрез Районна прокуратура Търговище, с подадения отговор, изразява
становище за допустимост на исковете. Оспорват същите по основание и
размери. Прави възражение за изтекла погасителна давност на исковете на
осн. чл.110 от ЗЗД, считана от постановяване на оправдателната присъда –
23.02.2015г. Оспорва исковете като недоказани и по размери. Молят съда да
го отхвърли като такъв, алтернативно да намали размера на претендираните
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Съдът след преценка на представените и допълнително събрани по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: От
приложеното по делото НОХД № 148 по описа на Районен съд Омуртаг за
3
2014г., образувано по обвинителен акт по ДП № 147/2013г. по описа на РУП-
Омуртаг се установява, че с присъда № 116 от 27.10.2014год. по посоченото
дело ищецът Х. С. Я. е признат за невиновен за това, че за времето от
18.01.2005 год. до 02.12.2013 год. в гр. Антоново след като е бил осъден с
Решение № 77/29.11.2004 год. по гр. дело № 328/2004 год. по описа на
Районен съд, гр. Омуртаг, влязло в законна сила на 18.01.2005 год. и Решение
№ 69/26.04.2013год. по гр. дело № 766/2012год. по описа на Районен съд, гр.
Омуртаг, влязло в законна сила на 23.05.2013 год., да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете М.Х.С., с ЕГН ****, чрез неговата майка и
законен представител Е.М.А., съзнателно не е изпълнил задълженията си в
размер на повече от две вноски - 106 месечни вноски на обща стойност 7
644.99 лева, и е ОПРАВДАН по повдигнатата му обвинение по чл. 183, ал. 1
от Наказателния кодекс.
Присъдата на районен съд Омуртаг е потвърдена с Решение № 17 от
23.02.2015год. по ВНОХ № 267/2014 год. по описа на Окръжен съд, гр.
Търговище.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
– св.Й.Й. и св.Н. Й. (съпрузи). Същите заявиха, че са съседи със семейството
на ищеца в гр.Велико Търново. Преимуществено живеят и работят в
Холадния. Прибират се по два пъти в годината за по месец. При една от тези
прибирания за Нова година през 2013г.Х. е бил задържан на границата за
неплатени издръжки на дете от друга жена. Жена му с децата е трябвало да се
прибере сама от гр.Русе до гр.В.Търново. От разкази на Х. знаят, че са го
задържали за неплатени издръжки, защото някой се е подписал фалшиво, че
той не е плащал издръжки. Втори път не са го задържали, но са го извикали
няколко пъти в гр. Омуртаг. Семейството е останало в България около месец.
Твърдят, че след този инцидент той много се е променил. Затворил се е и е
започнал да се притеснява, особено когато минава граници. Не е споделял
причината за притесненията си. Приемал е и успокоителни хапчета.
Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, като счита
че те нямат преки и непосредствени впечатления от физическото и
психическо състоянието на ищеца, доколкото се виждат само веднъж или два
пъти годишно. Нямат преки и непосредствени впечатления от живота им в
чужбина и показанията им са противоречиви. Пред тях не е споделял, защо се
4
затваря и не желае да контактува.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи: Предявените обективно съединени искове са с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди в резултат на
неправомерни действия на органите на прокуратурата. Според цитираната
разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на
съд и впоследствие оправдан – от две съдебни инстанции. Това е достатъчно
основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо
дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в
съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган.
По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния
резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е
винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е
оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя
следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред
незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това
последващи действия като напр. предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, предявяване на следствието и т.н.,
5
двуинстанционна съдебна фаза на производството, и второ, оневиняване на
обвиняемия.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на
ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се
предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите.
Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е
образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и
надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала
всички материали по делото, давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1
НПК/, подготвила и внесла обвинителен акт срещу ищеца, обвинението е
поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса, впоследствие е
внесла и въззивен протест срещу оправдателната присъда на първата
инстанция.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по
принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото и
безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото
производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се
презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс
от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена
последица от обвинението.
Размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост /чл.
52 ЗЗД/.
6
В тази връзка следва да се отчетат следните обстоятелства:
продължителността на воденото срещу ищеца /в съответното процесуално
качество/ наказателно производство – от привличането му като обвиняем на
27.08.2012г до влизане в сила на оправдателната присъда - 23.02.2015г;
обстоятелството, че по отношение на ищеца не е повдигнато обвинение за
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; спрямо ищеца е наложена
най – леката мярка за неотклонение - подписка; едновременно с това обаче
спрямо него е внесен обвинителен акт, като така се е снабдил и с по –
укоримото процесуално качество на подсъдим, поради протест на
прокуратурата срещу постановената оправдателна присъда съдебната фаза е
протекла пред две съдебни инстанции.
Интензитетът на вредите обаче зависи и от субективен фактор –
конкретния психо – емоционален статус на ищеца. От свидетелските
показания не се установява, че интензитетът на отрицателните емоции от
незаконното обвинение /страх, явна несправедливост, неудобство и т.н./ е
довел до сериозни здравословни проблеми.
При всички положения качествата на обвиняем, впоследствие
подсъдим, необходимостта от участие в множество процесуално – следствени
действия, изправянето му пред органите на реда и правораздавателните
органи, опасността да бъде признат за „престъпник” и т.н., са го засегнали –
дълбоко. Следва да се отчете обаче и това, че от обективна страна случаят не
е придобил масов отзвук /чрез медии или по друг начин/, не се е отразил на
професионалния имидж на ищеца, а преди всичко е засегнал субективните му
/вътрешни/ преживявания, както и тези на най – близките му, което
допълнително е повлияло на интензитета на вредите. Поради това съдът
намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди е сумата от 1000 лв, която по принцип следва да се
присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от 23.02.2015г, когато е влязла в сила оправдателната присъда, до
окончателното плащане /т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. В
останалата част и до пълният претендиран размер от 10000лв., искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Предявеният иск за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер
на 500 лв. е основателен до размер на 300лв. В представеното по делото ДП
7
147/2013г. на РУП-Омуртаг (лист 128) е наличен договор за правна защита и
съдействие, по който ищецът реално е заплатил сумата от 300лв. на адв.Ж. Д.
за адвокатско възнаграждение. В тази връзка посочената сума,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се
разглежда като пряка и непосредствена последица от увреждането, свързано с
незаконното обвинение.При това положение иска за обезщетение за
причинени имуществени вреди следва да бъде уважен до този размер.
Доказателства за направени други имуществени вреди не са представени и
събрани в хода на делото, поради което в останалата част и до пълният
претендиран размер този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По делото не са изложени от ответната страна доводи за приложение на
разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ - за освобождаване или намаляване на
отговорността на ответника, поради което и съдът не поставя на обсъждане
този въпрос.
Основателността на исковата претенция предпоставя произнасяне по
направеното от Прокуратурата на Р България възражение за погасяване на
иска по давност. Възражението е неоснователно. Вземането за обезщетяване
възниква и става изискуемо от момента, в който е влязла в сила
оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство при иск по чл.2, ал.1 ,т.3 от
ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава и от този
момент започва да тече погасителната давност за вземането /В този смисъл т.4
от ТР 3 /22.04.2005год./ В случая наказателното производство спрямо ищеца
е приключило на 23.02.2015г. с постановяване на Решение № 17 от
23.02.2015г. по ВНОХД № 267/2014г. на ТОС, на която е и влязло в сила. Това
е и началната дата, от която е станало изискуемо вземането на ищеца за
обезщетяване на вреди от незаконно обвинение като към момента на
депозиране на исковата молба - 21.02.2020г. петгодишния давностен срок по
чл.110 от ЗЗД за упражняване на правата на ищеца по заявената претенция не
е изтекъл. Погасяването по давност на вземането по главния иск влече след
себе си и погасяване по давност и на субсидиарните искови претенции.
Предвид на горното, съдът намира, че предявеният от Х. С. Я. с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не е погасен по давност и като такъв
8
следва да се уважи в посочения размер.
При този изход на делото и предвид изрично направеното искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 300лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, както и сумата от 10лв.
внесена държавна такса.
По изложените съображения Търговищки районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша” №2, представлявана от Главен прокурор И. Г., да заплати на Х. С.
Я., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ****, със съдебен адрес
гр.В.Търново, ул.“****, чрез адв.Ж.Д. Д., сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на незаконно обвинение за което е оправдан с влязла в законна сила на
23.02.2015год. присъда по НОХД № 148/2014год. по описа на Районен съд, гр.
Омуртаг, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 23.02.2015г. до окончателното и
изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като в останалата част и до
пълният претендиран размер от 10 000лв. /десет хиляди лева/, ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша” №2, представлявана от Главен прокурор И. Г., да заплати на Х. С.
Я., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ****, със съдебен адрес
гр.В.Търново, ул.“****, чрез адв.Ж.Д. Д., сумата от 300 лева /триста лева/,
представляваща претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение по ДП № 148/2013г. На РУП-Омуртаг, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -
23.02.2015г. до окончателното й заплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
като в останалата част и до пълният претендиран размер от 500лв./петстотин
лева/ ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
9
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.
„Витоша” № 2, представлявана от Главен прокурор И. Г., да заплати на Х. С.
Я., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ****, със съдебен адрес
гр.В.Търново, ул.“****, чрез адв.Ж.Д. Д., сумата от 300лв., направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от исковете, както и сумата от 10лв. внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Търговищки окръжен съд на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10