№ 1343
гр. Варна, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на първи септември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20213100900644 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420, ал.5 вр. с ал.2 от ГПК.
Настоящото дело има за предмет иск “Ново Финанс“ ООД, с ЕИК *********, против
ЕТ “Дом-Игнат Раденков“, с ЕИК *********, с правно основание чл.422 от ГПК за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 136897.22лв., представляваща
задължения по сключени между страните Договор за заем ****** от 28.03.2019г. и Договор
за заем ***** от 27.03.2019г., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в НА №56, том
2, рег.№3205, дело №238 от 2019г. с вх.рег.№7467/29.03.2019г., за което вземане е издадена
Заповед №260930/03.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1508/2021г. на РС Варна.
С искане постъпило в съда на 01.09.2022г. ответникът-длъжник в заповедното
производство, е поискал спиране на принудителното изпълнение по изп.дело
№20218950400423 по описа на ЧСИ с рег.№895 образувано въз основа на горецитираната
заповед за незабавно изпълнение, на основание чл.420, ал.5 вр. с ал.2, т.2 от ГПК.
Поддържа се в искането, че процесното вземане, се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, поради което е налице основание за спиране на
изпълнителното производство при условията на горецитираната правна норма. Развити са
подробни съображения, че кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на
ЗЗП, доколкото предоставените средства по процесните договори за заем, не са били
предназначени за използване в търговската дейност на ответника, тъй като такава няма от
2011г., а за лични нужди на физическото лице Игнат Раденков. Развити са и съображения за
неравноправност на клаузи от процесните договори при условията на чл.143-чл.146 от ЗЗП
и за нищожността на такива в хипотезата на чл.26 от ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на молителя, приложимите норми и данните по
делото, приема, че не е налице основание за спиране на принудителното предварително
изпълнение на Заповед №260930 от 03.02.2021г. издадена по ч.гр.д.№1508/2021г. на РС
1
Варна.
Съгласно чл.420, ал.5 вр. с ал.2 от ГПК съдът пред когото е висящо производство по
иска по чл.422, ал.1 от ГПК може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл.417 от
ГПК, когато е направено искане за спиране, е подкрепено с писмени доказателства, че
вземането не се дължи, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или неправилно е изчислен размерът му по договор, сключен с потребител.
Според твърденията на молителя-длъжник в случая се обосновава наличието на
хипотезата на т.2 от чл.420, ал.2 от ГПК, а именно вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител. Относимата за казуса дефиницията за потребител,
се съдържа в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, според който “Потребител“ е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност.
Като оставим настрана факта, че понастоящем ответника не е ангажирал по делото
никакви писмени доказателства, включително и в подкрепа на твърденията си, че е действал
в лично, а не в търговско качество. То предвид етапа, на който се намира спора, преценката
за наличие на основание за спиране по реда на чл.420, ал.2 от ГПК, следва да се извърши на
база формална /от външна страна/ проверка на представените по делото доказателства, на
които се основава вземането, респективно е допуснато незабавното /предварителното/
изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК. В този смисъл неподкрепените с писмени
доказателства, а базиращи се на тълкуване на волята и действията на страните, доводи на
молителя за това, че същият е действал в лично, а не в търговско качество, не могат да бъдат
подробно разгледани, защото това следва да се извърши в хода по същество при
постановяване на крайният съдебен акт-решението по делото. Противното би означавало да
се изрази становище от съда по основателността на претенциите, преди приключване на
устните състезания, което е недопустимо.
В случая в договорите за заем изрично е отразено, че страни по процесните кредитни
правоотношения са търговци. В частност за заемател е посочен ответника Игнат Раденков,
действащ в търговско качество като едноличен търговец с фирма “Дом-Игнат Раденков“.
Наред с това погасяването на вземанията предмет на договорите за заем, е обезпечено с
договорна ипотека, като според отразяванията в нот.акт, в което е обективирано
обезпечението, ипотеката се учредява върху недвижими имоти, с изрично посочено
търговско предназначение и тези имоти, са собствени на ЕТ “Дом-Игнат Раденков“, а не на
физическо лице.
Ето защо и предвид гореизложеното, следва изводът, че длъжника по процесните
договори за заем е търговец, което от своя страна изключва възможността същия да се
ползва с уредена в ЗЗП потребителска закрила на физическите лица, респективно
разпоредбата на чл.420, ал.2, т.2 от ГПК е неприложима.
Воден от горното съдът намира, че молбата на длъжника за спиране на
2
изпълнителното дело образувано въз основа на заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.
№1508/2021г. на РС Варна на основание чл.420, ал.5 вр. с ал.2, т.2 от ГПК, следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение молбата подадена от името на ответника-длъжник ЕТ “Дом-
Игнат Раденков“, с ЕИК *********, с правно основание чл.420, ал.5 вр. с ал.2, т.2 от ГПК за
спиране на изпълнението по изп.дело №20218950400423 по описа на ЧСИ с рег.№895,
образувано въз основа на Заповед №260930/03.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК издадена по ч.гр.д.№1508/2021г. на РС Варна
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, с частна
жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3