Решение по дело №11/2021 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260027

 

гр. Шумен, 26.07.2022 год.

 

Шуменският окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                                                              Окръжен съдия: Константин Моллов

                                                                                       

като разгледа докладваното от съдия Константин Моллов т.д. № 11 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.247 от ГПК.

Постъпила е молба от „Банка ДСК“ АД гр. София, действаща чрез пълномощника си юриск. М.П.Д., в която излага, че в постановеното по настоящото дело решение № 260014/29.04.2022 г. са допуснати очевидни фактически грешки, а именно: относно заемната такса от 120 лв. има изразена воля за присъждането й в мотивите, но липсва диспозитив; относно сторените разноски – има изразена воля в мотивите за присъждане на 523,07лв. разноски в заповедното производство и 2359,63лв.  в исковото, но в диспозитива погрешно са присъдени обратно –523,07лв. за исковото и 2359,63лв. за заповедното производство. Предвид изложеното моли посочените грешки да бъдат отстранени по реда на чл.247 ГПК, в посочения по-горе смисъл.

В срока по чл.247, ал.2 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на молбата, съответно не е изразила становище по нея.

С решение № 260014/29.04.2022 г. по т.д. № 11/2021 г., ШОС е признал за установено, че С.В.В., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.., съдебен адрес:*** следните суми 22 570,38 (двадесет и две хиляди петстотин и седемдесет лева и тридесет и осем стотинки) лева- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2016г. и Допълнително споразумение от 13.12.2018г., 555,44 (петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки) лева - договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до 05.03.2020г., 27,37 (двадесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) лева- санкционна лихва за периода 28.10.2019 г. до 05.03.2020г., 658,36 (шестстотин петдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки) лева - законна лихва от 11.03.2020 г. до 19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.08.2020 г. до окончателното и плащане, за които суми  има издадени Заповед №822/21.08.2020г. и изпълнителен лист № 14/31.08.2020 г. по ч.гр.д. №1756/2020 г. на PC- Шумен.

Отхвърлил е иска по чл.422, ал.1 от ГПК за разликата от 22 570,38 лева- главница, до пълния предявен размер от 23 427,69 лева, за разликата от на 555,44 лева- договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до 05.03.2020г., до пълния предявен размер от 1187,32 лева,  за разликата от 658,36 лева - законна лихва за периода 11.03.2020 г. до 19.08.2020 г. до пълния предявен размер от 683,31 лева, като неоснователен.

Със същият съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските като е осъдил С.В.В., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, сумата 2 882,70 (две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и седемдесет стотинки) лева- деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, от които 523,07 лева направени в исковото производство и 2 359,63 лева в заповедното производство.

Съгласно чл.247, ал.1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. В правната доктрина, а и съдебната практика е прието, че по смисъла на чл.247 ГПК, очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива грешки могат да бъдат напр. погрешно посочване имената на страните, границите на спорния имот, погрешни пресмятания на суми, пропускания да се отрази в решението формираната налична воля на съда, личаща от мотивите на решението и др. подобни.

В случая, видно от мотивите на съдебното решение съдът е формирал воля за дължимост изцяло на таксата от 120 лв. При изписване диспозитива на решението обаче, съдът е пропуснал да отрази тази своя воля, личаща от мотивите на решението. Налице е фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК, като в установителния диспозитив, с който се уважават исковите претенции, следва да се добави дължимост и на сумата от 120 лв. – такса.  

Досежно разноските, в мотивите на съдебното решение съдът е формирал воля, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска или суми както следва: 523,07 лева в заповедното производство и 2 359,63 лева в исковото производство. При изписване  диспозитива на решението обаче, съдът е присъдил тези суми обратно, а именно: сумата от 523,07 лева, като разноски в исковото, а сумата 2 359,63 лева като разноски в заповедното производство. Предвид това, на основание чл.247 ГПК ще следва да се коригира и този диспозитив, като се постанови осъждане на ответника да заплати на ищеца деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, общо за сумата 2 882,70 лв., от които 523,07 лева направени в заповедното производство и 2 359,63 лева в исковото производство“.   

Предвид гореизложеното и на посоченото основание, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ДОПУСКА да бъдат поправени очевидни фактически грешка в решение № 260014/29.04.2022 г. по т.д. № 11/2021 г. по описа на ШОС, както следва:

-На лист 10 от решението, в първи диспозитив, с който се признава за установено, че С.В.В. дължи на „Банка ДСК“ АД следните суми: 22 570,38 лева- главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.12.2016г. и Допълнително споразумение от 13.12.2018г., 555,44 лева - договорна лихва за периода 29.09.2019 г. до 05.03.2020г., 27,37 лева- санкционна лихва за периода 28.10.2019 г. до 05.03.2020г., 658,36 лева - законна лихва от 11.03.2020 г. до 19.08.2020 г., на ред предпоследен се добавя „както и сумата 120 (сто и двадесет) лева – такса“.

-На лист 11 от решението, трети диспозитив, с който е осъден С.В.В. да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 2 882,70 лева- деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, от които 523,07 лева направени в исковото производство и 2 359,63 лева в заповедното производство, да се чете в следния смисъл: „ОСЪЖДА С.В.В., ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, сумата 2 882,70 (две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и седемдесет стотинки) лева- деловодни разноски, съразмерно на уважената част от иска, от които 523,07 лева направени в заповедното производство и 2 359,63 лева в исковото производство“.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.

  

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: