№ 22
гр. Шумен, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500522 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. №
5005/11.11.2021 г. /пощ. кл. от 10.11.2021 г./ депозирана от Х. Р. Х. чрез
процесуалния си представител – адв. Т. Хр. М. от ШАК срещу определение №
569/29.10.2021 г. по гр. д. № 1273/2021 год. по описа на Новопазарски районен
съд, с което е изменено постановеното по делото Решение № 129/11.10.2021 г.
в частта относно разноските, като Х. Р. Х. е осъден да заплати на ищцата по
делото направените от нея разноски в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Според жалбоподателя против решението по гр. д. № 1273/21 г.
на НПРС е подадена въззивна жалба в срок с искане за отмяна на
постановеното решение. Но първоинстанционния съд е приел, че жалбата е
просрочена и с Разпореждане № 1433/25.10.21 г. е върнал същата на
жалбоподателя. Това разпореждане било обжалвано пред ШОС с искане
същото да бъде отменено. Тъй като настоящия жалбоподател приема, че
въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок и е поискано от
въззивната инстанция делото да бъде върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, както и счита, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно, то счита, че и
Определение № 569/21 г. с което съда изменя решението в частта му относно
разноските е неправилно и необосновано. Поради това моли атакуваното
определение да бъде отменено.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК от Б. Х. М. е подаден отговор на
частната жалба. В същия се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на постановеното определение и за неоснователност на
частната жалба.
1
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Гр. д. № 1273/21 г. на Новопазарски районен съд е образувано по ЗЗДН.
С Решение № 129/11.10.2021 г. е уважена молбата на Б. Х. М. за защита от
домашно насилие и е постановено издаването на Заповед за защита. С
решението Х. Р. Х. е осъден да заплати и д.т. В съд. заседание по делото от
страна на повереника на М. е поискано от съда присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, но съда не се е произнесъл с решението си по
това искане. С молба от 11.10.2021 г. Б.М. е поискала от съда да и бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение. Към молбата е приложен и договор за правна помощ от
който съда е установил, че Б.М. е заплатила на повереника си – адв. Л. АНГ.
от ШАК адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
С определение № 569/29.10.2021 г. по гр.д. № 1273/21 г.
първоинстанционния съд е приел, че е налице плащане на адвокатско
възнаграждение от страна на Б.М. на адв. Л. АНГ. в размер на 400 лв. Поради
това и с оглед изхода от делото е приел, че са налице предпоставките на чл.
78 ал. 1 от ГПК и на осн. чл. 248 ал. 3 от ГПК е изменил решение №
129/11.10.2021 г. по гр.д. № 1273/21 г. и е осъдил Х. Руджи Х. да заплати на
Байдже Х. М. направените по делото разноски за адвокатски хонорар в
размер на 400 лв.
Като съобрази изложените по-горе факти, настоящата инстанция
приема, че атакуваното в настоящото производство определение на НПРС е
правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В случая - с решението по гр.д. № 1273/21 г.
Новопазарският районен съд е уважил молбата на Б.М. и е осъдил частния
жалбоподател Х.Х. за домашно насилие, като му е наложил мерки по смисъла
на чл. 5 от ЗЗДН. Следователно Б.М. съгласно горецитираната норма на чл.
78 ал. 1 от ГПК има право да и бъдат присъдени разноските по гр.д. №
1273/21 г. за един адвокат. Молбата за присъждане на разноските е
депозирана в срока на обжалване на решението, съобразно разпоредбата на
чл. 248 ал. 1 от ГПК. Ето защо настоящата инстанция приема, че Определение
№ 569/29.10.2021 г. по гр. д. № 1273/2021 год. по описа на Новопазарски
районен съд е правилно и законосъобразно, а частната жалба – неоснователна.
Неоснователни са доводите в частната въззивна жалба, че решението по
гр.д. №1273/21 г. е обжалвано като незаконосъобразно и поради това
незаконосъобразно са присъдени на Б.М. направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С атакуваното в настоящото
производство определение е изменено решението му в частта относно
2
разноските. Следователно, при изменение или отмяна на решението при
въззивния контрол, то и присъдените разноски подлежат на изменение или
отмяна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 569/29.10.2021 г. по гр. д. №
1273/2021 год. по описа на Новопазарски районен съд, с което е изменено
постановеното по делото Решение № 129/11.10.2021 г. в частта относно
разноските, като Х. Р. Х. е осъден да заплати на ищцата по делото
направените от нея разноски в размер на 400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3