№ 11
гр. Враца, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20211400900078 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 617/17.06.2021 г.
на адв.Р.П., като пълномощник на Д. А. Т. от с.***, общ.Криводол, обл.Враца, с която
против Застрахователно акционерно дружество „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК
***, със седалище гр.София, е предявен иск за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 220
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
причинена на ищцата средна телесна повреда от ПТП, настъпило на 22.06.2020 г.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците, считано от
15.01.2021 г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2020 г. около 19:30 ч. на път III-101
Враца-Криводол, при км.9+970, управлявайки лекият си автомобил „Субару Форестър“
с рег.№ ВР *** СА, водачът М. Е. Б. нарушил правилата за движение по пътищата,
като навлизайки в платното за насрещно движение ударил правомерно движещия се
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ВР *** ВВ, в който пътувала ищцата Д.Т..
Посочва се, че по повод настъпилото ПТП е образувано НОХД № 444/2021 г. по описа
на РС-Враца, което е приключило с одобрено споразумение по чл.381 от НПК. Със
съдебния акт М. Б. е признат за виновен в това, че на 22.06.2020 г. около 19:30 ч. на път
III-101 Враца-Криводол, при управление на лекият си автомобил „Субару Форестър“ с
рег.№ ВР *** СА, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.2
от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно
лице: на Ц. С. Т. една тежка телесна повреда и четири средни телесни повреди и на Д.
А. Т. – една средна телесна повреда.
1
Твърди се, че в гражданскоправен аспект деянието съставлява деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД, елементите на който са налице. В резултат на възникналото
ПТП ищцата е претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и емоционални страдания. След инцидента ищцата била
настанена в болница, хирургично отделение, където е констатирано: мозъчно
сътресение без открита вътрешночерепна травма, ограничени движения на шията,
контузия на гръдния кош и на гръбначния стълб, повърхностни мекотъканни
наранявания – масивни кръвонасядания и охлузвания по тялото, локализирани в
областта на долните крайници, на дясното рамо и в долната част на гръдния кош, на
предната коремна стена и болезненост по ляв коремен фланг. Причинено е и счупване
на стена на кътник. След изписването й от болницата на 29.06.2020 г. ищцата отново
била хоспитализирана на 20.07.2020 г., където било констатирано наличие на
хиподенсна рязко очертана лезия в VI сегмент с диаметър 11 мм, субкортикална киста
в долен полюс с диаметър 42 мм. На 23.07.2020 г. е извършена оперативна
интервенция за евакуиране на образувалия се в ретроперитонеума хематом, след което
на 27.07.2020 г. ищцата е изписана и възстановяването й е продължило в домашни
условия. Поддържа се, че ищцата изпитва физически болки и страдания по цялото тяло
и най-вече в коремната област, има често главоболие, замайване, безсъние и виене на
свят. Тези страдания довели и до емоционални изживявания, изразяващи се в тревога,
безпокойство, чувство за несигурност и страх.
Поддържа се също, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, изразяващи
се в направените разходи за лечение и възстановяване в размер на 220 лв.
В исковата молба се сочи, че за управлявания от М. Е. Б. лек автомобил
„Субару Форестър“ с рег.№ ВР *** СА, има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, обективирана в полица № BG/30/119003350516 със срок от 05.12.2019 г.
до 05.12.2020 г. към Застрахователно акционерно дружество „Даллбогг: Живот и
здраве“ АД-гр.София.
Твърди се, че в изпълнение изискванията на чл.380 от КЗ ищцата е предявила
претенциите си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество, при което
дружеството изискало тя да представи документи, с които обективно не може да се
снабди, както и несъставяни документи, и в резултат обезщетение не било изплатено.
В срока по чл.367 от ГПК от ответника ЗД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-
гр.София е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по
основание и размер. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има и водачът на лекия
автомобил, в който се е возела ищцата, който е управлявал автомобила в превишена и
несъобразена скорост. Счита, че претендираният от ищцата размер на обезщетението
за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря на критериите по чл.52
от ЗЗД и обективните обстоятелства по увреждането. Твърди се, че част от заявените
от ищцата травматични увреждания няма връзка с транспортното произшествие, а няма
2
и медицински документи, относно възстановителните процеси. Оспорват се също
твърденията на ищцата за настъпило отражение върху психиката й, изразяващо се е
безпокойство, страх, тревога и пр., по-високи от обичайните за такъв род
преживявания. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, поради непоставен предпазен колан, както и възражение за неправилно
лечение, довело до по-продължителен и непълен процес на възстановяване.
Ответникът оспорва предявеният иск за имуществени вреди, като твърди, че
извършените разходи за лечение не са в причинна връзка с процесното ПТП. По
отношение претенцията за присъждане на законна лихва се поддържа, че лихва се
дължи от датата на предявяване на иска, тъй като непредставяйки изисканите й
документи пред застрахователя, ищцата го е поставила в невъзможност да определи и
изплати обезщетение.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК от адв.Р.П., като пълномощник за ищцата, е
подадена допълнителна молба вх.№ 2201/07.10.2021 г. В допълнителната молба
ищцата изразява становище за неоснователност на направеното от ответника
възражение за виновно поведение на водача на лекия автомобил, в който се е возила
ищцата, като сочи, че такова поведение не е установено в приключилото наказателно
производство, а дори да беше, ответникът отново ще отговаря, но в условията на
солидарност със застрахователя на този водач. Поддържа се също, че доводите на
ответника за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
както и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, са неоснователни. В тази
връзка се твърди, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор от ответника с вх.
№ 3099/23.11.2021 г., в който същият заявява, че поддържа всички свои възражения,
направени с отговора на исковата молба.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
Съобразно представеното по делото копие от застрахователна полица
№BG/30/119003350516, а и доколкото ответникът не оспорва съществуването и
валидността на същата, съдът приема за установено наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/30/119003350516 за
л.а. „Субару Форестър“ с рег.№ ВР *** СА със срок на валидност от 05.12.2019 г. до
05.12.2020 г., сключена с ответното дружество ЗД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД.
С исковата молба е представена молба /застрахователна претенция/ получена
от ЗД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД на 15.01.2021 г., с която ищцата е поискала от
ответника изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
3
неимуществени и имуществени вреди като резултат от настъпило на 22.06.2020 г. ПТП
по вина на водача на застрахования лек автомобил. Представено е уведомление от ЗАД
„Даллбогг: Живот и здраве“ с изх.№ 420/25.01.2021 г., с което на ищцата са изискани
допълнителни документи. Няма данни по делото претенцията да е била изцяло или
частично уважена.
С влязло в сила споразумение № 260097/12.05.2021 г., постановено по НОХД
№ 444/2021 г. по описа на РС-Враца, лицето М. Е. Б., ЕГН **********, е ПРИЗНАТ ЗА
ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. 2-ро, б.„а“, вр. чл.342,
ал.1 от НК. В мотивите към одобреното от наказателния съд споразумение са
установени следните факти в приложното поле на чл.300 от ГПК, чието установяване
от наказателния съд е задължително за настоящия граждански съд, разглеждащ
гражданско правните последици от деянието, а именно:
На 22.06.2020 г. около 19:30 часа, на път III-101, км.9.970, /гр.Враца-
гр.Криводол/, при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „Субару
Форестър“ с рег.№ ВР *** СА, М. Б. е нарушил правилата за движение по пътищата по
чл.21, ал.2 от ЗДвП – при максимално разрешена скорост 50 км/ч, указана с пътен знак
В26, се е движил с превишена скорост – 59 км/ч с посока гр.Враца – гр.Криводол, в
резултат на което е загубил напречната устойчивост на автомобила си и е навлязъл от
дясната в лявата лента на платното за движение, при което е блъснал движещия се в
обратна посока /към гр.Враца/ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ВР *** ВВ –
управляван от правоспособния водач Ц. С. Т. от с.*** и с това по непредпазливост е
причинил телесни повреди на повече от едно лице – на Ц. С. Т.: една тежка телесна
повреда - „травматично разкъсване на гръдната аорта“, с което му е причинено
постоянно общо разстройство на здравето, временно опасно за живота, и четири
средни телесни повреди - „руптура/разкъсване на средностението и хранопровода с
кръвоизлив“ – разстройство на здравето, временно опасно за живота;
„посттравматичен перикардит/възпаление в околосърцевата торбичка“ - разстройство
на здравето, временно опасно за живота; „навлизане на въздух в двете гръдни кухини“
– разстройство на здравето, временно опасно за живота; „счупвания на ребра от 2-ро до
8-мо вляво в близост до гръбначния стълб и по предна подмишнична линия, счупване
на 3-то ребро вдясно по предна подмишница и на 6-то и 7-мо ребро по средна
подключична също вдясно“, с което му е причинено трайно затруднение на
движенията на снагата; на Д. А. Т. е причинена една средна телесна повреда –
„ретроперитонеален кръвоизлив“, с което й е причинено разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
В подкрепа на твърденията си за вида и характера на претърпените от нея
травматични увреждания ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства и е
поискала изслушването на медицинска експертиза. От представените писмени
доказателства – епикриза ИЗ № 7010 за периода от 22.06.2020 г. до 29.06.2020 г.,
4
издадена от Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“-гр.Враца и медицински
протокол на ЛКК № 287/29.06.2020 г., изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ АД, се
установява, че след настъпване на произшествието Д.Т. е била прегледана от лекар с
оплаквания за болка в шията, болка в гръдната кост, ляв коремен фланг и лява илиачна
област, гадене без повръщане. На ищцата е било извършено рентгенологично
изследване и е поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма. След извършени редица изследвания и приложено лечение, същата е била
изписана за продължаване на възстановяването в амбулаторни условия.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №132/2020 г.,
издадено на 29.06.2020 г. след преглед на ищцата, се установява, че същата е получила
масивни кръвонасядания в областта на тялото и дясно бедро. Препоръчана й е
консултация със специалист стоматолог за снемане на зъбен статус, тъй като съобщила
за счупване на стена кътник по време на инцидента. Съдебният лекар е дал становище,
че описаните увреждания е възможно да са причинени по начин и по време, съобщени
от пострадалата – в условията на ПТП при травма в купето на лек автомобил.
От епикриза ИЗ № 8232 за периода от 20.07.2020 г. до 27.07.2020 г., издадена от
Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“-гр.Враца и медицински протокол на
ЛКК № 340/27.07.2020 г., изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ АД, се установява, че на
20.07.2020 г. ищцата отново е хоспитализирана с оплаквания за засилващи се от около
10 дни болки в лявата коремна кухина, където палпирала плътна подутина, силно
болезнена, с чувство за втрисане. Поставена й е окончателна диагноза Други уточнени
увреждания на перитонеума Хематома ретроперитонеалис, като на 23.07.2020 г. й е
извършена оперативна интервенция Хематома ретроперитонеалис евакуацио хематоме
ретроперитонеалис лаваж дренаж. След това същата е дехоспитализирана на
27.07.2020 г., след преценка за липса на медицински риск от приключване на
лечението, с гладък постоперативен статус и прилагане на превръзки с йодасепт.
От приложените по делото заверени копия от фактура №
**********/29.06.2020 г., фактура № **********/29.06.2020 г., фактура №
**********/29.06.2020 г., фактура № **********/27.07.2020 г., изд. от МБАЛ „Христо
Ботев“ АД, фактура № **********/02.07.2020 г., изд. от „СМДЛДОД-АНЦЕР“ ООД и
касови бонове, се установява, че ищцата е заплатила потребителски такси за
предоставени медицински услуги на обща стойност 58,00 лв. с вкл. ДДС (10 бр. х 5,80
лв. с вкл. ДДС). Понесла е още разходи от 140,00 лв. с вкл. ДДС за издаване на
съдебномедицинско удостоверение и 22,00 лв. за извършване на ортопантомография
(панорамна снимка).
От първичен болничен лист № Е**********/21.08.2020 г., изд. от АИПИПМП
„Д-р В. Й.“ ЕООД, е видно, че за периода от 21.08.2020 г. до 03.09.2020 г. ищцата е
ползвала отпуск за временна неработоспособност поради придружаване и гледане на
болен над 18-годишна възраст, с поставена диагноза счупване на неуточнена част от
5
костите на гръдния кош. От първичен болничен лист № Е20201866503/08.09.2020 г.,
изд. от УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ ЕАД, се установява, че за периода от
02.09.2020 г. до 04.10.2020 г. ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване, с поставена диагноза остър и подостър
иродоциклит. От болничен лист № Е20202344361/15.10.2020 г. за продължаване на
временната неработоспособност, изд. от „ЦПЗ–Враца“ ЕООД, се установява, че за
периода от 05.10.2020 г. до 15.10.2020 г. ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване, с поставена диагноза паническо
разстройство (епизодична пароксизмална тревожност).
Изследвайки данните от така представените писмени доказателства и след
извършен личен преглед на ищцата вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е представило заключение, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е
получила масивни кръвонасядания в областта на тялото и дясно бедро и хематом в
областта над седалището в ляво. Последният е настъпил като усложнение на
масивното кръвонасядане в областта на предната коремна стена в ляво. На
пострадалата е приложено оперативно лечение – инцизия на хематома с лаваж и
дренаж, както и медикаментозно такова с обезболяващи вливания и противооточни
средства. Според вещото лице д-р К. периодът за възстановяване при подобни
увреждания е от порядъка на 3-4 седмици, като в конкретния случай има протрахиране
на същия с възникване на посоченото по-горе усложнение – хематом, което е
наложило оперативното му отстраняване. Вещото лице посочва също, че
здравословното състояние на ищцата е добро и е налице пълно физическо
възстановяване от травмите, поради което не би трябвало да има болки и страдания за в
бъдеще. Поради проведеното оперативно лечение е налице дефинитивен белег от
хирургически разрез с размер около 5 см. в лява седалищна област, който не води до
обективно загрозяване на външния вид на ищцата. Според вещото лице направените
разходи от ищцата са относими към лечението, извършените прегледи и изследвания,
вследствие на процесното ПТП. Травмите на ищцата отговарят на такива, получени
вследствие на поставен обезопасителен колан, а ако същата не е била с поставен такъв,
уврежданията при процесното ПТП биха били дори по-тежки.
В съдебно заседание д-р К. поддържа заключението, като разяснява, че болката
в шийния отдел на гръбначния стълб се дължи на камшичен удар, получен вследствие
на съприкосновение на предпазния колан с тялото на пострадалата. Сочи, че в епикриза
ИЗ № 7010/29.06.2020 г. на ищцата е поставена диагноза „Мозъчно сътресение, без
открита вътрешночерепна травма“, но няма обективни данни за травми на главата при
постъпването й в Хирургично отделение, а само принципно би могло да се каже, че е
възможно при камшичния удар главата да се върне назад и да се удари в облегалката,
но доколкото тя е подплатена, сътресението в този случай би било леко. От изяснения
от САТЕ механизъм на движение на тялото при сблъсъка се потвърждава, че
6
предпазните триточкови инерционни колани не ограничават движението на главата, и
ползването им в случая се оказва непреодолимо препятствие за тялото на пострадалата,
водещо до удар на тялото в него, съпоставимо с удар в неподвижно препятствие със
сила в настоящия случай приблизително около 100 км/ч.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е
разпитана и свидетелката Й. С.-дъщеря на ищцата. Според свидетелката, която отишла
на мястото на ПТП, ищцата била много притеснена и стресирана от самото
преживяване, плачела, изглеждала много зле физически и психически. Имала е
наранявания по цялото тяло, болки в гърба и врата, като си обяснявала болката с това,
че коланът я е притиснал при удара. След това я вдигнали за болницата, където й
сложили шийна яка. След няколко дни по цялото й тяло се образували синини, а след
изписването й от болницата тя започнала да усеща болки в лявата част на тялото, в
областта на корема, странично. Пак я приели в болница, тъй като се оказало, че има
хематом, който бил опериран. Тя усещала болка отстрани, където се получила
подутина, и казвала, че много я боли при движение на тялото. След оперативната
намеса й правели превръзки. След това трябвало да минат два месеца, за да може тя да
започне да спи нормално, да се обръща на ляво и на дясно. Заспивала трудно заради
самото преживяване и се наложило да пие успокоителни. Свидетелката излага, че
ищцата се притеснявала и за Ц. Т., който бил преместен в болница в гр.София с
опасност за живота и приемала успокоителни до неговото изписване през месец август
2020 г. Тя все още била притеснена емоционално, плачела, сещала се за катастрофата и
казвала, че целият живот на семейството се преобърнал и никога няма да може да
заспива спокойно. Страхувала се да пътува и го правела само ако е много належащо.
Свидетелката сочи, че нейната майка все още изпитва болки на мястото на хематома.
Била е с шина по време на престоя си в болницата, която махнала след изписването й,
а 2-3 месеца след ПТП се оплаквала и от болки в шията. След преместването на майка й
от спешния център в отделението, тя цялата се тресяла, боляла я главата, не можела да
стане от леглото, защото й се виело свят, което продължило поне 2-3 дни, като
главоболието и виенето на свят преминали 2 седмици след катастрофата. Сергеева дава
показания, че това състояние на ищцата се задълбочавало при физически усилия, и
когато майка й помагала на нейния баща до 03.07 се оплаквала от по-силни болки и в
тялото.
Съпоставяйки по реда на чл.172 от ГПК така дадените от свидетелката
показания с представените по делото писмени доказателства-медицинска
документация, както и със заключението на вещото лице по назначената и изслушана
медицинска експертиза, което не е оспорено от страните, съдът намира, че в частта им,
касаеща продължаващите извън посочения от вещото лице период на възстановяване
болки и страдания на ищцата, показанията на св.Сергеева не следва да бъдат
кредитирани. От извършеният от вещото лице К. личен преглед на ищцата се
7
установява, че същата е възстановена напълно и се опровергават твърденията за
продължаващи болки и до днес след възстановителния период от 3-4 седмици, който в
случая е протрахиран от оперативната намеса. Налице е пълно физическо
възстановяване към момента на прегледа, което дава основание да се приеме, че не би
трябвало да има болки и страдания за в бъдеще. По делото е представена и фактура за
извършена панорамна снимка, от която обаче не се установява твърдението на ищцата
за счупена стена на кътник. По тези съображения вяра на показанията на св.Сергеева
следва да се даде в останалата им част-силна уплаха, безсъние, болки и страдания във
възстановителния период след катастрофата, затруднения при извършване на
физически усилия.
По искане на ответника, във връзка с възражението му за съпричиняване на
вредите от пострадалата, съдът е назначил и автотехническа експертиза, която е дала
отговор на поставените от него въпроси в отговора на исковата молба. От
заключението на вещото лице инж.В., придружено със схематичен материал, се
установява, че всички седалки на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег.№ ВР ***
ВВ са оборудвани с обезопасителни триточкови инерционни колани, като само
средната задна седалка е оборудвана с двуточков обезопасителен поясен колан.
Ищцата е била пътник в това МПС, возещ се на предна дясна седалка. Според експерта
при процесното ПТП на 22.06.2020 г. ищцата е била с поставен обезопасителен колан и
получените наранявания са вследствие съприкосновението й с колана и
съприкосновение на долен десен крайник вероятно в подлакътника на дясна врата при
камшичен удар при поставен колан. Изяснява се, че предпазните триточкови
инерционни колани не ограничават движението на горните крайници, главата и
долната част на долните крайници. Тяхната ефективност е при движение със скорост
до 60-65 км/ч при челен удар в неподвижно препятствие. При липса на поставен колан
тялото на пътничката от предна дясна седалка би се отделило от седалката и
придвижило напред към таблото и челното стъкло, като при изключително голяма
инерционна сила е възможно да напусне купето през челното стъкло. Вещото лице
посочва, че няма данни в СМУ № 132/2020 г. тялото на ищцата да е напускало
седалката.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 от
КЗ. Доколкото отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ е
функционално обусловена от отговорността на деликвента /причинителя на вредата/,
то тя се осъществява и при наличието на всички обективни и субективни признаци на
фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. С оглед
8
на това фактите, въз основа на които се поражда правото по чл.432, ал.1 от КЗ са:
1)валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между застрахователя и деликвента; 2) настъпване на застрахователно
събитие – ПТП; 3) претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; 4) предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на деликвента и причинените вреди.
В разглеждания случай между страните няма спор, относно наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/30/11900350516 за л.а. „Субару Форестър“ с рег.№ ВР *** СА със срок на
валидност от 05.12.2019 г. до 05.12.2020 г., сключена с ответното ЗД „Даллбогг: Живот
и здраве“ АД-гр.София, като наличието на такава съдът приема за безспорно
установено.
С влязло в законна сила споразумение № 260097/12.05.2021 г. по НОХД №
444/2021 г. на РС-Враца, ползващо се с последиците на влязла в сила присъда съгласно
чл.383, ал.1 от НПК, лицето М. Е. Б., ЕГН **********, е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в
това, че на 22.06.2020 г. около 19:30 часа, на път III-101, км.9+970, /гр.Враца-
гр.Криводол/, при управление на собствения си лек автомобил марка и модел „Субару
Форестър“ с рег.№ ВР *** СА, след като е нарушил правилата за движение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, е загубил напречната устойчивост на автомобила си и е навлязъл от
дясната в лявата лента на платното за движение, при което е блъснал движещия се в
обратна посока /към гр.Враца/ лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ВР *** ВВ –
управляван от правоспособния водач Ц. С. Т. от с.*** и с това по непредпазливост е
причинил телесни повреди на повече от едно лице – на Ц. С. Т. една тежка телесна
повреда и четири средни телесни повреди, а на Д. А. Т. една средна телесна повреда
/„ретроперитонеален кръвоизлив“/ – престъпление по чл.343, ал.3, предл. 2-ро, б.„а“,
вр. чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последици от
деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на горното налице са всички материално правни
предпоставки на чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента –
вина, противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
На базата на представените писмени доказателства, експертните заключения и
показанията на разпитаната по делото свидетелка, съдът намира, че безспорно по
делото са установени причинените вреди по вид, обем и характер, както и причинната
връзка с противоправното поведение на деликвента. При това положение и съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението следва да се определи по справедливост за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Според разясненията, дадени в т.11 от ППВС №4/68 г. и установената от ВКС
9
практика /решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008 г. на ІІ ТО, решение
№95/24.10.2012г. по т.д.№ 916/2011 г. на І ТО, решение №103/2.11.2020 г. по т.д.
№2181/19 г., І ТО, решение №240 от 15.01.2019 г. по т. д. 518/29 г,. І ТО/, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“,
включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Безспорно е доказано, че с деянието си ответникът е причинил на ищцата
описаната телесна повреда, квалифицирана по смисъла на закона като средна,
изразяваща се в ретроперитонеален кръвоизлив, като срокът на лечение и
възстановяване на пострадалата от причинената увреда е 3-4 седмици, който в случая е
протрахиран поради наложилата се оперативна намеса. Установи се, че на ищцата е
причинено мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма, контузия на гръдния
кош и шията, повърхностни мекотъканни наранявания и масивни кръвонасядания по
тялото. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, както физически, като пряка и непосредствена последица от виновно
извършеното противоправно деяние от ответника, така и психически. От свидетелските
показания събрани в производството, кредитирани в по-голямата си част от съда като
логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
макар дадени от низходяща сродница на ищцата, съдът приема за безспорно доказано,
че след ПТП ищцата е постъпила в болница първоначално за периода от 22.06.1010 г.
до 29.06.2020 г. и след това е хоспитализирана отново за периода от 20.07.2020 г. до
27.07.2020 г. През това време и между хоспитализацията ищцата изпитвала болки в
шийния отдел на гръбначни стълб, главоболие и виене на свят при извършване на
физически усилия, била е обездвижена с шийна яка при първото постъпване. При
второто постъпване същата е претърпяла и оперативна интервенция и свързаните с
това неудобства по евакуиране на образувалия се в ретроперитонеума хематом.
Неминуемо е изпитвала притеснение и стрес от претърпяното произшествие, който
според разпитания свидетел се е изразил в страха да пътува, неспокойния й сън и
нуждата от успокоителни, за да може да спи нормално за период от около два месеца
след ПТП. Няма спор, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени по справедливост според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Константна е
съдебната практика, според която справедливостта не е абстрактно понятие.
Изхождайки от критериите, посочени в чл.52 ЗЗД, преценявайки
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на
травмите – леко мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, масивни
кръвонасядания в областта на тялото и дясно бедро, хематом в областта над
седалището в ляво, настъпил като усложнение на масивното кръвонасядане в областта
10
на предната коремна стена в ляво, възрастта на пострадалата към момента на
настъпване на увреждането – 50 години, срокът за възстановяване – 3-4 седмици, като
в случая има протрахиране на същия с посоченото усложнение – образувал се в
ретроперитонеума хемотом, което е наложило отстраняването му, претърпяната
оперативна интервенция за евакуиране на хематома, периода на претърпените болки,
съответстващ и на периода на възстановяване, неудобствата от личен и битов характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, обществено
икономическите условия към 2020 г. /МРЗ от 610 лева/ съдът намира, че сумата от 15
000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за
репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключението на СМЕ и от кредитираната част от свидетелските показания/, че
пострадалата е търпяла болки и страдания в продължение на 3-4 седмици, като в
случая има удължаване на възстановителния период поради претърпяната интервенция
и свързаните с нея лични и битови неудобства, изпитвала е душевен дискомфорт от
преживяното, главоболие, безсъние и замаяност, като безсънието продължило два
месеца след оперативната намеса. От друга страна обаче влошаване на състоянието на
ищцата след това не е настъпвало и всички телесни увреждания са били напълно
възстановени. Като последица от хирургическия разрез е налице е дефинитивен белег с
размер около 5 см. в лява седалищна област, който не води до обективно загрозяване
на външния вид на ищцата. Житейски логично е и това не се нуждае от специално
доказване, че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е изпитала силен страх,
притеснения и стрес, но предвид доказателствата за конкретните обстоятелства около
катастрофата и за това, че телесните повреди на ищцата нямат значителен характер, то
не може да се приеме, че тези душевни безпокойства имат продължителен и траен
характер и съществуват обективно след изтичането на възстановителния период. Ето
защо и с оглед липсата на медицински или други гласни доказателства за по-висока
интензивност или продължителност на вредите, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението е 15 000 лв.
Ищцата е претърпяла и имуществени вреди от увреждането тъй като е
направила разходи за лечението си и за снабдяване с необходими медицински
документи в общ размер на 220 лв., поради което предявеният по чл.432, ал.1 иск
относно тяхното заплащане от застрахователя също е основателен и следва да бъде
уважен. По отношение на този иск настоящият състав намира твърденията на
ответника относно обстоятелството, че не е доказана причинната връзка между
събитието и направените разходи за прегледи и лечение, за неправилни. Съгласно
решение № 16 от 2.03.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1914/2020 г., IV г.о., ГК, „Деецът не
11
отговаря за настъпилите вреди само когато другите фактори прекъсват причинната
връзка, т.е. противоправното деяние не е необходимо и достатъчно, при обичайни
обстоятелства, условие за настъпването на вредите.“. В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че след настъпването на процесното ПТП,
ищцата се е подложила на преглед с оглед установяване на здравословното си
състояние и се е снабдила със съдебномедицинско удостоверение. Снабдяването с това
удостоверение е станало по инициатива на ищцата, но същото е било необходимо, за да
се обоснове претенцията й пред застрахователя по реда на чл.498, ал.1 от КЗ. Освен
това, вредоносното поведение на застрахования водач е станало причина за
извършване на този разход и само при липсата на увреждане нямаше да има
необходимост от него. За прегледа и снабдяването с удостоверение са направени
парични разходи, които са надлежно установени по делото. Не са налице
обстоятелства, които да прекъсват причинната връзка между реализираното ПТП и
извършените прегледи, разходи за лечение и снабдяване с необходимите медицински
документи. С оглед изложеното настоящият състав приема за доказани имуществените
вреди в размер на 220,00 лв.
Ответникът дължи и законната лихва за забава върху сумите от 16.04.2021 г.
/датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ/ до окончателното изплащане на
сумата, съгласно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. За това свое разрешение относно началния
момент на лихвата съдът взе предвид, че към датата на предявяване на
застрахователните претенции ищцата обективно не е била в състояние да представи
поискания по реда на чл.106, ал.3 КЗ акт за приключване на образуваното досъдебно
производство. В случая към молбата са били всички доказателства, с които ищцата е
разполагала и е изразена готовност да бъдат представени в оригинал поисканите
разходо-оправдателни документи. Досежно възражението на ответника за
непредставяне на банкова сметка следва да се посочи, че забава на кредитора по чл.380,
ал.3 КЗ ще е налице само ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и
само на непосочване от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо съдействие
за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението, което
в случая не е налице. Застрахователят е сезиран на 15.01.2021 г., следователно, същият
е изпаднал в забава на 16.04.2021 г., след изтичане на 15.04.2021 г. на тримесечния
срок за произнасяне от негова страна по заявената от увреденото лице претенция.
Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното
плащане на главниците, представлява материално правна последица от уважаване на
исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.86 от ЗЗД,
съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата
на предявяване на претенцията пред застрахователя.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за
неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
12
резултат от страна на ищцата с оглед задължението й по чл.137а от ЗДвП. Категоричен
е изводът на вещото лице инж.В. от заключението на автотехническата експертиза, че
по време на произшествието ищцата е била с поставен обезопасителен колан и
получените травми са вследствие на съприкосновението й с колана и съприкосновение
на долен десен крайник в подлакътника на дясна врата при камшичен удар при
поставен колан, като при непоставен такъв травмите биха били дори по-тежки. Вещото
лице д-р К. при разпита му в съдебно заседание заявява, че болката в шийния отдел на
гръбначния стълб е от камшичен удар поради това, че лицето е било с поставен
обезопасителен колан. Не се доказаха и твърденията на ответника, че ищцата не е
провела правилно лечение, с което е допринесла за по-продължителния и непълен
процес на възстановяване. Съгласно съдебната практика приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен и несъмнен начин от страната, която го сочи в
своя полза, за да може да се приеме, че е налице съпричиняване. При липса на доказан
принос на увреденото лице, и то при условията на пълно и главно доказване,
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е недопустимо.
По разноските:
Искът за имуществени вреди е уважен изцяло, а искът за неимуществени вреди
е уважен на 37,50%, или общо уважената част от исковете съставлява 68,75%.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 650 лв. (50 лв. - по иска за
имуществени вреди с цена 220 лв. и 600 лв. - 4% върху размера на уважената част от 15
000 лв. по иска за неимуществени вреди, съгласно чл.1 от ТДТССГПК), както и
направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 171,88
лв.
В полза на адвокат Р.П. от САК ответникът следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото по
чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1193,91 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно уважената част от исковете. В тази връзка възражението на
ответника по чл.78, ал.5 от ГПК при условията на евентуалност следва да бъде
оставено без разглеждане.
Съобразно отхвърлената част от исковете от общо 31,25% и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, като ищцата следва да
бъде осъдена да му заплати деловодни разноски в общ размер на 203,13 лв., от която
109,38 лв. заплатени възнаграждения за вещи лица и 93,75 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
13
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на Д. А. Т., с ЕГН ********** и адрес: с.***,
общ.Криводол, обл.Враца, ***, сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 22.06.2020 г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в
останалата му част до пълния предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на Д. А. Т., с ЕГН ********** и адрес: с.***,
общ.Криводол, обл.Враца, ***, сумата от 220 лв. /двеста и двадесет лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от ПТП,
настъпило на 22.06.2020 г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, както и направените за сметка на
бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 171,88 лв. /сто седемдесет и един
лева и осемдесет и осем стотинки/, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Р.М. П. от Адвокатска колегия-
София, със служебен адрес гр.*** и ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 1193,91 лв. /хиляда сто деветдесет и три лева и
деветдесет и една стотинки/, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. А. Т., с ЕГН ********** и адрес: с.***, общ.Криводол, обл.Враца,
*** да заплати на ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, сумата от 203,13 лв., от която 109,38 лв. /сто и девет лева и
тридесет и осем стотинки/ заплатени възнаграждения за вещи лица и 93,75 лв.
/деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
14