Протокол по дело №35/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 68
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Валентина Петрова Димитрова
Дело: 20223300500035
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 68
гр. Разград, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Петър М. Милев
при участието на секретаря М. В. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223300500035 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ОТ ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ М. ГЮРС. З.. и С. Н. С., редовно призовани, явява се
лично С. С.. За двамата се явява поверник адвокат К..
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г. ЗДР. СТ., призован, не се явява. За него се явява повереник
адвокат К..

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАД НА СЪДА:
Делото е образувано по въззивната жалба на М. ГЮРС. З.., действащ лично и със
съгласието на своята майка С. Н. С. и лично от С.С., подадена чрез адв.Й.К. от АК-Разград
против решение № 106/09.12.2021г., постановено по гр.дело №344/20221г. по описа на РС-
Кубрат в производство по чл.108 от ЗС.
С посоченото решение съдът е приел за установено в отношенията между страните,
че ишецът Г. ЗДР. СТ. (Г. З. С.) е собственик на Жилищна сграда, находяща се в село
Горичево, община Кубрат, ул. „Искър“ № 7, със застроена жилищна площ от 74.5 кв. метра,
1
построена в УПИ IX-274 с площ от 933 кв. м, с неуредени регулационни отношения, от
квартал 24 по подробния устройствен план на село Горичево, при граници, подробно
описани, като е осъдил жалбоподателите да предадат на ищеца владението върху описания
имот. Присъдил е в полза на ищеца разноски.
Решението се атакува като неправилно,незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на процесуалните правила, излагат се подробни
съображения.Прави се искане за неговата отмяна и отхвърляне на ищцовата
претенция.Претендират се разноски.
Ищецът в първоинстанвционното производство, сега въззиваем е депозирал писмен
отговор в срок, чрез пълномощник адв.Р.П. от АК-Разград. Заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба, с искане за потвърждаване на атакуваното решение.
Прави доказателствено искане за представяне от страна на СВ при РС-Кубрат на
нотариалната книга от 1983 г., с цел удостоверяване дали действително е налице вписване
на декларация по чл. 56, ал.2 от ЗТСУ от същата година.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания. Представям списък
на разноските. В отговор на поставения ми въпрос, заявяваме, че няма производство по
поставяне запрещение на жалбоподателя М.З..
АДВ. К.: Поддържам подадения отговор на въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. По представения списък за разноски, мисля, че е прекомерно възнаграждението.
Също представяме списък за разноски.
СЪДЪТ ПРИСЪЕДИНИ към материалите по делото днес представените списъци за
разноски.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Моля да уважите жалбата като съображенията ми са следните. Тъй като съм
ги изложила, ще маркирам накратко и ще дам отговор на това, което ответникът в отговора
си е написал. На първо място съдът е произнесъл решението си въз основа на документ,
който е фотокопие, дори не е приет като писмено доказателство. Едно нечетливо копие,
спрямо което няма констатация дори от страна на съда какво е написано в него, какви права
би учредилото според неговия формален текст. Според мен това е съществено процесуално
нарушение, тъй като е ноторно известно, че съдът следва да дава ясни послания към
страните в т.ч. какви документи се приемат като писмени доказателства. Съдът постанови,
че го прилага към делото, без да има акт, според който то е прието като писмено
доказателство. Съдът в мотивите и диспозитива си се позовава на това фотокопие. Не е
написано в диспозитива данните на този акт от кого е учреден, в чия полза, какви са
параметрите му. Несъстоятелно е изложеното в отговора, че моята доверителка разполагала
с този оригинал на документ и не го представила в съда. Това е твърдение не ни е ясно от
къде идва. Това твърдение, че тя разполагала с оригинала и го укривала е невярно. Какво е
това фотокопие, кой го е дал на адвоката, очевидно, че адвоката не разполага с оригинал и
не го е заверил поради тази причина. Възможно е да е взето от различни места, моята
2
доверителка е била женена от 1996г. за общия им наследодател Гюрсел и тя няма как изобщо
да има достъп до такива документи, още откакто е влязла в тази къща да живее, в
последствие се ражда това дете, което е болно от аутизъм. Те са считали тази къща за своя.
На първо място законът в чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ е пределно ясен, че декларацията трябва да е
с нотариална заверка на подписа и вписана в Служба по вписванията. В Кубрат е център на
община и КРС, по него време нотариалните функции са се изпълнявали от държавните
нотариуси и по е следвало да бъде вписано в нотариалните книги. Дори да предположим, че
това нечетливо копие, неприето за писмено доказателство, от него може да се разбере, че
дядо С. е учредил право на строеж на внуците си, значи безспорно е установено по делото,
че това заявление не е вписвано в Служба по вписванията. Беше изискана информация, със
съдебно удостоверение беше представен друг документ от Служба по вписванията и няма
спор, че то не е вписвано. Двете съдебни решения, които колегата е посочила не са
задължителна практиа, те са нещо инцидентно, при стария ГПК, така че новата съдебна
практика, задължителна по чл.290 от ГПК е категорична, че за да има конститутивно
действие,това право на строеж трябва да бъде не само с нотариална заверка на подписа, но
вписано в съответните нотариални книги. Поради това считам, че не е налице надлежно
учреждаване на правото на строеж. Ако приемете, че следва да се гледат и другите наши
възражения, които не са разгледани по същество, ние считаме, че моите доверители, общият
наследодател на ответниците и брат на ищеца, действително е владял тази къща повече от 10
години. В този смисъл не е коректно посочването от съда и ищците, че нямало значение, че
те са декларирали имота още през 1958г. на свое име и са плащали данъците върху него.
Посочвам Решение №127/04.06.2010г. по ГР.Д. №637/2009г. на I Г.О., в което е посочено, че
владението на имота може да се изразява в това, че само владелците го поддържат, ползват,
плащали са данъците за имота. Декларирането на имота и плащането на данъците
съставлява също владеене на имота. В този смисъл считам, че решението на КРС е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и моля
да отхвърлите иска, като ни присъдите разноските пред двете инстанции, като съобразите
оплакванията, подробно написани в жалбата.
АДВ. К.: Моля да потвърдите решението като правилно и законосъобразно и оставите
без уважение в жалбата, подадена срещу Решение №106/19.12.2021г. по ГР.Д. №344/2021 на
КРС. Моля за присъждане на разноските по делото. Считам, че във въззивната жалба
посочените пороци липсват и съображенията ми са следните. На първо място считам, че е
налице нарушение принципа за добросъвестност в чл.3 от ГПК. Страната, подкрепяна от
процесуалния си представител не упражни добросъвестно предоставените от закона
процесуални права и не се съобрази с добрите нрави. Не представи пред съда оригинала,
намиращ се у нея на заявление по чл.56, ал.2 ЗТСУ, подписано от наследодателя С. М. от
с.Горичево, с което е учредил право на строеж на внука си Г.С., право на строеж върху
собствено дворно място в с.Горичево на ул. „Искър“ №7. Съгласно разпоредбите на чл.161
от ГПК съдът правилно е преценил и оценил с оглед останалите събрани по делото
доказателства, че ищецът е собственик на построената в дворното място сграда, находяща се
в с.Горичево, ул. „Искър“ №7 въз основа на отстъпено право на строеж, което след
3
построяването се трансформира на право на собственост. Това се потвърждава от
представените по делото строителни книжа, издадени в полза на ищеца и намерени от
вещото лице в Община Кубрат, което е индикация за предприета процедура по чл.56 ЗТСУ.
На трето място се установи, че страната даде уклончиви и неясни отговори пред съда,
въпреки че беше предупредена за последствията на чл.176, ал.3 от ГПК, съответно съдът
правилно прецени обясненията с оглед на всички останали доказателства по делото и аз
като процесуален представител на доверителя си категорично заявявам пред състава на
въззивния съд, че копието, което е представено по делото на заявление по чл.56, ал.2 ЗТСУ е
копирано от мен в кантората ми, след като С.С. ми даде лично своето съгласие за това, след
което върнах оригинала. Целта ми е да се разкрие обективната истина за учреденото право
на ползване в полза на доверителя ми, т.е. че има отстъпено валидно право на строеж. На
четвърто място считам, че правилно съдът приема за валидно заявлението на С. Е.,
достигнало до административния орган и породило своите правни последици. Техническата
служба при Общински народен съвет Кубрат е издала строителни книжа – разрешение за
строеж, протокол за строителна линия и инвестиционен проект, представен по делото. На
пето място считам, че след като принципно разпоредбата на чл.63 ЗСобствеността закрепва
правната възможност собствеността върху земята да се дели от собствеността на сградата
чрез акт на разпореждане на сградата е възможно и отделяне на двете права, със земята, в
който сградата не е включена. Ако прехвърлителят е желаел да прехвърли разположената
върху земята сграда, би следвало да заяви такава воля в нотариалния акт на
разпоредителната сделка. Ако няма изрично изразена воля, то следва да се приеме, че е
установено другото – че презумпцията на чл.92 ЗСобствеността е оборена. Действително е,
че казуси, с които земята е прехвърлена без в прехвърлителен акт да е упоменато
построеното върху нея, че постройката се изключва от предмета на сделката са сравнително
редки и затова няма натрупана такава практика, която да доведе до ТР, но все пак има
Решение №5/18.05.2017г. на ВКС по ТД №5/2015г. ОСГК, където е разгледан случаят при
придобиване право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан,
ако в постановленията за възлагане на публичния изпълнител не фигурира сградата. Ще
представя писмена защита. След като сградата не е обект на прехвърляне, то тя е
самостоятелен обект на собственост и след като не е прехвърлена, не може да се счита, че
приобретателят е станал собственик и на сградата. Подобно е мнението на съдебния състав,
постановил Решешени №358/07.07.2010г. по ГР.Д. №4749/2008г. на IV Г.О., където пак е
същото отражение, че когато се прехвърля само собствеността върху сградата, а не сградата,
т.е. трябва да се приеме, че прехвърлянето на собствеността върху земята е станало след
изграждане на тази сграда, т.е. приобретателят не е станал собственик по смисъла на чл.52
ЗСобствеността. В настоящия случай по делото е установено, че собственик е учредил право
на строеж на ищеца, като след построяване на сградата то се е трансформирало в право на
собственост върху построеното. Установено е, че сградата е построена преди
разпоредителната сделка. За да се приеме, че наследодателят е станал собственик, той е
трябвало ведно с прехвърляне правото на собственост върху земята, да му се прехвърли
правото на собственост върху построеното. Собственик на постройката е ищецът Г.С.. Моля
4
в този смисъл за вашето решение.
АДВ. К.: Искам да кажа, че има доста съдебна практика, в която е посочено, че не
следва да се прави аналогия между публичната продан и това, което се извършва в
гражданския оборот – нотариални сделки. Когато е строена тази къща ищецът е бил на 17
години, а наследодателят на моите доверители малко по-малък. Вяно е, че ищецът е бил
голямо момче, но не пълнолетен, може би има неща, които моята доверителка не ги знае,
може би момчето като по-голямо, имам предвид ищецът, тези административни процедури
да ги е вършило и тези строителни книжа да са издадени на негово име. Моята доверителка
не е разполагала, за да представя документ като това фотокопие, което е приложено. Няма
как да има конститутивен ефект без да е вписано в Служба по вписвания, а такова се
установи, че няма. След като доверителят ми се е оженил, ползвал е, владял е имота,
прехвърлил му е правото на собственост върху дворното място през 1993г., той се е считал
за собственик на тази къща и това е станало причината той да декларира този имот. Не е
имало никакви проблеми до смъртта на първо на съпруга на моята доверителка, в
последствие и свекъра. Ако е имало право на строеж, не е било надлежно, тъй като не е
вписано в Служба по вписванията.
АДВ. К.: Представям писмена защита.
СЪДЪТ ПРИСЪЕДИНЯВА представената от адвокат К. писмена защита към
материалите по делото.
СЧЕТЕ делото за изяснено и ОБЯВИ, че ще се произнесе с Решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 14:22ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5