Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 18.12.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3294/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца 10 000лв. -  обезщетение за неимуществени вреди и 1100лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление, по което ищецът е оправдан, ведно със законна лихва за забава от влизане в сила на оправдателната присъда на 08.05.2019г. до плащането.

Ищецът Д.А.Д. *** твърди, че срещу него е водено бързо наказателно производство под №13/2019г. по описа на РУ на МВР - В. /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.В./ по което на 08.01.2019г. е привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК. В последствие бил предаден на съд с обвинителен акт на РП – В. от 15.01.2019г. Образуваното въз основа на него НОХД №10/2019г. на РС - В. приключило с оправдателна присъда. След подаден протест от прокуратурата било образувано ВНОХД №110/2019г. на ОС – Пазарджик, по което ищецът окончателно бил оправдан на 08.05.2019г.

Ищецът поддържа, че в хода на цялото наказателното производство бил напрегнат и притеснен от възможността да бъде несправедливо осъден и наказан на лишаване от свобода. Бил принуден да напусне работа поради невъзможността да упражнява професията си на мениджър, изискваща ежедневни пътувания с управлявания дотогава от самия него служебен автомобил. Накърнено било доброто му име. Счита, че за тези страдания следва да получи справедливо обезщетение в размер на 10 000лв.

Освен това твърди, че в хода на наказателното производство е направил разходи за адвокатска защита в размер на 1100лв., от които 300лв. в производството пред РС – В. и 800лв. пред въззивния съд, в резултат на което е претърпял имуществена вреда.

Иска осъждането на ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди в посочения размер, ведно със законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от момента на оправдаването му, както и законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от момента на подаване на исковата молба в съда. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът оспорва настъпването на вредите и тяхната причинна връзка с наказателното производство. При условията на евентуалност възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди поради неговото съответствие с изискването за справедливост по чл.52  ЗЗД.

Съдът като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира от фактическа и от правна страна следното:

Предпоставките, обосноваващи отговорността на държавата по деликтния състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ включват наличието на веда, която стои в причинна връзка с обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано или наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.  За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с незаконни актове или действия на ответника от вида на посочените в чл.2, ал.1 ЗОДОВ е претърпял вреди, както и техния размера, ако са имуществени. Отговорността за тяхното обезщетяване е обективна и не изисква наличие на виновно поведение на конкретно длъжностно лице.

Установява се от писмените доказателства, че на 06.01.2019г. в РУ на МВР - В. при условията на чл.356, ал.3 НПК е започнато наказателно производство №367ЗМ13/2019г. за разследване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, извършено на същата дата в гр.В.. В хода на производството ищецът Д.А.Д. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия полицай от 08.01.2019г., с което ме у взета и мярка за неотклонение „подписка“. На 15.01.2019г. ищецът е предаден на съд с обвинителен акт. Образувано е НОХД №10/2019г. по описа на РС - В., по което са проведени две заседания в рамките на същия месец и на 28.01.2019г. е постановена оправдателна присъда, с която съдът е приел, че извършеното деяние не е престъпление. След подаден протест от прокуратурата, оправдателната присъда е потвърдена с решение от 08.05.2019г. по ВНОХД №110/2019г. по описа на РС-Пазарджик, което е окончателно. И в двете съдебни инстанции ищецът е бил защитаван от адвокат, комуто е заплатил възнаграждение в размер на 1100лв., от които 300лв. за първа инстанция и 800лв. във въззивното производство.

От показанията на свидетелите Р. С. Д. и а. С. Д. се установява, че по време на наказателното производство ищецът се затворил в себе си, нямал желание да разговаря, изпитвал притеснения от евентуално осъждане. Освен това останал без работа, тъй като свидетелството му за управление на МПС било отнето, а се нуждаел от него, за да работи. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като те почиват на лични впечатления, не си противоречат, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите доказателства.

Така установените обстоятелства обосновават извод, за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди, стоящи в причинна връзка с повдигнатото и поддържано от ответника на обвинение срещу него, по което по-късно е оправдан. За уважаването на иска е достатъчно да се докаже засягането на съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на специалната деликтна отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е необходимо пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности на личността, както и социалното му общуване.

Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.

В случая ищецът твърди и това се установява от свидетелските показания, че поради временното отнемане на свидетелството му за правоуправление е загубил работата си като търговски представител и дистрибутор на цигари, което се е отразило неблагоприятно на неговата професионална реализация и на психиката му. Съдът счита, че тези неимуществени вреди също са в причинна връзка с наказателното производство. Вярно е, че принудителната административна мярка по чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДП е наложена не от ответника, а от друг държавен орган, срещу когото не са предявени претенции. Срокът на нейното действие обаче пряко е обвързан с продължителността на наказателното производство, тъй като тя се прилага до решаването на въпроса за отговорността на водача, която в случая е била наказателна, а не административна. Ето защо като е повдигнал и поддържал необоснованото обвинение, вкл. чрез подаването на протест срещу оправдателната присъда, ответникът е станал причина за продължителния срок на действие на мярката.

Съгласно чл.52 ЗЗД  размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. На следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.

Установи се, че неблагоприятното въздействие на наказателното производство върху ищеца е продължило през сравнително краткия период от 06.01.2019г. – 08.05.2019г., като след 28.01.2019г. то е било значително по слабо поради оправдаването му на първа инстанция – факт с благоприятни последици за неговото самочувствие, психическо и емоционално състояние. Престъплението, за което ищецът е обвинен не е тежко, но за него се предвижда безалтернативно наказание лишаване от свобода. Същевременно не е голям броя и на процесуалните действия с участието на ищеца – един разпита в досъдебната фаза на производството и три съдебни заседания общо за двете инстанции. Била му е наложена най-леката възможна мярка за неотклонение „подписка“.

   При тези данни съдът приема, че характерът и естеството на заявените от ищеца и установените от събраните доказателства неимуществени вреди са типичните преживявания за едно несправедливо обвинено в престъпление лице. Не се установиха трайни неблагоприятни изменения в здравословното му състояние, налагащи допълнително обезщетяване. Единственото нехарактерно неблагоприятно отражение на наказателния процес върху личността на ищеца е освобождаването му от работа поради обективната непригодност да изпълнява трудовите си задължения без свидетелство за правоуправление. Тази последица обосновава увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като оставането без работа има не само неблагоприятно финансово, но и емоционално въздействие. 

Съобразявайки така установените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, на основание чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливия размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди общо за целия период на наказателно преследване е 3000лв. Поради изложеното предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния размер от 10000 лв.

Тъй като се установи, че ищецът е претърпял и имуществени вреди от обвинението под формата на съдебни разноски в размер на 1100лв., искът за тяхното обезщетяване се явява основателен и следва да се уважи в пълен размер.

Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за незаконни. В конкретната хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ това е моментът на оправдаването на ищеца – 08.05.2019г. Оттогава държавният орган е в забава, дължи лихва върху обезщетението и тече погасителната давност за това вземане.

Ищецът претендира законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди от момента на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2019г., поради което същата следва да се присъди от този момент.

По разноските:

Ищецът е направил деловодни разноски в размер на 1210лв., от които 10лв. внесена държавна такса и 1200лв. заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ следва да му се присъди държавната такса в пълен размер, а адвокатското възнаграждение – съразмерно на уважената част от исковата претенция, т.е. 446,94лв.

         Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.

         По изложените съображения съд  

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - В. /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.В./, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от 08.05.2019г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000лв. до предявения размер от 10000лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр.С., бул. „В.“ №2 да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по бързо производство №13/2019г. по описа на РУ на МВР - В. /преписка вх. №22/2019г. по описа на Районна прокуратура – гр.В./, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 13.08.2019г. до плащането.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Д.А.Д. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 456,94лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                              

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: