Р Е Ш Е Н И Е
№197 09.06.2023г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
пети юни 2023г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №282 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 от ДОПК вр. с чл. 128 и сл. от АПК образувано по жалбата на И.И.К. срещу Решение №92/25.04.2023г
на Директора на ТД НАП Пловдив за потвърждаване на Разпореждане №С230024-022-0018350/16.03.23г
с наложени обезпечителни мерки – възбрана върху земеделска земя, 3841/6841
кв.м. ид.ч от ПИ с идентификатор 36899.246.7, находяща се в село Кирилово,
община Стара Загора, местност „Гнездото“, с данъчна оценка 49.26лв.
Обезпечението е наложено за публични вземания в общ размер на
702 860.95лв.
За да потвърди разпореждането
Директора на ТД на НАП Пловдив се е позовал на липса на твърдения, че
земеделската земя се обработва от длъжника или семейството му, което
обстоятелства изключва същата от секвестируемите вещи, които могат да бъдат
обект на осребряване и съответно на обезпечения преди това.
Жалбата е подадена в рамките на
указания 7-дневен срок, считано от връчване на решението. С жалбата не се сочат конкретни основания за
незаконосъобразност на решението. В съдебно заседание жалбоподателя твърди, че
е сключил предварителен договор за покупко-продажба, който желае да бъде събран
по делото като доказателство за това, че възбранения имот не е негова
собственост.
Ответника Директор ТД на НАП
Пловдив иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като се присъди възнаграждение
за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна. При наличие на висящо производство по
принудително изпълнение върху имущество на длъжника за събиране на вземания,
които не са погасени по нито един от способите на ДОПК в посочения размер и
изискването за налагане на обезпечителна мярка преди осребряване, чрез публична
продан на недвижимите имоти, единствения въпрос от значение за
законосъобразност на обезпечителната мярка е секвестируемостта на имуществото,
което е неин предмет. Несквестируемо имущество е онова, което не може да бъде
превърнато в пари за плащане на публични задължения, като изброяването му е изчерпателно и императивно. Отклонения не
се допускат, тъй като биха довели или до вреда на длъжника или до накърняване
на охранения обществен интерес, като баланса между двете ценности – право на
достойнство, на живот, дом и издръжка на длъжника и семейството му от една
страна и събиране на публични задължения за общия бюджет, който осигурява благата,
гарантирани от държавата за всички, е установен в разпоредбата на чл.213
„Предмет на изпълнение“ ДОПК. Съгласно чл.213 от ДОПК земеделски земи до една
четвърт, но не по-малко от три декара не могат да бъдат предмет на принудително
изпълнение, когато са обработвани пряко от длъжника или от член на неговото
семейството. Поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода длъжника не
обработва пряко земеделската земя и не твърди друг член на семейството му да
извършва земеделска дейност. В случай на
отчуждаване на възбранения имот, мярката засяга правото на собственост на
приобретателите, и изключва възможността длъжника да се позовава на чужди права
пред съд. На следващо място, дори да е сключен предварителен договор с
достоверна дата – нотариално заверена, или поради настъпило събитие, което
прави невъзможно сключването му след неговото сбъдване, то собствеността остава
в прехвърлителя длъжник, поради това, че собствеността преминава със сключване
на окончателния договор за покупко-продажба и възбраната не възпрепятства
изпълнение на това облигационно задължение за сключване на окончателен договор.
Накрая секвестируемостта на вещта изисква преди осребряването й да бъде
обезпечена възможността за прилагане на способа, който ще направи превръщането
и от вещ в пари, като чрез възбраната се препятства разпореждането със същата,
чрез нейното валидно отчуждаване. Ето защо предварителния договор не само, че
не може да бъде причина за незаконосъобразност, но и възбраната би следвало да
осуети окончателното прехвърляне на собствеността, с което да се навреди на
държавата и съответно да възникне необходимост от конститутивен иск за
относителната недействителност на отчуждаването.
Воден от тези мотиви,
Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.К.
против Решение №92/25.04.2023г на Директор ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА И.И.К. ЕГН ********** да
заплати на НАП сумата от 100лв / сто/, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението е окончателно.
Да се съобщи на страните с връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: