№ 9
гр. Варна, 04.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502310 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Д. С. Р., ЕГН **********
от гр. Варна, ул. „Железни врата“, № 43, ет. 2, чрез адв. П.Х., срещу допълнително решение
№ 260388/01.09.2022г. по гр.д. № 20951/2019г. на 49-ти състав на ВРС, постановено след
връщане на делото с определение № 1896/19.05.2022г. по в. гр.д. № 2615/2021г. по описа на
ВОС за преценка, съответно допълване на решение №262381/27.07.2021г. по предявените от
Д. С. Р. срещу Х. Я. Р. и Т. С. Р. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът е собственик по давностно владение по отношение на 1/6 идеални
части от ПИ с идентификатор 04426.503.101 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД18-18 от 06.03.2015г. на Изпълнителен директор на
АГКК, находящ се в с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул.
„Невен" №3 с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7,
парцел III, при съседи: 04426.503.98, 04426.503.102,04426.503.103, 04426.503.100,
04426.503.484, 04426.503.99, ведно със сграда с идентификатор: 04426.503.101.2 с
предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.;
ведно с втора сграда с идентификатор 04426.503.101.1 с предназначение хангар, депо, гараж,
на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; ведно с трета сграда с идентификатор
04426.503.101.3 с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ
от 32 кв.м. С постановеното допълнително решение № 260388/01.09.2022г., с което е
допълнено решение №262381/27.07.2021г., постановено по гр.д. № 20951/2019г., и с което е
прекратено производството по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от посочените имоти на основание
давностно владение, упражнявано в периода 1989г.-20.12.2019г. като недопустимо поради
липса на правен интерес, има характер на определение, поради което и подадената срещу
него въззивна жалба, разглеждана в настоящото производство има характера на частна
такава.
В жалбата се излага, че ищецът е предявил първия и главен установителен иск за
собственост с твърдение, че е придобил правото на собственост върху целия спорен имот
още преди баща му да почине и да остави за наследници съпругата си и двамата си сина.
Ответниците не са оспорили, че ищецът е наследил от баща си 1/6 ид.ч. от имотите, но
оспорват придобиването на собствеността върху целия имот от ищеца на основание
придобивна давност, изтекла в полза на ищеца още преди смъртта на общия наследодател.
1
Поради това счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска. Посочва, че
за периода на давностно владение по първия от трите предявени в условие на евентуалност
искове, общият наследодател на страните е бил жив, наследството не е било открито, като
ищецът е владял целия имот и по отношение на наследодателя, от когото му е предадено
владението на имота. По изложените съображения моли да се отмени постановеното
допълнително решение, с което е прекратено производството по делото, като делото се
върне на ВРС за произнасяне по същество по отношение на 1/6 ид.ч. от процесния имот по
главния иск.
С писмен отговор Х. Я. Р. и Т. С. Р., чрез адв. Ел.Е. оспарват жалбата като
неоснователна. Молят решението, с което е прекратено производството по предявения иск,
за приемане за установено, че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот, на
основание давностно владение, осъществявано в периода 1989г. – 2019г. да бъде
потвърдено, т.к. изводът на съда за липсата на правен интерес е правилен и законосъобразен.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Пред ВРС е предявен и приет за разглеждане установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, като главен, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът
е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода след 1989г. до 2019г.
на имот: ПИ 04426.503.101 по КККР, одобрени със Заповед РД18-18/06.03.2015г. на
Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в с. Близнаци, ул.“Невен“ №3, община Аврен,
област Варна, с площ от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана;
начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7,
парцел III, при съседи: 04426.503.98, 04426.503.102,04426.503.103, 04426.503.100,
04426.503.484, 04426.503.99, ведно със сграда с идентификатор: 04426.503.101.2 с
предназначение жилищна, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; ведно
с втора сграда с идентификатор 04426.503.101.1 с предназначение хангар, депо, гараж, на
един етаж, със застроена площ от 39 кв.м.; ведно с трета сграда с идентификатор
04426.503.101.3 с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ
от 32 кв.м. Първоинстонционният съд е приел, че за ищеца не е налице правен интерес от
воденето на установителни искове за собствеността на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
04426.503.101 по КК и КР и трите сгради с идентификатори №№ 04426.503.101.2,
04426.503.101.1 и 04426.503.101.3 по КК и КР като придобити въз основа на давност, тъй
като собствеността по отношение на тези ид.части не се оспорва от ответниците и с
обжалваното допълнително решение № 260388/01.09.2022г. е прекратил производството в
тези части. С постановеното по същото дело решение № 262381/27.07.2021г. искът с правно
основание 124, ал.1 ГПК за придобиването на собствеността по отношение на останалите 5/6
ид.ч. от имота на основание давностно владение, осъществявано от ищеца след 1989г. е
отхвърлен като неоснователен.
Настоящият състав намира, че действително за ищеца, сега въззивник не е налице
правен интерес да установява собствеността си върху 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор №
04426.503.101 по КК и КР, ведно с трети изградени в имота сгради на основание давностно
владение. Въз основа на наведените от страните твърдения и възражения, както и
представените по делото доказателства, първоинстонционният съд е установил, че ищецът е
придобил собствеността върху посочените 1/6 ид. части от имотите. Приел е също, че
собствеността е придобита на основание наследяване, след смъртта на бащата на ищеца.
Независимо, че с предявяване на иска са наведени твърдения за придобиването на
собствеността върху целия имот въз основа на давностно владение, предвид това, че правото
на собственост по отношение на 1/6 ид. части от имотите не се оспорва, а се признава от
ответниците, то и за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иск по отношение
установяване на собствеността за тези ид.части от имотите. По отношение на останалите 5/6
ид.ч. от имотите, съдът се е произнесъл по същество, като е отхвърлил предявеният иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът е придобил
собствеността върху същите на основание изтекла в негова полза придобивна давност с
постановеното по делото решение №262381/27.07.2021г. Това решение е обжалвано с
2
въззивна жалба вх.№297840/10.09.2021г., по която е образувано в. гр.д. №2615/2021г. по
описа на ВОС.
Предвид изложеното допълнителното решение № 260388/01.09.2022г., с което е
прекратено производството по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Д. С.
Р. срещу Х. Р. и Т. Р., за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик
на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 04426.503.101 по КК и КР и трите сгради с
идентификатори №№ 04426.503.101.2, 04426.503.101.1 и 04426.503.101.3, на основание
давностно владение осъществявано през периода 1989г.- 20.12.2019г. следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260388/01.09.2022г. постановено по гр.д. №
20951/2019г., с което е допълнено решение № 262381/27.07.2021г. по гр.д. № 20951/2019г.
на 49-ти състав на ВРС, и е прекратено производството по иска с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от Д. С. Р., срещу Х. Я. Р. и Т. С. Р., за признаване за установено между
страните, че ищецът Д. С. Р. е собственик, въз основа на давностно владение, упражнявано в
периода от 1989г. до 20.12.2019г. на 1/6 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 04426.503.101 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-18 от 06.03.2015 год. на Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в
с. Близнаци, община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул. „Невен" №3 с площ
от 1285 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при
съседи: 04426.503.98, 04426.503.102,04426.503.103, 04426.503.100, 04426.503.484,
04426.503.99, 1/6 ид.части от СГРАДА с идентификатор: 04426.503.101.2 с предназначение
жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв.м.; 1/6 ид.части от
сграда с идентификатор 04426.503.101.1 с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж,
със застроена площ от 39 кв.м.; на 1/6 ид.части от СГРАДА с идентификатор 04426.503.101.3
с предназначение селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32 кв.м., като
недопустим поради липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок.
След влизане в сила на настоящото определение, същото да се докладва по в.гр.д. №
2615/2021г. по описа на ВОС, образувано по въззивна жалба вх.№297840/10.09.2021г. срещу
решение № 262381/27.07.2021г., постановено по гр.д. №20951/2019г. по описа на ВРС,
съгласно определение № 1896/19.05.2022г, постановено по същото в.гр.дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3