№ 20425
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110119310 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Т. Х. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.xxx,против „Ф Б“ЕООД,ЕИК XXX,със седалище и
адрес на управление гр.XXX,представлявано от П Д,с искане за прогласяване
недействителност на сключен между страните договор за поръчителство и
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева,предявена като
частичен иск от 600 лева.
В исковата молба се твърди,че ищецът М. е сключил договор за заем с
„И А М“АД на 25.10.2019 г.,както и в същия ден ищецът сключил договор с
ответника за поръчителство,съгласно който ответникът приел да обезпечи
пред кредитодателя изпълнение на задълженията на ищеца. В исковата молба
се поддържа,че двете дружества са свързани лица и чрез сключването на
договор за поръчителство и уговаряне на възнаграждение по този договор се
достига до нарушаване императивни разпоредби на закона относно договора
за потребителски заем,както и се реализира скрита печалба за заемодателя.
Моли се съдът да прогласи недействителност на договора за
поръчителство,както и да осъди ответника да заплати сумата от 50 лева.
Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи предявената
искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със
становище,че установителният иск е недопустим поради липса на правен
интерес за предявяването му,твърди се,че договорът за поръчителство е
действителен и не накърнява добрите нрави. Оспорва се твърдението на
ищеца за явна нееквивалентност на насрещните престации. Ответникът моли
съда да отхвърли исковете.
1
Третото лице помагач „И А М“АД не изразява становище по
исковете,но счита,че липсва правен интерес от конституирането му като
подпомагаща страна,което становище съдът счита за неоснователно при
съобразяване твърденията за сключване договор между ищеца и
дружеството,привлечено като помагач,както и при съобразяване,че
оспореният като недействителен по настоящото производство договор
обезпечава изпълнението на договора за заем,по който страна е
подпомагащата страна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Представен е договор за паричен заем № 3665406,сключен на 25.10.2019
г. между „И А М“АД и Т. Х. М.,съгласно който дружеството предоставя в
заем сумата от 1200 лева,която заемополучателят приема да върне на шест
месечни вноски,всяка от които в размер от 223,97 лева.
Според договор за предоставяне на поръчителство № 3665406,сключен
на 25.10.2019 г. между „Ф Б“ЕООД и Т. Х. М. е постигнато съгласие
дружеството да отговаря солидарно заедно с Т. М. относно изпълнение на
договор за паричен заем,сключен за сумата от 1200 лева с „И А М“АД като за
поетото задължение от страна на дружеството потребителят заплаща на
дружеството поръчител възнаграждение в размер от 852,18 лева на шест
вноски,всяка от които в размер на по 142,03 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че в изпълнение на сключените договори за заем и
за поръчителство Т. М. е заплатил парична сума в общ размер от 1241,97
лева,с която са погасени главница по договор за заем в размер на 1200
лева,6,06 лева договорна лихва и 35,91 лева възнаграждение по договор за
поръчителство. Според заключението ГПР в действителност е 48,21 %,а ако
бъде включена и стойността на възнаграждението по договора за
поръчителство ГПР би възлизал на 844,14 %.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Всяка от страните,която е страна по договор може да предяви иск за
прогласяване неговата недействителност и не може да бъде възприето,че за
страната липсва правен интерес от предявяване на иск за прогласяване
недействителност на договорното правоотношение,тъй като ако страна по
договора счита,че същият не би могъл да породи възникване на права и
задължения за всяка от страните,тази страна има интерес от прогласяване
недействителността на договора,за да не изпълни свое договорно задължение
или за да претендира връщане на даденото по недействителния договор.
Действително предявяването на установителен иск представлява субсидиарна
форма на защита,но установителен иск би бил недопустим,ако страната
разполага с възможността да предяви осъдителен иск за защита на
накърненото си право. Когато страната се позовава на недействителност на
договорно правоотношение,страната разполага с иск за прогласяване
договора за недействителен и има правен интерес от предявяване на този иск.
2
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорно
правоотношение е обусловено от доказване наличието на
обстоятелства,предвид които договорът не би могъл да породи валидно
правни последици. Ако порокът на договора е толкова съществен,че да се
счита,че договорът е нищожен,този договор не поражда правни последици,а
преценката дали договорът е действителен или недействителен съдът
реализира към момента на сключването на договора. В конкретния случай с
исковата молба ищецът Т. М. излага твърдения,че договор за
поръчителство,сключен с ответника е недействителен,защото противоречи на
добрите нрави. Добрите нрави представляват утвърдени в обществото
правила,в съответствие с които страните по договорите встъпват и изпълняват
договорните правоотношения,в които участват. Следователно при уговаряне
на право на едната страна,респективно на свързаното със субективното право
задължение за насрещната страна страните по договора се ръководят от
установени нравственоетични норми. Софийският районен съд приема,че
сключеният договор за поръчителство се явява недействителен и исковата
претенция за прогласяване неговата недействителност се доказана по
основание. При сключване на договор за потребителски заем Закона за
потребителския кредит ( ЗПК ) регламентира чрез императивни разпоредби
условията,на които заемното правоотношение следва да отговаря,за да бъде
действително. Тези разпоредби са предвидени за предоставяне защита на
потребителя,който е икономически по-слабата страна,за да бъде избегнато
прекомерното увеличаване общия размер на дълга. Съгласно чл.19,ал.4 от
ЗПК при сключване на договор за заем с физическо лице размерът на
годишния процент на разходите не би могъл да надвишава 50 % от размера на
заемната парична сума. Цитираната разпоредба е императивна,т.е. страните не
могат да уговорят дължимост на парични суми по договора за заем,които
нарушават установената горна граница на ГПР. В настоящия случай ищецът
М. е сключил два договора – за паричен заем при заемна парична сума от
1200 лева и за поръчителство при възнаграждение в размер от 852,18 лева.
Съдът счита,че макар да са сключени два отделни договора,то договорът за
поръчителство се явява недействителен,защото чрез сключването му се
достига до нарушаване на императивна правна норма,установена в полза на
потребителя,съответно този договор нарушава и законът,и добрите нрави.
Софийският районен съд приема,че чрез уговаряне на възнаграждение по
договор за поръчителство в размер,надвишаващ 2/3 от размера на заемната
парична сума и чрез уговаряне дължимост на възнаграждение независимо от
това дали заемополучателят по договора за паричен заем би допуснал неточно
изпълнение или би изпълнил точно своите задължения за връщане на
заемната парична сума се нарушава принципът на добросъвестност,с оглед
което договорът за поръчителство е недействителен и не би могъл валидно да
породи последици. Уговарянето дължимост на възнаграждение независимо от
това дали за насрещната страна – дружеството поръчител би възникнало
задължение по договора за поръчителство нарушава добрите нрави,тъй като
принципно при възникване на договорните правоотношения от гледна точка
на общоприетите правила правото на страната да получи парична престация
обичайно произтича от изпълнение на задължение,което да обоснове
дължимостта на паричната престация. Така мотивиран,съдът намира,че
договорът за поръчителство,при който е уговорено възнаграждение за
3
дружеството поръчител независимо дали поръчителят ще изпълни вместо
заемополучателя по договора за заем се явява недействителен и искът
подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция с правно
основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е доказана по основание,а по размер
следва да бъде уважена за сумата от 35,91 лева,а за разликата до пълния
претендиран размер от 50 лева искът подлежи на отхвърляне. Когато е
предявена искова претенция с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД,страната ищец е длъжна да докаже факта на плащане,а в тежест на
ответника е възложено доказването,че има основание да получи плащането.
Съдът приема,че ищецът М. е доказал,че е заплатил сума в размер от 35,91
лева,относно която според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
се установява,че е заплатена по договора за поръчителство и представлява
плащане на възнаграждение по този договор. Същевременно предвид
уважаването на иска за прогласяване недействителност на договора за
поръчителство следва да бъде възприето,че липсва основание за реализиране
на плащането,поради което и искът следва да бъде уважен за сумата от 35,91
лева,а за разликата до 50 лева подлежи на отхвърляне,защото не е доказано да
е заплатена парична сума в по-висок размер.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за поръчителство
№ 3665406,сключен на 25.10.2019 г. между „Ф Б“ЕООД,ЕИК XXX, със
седалище и адрес на управление гр.XXX,представлявано от П Д и Т. Х.
М.,ЕГН **********,с адрес гр.xxx,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф Б“ЕООД,ЕИК XXX, със седалище и адрес на управление
гр.XXX,представлявано от П Д да заплати на основание чл.55,ал.1,предл.1 от
ЗЗД на Т. Х. М.,ЕГН **********,с адрес гр.xxx, сумата от 35,91 лева (
тридесет и пет лева деветдесет и една стотинки ) – заплатена без основание
парична сума по договор за поръчителство № 3665406/25.10.2019 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска в
частта за разликата над 35,91 лева до пълния претендиран размер от 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „И А
М“АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4