Р Е Ш Е Н И Е № 260046
Гр. Пловдив, 12. 02.
2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателна
колегия, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Михаела Добрева
ЧЛЕНОВЕ: Станислава Бозева
Мирела Чипова
при секретар Камелия Спасова, и при участието на прокурора Румен Попов, като
разгледа докладваното от съдия Добрева в.н.о.х.д. № 1288 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 174 от 20. 06. 2019
г. по н.о.х.д. № 4050/ 2018г.
РС Пловдив е признал:
1) подсъдимия П.Т.Б.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, работещ, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
15.05.2017 г. в гр.Пловдив, като извършител, в съучастие с Т.П.Б. ЕГН **********
- последният като непълнолетен извършител, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в немаловажен
случай е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 от Закона за акцизите и
данъчните складове - „На облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия” и съгласно чл.12 ал.1 от Закона за акциза и
данъчните складове : „Тютюн за пушене / за лула и
цигари/„ е :т.1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин,
усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;
т.3. фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т.1
и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина
на нарязване по малка от 1,5мм.“; съгласно чл.12 ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „За "тютюн за пушене" се смятат и
изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но
отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1“, както
и съгласно чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия- „Тютюневи изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на
Закона за акцизите и данъчните складове.“, а именно тютюневи изделия –
76,307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/, на обща стойност 2518,13 лв.,
със стойност на дължим акциз общо в размер на 11598,66 лв., или всичко в общ
размер на 14116,79 лв., поради което и на основание чл. 234 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 54 от НК поради което
го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в
размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА чието
изтърпяване е постановил да бъде на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС при
първоначален СТРОГ режим като е приспаднал времето на задържане, и НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 70 580 (седемдесет хиляди петстотин и осемдесет ) лева.
и 2) подсъдимият Т.П.Б. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, учащ, неработещ,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 15.05.2017г. в гр.Пловдив
като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, като извършител, в съучастие с П.Т.Б. ЕГН
********** - също като извършител, в немаловажен случай е държал акцизни стоки
без бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат тютюневите
изделия” и съгласно чл.12 ал.1
от Закона за акциза и данъчните складове : „Тютюн за пушене / за лула и цигари/„ е : т.1. тютюн, който е нарязан или
раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка; т.3. фино нарязан тютюн за свиване на
цигари, отговарящ на изискванията на т.1 и 2, при който повече от 25 на сто
тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване по малка от 1,5мм.“;
съгласно чл.12 ал.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове: „За
"тютюн за пушене" се смятат и изделия, съставени изцяло или частично
от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за
тютюн за пушене по ал. 1“, както и
съгласно чл.28 ал.1 от Закона
за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия- „Тютюневи изделия се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.“, а именно
тютюневи изделия – 76,307 кг. тютюн за пушене /за лула и цигари/, на обща
стойност 2518,13 лв., със стойност на дължим акциз общо в размер на 11598,66
лв., или всичко в общ размер на 14116,79 лв., поради което и на основание чл. 234 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.20
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 от НК, поради което и го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, чието изтърпяване на
основание чл. 66 ал.1 вр. чл.69 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила, като е ПРИСПАДНАЛ времето на
задържането му.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от подсъдимия П.Т.Б.,
чрез защитника му адв. Н.С.. По реда на чл.320 ал.6 от НПК към вече подадената
жалба от П.Т.Б. се присъедини, като
направи устно искане – и подсъдимият Т.П.Б. и защитника му адв. С.В.. В жалбата
се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като
не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен – съдът не бил съобразил,
че едва от 01.01.2018г. в ЗАДС се предвижда акциз върху тютюн за водна лула,
като към инкриминираната дата деянието, за което двамата подсъдими са предадени
на съд не е било престъпление. Твърди се и че доказателствата подкрепящи
обвинителната теза са твърде спорни, противоречиви и нелогични, изхождащи от
полицейски служители, като нямало други доказателства, които да подкрепят
обвинението. Напротив имало многобройни доказателства, че държателят на
инкриминираните вещи е свидетеля Т.Б. – баща на жалбоподателя. Съдът не отчел и
смекчаващи отговорността обстоятелства – че освен за собственото си семейство жалбоподателят
се грижи и за малолетния си брат. От въззивния съд се иска да отмени
атакуваната присъда и да оправдае подсъдимите.
Съдът, след като се запозна
с оплакванията в жалбата и становищата на страните изразени в пледоариите пред
въззивната инстанция, и при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в
законния срок и е процесуално допустима.
По същество:
За да постанови атакувания
съдебен акт, ПРС е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Към месец май 2017 г. подсъдимите П.Т.Б. и Т.П.Б. – баща и син, живеели в
апартамент № 30 на ет.8 в жилищна сграда на бул. „***“ № *** в гр. Пловдив. П.Б.
бил разведен, бившата му жена и майка на Т.Б. – свидетелката Г.В., живеела в
Германия, а той живеел с друга жена, с която нямал сключен граждански брак в
същия апартамент.
Вечерта на 15.05.2017 г. в Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР гр.
Пловдив бил получен сигнал за силна миризма и евентуално държане на наркотици в
апартамент № 2 на ет.1 на бул. „****“ № *** в гр. Пловдив, като в сигнала се
подавала и информация, че обитателите на апартамента проявявали активност
основно нощем, внасяли и изнасяли от апартамента чували с някакви субстанции
със специфична силна миризма.
Апартаментът, за който се съобщавало в сигнала до полицията, бил собствен
на лицето А.Ф. от с. П. обл. Пловдив. Този апартамент бил нает предишната
година с договор за наем от 09.07.2016 г. (л.68 от съдебното дело) от
подсъдимият П.Б., за да се ползва за живеене от бащата на П.Б. – свидетелят Т. П.Б..
Последният бил с влошено здраве – с прекарани два инсулта през 2003 г. и през
2006 г., но и с още един син – пак със собствено име П., но роден през 2010 г.
– от съвместно съжителство със свидетелката М. Т. Н.. Детето П. към м. май 2017
г. живеело в гр. Пловдив при баща си свидетеля Б. в наетия от Ф. апартамент № 2
на ет.1 на бул. „****“ № ***, като грижи за двамата полагал и подсъдимият П.Б..
За проверка по сигнала били изпратени служители, работещи по линия
наркотици, единият от които бил свидетелят П.А.А.. От Отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив във връзка с проверката по сигнала за адреса на
бул. „***“ № *** поискали съдействие и от Трето РУ Пловдив – териториално
обслужващо този район. От дежурния по управление, свидетелят П.Г.Я., бил
изпратен автопатрул, в чийто състав бил свидетелят П.К.Б.. При отиване на
съобщеното в сигнала място, около 21.30 ч., във входа на жилищната сграда, от полицейските
служители била усетена силна сладникава миризма. Апартаментът, откъдето се
носела миризмата – апартамент № 2 от ет.1, бил заключен, но свидетелят П.А.получил
данни от хора на място, че собствениците и обитателите били вътре, тъй като са
били видени. Полицейските служители позвънили, почукали на входната врата на
жилището, извикали, че е полиция, но никой не им отворил. От вътрешността на апартамента осветлението,
което до обозначаването на полицаите било светнато, било загасено. Почти час полицаите и от Отдел „Криминална
полиция“, и от Трето РУ тропали, викали „Полиция“, приканвали да им се отвори,
но никой от лицата, които били в апартамента в този момент не отварял, нито се
обаждал или показвал. Тъй като апартаментът бил на първия жилищен етаж
полицаите извършили и обход. От един от прозорците свидетелят А. видял, че до
легло в стаята стои лице, което било свито и с одеяло се опитвало да се
прикрие. Отново било извикано: „Полиция“, отново бил отправен призив за
отваряне, но никой не отварял. Установен бил друг прозорец, който бил леко
открехнат и през него в апаратамента влезнал най-напред свидетелят П. А., други
негови колеги от Отдел „КП“, а след това влезнал и свидетелят Б. Лицето, което
било в стаята свито, прикрито зад одеяло, бил подсъдимият Т.Б., който след
отваряне на прозореца и влизането на полицаите се изправил и започнал да пита
какви били, защо влизат. От другото помещение, обзаведено като всекидневна и
хол, се показал подсъдимият П.Б. и взел да вика срещу полицейските служители.
Двамата подсъдими се държали агресивно към влезлите през прозореца свидетели,
държали им сметка какви са, въпреки, че служителите от Трето РУ били униформени,
казвали им че нямат право да влизат в жилището, гонели ги. На двамата подсъдими били сложени белезници, като
при слагането на ръцете на подсъдимия П.Б. последният хвърлил връзка с ключове,
един от които бил за входната жилищна врата. След отваряне на врата с ключа от
един от полицаите в помещението влезнали и други полицейски служители. Освен
подсъдимите П. и Т. Б. други лица не били установени във вътрешността на
апартамента от полицаите.
В помещението, от което се показал подсъдимия П.Б., ползвано и за спане –
имало легло, диван, на масичка пред дивана имало два броя метални тави със
съдържаща се в тях червена влажна листна маса, като такава влажна червена
листна маса имало и в един бял чувал със сини и жълти апликации, поставен до
тавите, а и в един бял чувал със сини и жълти апликации, поставен на пода до
масата. Червената влажна листна маса, намираща
се в металните тави и в двата броя чували със сини и жълти апликации,
представлявала смес от късове листна маса – тютюневи листа и части от цели
тютюневи жили, и ароматизирана вискозна/гъста маса – меласа. Нето тегло на тази
червена мокра листна маса била съответно от по 5.1 кг. (общото количество от
двете тави), 4.3 кг. (чувала на масата до тавите) и от 13.4 кг. (от чувала на
пода).
В същото помещение имало два броя електронни везни, както и кашон с осем броя
пластмасови шишета, три от които с алуминиеви дъна, съдържащи течности.
В килера на апартамента имало четири черни чувала, съдържащи суха листна
маса с кафяв цвят; найлонова чанта „***“, съдържаща два пакета – прозрачни
найлонови опаковки с кафява листна маса; един хартиен чувал, съдържащ зелена листна
маса; найлонова чанта, съдържаща пет броя пластмасови бутилки с оцветени течности;
седем броя бели чували със сини и жълти апликации, съдържаща червена мокра
листна маса; един кашон с десет метални кутии с надписи по тях „***” със
съдържание във всяка кутия на влажна листна маса във втора найлонова опаковка; една
кутия от обувки, съдържаща найлонова торба с влажна листна маса; един кашон,
съдържащ опаковки в зелено, кафяво, червено и синьо.
Сухата листна маса в четирите черни чувала била съответно с нето тегло в
единия от 9.6 кг., в два от по 9.8 кг. и в един от 9.9 кг., а кафявата листна
маса в найлоновата чанта „***”, съдържаща два пакета прозрачни найлонови
опаковки, била съответно с нето тегло в единият от 0.06 кг., а в другият 2.05
кг. Листната маса в тези чували и в найлоновата чанта „***“ имала еднороден
характер и представлявала тютюнев стрипс – късове от тютюневи листа от
едролистен тютюн сорт „***“, получени при обезжилването им, предназначени за
производство на тютюневи изделия.
Зелената листна маса в единия хартиен чувал била с нето тегло от 4.9 кг.,
който растителен материал бил с аромат на чубрица и нямал тютюнев характер.
Червената мокра листна маса, намираща се в седемте броя чували със сини и
жълти апликации, представлявала смес от късове листна маса – тютюневи листа и
части от цели тютюневи жили, и ароматизирана вискозна/гъста маса – меласа. Нето
тегло на тази червена мокра листна маса била съответно от по 10.0 кг., 5.6 кг.,
9.7 кг., 6,1 кг., 4,4 кг., 1,7 кг. и 5.4 кг.
Влажната листна маса във всяка от десетте метални кутии с надписи по тях „***”,
също както и сместта в седемте броя чували, представлявала смес от късове
листна маса – тютюневи листа и части от цели тютюневи жили, и ароматизирана
вискозна/гъста маса – меласа. Нето тегло на тази листна маса била съответно за
всяка от металните кутии в девет бр. от тях от по 1.0 кг., а в металната кутия
– нето тегло от 0.25 кг.
Влажната листна маса в найлоновата торба от кутията за обувки била с нето
тегло 1.357 кг. и представлявала също смес от късове листна маса – тютюневи
листа и части от цели тютюневи жили, и ароматизирана вискозна/гъста маса –
меласа.
Първоначално подсъдимите Б. отказвали да посочат данни за самоличността си,
отказвали да обяснят какво правят в апартамента, заявявали, че не било работа
на полицаите, правили каквото си искали. По-късно пък започнали да казват, че
това в апартамента не било тяхно, правили го за надница.
Червената влажна листна маса – в двете метални тави, в чувала до металните
тави и в чувала на пода /с нето тегло от по 5.1 кг., 4.3 кг. и 13.4 кг./ от
стаята ползвана като холно помещение и стая за спане, червената мокра листна
маса, намираща се в седемте бр. чували със сини и жълти апликации /с нето тегло
от по 10.0 кг., 5.6 кг., 9.7 кг., 6,1 кг., 4,4 кг., 1.7 кг. и 5.4 кг./ от
килера, влажната листна маса във всяка от десетте метални кутии с надписи по
тях „***” /с нето тегло в девет бр. от тях от по 1.0 кг., а в един бр. метална
кутия – нето тегло от 0.25 кг./ също от килера и влажната листна маса в
найлоновата торба /с нето тегло 1.357 кг./ от кутията за обувки в килера, като
съставляващи смес от късове листна маса – тютюневи листа и части от цели
тютюневи жили, и ароматизирана вискозна/гъста маса – меласа, представлявали
тютюн за пушене (за лула) – смеси за пушене с водна лула /наргиле/, а като
такива се определят и за тютюневи изделия /тютюн за пушене/, което е акцизна стока
по см. на чл.2 т.2 вр. чл.12 ал.2 от Закона за акцизите и данъчните складове
/ЗАДС/.
Тютюнът за водна лула като акцизна стока съответно: с общо нето тегло
9.25кг. (общото нето тегло от десетте бр. метални кутии с надписи по тях „***”)
е на обща стойност 305,25 лв. и с акциз (при цена от 152 лв. за 1.0 кг. тютюн)
към него в размер на 1406 лв.; с нето тегло 1,357кг. (от кутията за обувки в
килера) е на стойност 44,78лв. и с акциз към него в размер на 206,26 лв.; с
общо нето тегло 15,6 кг. (от общо два от седемте чувала от килера) е на обща
стойност 514,80 лв. и с акциз към него в размер на 2371.20 лв.; с общо нето
тегло 15,8 кг. (от общо други два от седемте чувала от килера) е на обща
стойност 521,40 лв. и с акциз към него в размер на 2401,60 лв.; с общо нето
тегло 11,5 кг. (от общо останалите други три от седемте чувала от килера) е на
стойност 379,50 лв. и с акциз към него в размер на 1748 лв.; с общо нето тегло
9,4 кг. (от металните тави и чувала до тях от стаята ползвана като холно
помещение и стая за спане) е на стойност 310,20 лв. и с акциз към него в размер
на 1428,80 лв.; и с нето тегло 13,4 кг. (от чувал от пода в стаята, ползвана
като холно помещение и стая за спане) е на стойност 442,20 лв. и с акциз към
него в размер на 2036,80 лв.
Документи за плащане на акциз, за държаните в апартамента, в който се
намирали подсъдимите Б. тютюневи изделия, като бандероли (съгласно чл.4 т.7 от ЗАДС – държавна ценна книга, която
доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки)
или други акцизни данъчни документи, не били представени от никои от
подсъдимите, доколкото нямали такива за тези акцизни стоки.
За времето от 23:30 ч. на 15. 05. 2017 г. до 00:29 ч. на 16. 05. 2017 г. и
в присъствието на подсъдимите П. и Т. Б. били извършени процесуално –
следствени действия претърсване в жилището на адрес гр. Пловдив бул. „***“ № ***
ет.*** ап.*** и изземване на вещи от значение за започнатото с тези първи
действия на разследване по досъдебно производство № 63/2017 г. по описа на
Отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР Пловдив, като по този начин били
приобщени като веществени доказателства четири черни чувала, съдържащи суха
листна маса с кафяв цвят, един хартиен чувал, съдържащ зелена листна маса,
найлонова чанта „**“, съдържаща два пакета прозрачни найлонови опаковки с
кафява листна маса, седем бр. бели чували със сини и жълти апликации, съдържаща
червена мокра листна маса, найлонова чанта, съдържаща пет броя пластмасови
бутилки с оцветени течности, 1 бр. кашон с десет метални кутии с надписи по тях
„***” със съдържание във всяка кутия на влажна листна маса във втора найлонова
опаковка, 1 бр. кутия от обувки, съдържаща найлонова торба с влажна листна
маса, 1 бр. кашон, съдържащ опаковки в зелено, кафяво, червено и синьо /вещите
намерени и иззети от килера на апартамента/, 2 бр. тави с червена влажна листна
маса, 1 бр. бял чувал със сини и жълти апликации, съдържащ влажна листна маса в
червен цвят, 1 бр. бял чувал, съдържащ влажна листна маса в червен цвят, кашон,
съдържащ осем пластмасови шишета – пет от които изцяло пластмасови, а три – с
алуминиеви дъна – всички съдържащи течности, както и 2 бр. везни – едната в
розов, другата в сребрист корпус. В изготвения на място протокол за претърсване
и изземване от 15.05.2017 г. (л.48-49 от досъдебното производство) подсъдимият П.Б.
посочил, че вещите били аромати за хранителни продукти, а подсъдимият Т.Б. не посочил
нищо. Извършените действия по претърсване и
изземване, обективирани в цитирания протокол, били одобрени с Разпореждане на
съдия при Районен съд Пловдив от 16.05.2017 г. по ЧНД № 3018/2017 г. по описа
на РС Пловдив. Иззетите и приобщени по горния процесуален ред като веществени
доказателства вещи били оставени на съхранение при домакина на Отдел „Криминална
полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив.
Подсъдимите П. и Т. Б.били задържани за по едно денонощие в структурно
звено на МВР за срок от 24 часа на основание чл.63 от ЗМВР.
РС Пловдив е приел за установена тази
фактическа обстановка частично от обясненията на
подсъдимия П.Б.; частично от обясненията на подсъдимия Т.Б.; от показанията на
свидетеля П.А.– частично от дадените в хода на съдебното следствие при разпита
пред настоящия съдебен състав и изцяло от приобщените чрез почитането им на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания, дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган; от показанията на
свидетелите Р. Ф., С.Я., П. Б., И. Х. – дадени в хода на съдебното следствие
при разпита пред настоящия съдебен състав при условията на устност и
непосредственост; частично от показанията на свидетелката М. Н. – дадени в хода
на съдебното следствие при разпита пред настоящия съдебен състав при условията
на устност и непосредственост; от показанията на свидетелката Г.В. – приобщени
чрез почитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК показания,
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган; частично
от показанията на свидетеля Т.Б. – приобщени чрез почитането им на основание
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.3 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган; от заключенията на вещите лица по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична, стоково-оценъчната и по
съдебно-биологична експертизи; от писмените доказателства – протокол за
претърсване и изземване, фотоалбум, разпореждане на съдия по чл.161 ал.2 от НПК, справки за лица – от АИС „Български документи за самоличност“, заповеди за
задържане на основание чл.72 от ЗМВР, протоколи по чл.80 ал.1 от ЗМВР за
полицейски обиск на лице, декларации, разписки, уведомление, копие на
извлечение от книга за собственици, справки за съдимост, характеристични справки,
социален доклад, справка за търпяно наказание лишаване от свобода, договор за
наем, епикризи, лист за преглед на пациент, служебна бележка, от веществените
доказателства по делото – четири черни чувала, съдържащи суха листна маса с
кафяв цвят, един хартиен чувал, съдържащ зелена листна маса, найлонова чанта „***“,
съдържаща два пакета прозрачни найлонови опаковки с кафява листна маса, седем
бр. бели чували със сини и жълти апликации, съдържаща червена мокра листна
маса, найлонова чанта, съдържаща пет броя пластмасови бутилки с оцветени
течности, 1 бр. кашон с десет метални кутии с надписи по тях „***“ със
съдържание във всяка кутия на влажна листна маса във втора найлонова опаковка,
1 бр. кутия от обувки, съдържаща найлонова торба с влажна листна маса, 1 бр.
кашон, съдържащ опаковки в зелено, кафяво, червено и синьо /вещите намерени и
иззети от килера на апартамента/, 2 бр. тави с червена влажна листна маса, 1
бр. бял чувал със сини и жълти апликации, съдържащ влажна листна маса в червен
цвят, 1 бр. бял чувал, съдържащ влажна листна маса в червен цвят, кашон,
съдържащ осем пластмасови шишета – пет от които изцяло пластмасови, а три – с
алуминиеви дъна – всички съдържащи течности, както и 2 бр. везни – едната в
розов, другата в сребрист корпус, всички те намиращи се на съхранение при
домакина на Отдел „Криминална полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив.
Изложени са мотиви за това показанията на кои свидетели и в каква част
съдът кредитира и защо.
От тези доказателства и
доказателствени средства първоинстанционният съд е приел, че се установяват фактите и
обстоятелствата, предмет на доказване.
При така възприетата фактическа
обстановка и доказателствен анализ, РС Пловдив
е приел
за установено, че подсъдимите са
осъществили обективните съставомерни признаци на престъплението по
чл.234, ал.1
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
от НК.
Изложени са мотиви за наличието на съставомерните елементи на
престъплението в инкриминираното поведение на подсъдимите, като е отговорено на
възраженията на защитата, че към датата на извършването на инкриминираното
деяние, тютюнът за водна лула не е бил акцизна стока.
По отношение субективния елемент РС Пловдив е счел, че деянието е извършено
от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, като са съзнавали
обществено-опасния му характер, предвиждали са и са искали, настъпването на
неговите обществено опасни последици. За установяване на последното по
отношение подсъдимия т.Б., предвид неговото непълнолетие към момента на
извършване на деянието първоинстанционният съд се е опрял на заключението на
КСППЕ, което е възприел като компетентно
По отношение
индивидуализацията на наказанието съдът е приел баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение подсъдимия П.Б. и неприложимост на института на
условно осъждане, а по отношение подсъдимия Т.Б. първоинстанционният съд е
приел превес на смекчаващи обстоятелства и е наложил на подсъдимия П.Б. наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в петкратния
размер на пазарната стойност с включен акцез на инкриминираните като предмет на
престъплението вещи, а по отношение на подсъдимия Т.Б. – наказание лишаване от
свобода за срок от една година.
По отношение начина на изтърпяване на наказанието първоинстанционният съд е
приложил чл.57,
ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗИНЗС за подсъдимия П.Б. и чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК по отношение
подсъдимия Т.Б.
Пред въззивния съд делото е
по инициатива на подсъдимите.
В жалбата се атакува доказаността и съставомерността
на инкриминираното деяние.
При
самостоятелния прочит на доказателствения материал и съпоставката му с мотивите
на присъдата, въззивният съд намери, че фактическата обстановка по делото е
установена точно, коректно и при съответно спазване на процесуалните правила и
принципи, при всестранен, задълбочен и обективен анализ на събраните по делото
доказателства, включително и с изчерпателен анализ на всички направени от
защитата доводи срещу годността им. Въззивният
съд намира, че този анализ е правилен и законосъобразен, мотивиран всестранно и
коректно и като доказателствата са възприети по единствено възможния начин, без
интерпретации, коректно и правилно, а изводите относно доказаността на обвинението
и съставомерността на деянието са законосъобразни и правилни. Присъдата е стъпила на изчерпателно обсъден
доказателствен материал, надлежно приобщен по делото, който и според въззивния
съд, в своята съвкупност установява именно описаната фактическа обстановка.
Възраженията на
защитата за недоказаност на обвиненията и в частност относно доказателствената
годност на показанията на свидетелите полицейски служители, са правени и пред
първата инстанция, всестранно изследвани, преценката да се възприемат –
изчерпателно мотивирана. Нещо повече – анализираната доказателствена
съвкупност, мотивирала преценката на първоинстанционния съд и обосновала
атакуваната присъда не се ограничава до показанията на свидетелите полицаи, но
и върху анализа на тезата и ангажираните от защитата доказателства, в частност
- че държателят на инкриминираните вещи е свидетеля Т.Б. – баща на
жалбоподателя. Защитата се ограничава пред въззивния съд да преповтори
направените пред първата инстанция доводи, но не излага съображения срещу
мотивите на първоинстанционния съд да ги възприеме. И тъй като въззивният съд
намира мотивите на първоинстанционния за правилни, законосъобразни и
изчерпателни – не намира за нужно да ги преповтаря.
Възраженията на
защитата за материална незаконосъобразност на присъдата, въззивният съд също намира
за неоснователно. Доводът е правен пред първата инстанция и получил
изчерпателно правно аргументиран и законосъобразен отговор в мотивите на
атакуваната присъда, който въззивният съд напълно споделя и няма да преповтаря.
Възражението на
защитата, че Съдът не отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство, че
освен за собственото си семейство жалбоподателят се грижи и за малолетния си
брат не отговаря на съдържанието на мотивите на атакуваната присъда, видно от
които именно тези грижи са обосновали баланс на смекчаващите спрямо
отегчаващите обстоятелства при преценката по чл.54 от НК.
Въз
основа на горните мотиви, обсъждащи законосъобразността на присъдата, и като не
установи по реда на чл.314 от НПК наличието на други, които да обосновават
отмяната й, Пловдивският Окръжен съд, на основание чл.338 от НПК счита, че
присъдата следва да се потвърди.
С
оглед на горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 174 от 20.
06. 2019 г. по н.о.х.д. № 4050/ 2018г. на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.