№ 9973
гр. София, 18.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110170382 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която установи, че исковата
молба е нередовна – не е псочена главницата, върху която се претендира мораторна лихва.
На основание чл. 129 ГПК на ищеца следва да се укаже да отстрани констатираната
нередовност.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане
е допустимо.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва а бъде уважено.
Искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение с посоченото в отговора
съдържание следва да бъде отхвърлено, тъй като видно от данните по заповедното
производство ищецът не е получил издадения срещу В.П.Д изпълнителен лист, поради
което и ответникът не би имал възможност да се снабди с информация за образувано срещу
това лице изпълнително дело за процесните вземания.
В срок ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице
помагач – кредитополучателя по процесния договор за кредит. Ответникът е обосновал
правния си интерес с обстоятелството, че при уважаване на исковете и погасяване на
задълженията в негова полза би възникнало вземане срещу кредитополучателя. Искането е
своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ответника е налице
правен интерес от привличането на кредитополучателя по процесния договор, поради което
искането следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК с писмена молба с препис за
ответника да посочи сумите върху които е начислявал мораторна лихва за процесния период
– само върху дължимите главници или върху главниците и възнаградителните лихви, или
върху главницата, лихвата и таксата за допълнителна услуга, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение исковата молба, в частта с която се претендира мораторна лихва, ще бъде
върната.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на
страната на ответника В.П.Д, с ЕГН и адреси, посочени в отговора на исковата молба и
известни по заповедното дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото открито заседание
да представи счетоводна справка, от която да е видно какви плащания по договора за кредит
са постъпили в периода 20.8.2021 г. до датата на издаване на счетоводната справка, което да
е не по-рано от една седмица преди датата на насроченото първо открито заседание,
като му УКАЗВА че при неизпълнение на указанията съдът може да приложи разпоредбата
на чл. 161 ГПК и да приеме за доказа обстоятелството, че понастоящем кредитополучателят
е изплатил всички задължения по договора за кредит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение с
посоченото в отговора съдържание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 07.6.2022 г. – 15.00 часа, за когато да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, на ищеца – и препис от
отговора, а на третото лице помагач - препис от исковата молба и доказателства и отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и осъдителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр,
чл. 10а ЗПК.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД твърди, че на 30.7.2018 г. между него, като
кредитодател, В.П.Д – кредитополучател, и ответника Д. Т. Д., съдлъжник, е налице
облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1350 лева, усвоен на същата дата.
Поддържа, че кредитоплучателят и солидарният длъжник поели задължение да връщат заема
на 24 равни месечни вноски с падежи от 05.9.2018 г. – 05.8.2020 г., включващи главница и
възнаградителна лихва /която лихва възлиза на 653,04 лева/. Поддържа, че между страните е
сключено и споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, по силата на
което ищецът е поел задължение да извърши посочените в него услуги /приоритетно
разглеждане на документи и отпускане на кредита, опция за отлагане на плащания по
вноски, опция за намаляване на вноски, опция за смяна на дата на падежа на вноската, опция
2
за предоставяне на допълнителни средства/, а клредитополучателят – да му заплати
възнаграждение в размер на 1012,56 лева, което страните са уговорили да бъде платено
разсрочено, с всяка от погасителните вноски. Поддържа, че поради неизпълнение на
длъжника вземанията са станали предсрочно изискуеми, като се дължи и мораторна лихва
Ответникът оспорва исковете, като поддържа че има качеството поръчител по
договора за кредит, както и че отговорността му е погасена с изтичане на срока по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата, на която се основава вземането за допълнителни услуги, е
нищожна, както и че длъжникът-кредитополучател е изплатил всички задължения по
договора.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и кредитополучателя е сключен договор
за заем /чрез предаване на заетата сума/, по силата на който за кредитополучателя е
възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с възнаградителна лихва, че е
настъпил падежът на задължението за връщане на сумата, че е налице валидно съглашение,
както и че е предоставил услугите по допълнителното споразумение, като за
кредитополучателя е възникнало задължение да плати такси в претендирания размер, че е
налице валидно съглашение по силата на което ответникът е поел задължение да отговаря
солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора за кредит, като встъпи в дълга.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже погасяване на
задълженията, включително и твърденията си, че по съгласие на страните има качеството на
поръчител по сключения с ищеца договор, включително и с оглед вътрешните отношения с
кредитополучателя, за който не сочи доказателства.
С оглед становищата на страните и на основание чл. 153 ГПК безспорни са
следните обстоятелства: че на 30.7.2018 г. между ищеца - като кредитодател, от една
страна, и В.П.Д – кредитополучател, и ответника Д. Т. Д., съдлъжник, от друга страна, е
налице облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 1350 лева, усвоен на същата дата; че
кредитополучателят и ответникът поели задължение да връщат заема на 24 равни месечни
вноски с падежи от 05.9.2018 г. – 05.8.2020 г., включващи главница и възнаградителна
лихва, която лихва възлиза на 653,04 лева; че по договора за кредит са погасени следните
задължения: 540,25 лева – главница; 461,27 лева – възнаградителна лихва; 527,85 лева –
възнаграждение за допълнителни услуги; 181,68 лева – мораторна неустойка върху
просрочените вземания за периода до 31.7.2019 г.; 146,96 лева – мораторна лихва за периода
05.8.2020 г. – 27.7.2021 г.; 90 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземанията.
Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за заем, като ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до първото открито заседание да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4