Р Е Ш Е Н И Е
№ 1203 20.05.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 2821 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. №
16344/20.04.2018 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Б.Р., със
съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу В.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1626,78
лева, от които: 899,65 лева,
представляваща главница по сключен на 22.06.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт”
АД – кредитор и длъжника – кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с №
400320, ведно такса револвинг в размер на 427,01
лева за периода от 06.07.2014 г. до 06.02.2015 г., 300,12 лева – обезщетение за забава за периода от 06.06.2016 г. до
05.02.2018 г. включително, като вземанията на „Изи Асет Мениджмънт” АД са
прехвърлени на „Аксес Файненс“ ООД, ЕИК ********* по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2014 г. и анекс №
2/01.8.2014 г., а впоследствие от „Аксес Файненс“ ООД на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014
г., съгласно приложение № 1 към него от 11.12.2015 г., както и законна лихва
върху главницата от 06.02.2018 г. до изплащането ѝ, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
912/2018 г. по описа на Бургаски районен съд. Претендират се съдебни разноски
за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по
чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения
на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат Ц.К. ***, с
който иска се оспорва по основание и размер със съображения за нередовно
уведомяване на ответника за цедиране на процесните вземания, както и при
заявено възражение за погасителна давност, настъпила по отношение на
претенираните договорни лихви.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването
ѝ с писмена молба по делото вх. № 2499/18.01.2019 г.; 8946/26.02.2018 и
16848/16.04.2019. Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника и преупълномощения от него адвокат П.А.,
в открито съдено заседание поддържат представения отговор на исковата молба и
молят за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 и
сл. от ЗЗД.
По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против В.Т.В. за исковата сума по ч.гр.дело №
912/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, приложено към настоящото. С
разпореждане на съда от 08.03.2018 г., на заявителят е указано да предяви иск
за установяване на вземанията си против длъжника, предвид уведомяването му за
издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК. Изложеното обуславя
наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск,
като същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на
съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са договор за кредит “Бяла карта”,
сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и В.Т.В. на 22.06.2013 г. и приложение №
1 към него, от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали
съгласие за предоставяне на заем на ответника сумата от 900 лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Easy Credit/iCard/Visa. Ответникът се е задължил да
заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания кредит, която се начислява
ежедневно, както и такса револвинг върху усвоения и непогасен в договорения
срок размер на кредита. С клаузата на чл. 15, ал. 2 от договора е предвидено
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, в случай
че кредитополучателят не е заплатил минималната погасителна вноска в период от
пет последователни месеца, като кредитодателят не е задължен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство.
По делото са приети
писмени доказателства, представени от трето неучастващо в процеса лице - „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, след задължаване от съда по реда на чл. 190 от ГПК, а
именно – договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2014 г., анекс
№ 2/01.08.2014 г. и приложение № 1 към тях, от които е видно, че вземанията на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД по кредит № 400320 са били прехвърлени на „Аксес
Файнанс“ ООД.
Представен е Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 07.11.2014 г., сключен
между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /заличен
търговец с правоприемник - „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********/ и Приложение № 1/11.12.2015 г., от съдържанието, на
които става ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника В.Т.В. по
кредит № 400320, е било прехвърлено „Агенция за събиране на вземания” ООД.
Приложено са и пълномощни по силата, на които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
упълномощило „Аксес Файнанс“ ООД, а „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция
за събиране на вземания” /АСВ/ ООД, с правото да уведоми длъжниците по
цедираните съгласно договорите от 01.07.2014 г. вземания, както и за уведомлението на „АСВ“
ООД до длъжника В.Т.В..
По делото е прието за
връчване на ответника уведомително писмо за цедиране вземанията на
първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и последващия кредитор-цесионер
“Аксес Файнанс“ ООД, изходящо от представител на ищеца-цесионер - „АСВ“ АД .
От приетото по делото
и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се
установява, че след сключване на процесния договор за кредит “Бяла карта”, от
страна на първоначалния кредитор - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, на ответника е
отпуснат револвиращ кредит в максимален размер на 900 лева, представляващ
начално салдо по карта към 23.06.2013 г., който може да бъде усвоен след
активирането ѝ. Експертът, след запознаване със справка за движението на
суми с основания по кредитната карта на ответника, е дал заключение, че
усвоената сума по процесния договор в периода 23.06.2013 г. – 22.12.2014 г. е в
общ размер от 2308,24 лева, като върху нея е начислена договорна лихва в размер
на 821,97 лева за периода 26.06.2013 г. – 06.02.2015 г., увеличен размер на
договорна лихва от 94,48 лева за периода 10.01.2015 г. – 06.02.2015 г., такса
револвинг от 1294,97 лева за периода 06.07.2013 г. – 06.02.2015 г. /последните
две - на основание невнасяне на дължимата минимална месечна погасителна
вноска/, като общия размер на задълженията възлиза на 4519,66 лева. Посочено е,
че ответникът е внесъл по кредита сумата от 3293 лева, която била отнесена по
компоненти, както следва: 100 лева – разходи събиране на вземането; 867,96 лева
– такса револвинг; 821,97 лева – договорна лихва; 94,48 лева – договорна лихва
по чл. 10 от договора; 1408,59 лева – главница. Прави се извод за дължимост на следните
суми: 899,65 лева – главница; 427,01 лева – такса револвинг за периода от
11.12.2015 г. – 06.02.2015 г.; 300,12 лева – лихва за забава за периода от
11.12.2015 г. – 06.02.2018 г. или общо 1626,78 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
От обсъдените по-горе
писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер,
и „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството на цедент, е сключен валиден рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. и
приложение № 1/11.12.2015 г., с които е прехвърлено вземането на цедента към
ответника по договор за кредит № 400320. Установява се наличие и на валиден
договор за цесия и между първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Аксес
Файнанс“ ООД, както и извършено упълномощаване с правото за уведомяване на
ответника за двата договора за цесия от страна на двете дружества – цеденти по
веригата в полза на ищеца – цесионер.
С цесията кредиторът
прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и
вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие
между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение
на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор
- чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното
в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже
длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на
задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава,
че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на
чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по
волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението
на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични
ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода на
договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не на последно място, в производството по чл.
410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя,
не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а
единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да
бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на
ответника особен представител. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на
длъжника за сключените договори за цесия.
Безспорно е между
страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на Закона
за потребителския кредит /ЗПК/ договор за кредит „Бяла карта“ от 22.06.2013
г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 900 лева под формата на разрешен
кредитен лимит.
От заключението на
вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника в периода
от 23.06.2013 г. – 22.12.2014 г., поради което и за същия е възникнало
задължение да погаси до 5-то число на месеца текущото си задължение, формирано
от усвоената в периода по чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора сума и дължимите
договорниа лихви и такси по чл. 3, ал. 1, т. 6 върху усвоената главница. Вещото
лице е установило още, че ответникът е извършил плащания по кредита в общ
размер от 3293 лева, но не е посочил датата на последното погашение. Движението
на плащанията и тегленията по кредитната карта на ответника не се установяват и
от представените от ищеца писмени доказателства.
С оглед
задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като
основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. В
процесния случай, както и по т. 12 от заявлението, заявителят се позовава
единствено на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на основание клаузи
от договора, предвиждаща автоматично отнасяне в просрочие на кредита при
невнасяне на минималната погасителна вноска в период от пет последователни
месеца.
Доколкото установителният
иск по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване само на притезанието, за
което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета му остават всички
други правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В този смисъл и
обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда само до първия
елемент от фактическия състав за пораждане на вземането. Ако относимите към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
По настоящото дело не
се събраха доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като липсват и твърдения в тази насока, тъй
като ищецът несъстоятелно счита, че е налице автоматично настъпила предсрочна
изискуемост. Ищецът, комуто се следва доказателствената тежест, не ангажира и
доказателства, установяващи настъпването на обективния факт – основание за
едностранно изменение на договора, а именно – неизпълнение от ответника на
договорното му задължение за заплащане на
минимална погасителна вноска в период от пет последователни месеца.
Производството по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК се развива съобразно фактическото и правно
основание, заявено в заповедното производство с депозиране на заявлението.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено в един последващ момент – било с връчване на покана за доброволно
изпълнение, било с връчване на препис от исковата молба, или по друг начин, в
момент последващ подаване на заявлението, или в хода на исковото производство
биха имали за последица настъпване на предсрочната изискуемост към този момент,
но не и към момента на заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено
с издадената заповед. Това от своя страна би довело до промяна на основанието
за възникване и съществуване на паричните задължения по заповедта за
изпълнение, което е недопустимо, съгласно разрешението дадено в т. 11б от ТР №
4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС. Действително в рамките на
производството по чл. 410 от ГПК не е налице изискване за доказване на предсрочната
изискуемост като предпоставка за уважаване на искането. При подадено възражение
от страна на длъжника и инициирано производство по чл. 422 от ГПК в тежест на
ищеца е установяване на обстоятелството, че преди образуване на заповедното
производство кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Настоящият съдебен състав споделя разрешението, изразено в
решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, съгласно което
началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски
кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е
уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като
позоваването на предсрочна изискуемост в депозираното в съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за цялото непогасено
вземане, не би могло да означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че
е налице покана за плащане.
Доколкото
предсрочната изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника, след
упражняване на потестативно право на кредитора, заявеният като предсрочно
изискуем дълг е принципно различно субективно право от разсрочени на вноски, по
погасителен план, части от главница с добавени лихви. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, лишава длъжника от предоставеното му с договора
право да заплаща минимални погасителни вноски в определени в договора периоди
от време, поради което и разглеждане на искането само за частта на падежиралите
главници по минимални погасителни вноски до заявлението би
представлявало произнасяне по друго основание, различно от въведеното от кредитора
в производството по реда на чл. 410 от ГПК.
Претенцията за
установяване на заявеното вземане за изискуема главница, основана единствено на
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отхвърли в цялост. Задълженията
за такса револвинг също не са основани в заявлението на твърдения за пропускане
на падеж по погасителен план или такъв, който е уговорен с конкретна клауза на
договора за кредит, следователно не са заявени основания, които да отрекат
зависимостта на фактическия състав, пораждащ тези задължение, от едностранното
изменение на договора, предприето от кредитора с обявяване на предсрочната
изискуемост. Съответно на недължимостта на предсрочно изискуема главница в
целия период, за който тази санкция е начислена по сметката на кредитополучателя,
липсва основание за принудително събиране на този вид лихва въз основа на
издадената заповед за изпълнение, поради което и тази претенция следва да бъде
отхвърлена.
Съдът намира за
необходимо да отбележи, че мотивирания по-горе краен правен извод не се променя
и след прилагане към настоящия случай на задължителните разяснения, дадени по
т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на
ОСГТК на ВКС. Съобразно отговора на посочения въпрос и при приложение на чл.
235, ал. 3 от ГПК, съдът взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които имат значение за спорното право, като предявеният по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай обаче, нито с
обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито с исковата молба
са въведени фактически твърдения относно изискуемостта на процесните вземания
на ищеца, различни от обосноваващите едностранно изменение на правоотношението.
Действително се заявяват дати, на които ответникът е усвоявал суми по договора
за кредит, както и размера на ползваните парични средства, като се сочат и
основание и период за начисляване на такса револвинг. Въпреки това, при анализ
на представените доказателства и договореностите на страните, и предвид
твърденията за извършвани погашения от страна на ответника в общ размер от 3293
лева, установени и с експертното заключение по делото, не може да се установи
конкретно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на минимална
месечна погасителна вноска, размера на падежиралите и незаплатени вноски по
договора, както и основанието в този смисъл за начислвяване от страна на
кредитора на такса рееволвинг в претендирания размер. Предвид изложеното, за
съдът се налага извод за недоказаност на исковете, както по основание, така и
по размер, като аргументи в обратен смисъл не могат да се извлекат и от
заключението на изслушаната експертиза по задачи на ищеца. Що се касае до
претенцията за обезщетение за забава, същата изцяло се основава на твърдяната
от ищеца автоматична предсрочна изискуемост на всички задължения на ответника
по процесния договор за кредит и забавата на ответника за изплащането им,
предвид което и не следва да бъде обсъждана във връзка с изследване на
падежиралите към датата на решението договорни вноски.
С горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл.
240 и сл. от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени
изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата начиная
датата на подаване на заявление по реда на 410 от ГПК до окончателно ѝ
изплащане. Предвид изложените по-горе мотиви, съдът не намира за необходимо да
обсъжда останалите възражения на ответната страна.
При този изход на
спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените
разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 във вр. с чл. 422 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Б.Р., със съдебен
адрес:***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу В.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване на
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД дължимостта на сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 521 от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 912/2018 г. по
описа на Бургаския районен съд, а именно сумата от
общо 1626,78 /хиляда шестстотин двадесет
и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, от които: 899,65 /осемстотин деветдесет и девет лева
и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница по сключен на
22.06.2013 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД – кредитор и длъжника –
кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с № 400320, ведно такса
револвинг в размер на 427,01
/четиристотин двадесет и седем лева и една стотинка/ лева за периода от
06.07.2014 г. до 06.02.2015 г., 300,12 /триста
лева и дванадесет стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода от
06.06.2016 г. до 05.02.2018 г. включително, като вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт” АД са прехвърлени на „Аксес Файненс“ ООД, ЕИК ********* по силата
на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2014 г. и
анекс № 2/01.8.2014 г., а впоследствие от „Аксес Файненс“ ООД на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
07.11.2014 г., съгласно приложение № 1 към него от 11.12.2015 г., както и
законна лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до изплащането ѝ, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С. Димитрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева