О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ .06.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Писарова в.ч.т.д.№832/2019г., по
описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 278 във вр. чл.119, ал.3 вр.чл.121 от ГПК. Образувано е по
частна жалба на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул."Княз
Александър Дондуков" No 19, ет. 2, СРЕЩУ определение №4575/05.04.2019г.,
постановено по гр.дело №16489/2018г. на 11 състав на ВРС, с което съдът е
оставил без уважение възражението
на ответното дружество „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, за неподсъдност на делото на РС - гр.Варна
и за изпращане на същото по седалището на ответника, на основание чл.113 от ГПК.
В жалбата
се твърди, че постановеното определение на съда е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му и вместо това
изпращане на делото по подсъдност на СРС. Претендират се и сторените в
производството по частната жалба разноски в размер на 200 лева, на осн.чл.78,
ал.8 от ГПК.
По същество
в частната жалба се излага, че особената местна подсъдност по чл.113 ГПК е
предвидена в полза на потребителя като се прилага в случаите, когато
предявеният иск и правата по същия произтичат от ЗЗП. /цит.съд.практика в
опр.№697/07.12.2009г. на ВКС по ч.т.дело №514/2009г. на първо т.о.; опр. на ВОС
по ч.т.дело №1378/2018г./ Излага се, че предявеният пред ВРС иск от ищеца М.Г.
не произтича пряко от ЗЗП тъй като ищецът не търси защита на права, уредени в
специалния закон, а отрича изпълняемо право срещу него, позовавайки се на общия
закон ЗЗД. Поради това се поддържа довод, че ищецът не би могъл да се ползва от
специалната подсъдност на чл.113 ГПК като следва да се приложи общата
подсъдност по чл.108 ГПК – по седалище на ответника.
В срока за
отговор е постъпило становище на насрещната страна М.С.Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адв.Р.Данков, за неоснователност на частната жалба.
Твърди се, че в исковата си молба ищецът изрично се е позовал на специалната
подсъдност по чл.113 ГПК. Поддържа се, че в спора пред ВРС, ищецът има именно
качеството „потребител”, каквото е изискването на разпоредбата на чл.113 ГПК.
Това качество ищецът има и въз основа на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП, вкл. по
предявения иск за установяване несъществуване на изпълняемо право на заявителя
по чл.418 ГПК поради погасяването му по давност, на основание чл.439 ГПК. От
друга страна се поддържа, че заявителят – цедент Банка ДСК ЕАД има качеството
търговец и доставчик по смисъла на пар.13, т.2 и т.4 от ДРЗЗП, който предоставя
финансова услуга като извършената цесия не променя това обстоятелство, респ.
качеството на заявителя. Подсъдността по чл.113 ГПК е изборна и ищецът е сторил
избор с предявяването на иска пред компетентния съгласно разпоредбата съд –
ВРС. /цит. практика на съдилищата, в частност на ВОС по т.дело №551/2018г., по
т.дело №1099/2018г. на ВОС/ Претендира се отхвърляне на частната жалба. Прави
се възражение за прекомерност при претендиране на ю.к.възнаграждение от
жалбоподателя съгласно чл.78, ал.5 ГПК. Претендира се адв.възнаграждение на
пълномощника на длъжника, присъдено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА като се
прилага и списък по чл.80 ГПК.
За да се
произнесе по жалбата съдът съобрази, че същата е редовна – подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в
предвидената форма.
При
преценка по същество на жалбата съдът съобрази, че производството е образувано
пред ВРС от М. С. Г.
ЕГН **********, гр.Варна, срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Оборище, бул."Княз Александър Дондуков" No 19, ет. 2, по предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително
изпълнение, тъй като то е погасено по давност по отношение на М.С.Г., относно вземане
в общ размер на 8 724.97 лева /осем хиляди седемстотин двадесет и четири лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляващо както следва: 6 483.53 лева /шест
хиляди четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ - главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2006г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда на
27.01.2012г. до изплащане на вземането; 1123.83 лева /хиляда сто двадесет и три
лева и осемдесет и три стотинки/ - редовна лихва за периода от 09.11.2010г. до
27.01.2012г.; 568.80 лева /петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ -санкционираща лихва за периода от 11.03.2011г. до 27.01.2012г.; 163.52
лева /сто шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ - държавна такса и
385.29 лева /триста осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№565/31.01.2012г. и изпълнителен лист по ЧГД №1204/2012г. по описа на Районен
Съд – гр.Варна и е образувано изпълнително дело №20177180400053 по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, per. №718, с район на действие: Окръжен Съд-град
Варна. Ищецът твърди, че полза на „БАНКА ДСК" АД, е издаден изпълнителен
лист от 24.02.2012г., въз основа на Заповед за изпълнение №565/31.01.2012г.,
постановени по ч.гр. дело №1204 по описа на Районен Съд-град Варна за 2012г.,
XVII състав срещу М.С.Г. като кредитополучател, солидарно с Мариян Николаев
Илиев, ЕГН ********** за посочените суми. Излага се, че с молба Вх.
№1426/08.02.2017г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, в
качеството си на частен правоприемник на „Банка ДСК" ЕАД, по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания от 17.09.2012г., образува изпълнително
дело №20177180400053 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, per. №718, срещу
М.С.Г., ЕГН **********, за принудително събиране на гореописаните суми. Твърди
се, че към датата на образуване на изп. дело № 20177180400053 по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, на 08.02.2017г.,
правото на взискателя за принудително изпълнение на сумата в общ размер на 8 724.97
лева /осем хиляди седемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и седем
стотинки/, е погасено по давност. Излагат се подробно съображения за теченето
на давността. Поддържа се, че считано от падежа на процесните вземания и
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 14.11.2011г., респ. от
датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.дело
№1204/2012г. на ВРС, на 31.01.2012г., е започнала да тече погасителна давност
съгл.чл.110 от ЗЗД, която е изтекла на 14.11.2016г., респ. 31.01.2017г. т.е.
към датата на образуване на изпълнително дело №20177180400053 по описа на ЧСИ
Данова, на 08.02.2017г., ищецът поддържа, че правото на взискателя за
принудително изпълнение на процесните суми е погасено по давност.
В титулната
част на исковата молба ищецът изрично се е позовал на специалната подсъдност по
чл.113 от ГПК.
С отговора
на исковата молба, насрещната страна, своевременно е въвела възражение за
местна неподсъдност на спора поради липса на качество „потребител” на ищеца по
конкретно предявения иск, който не произтича пряко от приложение разпоредбите на
ЗЗП. Ответникът поддържа възражение по чл.119, ал.3 ГПК като моли
производството по делото да бъде прекратено и делото да бъде препратено на
Районен съд-гр. София, т.к. седалището на ответното дружество е в гр. София.
Съдът по
същество на частната жалба, чийто предмет е единствено произнасянето на РС
относно местната подсъдност, намира следното: Възражението за местна
неподсъдност на делото е релевирано от ответника по делото, в рамките на
преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 от ГПК. Насрещната страна/ищец/ е изразил
становище за неоснователност на възражението като изрично се е позовал на
качеството си на потребител, респ. лице, спрямо което са налице предпоставките
за прилагане на специалната изборна местна подсъдност по чл.113 ГПК. Въззивният
съд, предвид произнасянето си по други идентични жалби, намира определението на
ВРС в обжалваната част за правилно и законосъобразно. Налице са предпоставките
за приложение на чл.113 ГПК спрямо ищеца по иска.
Искът по
чл.439 ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на
издадено изпълнително основание за дължимост на парични вземания, въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение по ЧГД №1204/2012г. на ВРС спрямо
кредитора - заявител Банка ДСК ЕАД, респ.спрямо цесионера ОТП Факторинг България
ЕАД. Изпълнително дело е било образувано
пред ЧСИ Ст.Данова през 2017г. по искане на частния правоприемник на заявителя
ОТП Факторинг България ЕАД. Ищецът се позовава на настъпили в изпълнението нови
факти, изразяващи се в погасяване на вземането към датата на образуване на
изп.дело, още към 14.11.2016г. и/или най-късно към датата на образуване на
изп.дело на 08.02.2017г. правото на взискателя за принудително изпълнение на
процесните суми е било погасено. При тези факти, няма спор, че ищецът упражнява
последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но въз основа
на изпълнението, основано именно на задължение по договора за финансова услуга.
В това правоотношение ищецът безспорно има качество потребител по см.на пар.13
от ДР на ЗЗП. Съгласно цит.разпоредба, „потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Настоящият състав споделя
мотивите на РС, че потребителската защита и в частност благоприятната за
потребителя специална местна подсъдност по чл.113 ГПК, не намира приложение
единствено когато е предявен иск, произтичащ директно от разпоредбите на ЗЗП,
т.е. че спора следва да произтича от уредените изрично възможности със ЗЗП.
Съставът приема, че потребител по договор за финансова услуга, какъвто е
очевидно настоящия ищец, претендиращ защита срещу изпълнението основано на този
договор, независимо от избрания способ /чрез отрицателен установителен иск/,
може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в
това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностни актове, е предвидена
засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези
принципи е и нормата на пар.1 от ДР на ЗЗП /при противоречиви разпоредби се
прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите/.
Поради това, с оглед качеството на ищеца и изложените в молбата факти и
обстоятелства, съставляващи основание на иска, същият води иска именно в
качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с
кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар.13, т.1 вр. с т. 12 от
ДР на ЗЗП. Прехвърлянето на вземането по договора за кредит на трето лице –
небанкова институция не променя основанието, респ. качеството на длъжника по
него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е
качеството на ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и
правото на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, упражнено с предявяване на
иска пред Варненски районен съд, в чийто район се намира постоянният адрес на
ищеца.
В
заключение, съдът намира, че разпоредбата на чл.113 от ГПК не намира приложение
само в случаите, когато се касае за потребителски спорове по ЗЗП и/или такива
предявени срещу прекия доставчик на услугата. /арг. и в определение №
607/23.11.2015 г., постановено по ч.т.д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I
т.о./ При липса на изрично посочени
в чл.113 от ГПК ограничения, разпоредбата намира приложение за всички спорове
между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между тях договор, включително и с наличието или не на задължения
по него. Независимо от характера на иска, интереса на ищеца по същия е
отричане на вземането на ответника, основано на заповедта за незабавно
изпълнение и договора за кредит. Поради това, въззивният съд намира, че в
случая са налице предпоставките на чл.113 от ГПК и компетентен да разгледа
спора по правилата на местната подсъдност е Варненски районен съд. По делото е
извършена справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника, а и последния
изрично се е позовал на избраната от него подсъдност. Поради съвпадане на
правните изводи с тези на исковия РС –Варна, частната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а определението на съда потвърдено.
Искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се
остави без уважение. С постановяване на определението, във връзка с
подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин,
изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл.81 ГПК не
намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след
който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има
задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за
разноските съобразно изхода му за всяка една от страните – в този смисъл
Определение № 69 от 2.02.2017г. на ВКС по ч. т. д. № 1621/2016 г., I т. о., ТК.
Поради горното, съдът не дължи произнасяне и по направеното в евентуалност
възражение по чл.78, ал.5 ГПК от насрещната страна с отговора на жалбата.
Воден от
горното, съдът на основание чл.278 ГПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение на ВРС, XI състав, рег.№4575/05.04.2019г., постановено по гр.дело
№16489/2018г., с което е оставен без уважение направеният с отговор на исковата
молба отвод за местна неподсъдност на спора, по частна жалба
вх.№28710/18.04.2019г. на ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, София,
чрез ю.к.Ил.Петрова, на основание чл.113 вр.чл.119 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване съгл.чл.274, ал.4 вр.чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: