№ 29459
гр. София, 20.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
като разгледа докладваното от Цв. М. Частно гражданско дело №
20231110171070 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 133031/22.04.2024 г. на ответника „...., чрез адв. ...., с която е
направено искане за допълване на определение № 14578/03.04.2024 г. в частта за разноските,
като в негова полза бъдат присъдени сторените по делото такива в общ размер на 1 734,60
лв., от които: 1 659,48 лв. – адвокатско възнаграждение и 75,12 лв. – разходи за превод на
документи.
Молителят поддържа, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото, освен когато причината за това се дължи на
постигнато между страните споразумение, когато се прилага ал. 9, какъвто настоящият
случай не е, поради което счита, че в негова полза се следват претендираните разноски в
общ размер на 1 734,60 лв. В подкрепа на факта относно реалното им извършване представя
договор за предоставяне на правни услуги, общи условия към него, фактури и банкови
извлечения.
Насрещната страна – „.... изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане, тъй като счита, че претендираните разноски са недоказани. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност, тъй като претендираният
размер надвишава двукратно минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Позовава се и на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок /в срока за обжалване/,
поради което се явява процесуално допустимо. Касае се за искане за допълване, а не за
изменение на определението, поради което представянето на списък за разноските не се
явява необходимо условие за неговата допустимост. Разгледано по същество – искането е
неоснователно. Разгледано по същество – искането е частично основателно.
С определение № 14578/03.04.2024 г., чието допълване в частта за разноските се иска,
производството по делото е било прекратено, на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне
на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Действително, по
общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината
на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или
защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала
1
делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение
за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната
нейната правна сфера. В този смисъл – Определение № 149/22.03.2012 г. по ч. гр. д. №
3/2012 г. на ВКС, I г. о.
В случая, с поведението си ищецът е предизвикал образуването на настоящия процес, а
впоследствие същият е оттеглил предявения от него иск. По делото няма данни причината за
оттеглянето да се дължи на поведението на ответника – например поради извършено от него
плащане на сумата по исковата претенция след подаване на исковия формуляр, поради което
не следва да се приеме, че същият е дал повод за завеждане на делото. В същото време с
отговора на исковия формуляр своевременно ответникът „.... е отправил искане за
присъждане в негова полза на направените разноски по делото, като първият възможен
момент, в който той е могъл да ангажира доказателства за извършване на претендираните
такива, а именно: за адвокатско възнаграждение и разходи за превод на документи, е
подаването на молбата му по реда на чл. 248 ГПК, доколкото прекратяването на делото се
дължи на оттегляне на иска от страна на ищеца и съдът е сторил това в закрито съдебно
заседание на 03.04.2024 г.
Ето защо, принципно в полза на ответника биха се следвали евентуално сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение, но само за подаването на отговор на исковата
молба, доколкото с това се изчерпват извършените от негово име процесуални действия
преди прекратяване на делото, чиято стойност се равнява на сумата от 400 лв., определена
по реда на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като липсва основание да се приеме, че в негова
полза се дължи изцяло претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 659,48 лв.
В тази връзка следва да се отбележи, че изрично в горната наредба са разграничени
хипотезите, при които извършените процесуални действия се изчерпват единствено с
подаването на отговор на исковата молба, както и когато впоследствие е било осъществено и
процесуално представителство, какъвто настоящият случай не е. Пределите в цитираната
наредба съдът възприема за релевантен ориентир, тъй като според настоящия съдебен състав
те съответстват в достатъчна степен на обичайното възнаграждение, което се дължи по дела
от съответния вид. Независимо от това обаче, съдът приема, че няма основание в полза на
ответника да се присъди дори и сумата от 400 лв., на колкото принципно би се равнявало
следващото му се адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на исковата молба,
доколкото от негова страна не е доказано, че направеният разход касае именно настоящото
дело. В тази връзка с молбата по реда на чл. 248 ГПК е представен договор за предоставяне
на правни услуги, общи условия към него, фактура № ********** от 08.03.2024 г. на
стойност от 18 763,90 евро, подробен разчет на същата стойност, часова ставка, приложение
към фактурата и извлечение от сметка, от които обаче не може да се направи извод, че касаят
именно настоящото дело. Това е така, доколкото в самата фактура не е посочен номер на
дело, или договор за правни услуги, за който тя да се отнася, а в същото време в
представения подробен отчет единствено са изписани имена на пътници и референтни
номера, сред които не е този по процесната фактура от 08.03.2024 г. Действително, прави
впечатление, че част от изписаните имена съвпадат с тези на пътниците, за които се отнася
претендираното обезщетение по настоящото дело, но само въз основа на този факт не може
да се направи извод, че отчетът касае разход във връзка с него, тъй като липсват данни, въз
основа на които те да се обвържат именно с процесния полет. Отделно от посоченото, прави
впечатление, че изобщо не става ясно какъв е размерът на уговореното възнаграждение,
касаещо извършването на процесуални действия именно по настоящото дело, а още по-
малко, че същият се равнява именно на претендираната сума от 1 569,48 лв. Ето защо, съдът
приема, че представените доказателства не са годни да удостоверят връзката на твърдяния
разход от 18 763,90 евро с настоящото дело, тъй като не се доказва, че сумата по фактура №
********** от 08.03.2024 г. има връзка с него, поради което не може да се приеме, че от
2
страна на ответника е доказано реалното заплащане на претендираното от него адвокатско
възнаграждение. Нещо повече, възможно е извършеното плащане да касае и други
отношения на ответника с адвокатско дружество „Петерка и партньори“, поради което е
налице самостоятелно основание да се приеме, че в тази част искането за допълване следва
да се остави без уважение. Не така стоят нещата обаче по отношение на претендираните
разноски за сторени разходи за превод на документи в общ размер на 75,12 лв., тъй като
видно е от представените 3 броя фактури и извлечения от сметки, че в тях е описан именно
номерът на настоящото дело, поради което за съда не съществува съмнение, че направеният
разход се отнася именно до него.
Ето защо, постановеното по делото прекратително определение № 14578/03.04.2024 г.
следва да бъде допълнено в горепосочения смисъл, като ищецът бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 75,12 лв., представляваща разноски по делото за сторени разходи за
превод на документи, като в останалата част искането за допълване следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 14578/03.04.2024 г. г., постановено по гр. дело №
71070/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за
разноските, като ОСЪЖДА ...., регистрирано под № ... в Търговския
регистър на Федерална Република Германия, с адрес: ... да заплати на „...., регистрирано под
№ .... в Търговския регистър на Република Ирландия, с адрес: г... на основание чл. 78, ал. 4
ГПК, сумата от 75,12 лв., представляваща разноски по делото за сторени разходи за превод
на документи, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3