РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Радомир, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251730100734 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.12.2024 г. ищцовото дружество „Е.П.Б.” ООД, в
качеството на продавач, е доставило на И.В. М., в качеството му на земеделски
производител, 1500 литра дизелово гориво Б6. За извършената доставка бил подписан
протокол от същата дата.
На 06.12.2024 г. била издадена фактура № ......./06.12.2024 г. за извършената доставка на
стойност 3510 лева с включен ДДС. Фактурата била изпратена по имейл на ответника на
06.12.2024 г.
Твърди, че съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорено друго, паричното задължение
следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
плащане. Тъй като фактурата била получена на 06.12.2024 г., падежът настъпил на
20.12.2024 г.
Ответникът не оспорил дължимата сума, но и не изпълнил задължението си в срок.
Същият извършил частично плащане в размер на 1000 лева на 17.02.2025 г. Натрупаната
законна лихва към момента на плащането за периода от 21.12.2024 г. до 17.02.2025 г. била в
размер на 78,40 лева. С извършеното частично плащане ответникът погасил тази сума, като
с остатъка от 921,60 лева погасил частично главницата, като останал дължим остатък от
2588,40 лева. Тази сума не била погасена и до момента.
1
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата от 2588,40 лева с включен ДДС, представляваща незаплатената
част от цената на доставка на 1500 литра дизелово гориво, извършена на 04.12.2025 г., за
която е издадена фактура № ........./06.12.2024 г., законната лихва за забава за периода от
18.02.2025 г. до 10.07.2025 г. в размер на 197,60 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 11.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представена и приета фактура № ......./06.12.2024 г., издадена от „Е. П.Б.”
ООД, с получател И.В.М., за сумата от 3510,00 лева.
По делото е представен и приемо – предавателен протокол № ......., с посочен в същия
получател ЗП И.В.М..
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.
1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с
ответника (сключен договор за продажба на стоки), предаването на стоките, за което е
издадена описаната в исковата молба фактура, изпадането в забава на ответника, както и
размера на вземането си.
Във връзка с така разпределената от съда доказателствена тежест следва да се посочи, че
между страните не съществува спор, а се доказва и от събраните по делото писмени
доказателства, че между същите е съществувало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен неформален договор за продажба, по силата на който ищцовото
дружество е продало на ответника, в качеството му на земеделски производител, 1500 литра
дизелово гориво Б6, за което е била издадена фактура № ...../06.12.2024 г. за извършената
доставка на стойност 3510 лева с включен ДДС.
Предаването на процесното количество дизелово гориво се установява от приложения
по делото приемо – предавателен протокол.
Съобразявайки така представените писмени доказателства и с оглед признанието,
направено от ответника в проведеното открито съдебно заседание, на дължимостта на
вземането, претендирано от ищеца и начина на начисляване на процените суми, както и
липсата на ангажирани доказателства за извършено плащане, съдът намира претенцията на
ищцовото дружество за доказана в пълния предявен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете. Същият доказва направени разноски по делото в общ размер на 875,14
лева, от които 155,14 лева – внесена държавна такса и 720,00 лева – заплатено адвокатско
2
възнаграждение.
Ищецът претендира и присъждане на разноските по ч. гр. д. № 33 792/2025 г. по описа
на СРС, образувано по молба на „Е.П. Б.” ООД за обезпечение на бъдещ иск, предявим
срещу ответника И.В. М.. Представени са доказателства за направени разноски в общ размер
на 640,00 лева, от които 40,00 лева – внесена държавна такса и 600,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от TP № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при
постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед
този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков
процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет
са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски,
направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (в
този смисъл определение № 845/05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,
определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК, определение №
336/21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК и пр.).
В проведеното съдебно заседание по делото ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение което
съдът намира за основателно. Относно начина, по който се определя от съда
възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по решението по дело С-
57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Настоящият съдебен състав счита, че при
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да вземе предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния
интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по
спора национални и международни правни норми, както и броя на заседанията - в
конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 500,00 лева, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, сумата в размер на 350,00 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № 33 792/2025 г. по описа на СРС, както и
направените разноски за внесена държавна такса в размер на 195,14 лева.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.В.М., в качеството му на земеделски производител, с ЕГН: **********, с адрес:
с. Р., общ. Радомир, обл. Перник да заплати на „Е. П. Б.” ООД, с ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Т.“ № ., ет., ап. ., сумата в размер на 2588,40 лева (две
хиляди петстотин осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) с включен ДДС,
представляваща незаплатената част от цената на доставка на 1500 литра дизелово гориво,
извършена на 04.12.2025 г., за която е издадена фактура № ..../06.12.2024 г., законната лихва
за забава за периода от 18.02.2025 г. до 10.07.2025 г. в размер на 197,60 лева (сто деветдесет
и седем лева и шестдесет стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 11.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И.В. М., в качеството му на земеделски производител, с ЕГН: **********, с
адрес: с. Р., общ. Радомир, обл. Перник да заплати на „Е. П. Б.” ООД, с ЕИК: .., със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Т.“ № ., ет. ., ап. .сумата от 1045,14 лева (хиляда
четиридесет и пет лева и четиринадесет стотинки), представляваща направени от ищеца
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4