ПРОТОКОЛ
№ 736
гр. Сливен, 01.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско
дело № 20222230105640 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищцата М. К. К., редовно призована чрез пълномощник, се явява лично
и с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК – адв. С. С. от АК – Ямбол,
редовно упълномощен с пълномощно, приложено по делото.
Ответницата И. В. К., редовно призована чрез пълномощник, не се
явява лично. Представлява се от процесуален представител по чл. 32, т. 1
ГПК – адв. Р. А. от АК – Ямбол, редовно упълномощена с пълномощно,
приложено по делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото.
Производството се намира във фаза съдебно дирене.
Разглеждането му е отложено за днешна дата, с оглед събиране на
гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.
АДВ. С.: Водим двамата свидетели.
Съдът констатира, че в предходно съдебно заседание е предоставил
възможност на ищцовата страна да ангажира гласни доказателствени
1
средства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на водене, и тъй като
днес се водят, следва да ги допусне.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в качеството на свидетели на ищцовата страна –
И.И.Т. и М.Г.Д. –К..
Съдът ги ПОКАНИ в залата и ПРИСТЪПИ към снемане на тяхната
самоличност, както следва:
И.И.Т. – 42 г., ЕГН: **********, бълг. гражданин, неосъждан, неженен,
средно-специално образование, без родство със страните по делото;
М.Г.Д.-К. – 47 г., ЕГН: **********, бълг. гражданка, неосъждана,
вдовица, полувисше образование, майка на ищцата;
Съдът на осн. чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК РАЗЯСНИ правото на свид.
М.Д.-К., че има право да откаже да свидетелства.
СВИД. Д.-К.: Желая и ще дам показания.
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290 НК. Обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свид. И.Т. и ПРИСТЪПИ към разпит на
свид. М.Д.-К..
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм майка на ищцата М.. Наследодателката на
страните Мария беше моя свекърва. Бях женена за нейния син. Дъщеря ми е
нейна внучка. Мария освен син има и дъщеря – И. – ответницата. Свекърва ми
имаше имот в гр. Сливен, апартамент в кв. „Българка“ и къща в гр. Елхово.
През 1998 г., когато сключих граждански брак с моя съпруг, тя на сватбата ни
каза, че този апартамент ни го подарява, че ни го дава като подарък, да
живеем там. Ние започнахме да правим ремонт. Тогава работихме в Гърция
при свекърва ми, която имаше ресторант там, и работихме при нея. Не
заживяхме в този апартамент. През 2002 г., когато почина съпругът ми,
свекърва ми след няколко години, не мога да кажа точно, може би след две
или три години закупи къща в гр. Елхово, защото дъщеря й живееше там, за
да е близо до нея. Къщата тогава не беше годна за живеене. Моят брат беше
съпруг на ответницата. Към момента са разведени. Тогава моят брат водеше
ремонта по къщата, всички ремонтни дейности ги извършваше той, защото
2
свекърва ми беше тогава в Гърция и им пращаше пари да правят ремонта на
къщата. Няколко месеца след като я закупи свекърва ми, се извърши ремонта
и в нея заживяха брат ми със съпругата си И. и детето им. Когато свекърва ми
се прибираше от Гърция, тя се прибираше в къщата си в гр.Елхово. Аз знам,
че свекърва ми си закупи къщата, за да се прибере в нея, когато се върне
окончателно в България. Не съм чувала тази къща да я закупува за И..
Свекърва ми се върна окончателно в България през 2015 г. и заживя в къщата
в гр. Елхово. Тогава И. и брат ми бяха вече разведени и свекърва ми заживя
при И. в къщата. След като се извърши ремонта на къщата, И. и брат ми
заживяха в нея. Живяха там около 7-8 години. После се разведоха и И. остана
в къщата. След това се прибра и свекърва ми в къщата. През годините аз съм
ходила много често в тази къща, вкл. и моята дъщеря. Ние бяхме в много
добри отношения с И., докато беше женена за брат ми, а и след това. Никога
И. не ни е демонстрирала поведение, че счита къщата за лично нейна. Аз
знам, че тази къща е на свекърва ми. М. беше малка и не сме коментирали чия
собственост е къщата, но тя е отсядала в къщата при баба си, когато свекърва
ми си е идвала в България. След смъртта на свекърва ми много пъти съм
разговаряла с И. за поделяне на тези имоти. Тя искаше да се разберем
апартамента в гр. Сливен да остане за моята дъщеря, а къщата в гр. Елхово да
остане за нея. Не се разбрахме за тези имоти досега, защото изчаквахме М. да
навърши пълнолетие и после И. каза, че този апартамент в гр.Сливен го иска
също за себе си.
След смъртта на съпруга ми през 2002 г., със свекърва ми бяхме много
близки. От 1998 г. до 2012 г. всяко лято бях в Гърция при нея и работех. Там
гледах и дъщеря ми. Къщата е закупена през 2004 г., след смъртта на моя
съпруг. От закупуването на къщата съм ходила много често там, може би два
пъти в месеца, и по време на ремонта съм ходила, и след това, и винаги съм
ходила с детето. Знам, че брат ми правеше ремонт на къщата със средства на
свекърва ми. Не знам какви уговорки са имали. След като почина свекърва ми
през 2015 година нещата продължиха по същия начин. Тогава съм ходила
веднъж месечно в гр. Елхово с детето ми. Ходих на гости. Още тогава сме
говорили с И. за подялба на имуществото, и още тогава тя казваше, че иска
къщата за нея си, а апартамента да остане на М.. Аз исках дъщеря ми да
навърши пълнолетие и тогава да се уредят отношенията ни. Ходила съм
поС.но в къщата на гости на брат ми и на И., и на свекърва ми. След като се
3
разведоха брат ми и И., също съм ходила в къщата при И. и детето й. Откакто
е купена къщата свекърва ми е идвала и живяла там всяка зима за определен
период, не мога да кажа точен. Разходите по къщата за завършването й,
местни данъци и такси, не знам кой ги е плащал, но знам, че свекърва ми
пращаше пари на И. и на брат ми, вкл. и по мен е пращала пари да им ги
предавам, когато аз съм ходила в Гърция. Със свекърва ми съм говорила
единствено за апартамента в гр.Сливен, за къщата не сме говорили нищо. Тя
винаги е казвала, че апартаментът го е купила за сина си, и че ще го
предпише на дъщеря ми, когато стане пълнолетна.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Съдът ПРЕМИНАВА към разпит на свид. И.Т.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм втори братовчед на Койчо, който беше баща
на М., и втори братовчед на И.. Аз живея в с. Зимница откакто се помня.
Мария Гривова я познавам. Тя ми се падаше леля. Беше омъжена за моя чичо,
който е първи братовчед на баща ми. Мария живееше и работеше в Гърция, и
винаги, когато си идваше в България сме се виждали. Тя идваше в нас, защото
бяха близки с майка ми. Когато си идваше в България тя отсядаше главно в
Елхово. Там имаше къща. Аз съм ходил много пъти там. Знам, че имаше и
апартамент в гр. Сливен. Знам, че апартаментът в гр. Сливен започна да го
ремонтира бащата на М., а в къщата в гр. Елхово знам, че живееха И. и
съпругът й. Мария чакаше М. да навърши 18 години, за да й предпише
апартамента в гр. Сливен. За къщата не знам какви уговорки са имали. Знам,
че Мария пращаше пари от Гърция на съпруга на И., който се занимаваше с
ремонта на къщата. Знам, че М. много пъти е посещавала имота в гр.Елхово,
дори и след като Мария почина. След като И. и съпругът й се разведоха, също
е ходила в къщата. Не мога да кажа дали са имали спорове за тази къща. Аз
бях много близък с Койчо, и затова знам за апартамента, че уговорката е била
той да остане на него. Аз съм ходил да помагам за ремонта. От леля Мария
съм чувал, че апартаментът в гр. Сливен е за М., а къщата в гр. Елхово е за
Ивета, която е дъщеря на И.. Мария искаше, когато се прибира в България да
има къде да живее, и тя се прибираше в къщата в гр. Елхово. Не мога да Ви
кажа защо не е предписала къщата на Ивето, а за М. знам, че чакаше да
навърши пълнолетие. Ходил съм в имота в гр.Елхово. Не мога да кажа колко
4
често. Динко – мъжът на И. правеше ремонта с идеята да живеят в тази къща.
За ремонта парите ги даваше Мария. Не знам да има случай, в който М. да е
отишла в тази къща в гр. Елхово и И. да не я е допускала в нея.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Нямам други доказателствени искания.
АДВ. А.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Нямам други доказателствени искания.
Тъй като страните не са заявили други доказателствени искания, на
основание чл. 149, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и ДАВА ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. С.: Считам, че в проведеното делбено производство, се устави по
безспорен начин, че страните по делото са съсобственици в резултат на
наследяване след смъртта на общия наследодател Мария Гривова, на
недвижимите имоти, посочени в първоначалната искова молба.
Неоснователно е твърдението на ответницата И. К., че същата е придобила по
давност, находящия се в гр. Елхово недвижим имот, собственост на общата
наследодателка. Поради изложеното, моля да се произнесете с решение, с
което да оставите без уважение искането на ответницата да бъде прието, че
същата е придобила по давност, находящия се в гр. Елхово, ул. „Беласица“ №
7 недвижим имот, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда.
Моля да се произнесете с решение, с което да допуснете делба на посочените
в депозираната от нас първоначална искова молба имоти, при квоти по 1/2
идеална част за всеки един от наследниците М. К. К. и И. В. К..
С цел процесуална икономия, моля да ми дадете възможност да
представя подробна писмена защита.
В залата ВЛИЗА ответницата И. К.
АДВ. А.: Доказа се безспорно в настоящото производство, че на името
на общата наследодателка на страните Мария В., са придобити два имота -
един в гр. Сливен и един в гр. Елхово, подробно описани в исковата молба по
делото. Считам, че от разпитаните в предходно съдебно заседание двама
свидетели – Василка Иванова и Таня Саракостова, и двете, които имат преки
5
впечатления, както от волята на наследодателката, говоря за Василка
Иванова, така и за желанията и действията на И. К. по отношение на имота в
гр. Елхово, от техните показания се установи безспорно, че волята на Мария
В. - майка на ответницата, при закупуване на имота в гр. Елхово, е била този
имот да е за дъщеря й, като е предала владението на И. веднага след
закупуването на имота. Оттогава до днес И. се е грижила за имота като за
свой собствен, като го е завършила, въвела го е в експлоатация, изградила е
масивна ограда, която огражда имота. От друга страна разпитаните в
днешното съдебно заседание двама свидетели, заявиха категорично, че имат
знание и могат да свидетелстват единствено относно факта и волята на
наследодателката, кой да ползва имота й в гр. Сливен, но и двамата заявиха
категорично, че не са говорили с наследодателката, и не знаят нищо за имота
в гр. Елхово. Ето защо, считам че от събраните по делото доказателства, се
доказа безспорно, че от момента на закупуването на имота до днес, И. К. е
ползвала, владяла спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато имота -
земя и сграда, находящ се в гр. Елхово, ул. „Беласица“ № 7, закупен на името
на майка й, който имот е бил предоставен като владение от майка й, поради
което същата е придобила имота по давност. Представената в предходно
съдебно заседание декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и
такси, не би могла да бъде доказателство за изявено намерение за своене от
страна на И. или липса на токова, тъй като тази декларация се подава в
изпълнение на административно данъчно задължение пред орган, което
налага специфични изисквания относно начина на попълването й. А
откриването на данъчна партида на недвижим имот на едно или друго име,
също е административна дейност, която не би могла да бъде доказателство за
намерение за своене или липса на такова по отношение на един недвижим
имот. В този смисъл е Решение по гр.д. № 325 от 2020 г. на ВКС, поради
което аргументи ще изложа в писмени бележки, в предоставен от Вас срок.
Считам, че по делото се установи, че И. К. е придобила по давност процесния
имот, находящ се в гр. Елхово с изтичане на 10-годишна давност на
28.06.2014 г., поради което същият е нейна еднолична собственост, поради
което, моля да уважите направеното възражение. В тази връзка, Моля да
изключите имота в гр. Елхово от делбената маса и уважите предявената
искова молба за допускане на съдебна делба само по отношение на
недвижимия имот, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка“, при равни квоти,
6
така както е записано в исковата молба - 1/2 идеална част за М. К. К. и 1/2
идеална част за И. В. К.. Моля за срок за писмени бележки.
ОТВЕТНИЦАТА И. К.: Към 2014 г. аз бях в брак.
С оглед направените искания на пълномощниците на страните и на осн.
чл. 149, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок, считано от днес на двете насрещни
страни за представяне на писмени защити по делото, с преписи за всяка една
от тях.
Съдът СЧЕТЕ делото за изяснено.
ОБЯВИ устните състезания за приключени, и ще се произнесе с
решение на 30.06.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:20 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7