РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Монтана, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20221600100409 по описа за 2022 година
Производството е образувано е искова молба на Г. Ф. *чрез процесуалния
представител против В. Н. с правно основание чл . 558 ,ал.7 КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1 ,т.2,
б. "а", ,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба .
Ищецът твърди,че е изплатил по щети № 210194/14.06.2017г. и № 210346/26.10.2017
г. обезщетения за неимуществени вреди общо в размер на 97 345,43 лв., съответно по щета
№ 210194/14.06.2017г. обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди, в общ размер на 63 105,42 лв., част от тях определени с решение на УС
на ГФ и част присъдени по гр.д. № 9611/2017 г. по описа на СГС, 6 с-в на И.Н., със знанието
и съгласието на своята майка С. Б., пострадал като пътник на предна дясна седалка в л.а. „*“
с ДКН *при ПТП, настъпило на 20.09.2016г., и по щета № 210346/26.10.2017 г. обезщетение
на неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, изразяващи се във
влошаване на здравословното състояние (ексцес), в общ размер на 34 240,01 лв. на И.Н.,
пострадал като пътник на предна дясна седалка в л.а. „*“ с ДКН *при ПТП, настъпило на
20.09.2016г.
Виновен за катастрофата, съгласно постановление за прекратяване на НП е В. Н., ЕГН
от с. *, обл. *, управлявал л.а. „*“ с ДКН *, собственост на Д.К., без сключена 33 „ГО“, към
датата на ПТП, съгласно справка на ИЦ ГФ.Същият е управлявал автомобила без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. След сезиране на
фонда от страна на пострадалия И.Н. и по образувана щета № 210194/14.06.2017г., УС на
ГФ му определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени
вреди, в общ размер на 40 724,00 лв. /40 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди и
724.00 лв. за имуществени вреди/. Поради несъгласие с размера на изплатеното
обезщетение пострадалият е завел гр.дел № 9611/2017 г. , по чието решение Г.ф. заплатил
доброволно сума в размер на 22 172.22 лв., от която 20 000.00 лв. - главница и 2 172.22 лв. -
законна лихва. С платежно нареждане от 24.07.2018г. по банковата сметката на адв. Н.Д.,
беше изплатена посочената сума, съгласно нотариално заверено пълномощно. На 15.10.2018
г. и на 31.10.2018 г. е заплатена и сума в общ размер на 933.20 лв. по сметка на СГС,
1
представляваща ДТ и разноски.С допълнителна молба пострадалият е поискал от фонда
обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, изразяващи се
във влошаване на здравословното състояние (ексцес) на основание чл. 557 от Кодекса за
,като му е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди, в общ размер на 34 240,01 лв. /30 000.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 2 240.00 лв. за имуществени вреди/. Въпреки отправените покани
ответникът не е заплатил исковата сума.Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати исковата сума,ведно със законните
последици.
Ответникът В. Н. в законоустановения срок не е представил писмен отговор.В
съдебно заседание същият признава иска.
С оглед на това признание от процесуалния представител на ищеца е направено
искане съдът да постанови решението си при условията на чл.237 ГПК .
Съдът като взе предвид изричното изявление на ответника, че признава изцяло
иска на ищеца, както и искането на последния да бъде постановено решение по чл. 237
ГПК, намира следното:
Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а именно
признатото право да противоречи на закона и на добрите нрави и с него да не може да се
разпорежда страната. Предвид това и като съобрази изрично направеното от ответника
признание на иска, съдът намира за основателно искането на ищеца да се постанови съдебно
решение при признание на иска. По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК съдебното решение не
следва да се мотивира.
Предвид извършеното признание на исковете, съдът намира, че повод за завеждане
на делото е станал ответникът, който следва да понесе и отговорността за разноските,
сторени от ищеца, в размер на 3893,82 лв. заплатена ДТ. И юрисконсулско възнаграждение
в размер на 540 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. ,ЕГН ********** да заплати на Г.ф. сумата 97 345,43 лв.
(деветдесет и седем хиляди триста четиредесет и пет лева и 43 ст.) представляваща
изплатеното от Г. ф. обезщетение по щети № 210194/14.06.2017г. и № 210346/26.10.2017 г.
за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане ,както и
сумата 3893,82 лв. заплатена ДТ. И юрисконсулско възнаграждение в размер на 540 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд София .
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
2