РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20231001000339 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД "ОЗК Застраховане „ АД срещу
Решение № 1367/05.12.2022год., постановено по т.д.№ 1255/2021год. на СГС, в частта му ,с която
ЗАД „ ОЗК Застраховане „ АД е осъдено на основание чл. 410 от КЗ да заплати на „ Алианц
Цириак Асигурари“ С.А. Румъния сума в размер на 8 004.80 лева , представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 06.05.2016год. пътно транспортно произшествие за
лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „ Пасат“ с румънски рег № ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане , както
и в ЧАСТТА МУ, с която е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 3 430.92лева.
В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението ,в обжалваната му
част. Изложени са доводи за това ,че първоинстанционният съд бил кредитирал избирателно
събраните по делото доказателства и ги е интерпретирал неправилно. Поддържа се ,че по делото не
бела установена причинно следствената връзка между противоправното деяние и настъпилия
вредоносен резултат касателно част от претендираните вреди, а именно по отношение
уврежданията по скоростната кутия на процесния лек автомобил. Данни за наличие на такава не се
съдържали в изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза , както бил приел
първоинстанционния съд . Счита се ,че в експертизата съдържала единствено извод за
хипотетична възможност вредите да са настъпили в резултат на процесното ПТП,което било
равнозначно на извод за хипотетична възможност за настъпването им и по друга причина-
фабричен дефект.
1
По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му
част и постановяване на ново , с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.При уважаване
на жалбата се претендират разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от „ Алианц Цириак
Асигурари“ С.А. В представена по делото молба от процесуалния представител на въззиваемото
дружество се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно и за присъждане на разноски за въззивното производство. Към молбата е
представен договор за правна защита и съдействие .
Апелативен съд-София ,като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Пред СГС са искове с правно основание чл.410 във вр. с чл. 411 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗ
от Алианц- Цириак Асигурари“ С.А. срещу ЗАД „ ОЗК-Общо Застраховане“ АД за сумата от
25 071.26 лева , представляваща изплатено от ищеца по имуществена застраховка застрахователно
обезщетение за щети на лек автомобил „Фолсваген“, модел „ Пасат“ с румънски рег.№ ***,
причинени при ПТП на 06.05.2016год. около 19.00часа на републикански път II-55, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -05.07.2021год. до
окончателното изплащане на вземането и чл.86, ал.1 от ЗЗД -за сумата от 10 724.93лева ,
представляваща лихва за забава за периода от 14.04.2017год. / датата, на която изтича предвидения
в чл.412, ал.3 от КЗ 30 дневен срок за доброволно възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение/ до датата на завеждане на исковата молба-05.07.2021год.
Ищецът е твърдял ,че на 06.05.2016годна около 19.00часа на републикански път I-55, /гр.
Дебелец - гр. Свиленград“/ км. 51+600 на територията на община Гурково е настъпило ПТП ,
причинено по вина на водача на л. а. марка „ БМВ“, модел „ 320И“ с рег.№ ***, при което са
причинени материални щети по МПС "Фолксваген“, модел „ Пасат“ с румънски рег.№
***,собственост на „ АЛД Аутомотиве“ СРЛ, управляван от Й. –Д. С., румънски гражданин. За
увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка "Флексикаско“ с „ Алианц-Цириак
Асигурари“ С.А. по застрахователна полица № CPJ025124486, валидна към датата на настъпване
на ПТП ,по която била образувана щета № СМ 034830 по повод настъпилото застрахователно
събитие. След извършена оценка на щетите по застрахования автомобил е било определено
застрахователно обезщетение в размер от 57 562.61 румънски леи или 25 071.26 български лева
6088, 62 лв., което е заплатено на застрахования с преводни нареждания от 17.11.2016год. и
27.02.2017год. За МПС с per. № *** е била сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица № BG/23/116000818656 при
ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП. Ищецът е предявил регресната
си претенция в общ размер от 25 071.26лева . Сочи се ,че въпреки отправената покана ответника
не бил платил дължимата сума, поради което на основание чл.411 от КЗ ищеца е придобил
регресно вземане срещу последния за сумата от 25 071.26лева . Претендира и лихва за забава
върху главницата в размер на 10 724.93лева за периода от 14.04.2017год. до датата на предявяване
на иска- 05.07.2021год.
Ответникът ЗАД "ОЗК-застраховане „ АД е оспорил исковете,в частност е направил
възражение за липса на причинно следствена между твърдените увреждания на застрахования при
ищеца автомобил с процесното ПТП.
СГС е приел за основателен предявения иск , приемайки че са налице всички кумулативни
предпоставки на чл.410 от КЗ , но го е уважил частично- за сумата от 8 004.80 лева , приспадайки
от претендираната сума в размер на 25 071.26 лева платената преди завеждане на исковата молба
сума в размер на 17 066.46лева. Приел е също така ,че при пътно транспортното произшествие е
увредена и скоростната кутия на лек автомобил „ Фолсфаген „, модел „ Пасат“ , поради което за
заплатеното на застрахования застрахователно обезщетение , съответстващо на извършения от
него разход за подмяна на скоростната кутия, застрахователят-ищец , встъпвайки в правата на
застрахования, има право да претендира регресно обезщетение по чл.410 от КЗ.
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и
2
съобразено с разпоредбите на материалния закон. Релевантните за спора факти са правилно
изяснени, правните изводи на съда съответстват на тях и на относимите законови разпоредби,
поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
Според разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение,
каквото в случая е установено, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност.
Застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение, което
трябва да е съответно на реално претърпените вреди. Спорният по делото въпрос , с оглед
оплакването във въззивната жалба, е относно наличието на регресно вземане на ищеца срещу
ответника по изплатено застрахователно обезщетение , формирано от извършения от
застрахования разход за подмяна на скоросната кутия на лек автомобил „ Фолсваген“, модел „
Пасат“. В тази връзка въззивникът поддържа , че по делото не било установена по категоричен
начин ,че при процесното ПТП е увредена скоростната кутия на лек автомобил „Фолсваген“, а
била установена единствено хипотетична възможност за това,което била равносилна на
хипотетична възможност увреждането да е настъпило в резултат на фабричен дефект.
Настоящият съдебен състав намира оплакванията за несъстоятелни.
В първоионстанционното производство е изготвена съдебна-автотехническа експертиза, в
която е разяснен механизма на настъпване на процесното ПТП и е заключено ,че при същото е
възможно да бъде увредена скоростната кутия на процесния автомобил. Уточнено е обаче, че това
може да се установи след извършване ремонт на ходовата част и изминаване на не-повече от 100-
200 км. пробег.
След представяне на снимков материал, в изготвена допълнителна автотехническа
експертиза е дадено заключение за наличие на пукнатина на скоростната кутия ,намираща се зад
уплътнението на планетарната предавка . Разяснено е ,че заради местоположението на
пукнатината, загубата на масло е била намалена и съответно това не е попречило превозното
средство да се управлява известно време въпреки пукнатината.
В с.з. вещото лице е посочило ,че констатирането напукване на скоростната кутия може
да е следствие на процесното МПС и че наличието на пукнатина на скоростната кутия налага
нейната подмяна . Посочва ,че при удар в предно дясно колело полувала би се вкарал навътре
заради силата на удара и в резултат на това може да спука самия блок на автомобила. Разяснило е
също така , че конкретното спукване на скоростната кутия не може да доведе до теч на масло,
количеството изтекло масло е биха били незначителни, биха се събирали в уплътнението и едва
при изтичането му би се разбрало за дефекта. Това нямало да пречи автомобилът да се управлява
в продължение на месеци и не би активирало индикаторите на автомобила, реагиращи при
проблем с маслото.
Съдържащите се в обсъдените по-горе основна и допълнителна автотехническа
експертиза данни според настоящия съдебен състав са достатъчни да обосноват извод за наличие
на повреда- пукнатина на скоростната кутия на лек автомобил „ Фосваген „, Пасат“ , която е в
причинно следствена връзка претърпяното от автомобила ПТП. Този извод се подкрепя от
установения механизъм на настъпване на процесното ПТП, в частност от установеното че удара
върху лекия автомобил е бил концентриран в неговата предната дясна част /в предното дясно
колело/ и при който удар ,с оглед високата скорост на движение на виновния за ПТП автомобил /
според вещото лице/ полувала би се вкарал навътре и би спукал самия блок на автомобила , в
който се намира скоростната кутия. По делото е категорично доказано , че ударът върху процесния
автомобил е бил концентриран в неговата предна дясна част / предно дясно колело/, а именно
удар в тази част на автомобила е определен като предпоставящ настъпването на конкретната
повреда- спукването на скоростната кутия. Предвид на това не може да се приеме ,че се касае само
теоретична възможност пукнатината на скоростната кутия да е следствие на процесното ПТП, а за
такава с най-голяма степен на вероятност предвид установения механизъм за неговото настъпване.
За да направи този извод съдът съобрази и липсата на данни по делото , които да го
опровергават или да го поставят под съмнение, навеждайки на друга вероятна причината за
спукване на скоростната кутия. Действително, пукването на скоростната кутия не е констатирано
непосредствено след настъпване на ПТП, а няколко месеца по-късно , през което време няма спор
че автомобилът е осъществил значителен пробег. От това не следва автоматичен извод, че
3
пукването на скоростната кутия не е резултат от процесното ПТП, а на някаква друга причина, а и
аргумент за това не може да се търси и от по-късното констатиране на повредата. Това е така , тъй
като от разясненията на вещото лице става ясно ,че пукнатината на скоростната кутия не би могла
да бъде установена при външен преглед на автомобила, извършен непосредствено след
настъпването на ПТП или в близък до този момент , а при ремонт на ходовата част на автомобила.
Наличието на пукнатината в скоростната кутия не е било пречка автомобила да се управлява
продължителен период от време , през които да няма никакви индикация за този проблем-теч на
масло , което да е налагало да се търси вероятната причина за това.
Предвид на изложеното и липсата на данни ,че пукнатината в скоростната кутия се дължи
на производствен дефект следва да се приеме , че същата е резултат от процесното ПТП , до който
извод е достигнал и първоинстанционния съд. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение, в обжалваната му част, се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.2 от ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемото дружество направените във въззивното производство разноски,
които се доказва в размер на 1 244 лева, съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 08.05.2023год.
Мотивиран от горното , Апелативен съд-София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1367/05.12.2022год. , постановено по т.д.№ 1255/2021год.
на СГС, ТД, VI-1 състав, в частта му,с която ЗАД „ ОЗК-Общо Застраховане „АД е осъдено на
основание чл. 410 от КЗ да заплати на „ Алианц Цириак Асигурари“ С.А. сума в размер на
8 004.80 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на
06.05.2016год. пътно транспортно произшествие за лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „
Пасат“ с румънски рег № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане , както и в ЧАСТТА МУ за разноските.
В останалата част Решение №1367/05.12.2022год. , постановено по т.д.№ 1255/2021год. на
СГС, ТО VI-1 състав е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК-Застраховане“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“ Света София“ № 7, ет.5 да заплати на „Алианц-Цириак Асигурари“
С.А., пореден номер в Търговския регистър на Румъния J40/15882/1994 с адрес на дружественото
седалище:Румъния, Букурещ, сектор 1 , улица“ Къдъреа Бастилией“ № 80-84, сутерен, партер
/частична зона юг/, ет.1 /частично-зона юг/ет.2,ет.3, ет.4, ет.5,ет.6/частично-зона юг/ сумата от
1 244 лева , представляваща направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличието на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4