Решение по дело №76/2022 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20227250700076
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

80                               17.11.2022 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище

на осемнадесети октомври                две хиляди двадесет и втора година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:   Албена Стефанова

                       Иванка Иванова      

Секретар - Стоянка Иванова

Прокурор – Васил Ангелов

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 76 по описа за 2022 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП Варна, подадена чрез гл.юрисконсулт М.Д. Й., против Решение № 147/29.07.2022 г. на Районен съд-Търговище, постановено по НАХД № 298 по описа на съда за 2022 г., с което е отменено НП № 616194-F634944/06.12.2021 г., на и.д. Директор на ТД на НАП Варна. С посоченото НП на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр.Търговище, представлявано от А. Х. А., за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 500 лева.

В касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, обосноваващи наличието в НП на реквизитите –дата и място на извършване на нарушението и неправилност на изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Навежда се липса на мотиви в съдебното решение относно преценката на съда, че нарушението е извършено на друга дата и защо посоченото в НП изпълнително деяние не съставлява нарушение. Решението се атакува и като необосновано. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно като се постанови ново, с което НП да се потвърди. Претендира се присъждане на разноски и за  двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на дружеството.

В съдебно заседание касаторът се представлява от гл. юрисконсулт М.Д., която поддържа жалбата на наведените в нея основания и доводи. Допълнително навежда, че от така събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказват елементите на описаното в НП административно нарушение.

Ответникът по касационната жалба-„СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр.Търговище представя писмен отговор по жалбата, в който излага подробни доводи, обосноваващи съответствие на въззивно решение със закона. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Д.Т. от АК-Разград, който счита жалбата за неоснователна и поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Излага становище, че от така описаната в НП фактическа обстановка не става ясно в какво точно се състои нарушението, като не са посочени - датата, мястото и обстоятелствата, в които се изразява същото. Навежда и липса на писмени доказателства, въз основа на които да се приеме за установено извършено реално плащане. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски в настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище изразява становище за основателност на жалбата. Дава заключение, че оспореното въззивно решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно като се постанови ново, с което НП да се потвърди.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес,  срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

Разгледана по същество на основанията посочения в нея и в пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав намира жалбата за неоснователна.

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било НП № 616194-F634944/06.12.2021 г., на и.д. Директор на ТД на НАП Варна, с което на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр. Търговище, за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 500 лв.

За да постанови този резултат, Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 29.10.21 г. в ИМР Търговище, ТД на НАП Варна, при извършена проверка на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД, приключила с Протокол №П-03002521150594-073-001/ 29.10.2021 г., при анализ на записванията по сметка 502 „Каса във валута“, е установено, че е извършено плащане на територията на страната, което не е осъществено чрез превод или внасяне по платежна сметка на стойност 61 000 лв. по РКО № 107/15.01.2021 г. с основание - служебен аванс по договор за поръчка от 04.01.2021 г. с лицето Д. А., в качеството му на довереник по договор с дружеството с предмет: доверителят „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД възлага, а довереника приема от свое име и за сметка на доверителя да подготви и сключи сделка за покупка на струйна машина за измиване на автомобили за два поста и двупостова прахосмукачка на обща стойност 61 000 лв. Договорът за поръчка е сключен за срок до 25.01.2021 г., а плащането на служебния аванс е осчетоводено Дт 422/Кт 502 - 61 000 лв. На 25.01.2021 г. дружеството е отпуснало заем на Д. А. в размер на 61 000 лв. за срок от 10 г. с годишна лихва от 4%. Изплатеният служебен аванс, получен от Арас, не е бил върнат, а е преобразуван в паричен заем без движение на парични средства. Представен е погасителен план към договора за заем със заемател Д. А. за сумата от 61 000 лв., със срок на кредита 120 месеца, с лихва 4%, намаляващи вноски 120 бр., общо главница -61 000 лв., общо лихва -12 301.75 лв. Преобразуването на служебния аванс в дългосрочен заем е било осчетоводено Дт 269/Кт 422 за сумата от 61 000 лв. Въз основа на тези констатации наказващият орган е приел, че на 15.01.2021 г. в гр. Търговище дружеството е извършило нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, за което на същото е съставен АУН № F 634944/17.11.2021 г., за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Актът е предявен и подписан от управителя на дружеството- А. А. без възражения. В предвидения в ЗАНН срок от страна на дружеството не са депозирани писмени възражения срещу акта. Въз основа на така съставения АУАН Директорът на ТД на НАП - Варна е издал НП № 616194-F634944/06.12.2021 г., с което на дружество „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр. Търговище, за нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ и на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 500 лв.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че административното нарушение не се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като в обстоятелствената част на НП са отразени отделни факти, които не водят до извод за извършено от дружеството нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, визирайки обективните признаци на деянието и датата на извършването му. Съдът е констатирал също допуснати от наказващия орган съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а именно липса на задължителни реквизити в АУАН и НП, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН като дата, място и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. От свидетелските показания на св. Кр. Ст.– актосъставител и единствен свидетел при констатиране на адм. нарушение, Районният съд е приел за установено, че противно на изложеното в АУАН и в НП, където е записано, че нарушението е извършено на 15.01.2021 г., същото е извършено на 25.01.2021 г. – при плащането на сумата по договора за заем, тъй като предоставянето на служебен аванс на подотчетни лица, каквото е сторено на 15.01.2021 г., не съставлява разход от данъчна гледна точка. Съдът изцяло е кредитирал показанията на св. Ст. и е приел, че не е налице плащане на сумата от 61 000 лв. в брой от страна на дружеството на 15.01.2021 г., а се касае за предоставяне на парични средства на подотчетно лице и то следва да се приема като разчетни взаимоотношения в рамките на една стопанска единица, което представлява действително увеличение на вземането от подотчетно лице и намаление на паричните наличности на дружеството, като тези действия са оформени по надлежния ред. Сочи се, че от обстоятелствената част на издаденото НП, където са изложени две групи факти и три дати, без да е направена логическа връзка между тях, не може да се установи по несъмнен начин какво точно е нарушението, кога и къде е извършено, при какви обстоятелства и какви за доказателствата, които го потвърждават, които са необходими реквизит, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В заключение е изложено, че при така неясно изразената воля на наказващия орган наказаното лице не е в състояние да ангажира адекватна защита на правата си.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е отменил атакуваното НП, като незаконосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

От наведените в касационната жалба доводи за неправилно ценене на събраните по делото доказателства се извлича, че с тях се оспорва обосноваността на въззивното решение. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание  по чл.348 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

По отношение на наведените в жалбата доводи за нарушение на закона, касационният съд приема решението на районния за правилно като краен правен резултат,  по други по различни правни съображения.

В АУАН и в НП ясно е посочено, че нарушението е извършено на 15.01.2021г.  и се изразява в извършено плащане в брой  на стойност 61 000 лв. по РКО № 107/15.01.2021г. с основание - служебен аванс по договор за поръчка от 04.01.2021 г. с лицето Д. А., в качеството му на довереник по договор с дружество „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр. Търговище. Ето защо не може да бъде споделен достигнатият извод от въззивната инстанция за липса на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Наказващият орган достатъчно ясно и точно е описал нарушението, датата и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Доколкото плащането на служебния аванс за сумата от 61 000 лв. е документирано с РКО и е било осчетоводено, то наличието на това предаване на пари в брой е юридически факт. Видно от това, при съставянето на АУАН, както и на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество, тъй като същите съдържат всички необходими реквизити.

В случая обаче не се каса за плащане в брой по смисъла на чл.3 отЗакона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, а за предоставяне на сума на подотчетно лице, което да извърши определени финансови операции – закупуване на необходими стоки, за което се съставя РКО. Това е сред разчетните взаимоотношения, които се пораждат при предоставянето на работниците и служителите, или на т.н. подотчетни лица, обикновено въз основа на заповед на ръководителя на предприятието, авансово суми за изпълнение на определени задачи, свързани с дейността извън територията на местоработата. Тези отношения са с характер на вземане. Подотчетните лица могат да бъдат както лица от персонала на предприятието, така и трети лица по граждански договор, на които се възлага изпълнението на задачи извън територията на местоработата, което налага и специфичното им счетоводно отчитане. Следователно за времето, в което подотчетните лица са получили, но не са отчели получената сума за аванс, възниква вземане на предприятието от подотчетни лица. С други думи, това не е плащане, а предоставяне на сума за извършване на определени бъдещи разходи, както е в случая. При неизползване на част или на цялата предоставена сума от подотчетното лице, за него възниква задължение, съразмерно на остатъка, респективно за финансовата организация – вземане. Доколкото по делото е установено от фактическа страна, че сумата от 61 000 лв. по РКО № 107/15.01.2021 г., с основание - служебен аванс по договор за поръчка от 04.01.2021 г. с лицето Д. А., е предоставена на последния в качеството му на подотчетно лице, то това обстоятелство води до несъставомерност на извършеното  на 15.01.2021 г. деяние, поради това, че не се касае за плащане по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, а за предаване на парична сума на подотчетно лице.

Нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ от страна на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр.Търговище е извършено, но на 25.01.2021 г. с предоставянето на заем от страна на дружеството на лицето Д. А..

По изложените съображения касационният съд приема, че така описаното в НП деяние с дата 15.01.2021г. не покрива признаците на нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Последното е основание за отмяна на НП поради неправилно приложение на материалния закон и въззивният съд като го е отменил е постановил решението си в съответствие със закона.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от Районния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл.348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

При този изход на делото касационният ответник има право, на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на разноски в настоящата инстанция. Предвид на това, че претендирания като разход размер на адвокатско възнаграждение от 1000 лв. е под размера, следващ се съгласно чл.8, ал.1,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че за заплащането  му е представен по делото договор за правна помощ, следва същият да бъде присъден като разноски на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД гр.Търговище. Следва, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, разноските да бъдат възложени в тежест на НАП-София, която има качеството на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147/29.07.2022 г. на Районен съд гр. Търговище, постановено по НАХД № 298/2022 г. по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – София да заплати на „СИТИ КОНТРОЛ И КАРУОШ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. Цар Освободител“ № 43, представлявано от А. Х. А. разноски по делото за касационното производство в размер на  1000 /хиляда/лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:      1.   

  

 

 

                                                                              2.