Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 22.11.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на шести ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №10723 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П. Д. Я.
срещу Застрахователно дружество „Б.И.”АД иск с правна квалификация чл.432, ал.1, от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД за сума
в размер на 50000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
по повод възникнало ПТП на 08,04,2016год. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 08,04,2016год., в гр.Пазарджик, на ул.********, лек автомобил, с марка „Ланчия“, модел „Капа“, с рег.№********управляван
от И.
Т.В., при движение на заден ход и поради недостатъчно упражнено внимание блъска пресичащата зад
автомобила на пешеходна пътека ищца като причинил на последната неимуществени
вреди описани в исковата молба. Поддържа деликтна отговорност на водача да е
застрахована при ответното дружество към датата на застрахователното събитие по
Застраховка Гражданска отговорност.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З. „Б.и.“АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва наличието на противоправно деяние. Релевира доводи
за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е пресичала на
пътното платно без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на МПС.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 08,04,2016год.,
около 11,55часа, в гр.Пазарджик, ул. ******** между МПС лек автомобил, с марка „Ланчия, с ДКН ********,
управляван от – И.Т.В. и П. Д.Я.-пешеходец.
С решение №582/09,11,2016год. постановено по
НОХД №1855/2016год. по писа на районен съд Пазарджик подсъдимия И.Т.В. е признат за виновен в това, че на
08,04,2016год. в гр.Пазарджик, на ул. ********,
при управление на лек автомобил, с марка „Ланчия, модел Капа, с ДКН ********,
при движение на заден ход е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.40,
ал.1 е чл.40, ал.2 от ЗДВП и причинил по непредпазливост средна телесна повреда
на П.Д.Я.-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.40, ал.1 е ал.2 от ЗДВП като е освободен от наказателна
отговорност и му е наложена
административно наказание глоба в размер на 1500,00лв.
С определение постановено на 06,11,2017год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следното травматично увреждане:
Закрито счупване на тялото/диафизата/на лява бедрена кост, причинило на
пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни-около 6-8 месеца. Проведено е комплексно лечение в болнични
и амбулаторно-домашни условия. След пътнотранспортното произшествие по спешност
е откарана и прегледана в СО-МБАЛ гр. Пазарджик. Направени са лабораторни
изследвания, ЕКГ, рентгенографии : таз, ЛТБС, ляво бедро. Установена е закрита
фрактура на долна трета на лява бедрена кост. На 12.04.16г. под спинална
анестезия с латерален
достъп е извършено кръвно наместване на счупването на лява бедрена кост и
метална фиксация със заключваща плака. Назначена е медикаментозна терапия. Травматичното
увреждане е в пряка причинна връзка с ПТП. Възстановителния период е продължил
около 7-8 месеца, от които 4 месеца без натоварване на крайника. Причинените болки и страдания са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, периодично в рамките на 4 месеца без натоварване на
крайника, в началото на раздвижването. За в бъдеще при натоварване и промени
във времето , пострадалата може да се оплаква от болки и дискомфорт в местата
на увредите. В бъдеще може да се пристъпи към оперативно отстраняване на
фиксационния метал, предполагащ временна
нетрудоспособност около 30 дни. Констатиран е функционален дефицит в лява коленна
става като сгъва до 95градуса при норма
135гр. Налице е оперативен белег от външна страна на ляво бедро долна трета.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Г.Я.Г., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Ангажирани са гласни доказателства, чрез разпит на св.В.,
с оглед възражението на ответника за съпричиняване.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства-решение с №582/09,11,2016год.
постановено по НОХД №1855/2016год. по писа на районен съд Пазарджик и по
аргумент на чл.300 от ГПК, настоящия състав намира да е налице осъществено противоправно деяние от страна на
водача на лек автомобил Ланчия, модел Капа, с ДКН ********, който при движение
на заден ход е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.40, ал.1 е чл.40,
ал.2 от ЗДВП и причинил травматични увреди на ищцата.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 45000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Закрито счупване на лява бедрена кост, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 7-8месеца. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение, кръвно наместване и метална фиксация на счупването на лява бедрена кост, обстоятелството, че за период от около 4 месеца крайника въобще не е следвало да се натоварва, в който период неминуемо е следвало да се полагат грижи за пострадалата, възрастта на пострадалия - 72г. към датата на ПТП/ утежняващ възстановяването фактор/. Следва да бъде отчетен и констатирания дефицит на коленната става –сгъване 95 от 135гр.норма, фактът, че походката на ищцата е променена и се придвижва с помощни средства и към приключване на устните състезания по делото. За определяне размер на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване и на страх при пътуване, от слизане и качване на стълби, налагащо чужда помощ. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за основателно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а именно,
че ищцата е пресича на необозначено място без да се съобрази със скоростта и посоката на движение на автомобила.
Събраните в този смисъл гласни доказателства сочат, че удара между МПС и ищцата
е настъпил на около 15 метра от пешеходната пътека, въпреки наличието на
такава. Ето защо следва да намери приложение чл.51, ал.2 от ЗЗД. Така
установеното съпричиняване съдът определя на 20% или дължимото обезщетение се
следва в размер на 36000лв., в който размер исковата претенция е основателна, а
за разликата следва да бъде отхвърлена.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на
25,05,2016год. е дължима от 26,08,2016год. до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1598,40лв.,
от които 1440,00лв. –държавна такса и 158,40лв. от общо 220,00лв.-разноски за
вещо лице.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 582,40лв., от общо 2080,00лв.,
от които 50,00лв.-свидетел и 2030лв.-адв.хонорар. Възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна
сложност на делото, вид извършени процесуални действия, брой с.з., поради което
и с оглед цената на исковата претенция на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ определя
адв.хонарар в размер на 2030,00лв.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на АД „Георгиева и
партньори“ се дължи адв.хонорар,
определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 1461,60лв. от
общо 2030,00лв., върху който се начислява 20% ДДС/292,32лв./, с оглед данни за
регистрация по ЗДДС или общо 1753,92лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ********,
адрес на управление:*** да заплати на П.Д.Я., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 36000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 08,04,2016год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 26,08,2016год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 36000лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ********,
адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер
на 1598,40лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА П.Д.Я., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на Застрахователно
дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ********, адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 582,40лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ********,
адрес на управление:*** да заплати на АД „Георгиева и партньори“ на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв., сумата от 1753,92лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: