РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Нови пазар, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско
дело № 20243620101525 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Н. А. Р., ЕГН
**********, с адрес село К., улица *** срещу Североизточно държавно
предприятие ТП „Държавно горско стопанство Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ:
2016174120198, със седалище и адрес на управление град Н., улица „Цар
Освободител“ № 44, представлявано от К.В., обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за незаконосъобразно и
отмяна на уволнение, извършено със Заповед №** от *** год. на работодателя,
с която трудовото правоотношение между двете страни, възникнало по силата
на Трудов договор №** от *** год., е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.
12 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„горски стражар“ и осъждане на работодателя – ответник да заплати
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа – за срок от 6
месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
*** г., в размер на 10 710 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата.
Релевираните от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението
по същество се свеждат до твърдения за допуснати формални нарушения при
издаването на уволнителната заповед. Липсва влязло в сила експертно
решение, което да сочи обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията на ищеца по Tрудов договор №** от *** год. Указаното като
становище в Експертно решение № 93388 от 24.11.2023 г. на ТЕЛК при
„МБАЛ – Ш.“ АД не е меродавно, тъй като работодателят го е съобразил в
края на едногодишния му срок на действие. Същото след обжалване пред
1
НЕЛК – С. е върнато за ново разглеждане, като към датата на исковата молба
липсва произнасяне на ТЕЛК – Ш.. Работодателят не е изпълнил друго свое
задължение да разполага със становище на Трудова медицина относно
обстоятелството дали ищецът разполага с възможността да изпълнява
трудовите си задължения. Незаконосъобразността на атакуваната заповед се
състои и в липсата на подробни мотиви, които са задължителни, както в
уволнителната заповед, така и в други, свързани с прекратяването на трудовия
договор документи. Не са налице и данни, че на работника е предложена
подходяща за него работа. Относно обезщетението за времето, през което
работникът е останал без работа, докато се оспорва законността на
уволнението, то същото следва да бъде в размер на брутното трудово
възнаграждение за съответния период, но не за повече от 6 месеца, считано от
*** г. Размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди уволнението е основата, върху която се определя
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.
В депозирания писмен отговор ответникът застъпва становище за
неоснователност на предявените искове. Твърди се, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало съгласно Трудов договор №**
от *** г. и след прехвърляне на територии между териториалните поделения
ищецът е работил в ТП „Държавно горско стопанство Н.“. На *** г. на Н. А. Р.
е връчено предизвестие за освобождаване от длъжност на основание чл.328,
ал.1, т.12 от КТ, като отказът да бъде получено е оформен в присъствието на
двама свидетели. Счита, че извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение с атакуваната заповед е законосъобразно. Основано е на
Експертно решение № 933388 от заседание 226 на 24.11.2023 г. ТЕЛК 1 състав
към „МБАЛ Ш.“ АД, с което ищецът е освидетелстван с водеща диагноза
„мозъчен инфаркт“, като лицето не може да работи като горски стражар.
Макар и обжалвано Експертното решение не се променя обстоятелството, че
ищецът не бива да извършва тежък физически труд, нощен труд, при
неблагоприятни климатични фактори. Като е съобразено и становището на
службата по трудова медицина, от работодателя е започнало да се търси
свободно място за трудоустроени работници, както и за други свободни щатни
бройки на длъжности, които са подходящи за квалификацията и
здравословното състояние на Н. А. Р.. На основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ,
поради обективната невъзможност за изпълнение на задълженията по
трудовия договор, изказаното становище на ТЕЛК и невъзможността да бъде
осигурена подходяща работа, се е пристъпило към освобождаване на
ищцовата страна. Независимо от искането за нови прегледи и отстраняване на
противоречието по Експертното решение на ТЕЛК, констатацията, че Н. А. Р.
не може да работи като горски стражар няма да се промени. Намира, че искът
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, което обуславя и неоснователност
на другите два иска. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
сторените разноски. При евентуалност в случай, че бъде уважен искът за
присъждане на обезщетение за оставане без работа, се релевира възражение за
прихващане с изплатено обезщетение на ищеца за неспазено предизвестие по
чл.220, ал. 1 от КТ в размер на 1 785 лева.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност,
2
съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, че помежду им е възникнало трудово
правоотношение въз основа на представения по делото Трудов договор №**
от *** г., по силата на което ищецът е заемал длъжност „горски стражар“,
както и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №** от
*** год. на работодателя на посоченото в нея правно основание – чл. 328, ал. 1,
т. 12 КТ, считано от 09.10.2024 г. Заповедта е надлежно връчена на ищеца на
08.10.2024 г. при отказ, което е удостоверено с подписите на трима свидетели.
В атакуваната Заповед №** от *** г. посоченото правно основание за
прекратяване на трудовия договор е чл.328, ал.1, т.12 от КТ – обективна
невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор и изказано
становище в Експертно решение № 93388 от 226 зас. от 24.11.2023 г. на ТЕЛК
при „МБАЛ – Ш.“ АД, където изрично е записано „Лицето не може да работи
като горски стражар“ и невъзможност за осигуряване на подходяща работа
към настоящия момент в ТП ДГС Н..
С цитираното Експертно решение от 24.11.2023 г. на ищеца са
определени 54 % трайна неработоспособност с водеща диагноза мозъчен
инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Противопоказанията
са за тежък физически труд, неблагоприятни климатични фактори. Същото е
обжалвано, а с експертно решение № *** от *** г. на НЕЛК ЕР е отменено и
върнато за ново освидетелстване. Към датата на уволнителната заповед няма
влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, а цитираното в нея не е влязло в
сила.
Представено е по делото експертно решение № *** от 31 зас. от
13.02.2025 г. което установява, че към 13.02.2025 г. ищецът Н. А. Р. има 38 %
трайна неработоспособност и с увреждания на *** в *** и други отдели на ***
с ***. Противопоказанията са за тежък физически труд, нощен труд, нервно –
психично пренапрежение, неблагоприятни климатични фактори.
Не се спори между страните, че на ищеца Н. Р. е начислено и изплатено
обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1 785 лв., видно от ведомост за
изплатени суми за месец Октомври 2024 г.
Представен е заверен препис от регистрационната карта към АЗ –
Дирекция „Бюро по труда“ град Ш., от която се установява, че ищецът има
регистрация като безработен, считано от *** год.
От приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно –
счетоводни експертизи, които съдът кредитира, като обективни, обосновани и
компетентни, се установява, че размерът на дължимото обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ, в случай, че не е сключено друго трудово правоотношение от
ищеца в 6 - месечния срок след уволнението е в размер на 10 710,00 лв., при
брутно трудово възнаграждение в размер на 1 785 лв. Допълнителната ССЕ
изчислява обезщетението във вариант с включени социални придобивки за
сума от 220 лева, при което изчисленото брутно трудово възнаграждение за
месец Септември 2024 г. е 2 005,00 лева.
От показанията на свидетелите Т.Ф.К., Д.Д.Д. и К.П.П., се установява,
че ищецът е изпълнявал служебните си задължения, като доколкото са
запознати, на същия не са налагани забележки.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенциите на
ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа
вследствие на уволнението, са обусловени от основателността на тази за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Предмет на делото е съществуването на потестативно право на
работодателя да уволни свой работник при наличие на законоустановени
предпоставки. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало
и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това
потестативно право не е съществувало или е ненадлежно упражнено,
уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска за признаване уволнение за
незаконно по чл.344, ал.1, т. 12 от КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на
работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или
имат значение за надлежното му упражняване. С оглед гореизложеното, съдът
дължи преценка на оспореното от ищеца уволнение само на гореизложените,
наведени в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ e обусловено от безвиновна
фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между
страните. Субективното потестативно право на уволнение е възникнало и е
упражнено от работодателя, когато, според него, е възникнала нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора (в тази
връзка - Решение № 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о;
Решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV г. о.). Съгласно
правната теория и съдебна практика, основанието за прекратяване на трудовия
договор по т. 12 на чл.328 от КТ се тълкува, че обективна невъзможност за
изпълнение е налице, когато причините, породили тази невъзможност, са
непреодолими за и от страните, защото произтичат от източници и фактори,
неподвластни на тяхната воля. Тази хипотеза е приложима само когато за
работодателя остава единствената възможност да прекрати трудовия договор
на това основание. Законосъобразното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, изисква ответникът в
качеството на работодател да посочи, каква е създадената нова обстановка,
при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно и
то по причини, произтичащи от независими от ищеца, в качеството си на
работник, фактори. Трайната съдебна практика приема, че основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя с
предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, е самостоятелно и не се припокрива
с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор и може да се
използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор по причина, която е извън специално уредените. За да бъде
законосъобразна процесната заповед за уволнение, работодателят трябва да
посочи фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му да прекрати
трудовия договор (решение № 258/23.09.2013 г. по гр. д. № 1231/2012 г., IV г.
о.) и когато те са посочени, заповедта е надлежно мотивирана. Ако тези факти
и обстоятелства са посочени по разбираем за работника начин, включително и
4
чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи,
изискването за мотивираност на заповедта е спазено. В практиката на ВКС -
напр. по гр. д. № 1251/97 г., трето г. о. - е прието, че заповедта следва да бъде
мотивирана.
В разглеждания случай в оспорената заповед работодателят се е
задоволил само с посочване на цифровото изражение на правната норма,
цитиране на общото описание в закона на това основание за прекратяване на
трудовото правоотношение и позоваване на невлязло в сила експертно
решение на ТЕЛК.
Заповедта не съдържа надлежно посочване на основанието, на което се
прекратява трудовото правоотношение на ищеца, поради факта, че
основанието по чл.328, ал.1, т. 12 КТ - обективна невъзможност за изпълнение
на трудовия договор, е бланкетно, поради което следва да бъде изпълнено със
съдържание от работодателя с посочване на конкретните факти и
обстоятелства, които водят до тази обективна невъзможност. Обективният
характер на отговорността при безвиновните уволнителни основания
предпоставя задължение на работодателя да мотивира заповедта за уволнение.
Само в рамките на изложената в нея фактическа обстановка, съдът може да
извърши преценка за законност. Основание за прекратяване на трудовото
правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното
право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава
заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които
произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не може
да се прекрати трудовото правоотношение на основание факти и
обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или друг
документ, известен на работника, към който тя препраща. /Решение по гр. д.
№ 380/09 г. на ВКС, четвърто г. о./. В настоящия случай, в процесната заповед
работодателят препраща към друг документ, с който работникът е запознат –
невлязло в сила Експертно решение № 93388 от 24.11.2023 г. на ТЕЛК при
МБАЛ – Ш..
В случай, че се допусне, че като обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор, ответникът при издаване на оспорената
заповед е имал предвид настъпилата неработоспособност и дадените
противопоказания на ищеца, то съдът намира, че заповедта на това основание
се явява освен процесуално и материално незаконосъобразна, тъй като
посоченият факт на настъпила неработоспособност на ищеца не съставлява
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Сочените от
работодателя по делото причини не биха могли да се квалифицират като
такива водещи до „обективна невъзможност“ по смисъла, вложен от
законодателя в чл.328, ал.1, т. 12 КТ. Изхождайки от това, че всяко едно от
основанията за уволнение съдържа фактически състав, който следва да бъде
установен, то ако приемем, че основанието за оспореното уволнение е
настъпилата неработоспособност на ищеца, то на изследване подлежи дали не
се касае за осъществяване състава на чл.325, ал.1, т. 9 КТ.
Фактическият състав на чл.325, ал.1, т. 9 КТ, обаче предполага
здравните противопоказания за заемане на определена длъжност, на каквито
се позовава работодателят като излага твърдения, че мозъчният инфаркт на
ищеца е противопоказание за изпълнение на работата по длъжностна
характеристика, която е свързана с тежък физически труд, неблагоприятни
климатични фактори, следва да са установени със заключение на
5
специализирания орган за експертиза на работоспособността - ТЕЛК. В този
смисъл е решение по гр. д. № 2473/2003 г. на III г. о. на ВКС, където
невлязлото в сила /обжалвано пред горестоящия орган/ решение на ТЕЛК е
прието като липса на елемент от фактическия състав на чл.325, ал.1, т. 9 КТ.
Решението на ТЕЛК не може да бъде заместено от преценката на
работодателя, нито е в дискрецията на съда да преценява дали едно или друго
здравословно състояние е довело до невъзможност да се изпълняват
определени трудови функции. По същество работодателят би придобил
правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на посоченото в
заповедта основание, само в случай, че се установи, че е възникнала обективна
невъзможност от посочената в заповедта вид, за изпълнение на трудовия
договор, каквато по делото не се установи.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т. 1
КТ се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ :
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1, т. 1 КТ и уважаването
му е възможно, само ако бъде уважен главният - признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът
счита, че ищецът следва да бъде възстановен на заеманата длъжност „горски
стражар“ в ответното дружество.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 КТ, вр. чл.225, ал.1 и ал.2
от КТ:
Съгласно чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Не е спорно между страните оставането без работа на ищеца за периода
от *** г. до *** г., когато приключи съдебното дирене. С оглед на
незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка
между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1,
т.3, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ е доказан по основание.
От заключението на вещото лице се установи, че размерът на
претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, за периода от *** г.
до *** г., е в размер на 10 710,00 лв., при брутно трудово възнаграждение в
размер на 1 785 лв. Съдът намира, че сумата за социални придобивки от 220
лева не отговаря на изискванията за трудово възнаграждение по смисъла на чл.
3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като
основанието за заплащането им е чл.293, ал.1 от КТ - социално - битово и
културно подпомагане, което е неотносимо с овъзмездяване на положения
труд. Доколкото е налице социално – битово и културно обслужване на
предприятието тези плащания нямат постоянен и предвидим характер, не са
възнаграждения за труд, поради което не следва да бъдат съобразявани при
определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ. Обезщетението касае
времето, през което лицето не е получавало трудово възнаграждение
единствено поради незаконното уволнение.
С оглед изложеното искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225 КТ се явява основателен за сумата от 10 710,00 лв.
По релевираното от ответника възражение за прихващане:
С оглед изхода на спора по главните искове, подлежи на разглеждане
6
направеното своевременно в срока за отговор възражение за прихващане с
насрещно вземане на ответника за обезщетение за неспазено предизвестие.
Съгласно чл.220, ал.1 от КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да
изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Липсва какъвто и да било спор, че трудовото правоотношение е
прекратено при условията на неспазено предизвестие, както и че обезщетение
по чл.220 от КТ е било заплатено на ищеца в размер на 1 785 лева.
С отмяна на уволнението основанието за заплащане на обезщетението
при прекратяване на договора е отпаднало, поради което даденото се явява
недължимо платено и подлежи на връщане.
С оглед формирания извод за основателност на възражението за
прихващане, съдът намира, че са налице предпоставките за съдебна
компенсация, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225 КТ следва да бъде уважен за сумата от 8 925 лева.
По отговорността за разноски:
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер
на 566,67 лв. съразмерно с уважената част на исковите претенции.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски
в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 86,67
лв. съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Н. държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на (по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344
ал.1 т.1 КТ и чл. 344 ал.1 т.2 КТ и 357,00 лв. за оценяемия иск по чл. 344, ал. 1,
т. 3 ,вр. чл. 225, ал. 1 КТ). В хода на производството са сторени и разноски в
размер от 430 лв. за изготвянето на ССчЕ, които също следва да бъдат
възложени в тежест на ответната страна.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на Н. А. Р., ЕГН **********, с адрес село К.,
улица ***, извършено със Заповед №** от *** год. на работодателя
Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство Н.“,
ЕИК по БУЛСТАТ: 2016174120198, със седалище и адрес на управление град
Н., улица „Цар Освободител“ № 44, представлявано от К.В., с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328
ал. 1, т.12 от КТ, считано от *** г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. А. Р., ЕГН **********, с адрес село К., улица
***, на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ при
Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство Н.“,
7
ЕИК по БУЛСТАТ: 2016174120198, със седалище и адрес на управление град
Н., улица „Цар Освободител“ № 44.
ОСЪЖДА Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно
горско стопанство Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: 2016174120198, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. А. Р., ЕГН **********, с адрес село К., улица ***, сума в размер на 8 925
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение, за периода *** г. - ***., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /09.12.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 8925 лева до претендираните 10
710,00 лв., като погасена чрез прихващане с насрещното вземане на
Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство Н.“,
в размер на 1 785 лв., представляваща подлежащо на връщане обезщетение с
правно основание чл.220 от КТ, за неспазено предизвестие, заплатено от
ответника на ищеца за месец Октомври 2024 г.
ОСЪЖДА Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно
горско стопанство Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: 2016174120198, ДА ЗАПЛАТИ на
Н. А. Р., ЕГН **********, с адрес село К., улица ***, сума в размер на 566,67
лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно
горско стопанство Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: 2016174120198, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Държавата - бюджет на Съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Н., сума в размер от 887 лева, представляваща дължима държавна такса и
заплатен от бюджета депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. Р., ЕГН **********, с адрес село К., улица ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско
стопанство Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ: 2016174120198 сума в размер на 86,67
лева, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ш. с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8