№ 5114
гр. Варна, 12.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело №
20253100502429 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на З. Т. М., ЕГН**********, срещу
Решение №3391/30.09.2025г. по гр. дело №14/2025г. на ВРС, 24-ти състав, с
което:
- е задължена З. Т. М., ЕГН**********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо съпруга й К. Й. А., ЕГН********** и
непълнолетното й дете М. К. А., ЕГН**********;
- е отстранена З. Т. М., ЕГН**********, от съвместно обитаваното с
молителя жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“ №1, вх.Д, ап.104, за
срок от 18 месеца считано от 03.01.2025г.;
- е определено местоживеенето на детето М. К. А., ЕГН********** да
бъде при бащата К. Й. А., ЕГН**********, на адрес гр.Варна, ул. „****“ №1,
вх.Д, ап.104, за срок от 18 месеца считано от 03.01.2025г.;
- и като резултат е предупредена З. Т. М. за последиците при
неизпълнение на издадена заповед за закрила и е осъдена тя за такси и
разноски в производството пред ВРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и в
колизия с целите на ЗЗДН. Обобщено оплакванията се свеждат до неточно и
необосновано кредитиране и обсъждане на събраните доказателства, довело
до погрешни решаващи изводи на съда. Доводите са групирани в шест пункта
в следния обобщен смисъл: 1/ декларираните действия на ответницата, ако са
били извършени, са били насочени само срещу съпруга й, не срещу детето им;
при внимателен анализ на доказателствата ВРС е щял да достигне до извода,
1
че цялото дело е „лъжа и скроен план“ от К. А. във връска с делото за развод
между съпрузите (висящо); 2/ неправилно ВРС е кредитирал гласните
доказателства на молителите, без да съобрази че са на брат и снаха на К. А.,
като в същото време необосновано не е кредитирал на покзанията на
свидетелите на ответницата, които са обективни и последователни; във връзка
с това въззивницата прави свой анализ на гласните доказателства по делото; 3/
при преценка на приобщените в о.с.з. записи на разговори между съпрузите не
са били отчетени от ВРС изявленията на адв. Н., че има и други записи на
разговори между страните, както и факта, че само на дата 08.12.2024г. били
проведени шест телефонни разговора между страните, но само част от тях са
били изслушани по делото; така ставало ясно, че молителите са представили
избирателни части от част от разговорите между страните по делото, с които
да бъдат посочени само изявленията на г-жа А.а без тези на г-н А., а целта е
било да бъде „очернена“ само ответницата по делото; отделно това са били
разговори само между родителите и ако бащата е пуснал записа им на сина
им, то той, а не майката, би бил извършителят на насилие върху детето; 4/ в
продължение ВРС не е взел предвид и представените от ответницата записи на
разговори между нея и детето, видно от които детето не е било възприело
репликите между родителите; 5/ неправилно ВРС е игнорирал становището на
социалния работник от 26.02.2025г. за манипулиране на детето от бащата; 6/
не е обърнато достатъчно внимание на склонността на съпруга на ответницата
да лъже пред държавни органи и на продължаващия години наред конфликт на
родителите, който не може да бъде разрешен чрез ЗЗДН. По същество моли за
отмяна на решението и за отхвърляне на молбата по ЗЗДН, евентуално за
изменение на мерките, както и за присъждане и на разноски за две инстанции.
В срока по чл.17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемите депозират писмен отговор, в
който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба и аргументи
по основните въззивни доводи. Считат обжалваното решение за правилно и
обосновано, което излагат съображения. Акцентират върху неопроверганите
по делото декларации по чл.9 от ЗЗНД, съответстващи на изслушването на
детето и на гласните доказателства и приобщените записи. Считат за
недопустимо и за акт на насилие поведението на ответницата, а жалбата – за
пореден опит за оправдаване на поведението й за злоупотреба с права. Молят
обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноски пред
въззивния съд.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК вр. чл.17 от ЗЗДН съдът намира, че жалбата е подадена
в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което
делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
При извършената служебна преценка въззивният съд констатира, че с
въззивната жалба не са представени доказателства за платена държавна такса
за нея, а разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗДН, тълкувана съвкупно с тази на
чл.11, ал.1 от ЗЗДН и с целите на ЗЗДН, освобождава само пострадалото лице
2
от заплащане на такса за разглеждане на молбата му до съда. Поради това се
налагат указания към въззивницата-ответник по делото, за процесуална
икономия дадени с настоящия акт.
По доказателствата: Искането на въззивницата да бъде задължен К. А.
„да представи копия от всички записи на разговори от дата 08.12.2024 г., за
които адв. Н. твърди, че е чула, както и пълния вариант на записа, който е
представен по делото“ следва да бъде отхвърлено. Липсва надлежна и точна
индивидуализация на документа (записа), конкретно който се претендира да
бъде задължена другата страна да представи, като липсват и данни същият
(ако би бил ясен) да се съхранява и към момента в насрещната страна. Заедно с
това не са посочени конкретните факти, които страната се домогва да докаже
чрез искането в противоречие с чл.156, ал.1 от ГПК. А и значението на
записите ще се обсъди с крайния акт с оглед и на обилния доказателствен
материал по делото.
Други доказателствени искания няма заявени пред ВОС.
В изпълнение на служебните си правомощия по ЗЗДН съдът преценява
за необходимо да изиска информация за хода на бракоразводното дело между
страните за целите на настоящото такова.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 24.11.2025г. от 14.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата, а за процесуална икономия – и по
телефона чрез пълномощниците им.
УКАЗВА на въззивницата, до о.с.з. пред ВОС, да представи
доказателства за платена държавна такса по сметка на ВОС в размер на
12.50лв. за въззивното производство.
При неизпълнение жалбата ще бъде върната, а въззивното производство
ще бъде прекратено.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата да бъде
задължен К. А. „да представи копия от всички записи на разговори от дата
08.12.2024 г., за които адв. Н. твърди, че е чула, както и пълния вариант на
записа, който е представен по делото“.
* ДА СЕ ИЗИСКА от ВРС информация за хода на гр. дело №660/2025г.
на ВРС, ведно с преписи от крайния съдебен акт (ако има постановен такъв) и
от всички актове за привременни мерки по посоченото дело.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4