Решение по дело №2472/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№4994/18.11.2019г.

Гр.Варна,18.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII-ри СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретар Христина ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2472 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена искова молба, предявена във ВРС на 15.02.2019 г., уточнена с допълнителна молба от 12.3.2019 г. депозирана от ищеца Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.Х.Д. от ВАК, със съдебен адрес *** против ответното дружество ЗК „Б. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. П.и Доц. С. П., с правно основание на главния осъдителния иск - чл. 432 КЗ, цена на иска общо 23 400,00 лв. и правно основание на акцесорното искане за законна лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Отправеното до съда искане с исковата молба, уточнена с допълнителна молба е: Да бъде постановено Решение, с което ВРС да осъди ответника ЗК „Б. И.“ АД, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.М.Б.: СУМАТА от 17 600 (седемнадесет хиляди и шестстотин) лева, ведно с лихвата върху тази сума, считано от 30.10.2016 г. датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, която представлява: сумата от 12 700,00 лева, за причинените му болки и страдания, като неимуществени вреди - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото бедро, разкъсно-контузна рана по лява подбедрица, рани по лицето; сумата от 4 900,00 лева за причинените му неимуществени вреди - психични проблеми изразяващи се в причинените му негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес;/при уточнението ,че това разграничение е „само условно и за яснота“, тъй като претърпените и изживените болки и страдания не могат да се делят, още повече, че били  получени по едно и също време и от едно и също ПТП./;СУМАТА от 5800 / пет хиляди и осемстотин лева/ за причинените му имуществени вреди върху собственият му лек автомобил „*“ с peг. № *собственост на Д.М.Б. вследствие на ПТП настъпило на 30.10.2016 г. виновно причинено от водача на л. автомобил „*“ с peг. № *, ведно с лихвата върху тази сума, считано от 30.10.2016 г. датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства: На 30.10.2016 г. в гр. Варна, на бул. „*“ на кръстовището с ул. „*“, сочи ищецът в исковата си молба, настъпило ПТП между лек автомобил „*“ с peг. № * и лек автомобил „*“ с peг. № *.За настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица с изх. № 3673/31.10.2016 г. от дежурен ПТП - Д.Т.Д. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, в който Л. В. К.ЕГН **********,***, управляващ МПС - лек автомобил „*“ с peг. № *, бил посочен като виновния водач за същото. Д.Б. сочи, че управлявал лек автомобил „*“ с peг. № *, като от сблъсъка с автомобила получил счупване на 5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото бедро, разкъсно-контузна рана по лява подбедрица, рани по лицето. Счупването на 5,6,7 ребра обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малко от 2 месеца а по случая било образувано ДП № 439/2016 г. по описа на сектор ПП Варна и пр.пр. № 14422/2016 г. по описа на ВРП. Деянието, твърди ищецът било извършено от Л. В. К.- виновно при форма на вината непредпазливост. Лекият автомобил „*“ с peг. № *, управляван от Л. В. К.ЕГН **********,***, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № BG/02/116001545956 от „Б. И." АД ЕИК *, със срок на действие от 01/06/2016 г. до 31/05/2017 г. която полица била действаща към датата на ПТП / което било видно от протокола за ПТП /. След ПТП –то, завява ищецът в исковата си молба, на място пристигнали екип на „Бърза помощ“ който откарал Д. Б. до спешен център в МБАЛ „Св. Анна“ - гр. Варна, където бил настанен в реанимация. Бил е извършен обстоен медицински преглед и оглед на ПТП –то от дежурен полицай при сектор „ПП“ -при ОД - МВР – Варна а в болницата, след извършения преглед и направените рентгенови снимки се установило, че Д.Б. имал описаните подробно по - горе телесни повреди. В продължение на 180 дни Б. бил временно неработоспособен. Д.Б. поради силните болки в 5,6,7 ребра се налагало няколко месеца да приема допълнително болкоуспокояващи, за да се облекчат болките, и да можел да заспива поне за кратко. Това му състояние, се сочи в исковата молба, продължило повече от половин година, постепенно започнал да се възстановява и да си раздвижва тялото що-годе нормално а по време на лечението до него постоянно трябвало да има някой от близките му, за да можели да го обгрижват и обслужват, тъй като Б. не можел да се справя сам с физиологичните си нужди, обличане, събличане на дрехите, къпане и т.н. В следствие на претърпения от Б. удар от лекия автомобил, се твърди в исковата молба, ищецът изпаднал в стрес и паника всеки път, когато покрай него преминавала кола и когато чуел мотор на превозно средство. Страхът на ищеца бил огромен и ищецът изпадал в силен шок всеки път, когато се наложело да се качва в автомобил. Също така Б. изпитвал панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили а при всяко вдигане на по - сериозна тежест или при що-годе нормални движения изпитвал мъчителна болка в болните места. При допир върху болните места, изпитвал спонтанна и силна болка. Сочи се още, че от заключение на СМЕ било видно, че след удара Д.Б. получил следните травматични увреждания: цитат: „средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото бедро, разкъсно-контузна рана по лява подбедрица, рани по лицето“. Тъй като в лявото бедро и кръста ищецът имал известни ограничения в движенията, не можел да се справя сам с ежедневните си неща, от известно време изпитвал чувство, че е в тежест на семейството си, тъй като спомена за случилото се, като някакъв ужас го преследвал непрекъснато и не можел да извършва обичайните си работи и чисто човешките си задължения. Притеснен бил и от факта, дали някога отново ще може да бъде пълноценен човек, предвид факта, че след ПТП-то бил установен остатъчен деформитет и нямало да може да се излекува напълно. Това му състояние нямало да се подобри, а само щяло да се е влошава. Това му състояние изключително много стеснявало възможността на ищеца за работа, като у ищеца се наблюдавало отчаяние и тревожност поради изключително ограничените възможности за избор на работа. Въпреки проведеното сериозно лечение на описаните травми, при всяко по рязко движение, вдигане на малко по тежки предмети и сменяне на времето (климата), твърди ищецът ,че усещал сериозни болки в дясната илиачна кост, лявата илиачна кост и лявата тазобедрена ямка имал и известни ограничения в движенията.Вследствие на ПТП – то се твърди в исковата молба, че били нанесени и имуществени вреди върху лек автомобил „*“ с peг. № *собственост на Д.М.Б.. Съгласно Автотехническа-оценителна експертиза, се установило,твърди ищецът, че вредите били в размер на 5800 /пет хиляди и осемстотин лева/. В уточнителната си молба ищецът сочи, че увредените резервни части и тяхната стойност са както следва: Калник преден десен – като оригинална резервна част – 198 лева, като резервна част от алтернативен производител – 77,58 лв.; капак преден-като оригинална резервна част – 329 лв. а като резервна част от алтернативен производител – 77,58 лева, врата предна,дясна- като оригинална резервна част 511,20 лева; колона предна дясна – като оригинална резервна част - 192 лева, праг десен- като оригинална резервна част - 198 лева, като резервна част от алтернативен производител 38,15 лв. ; таван – като оригинална резервна част 1 902 лева; амортисьор преден десен  като оригинална част 301,20 лв. а като резервна част от алтернативен производител 47,00 лв.; арматурно табло - като оригинална резервна част 920,40 лева; стъкло челно като оригинална резервна част 301,20 лева а като резервна част от алтернативен производител 191,33 лева; стъкло предна дясна врата – като оригинална резервна част 231,00 лева а като резервна част от алтернативен производител 48,63 лева; стъкло задна дясна врата – като оригинална резервна част 91,20 лв. а като резервна част от алтернативен производител 38,68 лева; стъкло задна дясна врата – триъгълно като оригинална резервна част 130,60 лева а като резервна част от алтернативен производител 27,41 лева; тапет предна дясна врата-като оригинална резервна част 219,00 лева; тапет задна дясна врата – като оригинална резервна част 183,60 лева; отледало дясно – като оригинална резервна част 142,00 лева а като резервна част от алтернативен производител – 56 лева, колона средна дясна – като оригинална резервна част 231,00 лева; под купе дясна част – като оригинална резервна част 487,20 лева; рог преден десен- като оригинална резервна част – 744,00 лв.; конзола тампон двигател задна дясна- като оригинална резервна част 145,20 лева; обща стойност на икономически най –изгодния вариант за резервни части, обобщава ищецът възлизала на 6 783,20 лева. На стр. 10- та от уточнителната молба ищецът е посочил стойност за възстановяване на автомобила по пазарни цени за нови части от алтернативен производител за тези които се предлагат и средна пазарна цена на труд към датата на събитието като визирани отделните цени 1 нормочас, автобоя операции демонтаж и монтаж, пресмятайки че общата стойност за възстановяване на автомобила възлиза на 9 004,26 лева /визирана по пера/. В съответствие с изолженото на стр. 10-та, на стр.11-та в уточнителната си молба ищецът в табличен вид е посочил в т. 1 до 23 необходимите за отремонтиране на автомобила дейности, труд, материали даващи сумата от 9004,26 лева. На следващо място е цитирана нормата на чл. 390, ал. 2 КЗ за да се изведе извода, че случая попада под тази хипотеза, т.к. разходите за възстановяване на автомобила и пускането му в движение за нови части възлизали на 9004,26 лева а  за резервни на 6 783,20 лв., т.е. сумата била по-висока от действителната стойност на л.а. Отделно от горното ищецът цитира че е извършена проверка в повечето сайтове за продажба  на автомобили като установил, че средната пазарна стойност на аналогичен на процесния л.а. била към момента 6 116,88 лв. От датата на събитието 30.10.2016 г., подчертава ищецът, били изминали до момента 2 години и 14 дни до датата на извършване на пазарното проучване и поради факта, че л.а. бил рядко срещан модел, с рядко срещано оборудване, възрастта на МПС-то, според ищеца не оказвала влияние върху пазарната му стойност и не било нужно цената да се завишава.Съответно, според ищеца, средната пазарна стойност на л.а. към 30.10.2016г. възлизала на 6 1000 лева. Обичайната практика, пояснява още ищецът, била при договаряне покупко-продажба на употребяван л.а. да се договаряло намаляване на офертната цена и при автомобили с цена над 10 000 лева обичайното намаляване на цената било с около 5 %, т.е. в конкретния случай средната пазарна цена на л.а. към 30.10.2016 г. била 5 800 лева. Ето защо и в уточнителната си молба ищецът счита, че претърпените неимуществени вреди върху лекия му автомобил сумата която следва да му бъде изплатена от ответника възлиза на 5 800 лева.На следващо място в исковата молба се сочи,че на 13.12.2018 г. била подадена молба до З. „Б.И.“ АД съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ, тоест – ищецът изпълнил задълженията си съгласно разпоредбите на КЗ, като застрахователят с писмо от 09.01.2019 г. отказал плащане при положение, че всички документи му били предоставени.В производството по чл. 432, ал. 1 от КЗ, твърди ищецът в исковата си молба, ищецът имал качеството на „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ (обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), респ. на „потребител“ по силата на дефинитивната разпоредба на пар. 13, т. 1 ЗЗП. На посоченото основание, третото ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали права по застрахователния договор следвало да се ползват от правото на изборна местна подсъдност, уредено в чл. 113 ГПК (т. 6 от TP № 1/23.12.2015 год. на ВКС по т.д. № 1/14 год. на ОСТК). В този смисъл била и  преобладаващата практика по приложението на чл. 113 ГПК на ВКС, в която се приемало, че при пряк иск по чл. 432, ал. 1 (чл.226, ал. 1 отменен) от КЗ срещу застрахователя, физическото лице - ищец, в качеството си на „потребител на застрахователна услуга“ по см. на § 1. т. 1 от ДР на КЗ се ползва от специалната подсъдност по чл. 113 ГПК даваща право на избор при иск на потребител, той да бъде предявен по неговия настоящ или постоянен адрес. По повод упражняването на правото на изборна местна подсъдност с депозирането на исковата си молба пред съда по местожителство на ищеца ищецът е цитирал не само нормата на чл. 113 ГПК, но и достатъчно създадена до момента съдебна практика. По основателността на иска, ищецът сам е заявил в исковата си молба, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, с което твърдение е извършил квалификация на исковете. Според ищеца на първо място, че предявения главен иск е допустим, тъй като за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на новия КЗ, се прилагала част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на кодекса - пар. 22 ПЗР на КЗ. Данни страните да са договорили друго в случая нямало, поради което приложима била нормата на чл. 226 КЗ /отм/, която не изисквала провеждане на предварителна процедура, каквато била предвидена с новата разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ. Същата /разпоредба/ нямала обратно действие, което по принцип било изключение от общото правило и не можело да се предполага, а следвало изрично да е предвидено. Освен това тази разпоредба била приета след настъпване на конкретното застрахователно събитие и след сключване на застрахователния договор. Съгласно чл. 14. ал. 13НА обратна сила на нормативен акт можело да се даде само по изключение и то с изрична разпоредба. С оглед на това, в случая застрахователното правоотношение следвало да бъде подчинено на режима на КЗ /отм/, действащ към момента на сключване на застрахователния договор /в този см. ищецът препраща към определение № 1999 на САС по в. ч. гр. д. № 2371/2016г./. С оглед на изложеното искът, счита отново ищецът, че следва да бъде разгледан по същество.На второ по ред място /по същество, от правна страна/ ищецът се спира на разпоредбата на чл. 267, ал. 1, т. 3 от КЗ /отм/ като сочи, че застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покривал отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство, вкл. пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.Имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ имала обезщетителен характер, изрично заявява ищецът и с нея се давала застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението и било да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които съществувало основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования деликвент. Следователно, извежда извода ищецът, непозволеното увреждане било елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното щяло да бъде  налице само дотолкова, доколкото бил  осъществен деликтьт. Затова застрахователят по застраховката срещу гражданска отговорност не отговарял когато отсъства деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност, чиито граници били  определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД. Вярно било,не отрича ищецът в исковата си молба, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на присъдено нещо срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на вредите, когато били едни и същи, имали обвързващо спрямо него действие в материалноправно отношение. Ето защо по прекия иск, основан на чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетявал причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, бил задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното разбиране, пояснява в исковата си молба ищецът, било в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/ ЕО, в чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според които гражданската отговорност макар и застрахована, се регулирала и зависела от отношението между делинквента и увреденото лице. Аргумент в подкрепа на становището, че паричното задължение на застрахователя  било обусловено от задължението на застрахования, била самата легална дефиниция на застраховката „Гражданска отговорност“ в чл. 223, ал. 2 КЗ, която позволявала извеждането на отговор в посочения смисъл.Допълнително съображение било и обстоятелството, че създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя било само обществено оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увредения при непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговарял по - тежко от деликвента за същите имуществени и неимуществени вреди, т.е. ако обемът и размерът на гражданската отговорност на застрахования не били определящи за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.За да не се стигало до твърдението, че претендираната от ищеца сума в иска била силно завишена, ищецът заявява в исковата си молба, че размера тази сума бил обоснован и мотивиран защото: 1. На своята интернет страница НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ било публикувало следното относно Гражданска отговорност на автомобилистите: цитат: „В териториалния обхват на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" влизат 32 страни от системата — това са държавите членки на ЕИП, както и Швейцария, Андора и Хърватска. Тези държави са подписали секция III от Вътрешните правила на Съвета на бюрата по силата на които, ако едно МПС, обичайно регистрирано в някоя от горните държави, навлезе на територията на друга такава държава, то собственикът или водачът на МПС се считат автоматично застраховани за тяхната гражданска отговорност. Нанесените от тях вреди на имущество и хора при ПТП се покриват от застрахователя на водача.“2.Застраховка „Гражданска отговорност" за Р.България била регламентирана в Дял Втори, глава 47 на Кодекса за застраховането и с Наредба №24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане.Подчертавайки горната база за извеждане на извода, че обезщетението търсено с исковата молба не прекомерно а справедливо ищецът маркира още: 1. Задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключвала за следните минимални застрахователни суми: 1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт -10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица; 2. за вреди на имущество (вещи) - 2 000 000 лв. за всяко събитие.Съгл. § 4 ПЗРКЗ във връзка с изтичането на отлагателния период по § 28, т. 3 във връзка с § 27 от преходните и заключителните разпоредби на отменения Кодекс за застраховането минималните размери на застрахователната сума по чл. 492 се преразглеждали на всеки 5 години, считано от 11 юни 2012 г. с Европейския индекс на потребителските цени, като се увеличавали с процента, посочен от този индекс, и резултатът се закръглявал нагоре до пълни 10 000 евро. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение,според ищеца, би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл ищецът се позовава и препраща към даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана в определението по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., послужило като основание за допускане на обжалването по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.Следва да бъде посочено още, че в уточнителната си молба от дата 12.3.2019 г. ищецът в т. 1 е прецизирал петитума на иска, като е посочил, общата ЦЕНА НА ИСКА 23 400 лева – сбора от 12 700 лева и 4 900 лева за неимуществените вреди и от 5 800 лева за имуществените вреди, причинени на ищеца и на собствения му л.а. от Л. В. К., при управление на л.а. „*” с ДКН *, застрахован при ответника със застраховка ГО със застрахователна полица № BG/02/116001545956 - със срок на действие 01/06/2016 г. до 31/05/2017 г., валидна към датата на застрахователното събитие, ведно с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата 30.10.2016 г. – датата на деянието до окончателното изплащане на сумата /като сумата е разбита на три отделни пера в т. 1 от уточнителната молба/.В т. 2 от уточнтителната молба ищецът е посочил вида и и характера на неимуществените вреди а в т. 3 на имуществените и т. 5 банкова сметка, *** ответника към ищеца. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.Желае се и в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение. В тази връзка, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, ищецът заявява, че възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай, че претендирания размер не е съобразен с изискванията на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с действителната правна и фактическа сложност на делото. В случай на възражение от ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ищецът счита, че същото е съобразено с чл.36, ал.2 от ЗА, както и с Наредбата за адвокатските хонорари /нова редакция/ и не надвишавал двукратния размер определен за справедлив от съдебната практика.Направено е и изрично искане при невъзможност ищецът да се яви в първото по делото съдебно заседание, делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, чрез адв. С.С., по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК Е ДЕПОЗИРАЛ ОТГОВОР на искова молба, с който ОСПОРВА предявените искове изцяло и по основание и по размер.Според ответното дружество подадената., в гр.Варна, на кръстовището искова молба е нередовна, а предявените искове по същество - неоснователни, необосновани, недоказани и завишени по размер.Съображенията на ответника за това са следните:В обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло, че на 30.10.2016гна бул.“*“ и ул.“*“ станало ПТП между ла. * с рег.№ *управлявано от Л. В. К.и л.а. * с рег.№ * *управлявано от Д.М.Б.. Във връзка с процесното ПТП е съставен Констативен протокол № 3673/30.10.2016г. от Д.Д. *** в който като щети по автомобила на ищеца било описано: силна деформация в предна част, теч на масло и охладителна течност. Във връзка с горното ищецът подал до ответното дружество Уведомление за щета по застраховка Гражданска отговорност на МПС у като му било отказано заплащане, поради липса на настъпило застрахователно събитие с изричното посочване, че по случая се водело Досъдебно производство, което не било приключило и съответно не била установена вината за настъпилото ПТП.Становището на ответника по редовността на исковата молба е следното: Ответникът счита, че исковата молба е нередовна - не отговаряла на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което моли съдът да остави производството по делото „без движение“, т.к.: 1. Исковата молба не отговаряла на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа искът. Повод за тази позиция давало безспорно наложеното изискване на закона, ищецът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава искът и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира, което разбира се следвало да бъде сторено по начин, за да може ответникът да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. В тази посока  ответникът цитира: Определение № 75 от 23.03.2016 год. по т. д. № 1310/2015год., II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010 год. по ч. т. д. № 455/2010год., II т. о. /.В исковата молба ищецът изключително неясно и съвсем кратко описвал „фактическа обстановка и механизма на ПТП“. възразява ответникът. С оглед на това, счита, че в същата не бил описан изобщо механизмът на настъпилото ПТП, липсвали подробности за скоростта на движение на двете, участващи в инцидента МПС, маневрите, които предприели преди и по време на твърдяното ПТП, пътната обстановка и знаци, липсвало посочване на данни относно причината за произшествието и обстоятелството защо се претендирала вина на Л. В. К.при условие, че същият се движел в права посока, а ищецът бил този който предприел маневра „завой на ляво“, при която следвало да пропусне движещите се в права посока МПС. Изобщо липсвало каквото и да е посочване на релевантни за спора факти и обстоятелства. Ответникът счита за абсолютно нередно да извлича и да предполага каква е твърдяната фактическа обстановка от ищеца единствено на база представен от него Констативен протокол за ПТП от 30.10.2016 г., който протокол ответникът оспорва изцяло, на основания, подробно посочени по-долу в отговора.2. Също така, не ставало и ясно, как била формирана исковата претенция, от страна на ищеца били изложени голословни твърдения за „сумата, необходима за възстановяване на автомобила“, без горните да бъдели подкрепени с каквито и да било доказателства (по делото била приложена експертиза, но не ставало ясно, кой е я е назначил и по какъв повод била изготвена).3. По отношение на претендираните неимуществени вреди важали  вече изложените до момента съображения за липса на яснота за формиране на исковата претенция. Не ставало ясно как тази сума е: цитат „разделена веднъж за претърпени болки и страдания и втори път се претендират психични проблеми, които също са обхванати от предвидените от Закона неимуществени вреди под формата на страдания“.Непосочването на горните обстоятелства без съмнение не позволявало на ответника да вземе становище и да възрази по исковете в тази им част, респ. да заеме позиция и по направените доказателствени искания, най - вече свързани с назначаването на автотехническа експертиза. С оглед горното отнветнкът счита, че с това било нарушено правото на  защита в процеса на ответната страна. Поради липсата на пълно изложение на релевантните за спора факти и формулиране на ясен петитум, представляваното от адв. С. дружество, се възразява в отговора, че не можел да упражни правото си на защита в процеса. Счита, че било налице ясно изразено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Практиката на ВКС в тази връзка акцентира отново в отговора си ответната страна, че е еднопосочна: В Решение № 24 от 16.05.2016год. по гр. д. № 5335/2015год. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение се казвало, че „при обективното или субективно съединяване на исковете за надлежното упражняване право на иск законодателят изисква всяка една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно - релевантните факти, на който основава правото си, и с ясен петитум, определящ не само обема на търсената защита, но и рамката на защитата спрямо всяко едно от лицата, посочени като ответници по делото“. Предвид гореизложеното, счита ОТВЕТНИКЪТ, че исковата молба е нередовна, поради което, моли, съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци.2. Изразено е на следващо място становище по основателността на предявените искове:2.1. Предявените искове ответникът намира за  неоснователни, необосновани, недоказани и завишени по размер, поради следните съображения:Оспорва се в отговора на искова молба да е причинен деликт от Л. В. К., водач на лек автомобил марка „*“ ДК № *, застрахован при ответника. От представените с исковата молба документи не се доказвало изобщо, камо ли безспорно и категорично вината и деянието на застрахования при ответника ми водач, както и причинната връзка между неговото поведение и настъпилите имуществени вреди. Видно било, че не били налице всички кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В исковата молба изобщо липсвало описание на механизма на пътно - транспортно произшествие, както и твърдяна причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди.В констативния протокол по никакъв начин не били описани обстоятелствата, необходими с цел уточняване на схемата на ПТП, като самата схема на ПТП била непълна - не било отбелязано причината за настъпилото ПТП. Оскъдността на обективни данни за механизма на ПТП, водела до невъзможността да се установяло по безспорен начин, че твърдяните повреди на лек автомобил,,*“, с ДК № *, управляван от Д.Б., настъпили вследствие на процесното ПТП.Констативният протокол, според ответника не бил надлежно съставен - в него не били посочени обстоятелствата относно ПТП, мястото на осъществяване на процесното ПТП, също така скицата на ПТП не била ясна и пълна. Също така, не били  посочени видимите щети на превозното средство, като било отразено, че била увредена „предната част“ на автомобила без същите да се конкретизират.Поради горното, счита ответникът, че представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП не доказвал по никакъв начин вината за застрахования при него водач.На последно място, но не по значение, сочи ответникът, че следва да се посочи, че Констативен протокол за ПТП не доказвал отговорността на водач в ПТП.Самостоятелно ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на увредения при осъществяване механизма на ПТП, като твърди, че произшествието е настъпило по изключителна вина на ищеца, тъй като същият виновно нарушил разпоредбите на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в нарушение на регламентираното в чл. 37 ал.1 от ЗДвП задължение, а именно: при завиване на ляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово ППС е длъжен да пропусне насрещно движещи те се ППС, с което поведение сам се поставил в риск.Съгласно практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/ 2009 г. на II т.о., принос за настъпване на увреждането, подчертава ответникът, бил налице, когато увреденото лице със своето поведение  създало предпоставки за настъпването на вредите или допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването било без значение дали увреденият  действал виновно.Поради горните доводи, счита ответникът , че били налице основания за намаляване на обезщетението на ищеца поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетение следвало да бъде определено при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.2. Оспорен е и  размера на предявения иск за имуществени и не имуществени вреди, като ответникът счита същия за недължим, респ. за прекомерен. Оспорено е и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.Обезщетението, което се претендирало, според ответника не отговаряло на действителната вреда, като прекомерно и не се подкрепяло от фактическата обстановка и представените доказателства по делото.Тъй като ищецът не бил представил на застрахователя доказателства за отремонтиране на автомобила, фактура или друг разходен документ, обезщетението следвало да бъде определено съобразно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с Наредбата по чл. 504 КЗ. Според нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ дължимото обезщетение по риска „Гражданска отговорност“, сочи ответникът не може да надвиши действителната стойност на вредата и се определя съгласно Наредба 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане. Не били налице, твърди ответникът и данни процесният автомобил да е бил в гаранционен срок на употреба, което да налагало отремонтирането му в официален сервиз, при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за пазара.С оглед на това твърди ответникът, че в случай, че се установи основателността на исковите претенции, то действителната вреда не може да надвишава посочения и определен от застрахователя размер. Обезщетението не можело да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 203, ал. 2 КЗ отм), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. При изчисляване размера на обезщетението, възразява още ответникът, не следвало да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният бил инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл ответникът препраща към  Решение № 209/30.01.2012 год. на ВКС по т.д. № 1069/2010 год., II т.о. ; Решение № 79/02.07.2009г. на ВКС по т. д. № 156/2009г., I т. о.,Решение № 6/02.02.2011г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. и др./.По отношение на претенцията за неимуществени вреди – ответникът сочи , че същата се явява неоснователна доколкото не била установена вина от страна на застрахования в Дружеството водач на МПС. Във връзка с тази претенция изцяло важало изложеното по - горе относно наличие на съпричиняване в случай, че същата не е неоснователна. И в условия на евентуалност, намира ответникът, че тази претенция е завишена по размер, на същите основания, като изложените по - горе досежно претендираните имуществени вреди.При така изложеното по-горе се желае ВРС да постанови Решение, с което да отхвърли изцяло предявените от Д.М.Б. обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани. Алтернативно, в случай, че съдът счете  за основателни исковите претенции на ищеца, то се желае ВРС да намали размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, тъй същият не отговарял на действителната вреда и бил завишен, като моли съдът да се съобрази и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и вземе предвид съпричиняването от страна на водача на лек автомобил „*“, с ДК № *.Обективирано е искане ВРС да осъди Д.М. Б.да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Б. И.“ АД всички съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар, свързани с настоящото исково производство. В случай, че съдът уважи частично исковите претенции, се желае в полза на ответника да бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски, в това число и адвокатски хонорар съразмерно на отхвърлената част от иска.На последно място в отговора на искова молба е отправено така нареченото „особено искане“: Да бъде спряно разглеждането на настоящото гражданско производство до приключване на ДП № 439/2016г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР гр.Варна, което е образувано във връзка с процесното ПТП и при което следва да бъдат решени въпросите относно вината, които са от съществено значение за правилното разрешаване на настоящият правен спор.Видно от материалите по делото ВРС е оставил без уважение искането на ответната страна за спиране на гражданското делото,като е изложил мотиви защо при отпочнато досъдебно производство и липса на внесен обвинителен акт не са налице процесуалните предпоставки визирани в ГПК за спиране на производството по делото.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание страните поддържат заявените с исковата молба и отговора  по нея становища.В рамките на предоставения от съда срок процесуалният представител на ищеца е представил подробна писмена защита в която са изложени правни и фактически доводи за основателност и доказаност на исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието : съществуването на валидно застрахователно правоотношение между ответника застраховател и Л. В. К., водач на лек автомобил марка „*“ ДК № *, застрахован при ответника по силата на Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобили;че на ищеца не е изплатено обезщетение от ответника;че по повод твърдяното застрахователно събитие е бил съставен протокол за ПТП от служители на ПП КАТ ОД МВР и че по повод на същото пътно транспортно произшествие се води ДП № 439/2016г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР гр.Варна, на основание чл. 146, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК.Макар да са отделени за безспорни: наличието на застрахователно правоотношение , отказа на застрахователя да заплати на ищеца обезщетение и образуването и воденото на досъдебно производство ,тези факти се установяват по несъмнен начин и от представената и постъпила по делото на 06.06.2019 г. молба от З. „Б.И.” АД, с която се представя заверен препис на цялата преписка по застрахователна полица BG/02/116001545956 и образувана по нея щета, приобщена по делото на надлежния ред.За доказване на възраженията на ответника затова,че вината на лицето,сочено като деликвент не е установена и в подкрепа на тезата на ответното дружество, че искът е изцяло неоснователен към материалите по исковото производство са приобщени заверени за вярност с оригинала копия на цялата преписка на РП Варна касаеща процесното ПТП  а именно копия на материалите от досъдебното производство водено под номер 439/2016 по описа на сектор Пътна полиция при ОД МВР Варна / л. 78-207 /.

Спор няма, че е образувано досъдебно производство по повод настъпилото ПТП и че това производство не е приключило а е спряно.Фактът на датата на която е отпочнато ДП е виден от л. 80 –ти от делото.От цитираното писмено доказателство копие на уведомително писмо на ПП ОД МВР Варна до РП Варна се вижда, че на осн. чл.212,ал.3 /чл.356 ал.2, чл. 362 ал. 2 НПК ст. Разсл.пол. В.А.е уведомил РП Варна  затова,че на 30.10.2016 г. е образувано ДП № 439/2016 по описа на СЕКТОР „ПП“ ОД МВР ВАРНА .В самото уведомително писмо до РП Варна разследващия полицай е посочил,че предварителното производство е образувано по  повод вписания заявителски материал за извършено престъпление, като самото престъпление е описано по следния начин : На 30.10.2016 в гр.Варна, на бул. * възниква ПТП между л.а. * с рег .№ *, управляван от Д.М.Б. ЕГН ********* и л.а. *с рег. № *,управляван от Л. В. К.ЕГН ********** .В следствие на ПТП-то  Б. е „ с фрактура на 3 ребра „, като ДП е водено срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ причинило по непредпазливост средна телесна повреда на Б. – престъпление по чл. 343 ал. 1 „Б” НК.Установява се от л. 84 – ти от делото,че на дата 1.3.2018 г. по реда на чл. 219 НПК наблюдаващия ДП прокурор е одобрил докладваното му Постановление за привличане на обвиняем, като водачът на л.а. *– Л. К..В постановлението за привличане на обвиняем е вписан диспозитив от който е видно,че на К.е щяло да бъде предявено обвинение за извършеното престъпление при управление на МПС по повод на което са били причинени счупвания на 5,6,7 ребра на Д.Б., средна телесна повреда – престъпление по чл. 343 , ал.1 буква б ,пр. 2 , вр. чл.342 ал.1 НК.Данни по делото обвинението да е предявено на К.няма, но от изготвена по ДП СМЕ от д-р Б.на 24.5.2018 / л. 202 / се констатира ,че Л.К.не е в състояние да възприема , запеметява и възпроизвежда фактите по делото и да дава достоверни показания,като в.л. освен че е посочило обективно състояние на освидетелствания–тежка черепно мозъчна травма с контузия на мозъка е посочило в заключението си,че и преди ПТП – то К.е имал интелектуално и паметови и психични нарушения .

Установява се от цитираното копие на цялото досъдебно производство,че на дата 27.10.2018 г. е изготвено мнение на разследващия полицай за спиране на ДП поради факта, че К.не е в състояние да възприема запеметява и  възпроизвежда фактите по делото / л. 208 /.Именно на база СМПЕ на д.р .Б.на дата 10.12.2018 г.прокурор при РП Варна е спрял ДП  на осн. чл.25 ал.1 т. НПК / л. 243/.Или до тук се налага извод, че от датата на отпочване на ДП до датата на спирането му, за период от около 2 години, не се стигнало до предявяване на обвинение или внасяне на обвинителен акт в съда, но въпреки това по цитираното ДП са налични писмени доказателства като протокол за оглед свидетелски показания САТЕ, които макар и събрани по досъдебното производство, при приобщаването йм като заверени копия по настоящото дело, следва да се ценят като годни доказателства за установяване на фактическата обстановка в пълнота.

В тази връзка следва да бъде подчертано, че спорни по делото между страните са всички въпроси свързани с начина на осъществяване на пътно -транспортно произшествие, вината на водача на застрахования при ответника л.а., наличието на пряка причинно - следствена връзка между ПТП-то и претендираните от ищеца и неимуществени и имуществени щети.

За доказване на твърденията си залегнали в искова молба и отговор  на искова молба двете страни по спора са ангажирали писмени доказателства.В контекста на изложеното относимите към времето и мястото на възникване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, вкл.и претендираното обезщетение за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди са представени от ищеца и приобщени по делото заверени за вярност с оригинала копия на документи : Констативен протокол с пострадали лица № 3673/30.10.2016 г.; Епикриза И.З. № 18864/2016 г.; медицинско удостоверение № 1077/2016 г.; Постановление за спиране на наказателно производство от 10.12.2018 г. по пр.№ 14422/2016 г. по описа на РП – Варна; съдебномедицинска експертиза по ДП № 403/2016 г.; заключение на извършена съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице А. В.на 13.11.2018 г.; изследване от 24.11.2016 г.;  свидетелство за регистрация част I № *********; болничен лист № Е20164581421/03.11.2016 г.; болничен лист № Е20167134859/05.12.2016 г.; болничен лист № Е20167134965/05.01.2017 г.; болничен лист № Е20178133588/02.02.2017 г.; болничен лист № Е20178171961/06.03.2017 г.; болничен лист № Е20178171993/03.04.2017 г.; амбулаторен лист № 000046/06.03.2017 г.; амбулаторен лист № 000100/02.02.2017 г.; амбулаторен лист № 000006/05.01.2017 г.; амбулаторен лист № 001004/05.12.2016 г.; амбулаторен лист № 001373/24.12.2016 г.; молба от 12.12.2018 г. във връзка с получено писмо изх.№ НЩ-8868/07.12.2018 г., ведно със системен бон от 13.12.2018 г.; писмо изх.№ НЩ-0172/09.01.2019 г.; справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност” към дата 30.10.2016 г.;  допълнително представените с молба вх.рег.№ 40609/06.06.2019 г., копия на следните писмени доказателства, а именно: застрахователна полица № BG/02/116001545956; застрахователна претенция с вх. № ОК-828885/22.11.2018 г.; искова молба до РС – Варна от 19.11.2018 г.; пълномощно от 05.11.2018 г.; медицинско удостоверение № 1077/2016 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3673/30.10.2016 г.; епикриза И.З. № 18864/2016; амбулаторен лист № 001373/24.11.2016 г.; амбулаторен лист № 001004/05.12.2016 г.; амбулаторен лист № 000006/05.01.2017 г.; амбулаторен лист № 001000/02.02.2017 г.; амбулаторен лист № 000046/06.03.2017 г.; болничен лист № Е20164581421/03.11.2016 г.; болничен лист № Е20167134859/ 05.12.2016 г.; болничен лист № Е20167134965/05.01.2017 г.; болничен лист № Е20178133588/02.02.2017 г.; болничен лист № Е20178171961/06.03.2017 г.; болничен лист № Е20178171993/03.04.2017 г.; резултати от изследване от 24.11.2016 г.; проверка за сключена застраховка ГО към дата 30.10.2016 г.; заключение по авто-техническа експертиза от А. В.от дата 13.11.2018 г.; извадки от сайтове за продажба на автомобили - 18 стр.; молба вх. № ОК-828885/22.11.2018 г.; отговор от „Б. И.” АД с изх. № НЩ - 8868/07.12.2018 г.; обратна разписка за получаване на изпратения отговор от „Б. И.” АД - 2 бр.; молба с вх. № ОК-875902/14.12.2018 г.; Постановление за спиране на наказателно производство от 10.12.2018 г. по пр. № 14422/2016 г. по описа на РП – Варна; протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.2016 г.; съдебномедицинска експертиза № 46/2017 по ДП № 403/2016 г.; медицинско удостоверение № 1077/2016 г.; протокол № 1834/31.10.2016 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта; протокол от 30.10.2016 г. за медицинска експертиза и употреба алкохол или друго силно упойващо средство; автотехническа експертиза по ДП № 439/2016 г. по описа на СПП на ОД – гр. Варна, извършена от Й. Л.М.; докладна записка от 30.10.2016 г.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3673/30.10.2016 г.

За пълното изясняване на фактическата страна на спора съдът е допуснал необходимите експертизи а именно САТЕ,която да установи механизма на настъпилото ПТП, стойността на щетите по л.а., както и комплексна СМПЕ за установяване на вида и характера на травмите на ищеца .

От заключението на в.л.М. / л. 278 – 281 / и разпита на вещото лице автоексперт се установява и изяснява следното по делото:

На 30.10.2016г. около 11:40 часа, в гр.Варна, на кръстовището между бул. „*“ и улица „*“, настъпва сблъсък между лек автомобил „*“ с peг. № * с водач Л.К.и лек автомобил „* „с pег.№ *, с водач Д.Б..За инцидента сочи и в.л.,че е съставен протокол за ПТП с пострадали лица с изх. № 3673/31.10.2016г. от дежурен ПТП Д.Д. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, в който за виновен е посочен Л.К., управляващ лек автомобил „**“ с per. № *. По случая,точно посочва вещото лице, че е било образувано ДП № 439/2016г. по описа на сектор ПП Варна и пр. преписка № 14422/2016 по описа на ВРП.Отговора,който дава в.л., каква е била скоростта на л.а. * е от съществено значение за правилното решаване на спора.В.л. е вписало в експертизата си ,че за определяне на скоростта на лек автомобил "**" с pег. № * експертизата се позовава на свидетелските показания и деформациите видни от снимковия материал приложен по делото, цитирайки : „ Движехме се с около 50-60км/ч. След като преминахме през това кръстовище аз отпуснах газта и се приготвих да спра тъй като знам че следващия светофар не може да се хване на зелено. *то продължи да се движи със същата скорост. При приближаване на кръстовището с ул. *, *то беше в лявата лента и вече беше пред мен почти с цялата си дължина. При приближаване към кръстовището с ул. * видях че светва жълто и след това червено. Натиснах спирачката и спрях на стоп линията. *то продължи като аз не видях да му светват стоповете и навлезе в кръстовището на червен сигнал на светофара...“ Ето защо, при липса на спирачни следи, вещото лице приема, че е налице основание да се твърди, че преди и в момента на ПТП скоростта на движение на лекия автомобил е идентична - около 50-60км/ч. Отговорът на в.л.М. на следващия спорен въпрос : каква е била опасната зона за спиране при тази скорост е следния: В.л. е посочило в заключението си ,че се приема време за реагиране на водача 1,0 с. за случаи " Излизане на транспортно средство, чийто водач не е имал предимство за движение ". Времето за задействане на спирачната е 0,2 с, спирачно забавяне при екстрено спиране за автомобил с антиблокировъчна система по сух асфалт е 6,7.1,15=7,71 м/с, а времето за нарастването му до максималната стойност е 0,4с. Времето Т= 1,0 + 0,2 + 0,5.0,4 = l,4cf.Дължината на опасната зона за спиране на автомобила при определената му скорост 50 км/ч(13,89м/с) е 31,96 м.Дължината на опасната зона за спиране на автомобила при определената му скорост 60км/ч(16,67м/с) е 40,28 м.При отговорите на горните въпроси вещото лице дава и категорично заключение на основен въпрос по делото : Имал ли е техническа възможност водачът на лек автомобил „ *307“ с per. № В*да предотврати ПТП и в кои случаи?Заключението на автоексперта е, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП при спазване на правилата за движение.Следва да бъде взето под внимание и заключението на автоексперта ,че при липса на данни по делото , в.л. не може да даде еднозначен отговор на въпроса :Има ли техническа причина, която е довела до възникването на ПТП и тя свързана ли е с отклоняване на вниманието на водача, управляващ лекия автомобил "**”с peг. № *, при което става сблъсъка на двете ППС?

И на последно място, в.л.М. дава отговор и на въпроса свързан с претенцията на ищеца за обезвреда на имуществените щети по л.а. на ищеца , като отговоря на следния въпрос – в.л. да определи размера на причинените имуществени вреди на „*“ с per. № *. Възможно ли е същия да бъде репатриран и колко ще струва възстановяването му, за пускане в движение отново на процесния л. автомобил в изискванията от ЗДП техническа изправност?Въз основа на приложената по настоящото дело експертиза от А. В., в която подробно в.л.В.описва стойността на оригинални и на алтернативни части, както и труда и материалите нужни за възстановяване на "*",според в.л.М. възстановяването в дадения случай е безпредметно, поради невъзстановимите деформации по купето, както и от факта че сумата надхвърля пазарната цена на автомобила от този клас. На страница №22 от делото, сочи инж.М., че е посочена сумата нужна за възстановяване по зададени средни пазарни цени за труд и за алтернативни (неоригинални) части, а именно - 9004,26 лв.; 6783,20 лв. - обща стойност на алтернативните части, т. е. размера на причинените имуществени вреди. Изрично е записано и заключението на в.л., че автомобила може да бъде репатриран от "Пътна помощ".

Отделно от установяване на механизма на ПТП по делото като бе посочено е допусната комплекса СМПЕ,възложена на вещите лица доктор В.Д.- съдебен медик и доктор К. К. –психиатър . От подробното заключение на вещите лица по КСМПЕ / л.293 – 297/ се установява и изяснява следното :Вещите лица подробно се спират на изложеното в исковата молба, като твърдения,но съдът не следва да спира на същите а да зачете анализа на приложената медицинска документация, изследвана от вещите лица. Ето защо съдът се спира на констативно съобразителната част на СМПЕ от която е видно, че в Епикриза на И.3.№ 18864 / 2016, по КП 216 издадена от отделение по гръдна хирургия на МБАЛ „Св. Анна-Варна$ на името на  Д.М.Б., ЕГН: **********, 42 год. е отразено:  „ постъпил на 30.10.2016 15:04ч., изписан на 03.11.2016 09:20ч. Окончателна диагноза: Контузио торацис. Фрактура косте 5, 6 ет 7 декс. Пневмоторакс пар. Декс. Б22.40 Множествени счупвания на ребра, закрито. Придружаващи заболявания: Няма. Анамнеза: По - рано през деня претърпял ПТП (шофьор). Получил удар в дясна гръдна половина. Оплаква се от силна болезненост в същата. След преглед и рентгенография - данни за фактура на ребра. Приема се за наблюдение и лечение. Обективно състояние: Мъж в задоволително ОС. Афебрилен. Адекватен. КЛВ- розови. ПЛВ- б.о. ДС- симетричен гръден кош. Везикуларно дишане двустранно палпаторна болка в дясно, по хода на 5, 6 и 7 ребра. ССС- РСД, ясни тонове, РР 130/80. Корем - мек, неболезнен при палпация, респираторно подвижен. Крайници-контузия на пръсти на лява ръка. Параклинични изследвания: Хб. -138; Ерит. - 6,39; Хт. -0.43; Левк. -11.4; Вр.к,- 60"; Bp.а- 300"; Кр. захар- 4.95;Ро графия на гръдна клетка: (30/10/16)- Череп- не се вижда фрактура на тези проекции. Тн и L прешлени- начални дегенеративни промени. Тялото на L1 е леко снижено вентрално. Гр. клетка: фрактури на 5 и 6 то ребра в дясно. Суспектни данни за фрактура на 7 мо ребро в дясно. Малък пневмоторакс в дясно върхово. Свободни КДС. Лицева рентгенография на гръдна клетка:(31/10/16)- С-е след фрактура на десни ребрени дъги. Десният КДС не просветлява. Висок стоеж на дясна диафрагмена купола. Ивицести засенчвания в дясна основа. Ехография на коремни органи:(01/11/16)- Плеврален излив в дясна основа с дебелина 2,4 см.У-х дроб- с нормални размери по ДМКЛ. Нормоехогенна, хомогенна структура. Без огнищни лезии. Разшиирени портални и хепатални съдове, неразширени ИХЖП и ЕХЖП. Жл. мехур, слезка, панкреас, бъбреци и пик. мехур- в норма. Без данни за свободна течност в коремна кухина и м. таз. Лицева рентгенография на гръдна клегак:(02/11/16)- Фрактура на десни ребрени дъги 5, 6, 7. Суспектни данни за фрактура на 8 мо ребро. Персистира пневмоторакс в дясно върхово. Висок стоеж на дясна диафрагма. Усилен белодробен рисунък в основите. ЕКГ: синусов ритъм. Терапия: Сер. физ. Метамизол. Ход на заболяването: В хода на заболяването не беше необходимо хир. лечение. Консултативни прегледи: Терапевт. Настъпили усложнения: Няма. Изход от заболяването: С подобрение.“

След цитираната Епикриза ,вещите лица се спират в КСМПЕ и на отразените обективни данни за здравословното състояние на ищеца, вписани в медицинско удостоверение № 1077/2016г. подписано от д-р Д. Д.-Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „*"АД, издадено на 04.11.2016 год., в което е било отразено,че по желание на Б. д-р.Д.е преглал ищеца със задача да установи какви травматични увреждания е получил.

Предварителните данни вписани в медицинското удостоверение са цитирани от вещите лица по комплексната СМПЕ  : „ На 30.10.2016год. към 11.30 часа като водач на лек автомобил е претърпял ПТП - на кръстовището на бул. „*“ и ул. „*“ при маневра ляв завой е блъснат от насрещно движещ се лек автомобил. Транспортиран от екип на ЦСМП до Спешен център при МБАЛ „*"АД, приет за лечение в Гръдна хирургия с диагноза: Контузия на гръдния кош. Счупване на 5, 6, 7 десни ребра.Обективното състояние на ищеца е цитирано : „ Над лявата вежда личат две вертикално разположени рани с гладки ръбове, остри ъгли, дължина по 5-6 мм. При палпация по задно-страничната дясна повърхност на гръдния кош се установява болезненост засилваща се при дишане и движение. От представената рентгенография се установява счупване на 5, 6, 7 десни ребра по задна мишнична линия. По вътрешната повърхност на лявото бедро, в долна трета, личи мораво-жълтеникаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър 6 мм. По предната повърхност на лявата подбедрица, в средна трета, личи рана с неравни ръбове, хоризонтално разположена с дължина 2см. Не се установяват други травматични увреждания...."

При тези основни данни налични по делото, за целите на експертизата вещите лица,става ясно от обстоятелствената част на експертизата са се запознали изцяло с всички показания на свидетели и медицински документи приложени към делото до момента на изготвянето и преглед на Д. М.Б. с ЕГН **********, адресна регистрация, *, настоящ адрес-***.

Заключението на вещите лица по СМПЕ е следното : От приложената към делото документация  за вещите лица е  видно, че на 30.10.2016г при пътно транспортно произшествие Д.М.Б. на 42 години е получил:

Гръдна травма изразена със счупване на три ребра-  5, 6, 7 в дясна гръдна половина с ограничен квръвоизлив в гръдната кухина.; Две порезни рани по лицето с дължини 5-6 мм.; Кръвонасядане с диаметър 6 мм ; Разкъсно контузна рана по предна повърхност на подбедрица на ляв крак с дължина 2см.В медицинската документация е посочено, че възстановителния процес е протекъл без усложнения. Възстановяването на функцията на ребрата е било в рамките на 1,5-2 месеца. По време на възстановяването се получавали болеви усещания, които затруднявали нормалните дихателни движения, което налагало прилагането на обезболяваща терапия.

В.л. заключават, че при тези описани по-горе травматични увреждания се е наложило четиридневно болнично лечение с обезболяващ препарат Метамизол и вливане на физиологичен серум, като не е имало необходимост от оперативна интервенция а и такава не се е наложила в бъдеще.

Следващия отговор на поставените въпроси към вещите лица е ,че характера на получените травма предполага пълно възстановяване по отношение на функциите на ребрата, като е възможно периодично при промяна на времето и барометричното налягане Б. да изпитва известни болеви усещания.

Последният отговор на поставените въпроси към комплексната СМПЕ е свързан както с обективното здравословно състояние на ищеца, така и със специфичните субективни изживявания и психично състояние , на които въпроси отговор дава в.л.психиатър д-р.К.. От прочита на КМСПЕ ще бъде установено, че от анамнезата,която вещото лице психиатър е снело от ищеца е установено ,че  : „ ищецът е роден в хармонично семейство с един по-голям брат. Майка му е починала, преди две години, а баща му живее сам във Варна към настоящия момент тъй като освидетелствания /ищеца / заедно със съпруга си и сина си който е на 17 години се е преместил да живее в с.*-обл.*. Ищецът сочи в.л.К., че е с правилно развитие, отслужил редовна военна служба, семеен от 2001год ., със син на 17 години,до ПТП-то работил, не употребява алкохол, до ПТП-то пушил, но след това спрял употребата на цигари поради проблеми с дишането.Сред данните снети от ищеца при освидетелстването му от психиатъра е вписано, че ищецът е карал л.а. до ПТП – то, но след това не управлява кола и трудно ползва леки автомобили.От психиатричното интервю проведено от д-р. К. следва да бъдат цитирани изявленията на ищеца, които е направил пред вещото лице,вписани в КМСПЕ а именно: „ След ПТП-то спрях цигарите не мога да дишам .. имам напрежение, страх да излизам на улицата..съня ми е много лош със сънища..и все се връща лентата безконечно..след Нова Година, чакам рейса и една кола се блъсна пред мен и всичко от ПТП-то се върна с ужаса и звука..преместих се в това село за да ходя пеша и да се опитам да забравя и въздуха..по лесно се диша не съм ходим на психиатър..“.

На база на гореизложеното и цитирано в.л.К. определя психичния статус на ищеца към момента на освидетелстването както следва :  напрегнат, и тревожен към момента на комплексното освидетелстване ;потиснат ;контактен, с удължен реактивен момент ; не споделя разстройства на ВПД; мисловен процес леко забавен, правилен по строеж. В съдържание на мисловен процес : свръхценни мисли за безперспективност, депресивни изживявания, свръхценно преработва ПТП-то ;намален фрустрационен толеранс; Намалена е гъвкавостта, пластичността в ситуации на фрустрация, загуба на удоволствие от извършване на ежедневни дейности. Емоционално дистимен, волево-хипобуличен. Памет и интелект - в нормата за възрастта и образованието. Вещото лице психиатър определя ,че ищецът е фиксиран върху своето здраве, станал особено чувствителен и сензитивен по отношение на здравето си. Тази фиксация върху здравето, към настоящия момент ,заключава д-р. К. ,че прави  ищеца по-неуверен и с чувство на малостойност и малоценност.Интензитета на депресивните и тревожни симптоми при Б., обобщава д-р К., че са актуални като при психиатричното интервюто, те се актуализират и при Б. се диагностицира повишена невротичност, невъзможност за пълна свобода на действията, за пълна автономност. Към момента на настоящото освидетелстването  на ищеца в.л.К. диагностицира симптоми на Разстройство в адаптацията - Лек депресивен епизод, след остър стрес.

За яснота на съда в КСМПЕ в.л.психиатър обяснява, че адаптацията представлява целенасочена, системна реакция на организма, обезпечаваща възможност за всички видове социална дейност и жизнеспособност при въздействието на фактори, чиято интензивност и екстензивност води до нарушаване на хомеостатичния баланс. Стресът , сочи в.л.К., че по своя характер е специфичен синдром, а по своя произход-неспецифичен. Симптомите диагностицирани при Б., става ясно от вписаното в КСМПЕ, че  всъщност са локализирани прояви на едно общо заболяване-на цялостния дисбаланс на личността. На този дисбаланс при Б., според д-р К. се дължи- афективните колебания, главобилието, световъртеж и непълноценен сън.Лечението с антидепресанти на симптомите на психичното разстройство при  Б. ,според в.л.К. биха довели до намаляване на техния емоционален заряд, да намалят тяхната интензивност.

По делото са събрани и гласни доказателства, като в полза  на ищеца са разпитани водените от него двама свидетели В. Р. Б., ЕГН **********, съпруга на ищеца и Г. Я. Б., ЕГН **********, племенница на ищеца.

Факт е че както св.В. Б.така и св.Г. Б.са в роднинска връзка с пострадалия, но въпреки това показанията на двете свидетелки съдът цени като обективни, макар и да се предполага заинтересоваността им от изхода на спора. Тези показания анализирани в съвкупност и поотделно описват обективното състояние на ищеца преди и след ПТП-то,настъпилите телесни и емоционални и психични увреждания на ищеца, които напълно кореспондират със обективните данни по делото вписани в епикризи, медицински удостоверения, болнични листи и заключението по комплексната СМПЕ .

Ясно става от показанията на съпругата на ищеца, че ищецът е претърпял ПТП на 30.10.2016 г..Св.В.Б.твърди че помни това, т.к. било огромен стрес, на обяд, пътували, те  били слезли от колата със сина й, явно после се  случило, ПТП –то ,което свидетелката не видяла. От показанията на същата свидетелка хронологично и детайлно се установява и изяснява времето,мястото и начина по който съпруга й е получил фрактурите на три ребра, хоспитализирането на Б., силния болков синдром, който се оказва че и до момента не е напълно отшумял .В същата връзка свидетелката описва необходимостта първите месеци за съпруга й да се полагат грижи от нея самата й и сина йм, невъзможността на ищеца да работи поради травмите и силната промяна в личността на ищеца , на начина му на живот и въобще на цялото семейство.

В същия смисъл са и показанията на св.Г. Б.– племенница на ищеца, която се оказва  че е в много близки отношения с Б. и със стринка й, поддържали ежедневни контакти и си помагали с каквото могат. св.Гл.Б.разказва  също както съпругата на ищеца кога е научила за ПТП станало с чичо й ,че той е бил в болница, че приемал много болкоуспокояващи, много го боляло, не можел да се изправи, като диша, го и бил на легло доста дълго време. Още първите дни, когато ходила свидетелката в болницата, видимо за нея си  личала, че чичо й не бил  добре -  психически и емоционално - треперел целият, всъщност още го преживявал тежко и й казал, че се връща към случилото се, постоянно му излизало в съзнанието, страх го било да се качи в кола, от тогава не се бил качвал да шофира, не искал да влиза в кола, придвижвал се с автобус.Свидетелката не отрича , че е запозната на какви лекари е ходил чичо  й след инцидента, предполага, че ходил  на невролог , на психиатър , твърди свидетелката,че ищецът  ходил със сигурност - споменавал на племенницата си, че има нужда да отиде на психиатър, те /роднините на ищеца / също го подканвали да ходи и до там, повече подробности  заявява свидетелката че не знае .

Последният свидетел по делото ,разпитан при режим на призоваване е актосъставителят – св- Д. Т.Д. . При внимателен прочит на разпита на св.Д. ще бъде установено ,че същият при предявяване на протокола за ПТП твърди, че е съставен от него и че отразява правилно вписаните данни.На въпрос поставен към свидетеля какво означава вписването в протокола,че причините за ПТП –то се изясняват, свидетелят дава отговор от който се установява,че в досъдебното производство следва да се установи вината на водача,причинил ПТП-то.Или за съда, по същество от разпита на св.Д. освен че се установява вече изяснено и от автоексперта, че кръстовището на което е станало ПТП –то не съществува , че само лицето пострадало от ПТП-то и ищец по делото е бил откаран в спешен център други данни не могат категорично да бъдат извлечение ,което е обяснимо с оглед отдалечеността на ПТП –то във времето .

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

С оглед разпоредба на чл.432 , увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата. Същевременно, съгласно чл.429, ал.1 , застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

В чл.498, ал.3 във вр. с чл.496 КЗ във вр. чл.380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно, за да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл.432 , е необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл срока по чл.498, ал.3 вр.чл.496 КЗ. (Определение № 165 от 24.03.2017г. на ВКС по ч. т. д.№ 306/2017г., II т. о., ТК) В случая тези предпоставки се установяват и до предявяването на иска са изминали три месеца, което прави предявената претенция допустима на специалното основание въведено с КЗ /2016г./

Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца  бе да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.  

В случая ищецът претендира както неимуществени, така и имуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилото ПТП на 30.10.2016 г.

Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП е налице валидно сключена и действаща към датата на произшествието застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество и относно действителното настъпване на ПТП. Всички останали обстоятелства от значение за основателността на иска са спорни и подлежат на доказване съобразно разпределената от съда по реда на чл.154 ГПК доказателствена тежест.

При наличие на договор за застраховка ГО /чл.344 /, покрит период на застраховане към датата на ПТП /чл.351 КЗ/ и при спазване на изискването на чл.380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите предпоставки по чл.45 вр.чл.49 ЗЗД за деликтната отговорност на застрахованото лице.

Видно е от събраните писмени доказателства, вкл. от заключението по допуснатата САТЕ,което съдът кредита напълно като компетентно, обективно и почиващо на целия писмен доказателствен материал по делото , че водачът на л.а. „**“ с per. № * Л.К.на 30.10.2016г. около 11:40 часа, в гр.Варна, на кръстовището между бул. „*“ и улица „*“ е причинил ПТП –то при което пострадал е ищецът .При управлението на л.а. *от К., е настъпил сблъсък между лек автомобил „*“ с peг. № * и лек автомобил „* „с pег.№ *, с водач Д.Б..За пътно транспортното произшествие е съставен протокол за ПТП с пострадали лица с изх. № 3673/31.10.2016г. от дежурен ПТП Д.Д. в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, образувано и водено ДП , което ДП поради невъзможност на К.да дава дори свидетелски показания е спряно.Макар и ответната страна да е навела възражения затова,че ПТП е настъпило по вина на ищеца,по делото ответното дружество застраховател не е доказало възраженията си . Ето защо, съдът приема,че при кредитиране на САТЕ изготвена от в.л.М., заключението по която почива на свидетелските показания събрани по делото и кореспондира и със снимковия материал / макар и черно-бял и не с особено добра разделителна способност /,за настоящия състав ПТП е извършено именно по вина на водача на л.а. *– лицето Л.К..Тази вина и начина на възникване на ПТП –то са подробно описани от в.л.Л.М. и именно поради факта ,че заключението на в.л.М. кореспондира и със СМПЕ и снимковия материал и дори и събраните гласни доказателства, съдът извежда извода че вината за ПТП-то е единствено и само на водача на л.а. *,без да преповтаря констатациите на в.л.М..

Вярно е възражението на ответника, че в Протокола за ПТП с пострадали лица е записано,че причините се изясняват за произшествието, но също така това единствено вписано в протокола обстоятелство не може да се приеме като изключващо вината на водача К..Нещо повече –при прочит на същия този протокол за ПТП ще бъде установено и че по двата л.а. има нанесени след ПТП то щети а пострадалия от ПТП –то и ищец се установява по делото че е получил нелеки травматични увреждания и именно той а не водачът на л.а. *е бил откаран от екип на Бърза помощ в болницата.Ето защо, в коментираните части протоколът от ПТП- има характер на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да приеме, че отразените в него факти са верни, в т.ч. и по отношение участието на ищеца като пострадало лице в инцидента.

Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол за ПТП, протокола за оглед и схемата. Протоколът не се ползва с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието и поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание страната, която оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за обстоятелствата, при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В конкретния случай, от страна на ответното дружество не се доказа по никакъв начин различен механизъм за настъпване на ПТП, в което ищецът е пострадало лице. При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на ищеца и МПС и до размера на обезщетението  за неимуществени вреди .

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.

Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 9004,26 лв. съгласно САТЕ на в.л.М..Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.

Т.е. при установеност и доказаност на пряката причинно следствена връзка между застрахователното събитие ПТП и щетите по л.а. на ищеца, на ищеца следва да бъдат възстановени от застрахователя – ответник имуществените щети по л.а. в пълен размер на предявения иск.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема следното:  

От всички доказателства по делото се установи, че във връзка с настъпилото ПТП на ищеца са причинени увреждания, изразяващи се в Гръдна травма изразена със счупване на три ребра-  5, 6, 7 в дясна гръдна половина с ограничен квръвоизлив в гръдната кухина.; Две порезни рани по лицето с дължини 5-6 мм.; Кръвонасядане с диаметър 6 мм ; Разкъсно контузна рана по предна повърхност на подбедрица на ляв крак с дължина 2см.В медицинската документация е посочено, че възстановителния процес е протекъл без усложнения.

В разглеждания казус неимуществените вреди са във формата на болки, страдания, неудобства и стрес, понесени от ищеца като последица от получените при ПТП травматични увреждания.Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация,като принципът за справедливост е възведен в чл.52 ЗЗД .

От представената медицинска документация, ангажираните специални знания и от гласните доказателства става ясно, че ищецът се е възстановил от травматичните увреждания и около два месеца от дисхармоничното-емоционално състояние, резултат от ПТП. Тези обективни данни по делото относно заздравяването на фрактурите на три от ребрата в гръдния кош на ищеца за 2 месеца не могат сами по себе си да изведат извод затова,че ищецът е здрав.Точно обратното е установено и доказано по делото чрез кредитираната напълно КСМПЕ и разпита на вещите лица К. и Д. .Общото становище на лекарите е че дори и да е налице заздравяване по медицински критерии на фрактура това не значи, че болковия синдром е отминал .Нещо повече – в случая ищецът продължава и сега да изпитва болки  а при влошаване на времето болките му се възстановяват .Отделно от горното ищецът се оказва ,че е получил и психично разстройство , т.к. обясненията които е дал на вещото лице,че отива да живее на сравнително отдалечено място и сам , далеч от семейството си на чист въздух да диша добре сами по себе си мотивират съда да приеме,че травмата претърпяна от ищеца при ПТП –то има не само медицински израз, но и е оставала трайна следа в съзнанието емоциите и волята на ищеца ,довели до психичното състояние, което се нуждае от адекватно лечение. Претърпените травми от ищеца е доказано по делото ,че са  възпрепятствали нормалния му начин на живот. Ищецът към настоящия момент продължава да търпи негативни емоции от преживяното ПТП при застудяване на времето. Освен болките и страданията ищецът е понесъл и психически стрес, негативни емоции, които са дали отражение върху психиката му. Самият факт, че е пострадал при ПТП, води до извод, че пострадалият е изпитал освен болки и страдания от телесните увреждания, и стрес от случилото се. Стресът преживян във възрастта, в която се намира ищецът  в случая видиомо е дал силен и краен за съда негативен отзвук довел до социална дезаптация и силно фиксирано внимание върху дишането на ищеца.

Уврежданията, както и периодът на възстановяване, претърпените болки и страдания, се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Макар и водените от ищеца свидетели да в близки отношения с ищеца и да е налице вероятна заинтересованост от изхода на делото, съдът преценява показанията йм съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счита, че няма пречка същите да бъдат кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите събрани доказателства, а и реално хората от най-близкото обкръжение имат най-пълна представа за физическото състояние на човека, за когото полагат грижи.

Въз основа на горното, и като отчита трудоспособната възраст на ищеца към момента на настъпване на ПТП /ищецът е роден 1974 г. /, обстоятелствата при настъпване на ПТП, стреса и последвалото физическо възстановяване само на фрактурите на трите ребра за около 2 месеца; данните за психически травми ,характера на последните ,спецификата им ,отражението върху личността на ищеца довели го до социална изолация съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява сумата която е предявена с исковата молба – 17 600лв. Съдът намира, че претендираният от ищеца размер на неимуществените вреди от не е завишен с оглед твърдените от него вреди и установените по делото факти и обстоятелства от значение за преценката по чл.52 ЗЗД. Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитетът на понесените във връзка с тях болки, страдания и неудобства, особеностите и продължителността на периода на лечение и възстановяване, който не е приключил към момента за ищеца, предвид безспорно доказаните остатъчни последици от преживяния стрес, настоящият съдебен състав приема, че ищецът има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в пълен размер.

Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера им и с установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, като ще допринесат за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца.

В случая е направено възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза обезщетението може да бъде само намалено, не и изключено. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и недоказано. Наведени са доводи за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, доколкото се твърди че вината е само на ищеца . Според констатациите и заключението на вещото лице по САТЕ,не ищецът а водачът на л.а. застарахован при ответника е причинил ПТП то като е имал и възможност дори да предотврати сблъсъка. В тази връзка установеното доста по-късно от в.л.д.р.Б.,че  водачът на застрахования при ответника л.а.  е получил черепно мозъчна травма за съда ,по настоящото дело не е доказано че е във връзка с точно ПТП –то ,поради което и съдът приема,че възраженията на ответника за това че вината е изцяло и или отчасти на ищеца за ПТП –то за недоказани.

Върху определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат начислени законни лихви за забава. Претендират се от исковата молба.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, разноски се дължат в полза и на двете страни по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът е направил съответно искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на 2 978 лева /подробно вписани  в т.1 – 6 в списъка по чл. 80 ГПК – 946 лв. за заплатена държавна такса  ; 300 лв. депозит за КСМПЕ,200лв. депозит за САТЕ , 30 лв.депозит за призоваване на свидетел, 1 300 лева адвокатски хонорар и 212 лв. допълнителен депозит за КСМПЕ . Тези разноски като доказани и по основание и по размери съдът присъжда в пълен размер в полза на ищеца – общо сумата от 2 978 лева (две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева ) .

 

  Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ответното дружество „Б. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. П.и Доц. С. П., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.Х.Д. от ВАК, със съдебен адрес ***

СУМАТА от ОБЩО 23 400 лв., включваща обезщетение за неимуществени вреди и имуществени щети а именно :

СУМАТА от общо 17 600 лв.(седемнадесет хиляди и шестстотин) лева, която представлява: сумата от 12 700,00 лева, за причинените на ищеца болки и страдания, като неимуществени вреди - средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 5,6,8 десни ребра, кръвонасядане по лявото бедро, разкъсно-контузна рана по лява подбедрица, рани по лицето и сумата от 4 900,00 лева за причинените му неимуществени вреди - психични проблеми изразяващи се в причинените му негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес,

СУМАТА от общо 5800 лв.(пет хиляди и осемстотин лева) за причинените на ищеца имуществени вреди върху собственият му лек автомобил „*“ с peг. № *собственост на Д.М.Б. ( при увредени детайли по л.а. : калник преден десен, капак преден,врата предна дясна, врата задна дясна, колона предна дясна ,праг десен, таван, амотисьор преден десен, арматурно табло, стъкло челно, стъкло предна дясна врата, стъкло задна дясна врата, стъкло задна дясна врата триъгълно, тапет предна дясна врата,тапет задна дясна врата, огледало дясно, колона средна дясна ,под купе дясна част, рог преден десен,конзола тампон двигател )

вследствие на ПТП настъпило на 30.10.2016 г. виновно причинено от водача на л. автомобил „*“ с peг. № *, ведно със ЗАКОННАТА лихвата върху сумата от общо 23 400 лева, считано от 30.10.2016 г. датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, които неимуществени вреди и имуществени щети са причинени на ищеца и на собствения му л.а. от Л. В. К., при управление на л.а. „*” с ДКН *, застрахован при ответника със застраховка ГО със застрахователна полица № BG/02/116001545956 - със срок на действие 01/06/2016 г. до 31/05/2017 г., валидна към датата на застрахователното събитие, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

 

ОСЪЖДА ответното дружество „Б. И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. П.и Доц. С. П., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Д.М.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. А.Х.Д. от ВАК, със съдебен адрес *** СУМАТА от общо  2 978,00 лева (две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева ) . представляваща сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно -деловодни разноски , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 

     

                                       

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: