Определение по дело №1852/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 622
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20181510101852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

23.04.

 

          2019

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

          1852

 

2018

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез юрисконсулт Д. А., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. "Васил Левски" №114, срещу Н.В.С., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител.

В съответствие с чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.           Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че на 27.06.2016 г. между „Фератум България" ЕООД -кредитор и Н.В.С. – кредитополучател, е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ договор за кредит № 395428, при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис, Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти. Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР, както и тези посочени в Общите условия; удостоверил е, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на „Фератум България" ЕООД.

Съгласно договор за кредит № 395428 от 27.06.2016 г., на ответника  е отпуснат кредит в размер на 600 лева, който е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, в размер на 138 лева, за срок от 360 дни.

На 27.06.2016 г. между Н.В.С. и „Фератум Банк" ЕООД – гарант, е сключен договор за гаранция с № 395428, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора по описания договор за кредит да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, за които отговаря солидарно с последния. Кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер  на 462 лв.

Н.В.С. не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество – гарант. „Фератум Банк" ЕООД е погасило дължимата сума в пълен размер и е встъпило в правата на кредитора.

Съгласно  чл.10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски по кредита до 20 дни след съответната падежна дата, се начислява такса, в зависимост от просрочието, която в конкретния случай е в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

На 1.12.2017 г. е сключен договор за цесия и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и „Фератум Банк" ЕООД (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит ответникът е извършвал плащания в размер общо на 100 лв., поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 1228, 90 лв., от които главница: 580, 63 лв., договорна лихва: 117, 98 лв. за периода от датата на първа вноска 27.07.2016 г. до 22.06.2017 г. – датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв., такса за гаранция: 401, 39 лв., мораторна лихва върху непогасената главница – 28, 9 лв. за периода от датата на настъпване на забавата - 23.06.2017 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1023/2018 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение. Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за кредит № 395428 от 27.06.2016 г. във връзка с договор за гаранция от 27.06.2016 г.: 580, 63 лв. – главница; 117, 98 лв. - договорна лихва за периода от датата на първа вноска 27.07.2016 г. до 22.06.2017 г. – датата на последната вноска; административна такса за събиране на вземането - 100 лв.; такса за гаранция - 401, 39 лв., мораторна лихва върху непогасената главница - 28, 9 лв. за периода от датата на настъпване на забавата - 23.06.2017 г. до 17.05.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законна лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми. Претендират се и направените разноски.

В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен поради липсата на доказателства за сключването на договора за кредит и условията по него, както и за сключването на договора за гаранция. Не са представени доказателства и за заплащането на задължението от гаранта, за включването на процесния договор в цесията, за уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането. Направено е възражение за нищожност по чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК на клаузите за заплащане на административна такса за събиране на вземането и такса за гаранция.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 вр. чл.79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за кредит, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; размера на претендираната сума за договорна лихва, такса и лихва за забава; сключването на договора за гаранция и изпълнението на задължението на гаранта.

По доказателствата:

Съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 1023/2018 г. по описа на ДРС.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключването на договора за кредит, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; размера на претендираната сума за договорна лихва, такса и лихва за забава; сключването на договора за гаранция и изпълнението на задължението на гаранта.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

Изисква за прилагане ч.гр.д. № 1023/2018 г. по описа на ДРС.

УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за сключването на договора за кредит, предаването на сумата по договора, поемането на задължение от ответника да върне посочената в договора сума; размера на претендираната сума за договорна лихва, такса и лихва за забава; сключването на договора за гаранция и изпълнението на задължението на гаранта.

НАСРОЧВА гр. д. № 1852/2018 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 10.05.2019 г. от 10, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

        

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: